Р Е Ш Е Н И Е №.23 София, 12.09.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 752/2011 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. фонд срещу решение № 601 от 13.04.2011 г. по гр.д.№ 347/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено изцяло решение № 5630 от 01.12.2010 г. по гр.д.№ 748/2010 г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго, с което е уважен предявения срещу касатора иск на Ж. Б. П. в предявения му размер от 26 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди вследствие на появил се ексцес в резултат на уврежданията му от ПТП, настъпило на 23.02.2003 г. В касационната жалба касаторът е въвел доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон – основание по чл.281, т.3 ГПК за касирането му. Поддържа, че е присъдено обезщетение за влошаване на състояние, което не е било установено и обезщетено от съда. С определение № 661 от 04.09.2012 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по материалноправният въпрос налице ли е подлежащ на обезщетяване „ексцес” при липсата на спор по делото, че за основното увреждане от деликт, обезщетение не е присъждано на пострадалия, респ. такова не е търсено по съдебен ред. Ответникът Ж. Б. П. оспорва жалбата. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 ГПК, приема следното: Предмет на делото е предявен срещу касатора иск с правно основание чл.88, ал.1, т.1, б.”б”, пр.1 ЗЗ (отм.) с твърдения на ищеца, че в резултат на претърпяно на 23.02.2003 г. ПТП е получил увреждания и при хоспитализирането му в УМБАЛСМ „Пирогов” е диагностицирано мозъчно сътресение, контузия и охлузване на тилната област и дясното коляно, счупване на срамните кости, на носа и на тилната област на главата. Поради постепенно засилващи се главоболия, затруднение при четене и умора, на 09.12.2008 г. му било направено компютърно – томографско изследване на поясните и кърсцовите прешлени, при което е установено наличието на посттравматична церебрастения – ексцес, вследствие на претърпяното ПТП. Първоинстанционният съд приел, че в процеса са установени относимите към фактическия състав на иска по чл.88, ал.1, т.1, б.”б”, пр.1 ЗЗ (отм.) обстоятелства, но отхвърлил претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди като погасена по давност, като е посочил, че от датата на настъпване на процесното ПТП - 23.02.2003 г. до предявяването й на 22.01.2010 г., е изтекъл период, по-голям от общия давностен срок по чл.110 ЗЗД. Със сега обжалваното решение въззивният съд не споделил изводите на първостепенния съд за погасяването на иска по давност, като застъпил становището, че в случая се касае до вземане от ексцес, в която хипотеза давностният срок започва да тече не от деликта, а от датата на влошаване на здравословното състояние, което в случая датира от 2008 г. След позоваване на т.10 на ППВС № 4/75 г., според което обезщетение за неимуществени вреди се дължи само за влошаването, без да се дублира с вече присъдено такова за първоначалното страдание, съдът е приел, че следва да се присъди обезщетение за болките и страданията от самия ексцес. Въззивното решение е правилно. С т.10 на ППВС № 4/1975 г., на което се позовава касаторът е прието, че след присъждане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане пострадалият има основание да търси ново обезщетение за влошаване на здравословното състояние, ако то се намира в причинна връзка с увреждането и ако при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването не е било предвидено и съобразено. В практиката на ВКС последователно се приема, че принципът на чл. 51, ал. 1 ЗЗД за пълно обезщетяване на вредите при непозволеното увреждане дава основание на пострадалото лице да претендира за първи път имуществени и неимуществени вреди от датата на ексцеса, дори и преди това да не е било упражнено правото за обезвреда за основното увреждане, както и че обезщетението по чл. 51, ал. 3 ЗЗД се дължи и когато е изтекла погасителната давност за цялостното увреждане. Изложеното позволява да се приеме, че според задължителните разяснения по т.10 на ППВС № 4/1975 г., неимуществени вреди могат да се претендират и само за настъпилите такива от влошаване на здравословното състояние, независимо че не е било търсено обезщетение за вредите от основното увреждане, като в тази хипотеза съдът по същество при оценката на подлежащите на обезщетяване вреди ще съобрази само тези от влошаването на здравословното състояние, а не от цялостното увреждане на здравето, като изключи от репарацията тези, които предхождат констатацията на ексцеса. Като е съобразил разясненията в т.10 на ППВС № 4/1975 г. в дадения от тях смисъл и е приел, че като самостоятелно основание за претендиране на обезщетение давностният срок е започнал да тече от влошаване на здравословното състояние на ищеца, а не от датата на деликта, въззивният съд е постановил правилно решение, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 601 от 13.04.2011 г. по гр.д.№ 347/2011 г. на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: