16 Р Е Ш Е Н И Е № 60164 София, 31.05.2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1895 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на синдика на „Палас-27” ЕООД /н./ - адв. С. М. Ж., срещу решение № 209 от 21.07.2020г. по т.д. № 241/2020г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 109 от 24.02.2020г. по т.д. № 824/2019г. на Окръжен съд – Пловдив. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от касатора против „Палас-27” ЕООД и Д. Г. П. следните искове: с правно основание чл.135 ЗЗД за прогласяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Палас-27” ЕООД на сделките, обективирани в нот.акт № 53 от 11.02.2015г., рег. № 564, дело № 47/2015г.; нот.акт № 77 от 20.02.2015г., рег. № 789, дело № 70/2015г. и нот. акт № 100 от 04.03.2015г., рег. № 958, дело № 92/2015г., всички на нотариус Б. Т., рег. № 23; с правно основание чл.108 ЗС за осъждане на Д. Г. П. да предаде владението на имотите по първата и третата сделка и да ги върне в масата на несъстоятелността; с правно основание чл.57, ал.2 вр. чл.55 ЗЗД за осъждане на Д. Г. П. да върне в масата на несъстоятелност сумата 90 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.05.2019г., представляващи равностойността на имотите по втория нотариален акт, които не могат да бъдат върнати поради извършени разпоредителни сделки в полза на трети лица. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд не е разгледал и обсъдил наведените косвени доказателства за наличието на знанието за увреждането у приобретателката на имотите – ответницата Д. П., като твърди, че в резултат на извършените в полза на тази ответница шест сделки /три от които, предмет на иска по чл.135 ЗЗД, а останалите три – предмет на предявени искове по чл.647 ТЗ/ същата е придобила имущество за над два милиона лева в идеалния център на [населено място], без да е заплатила нищо или в краен случай – някакви символични цени, което е доказателство за наличие на свързаност и за целено увреждане на кредиторите. Твърди, че в този период дружеството не е извършвало други сделки, т.е. всички налични към онзи момент имоти са „продадени” само и единствено на ответницата П.. Излага съображения, че въззивният съд неправилно е ценил наведените в исковата молба твърдения за нереална придобивна цена и за даденото пълномощно за разпореждане с имотите като твърдения за симулация и „фиктивност”, като сочи, че тези твърдения са изложени като косвено доказателство за наличието на знание за увреждане. Счита за неправилни и изводите на въззивния съд по приложението на чл.135 ЗЗД във връзка с началната дата на неплатежоспособност. Сочи още, че не са били допуснати доказателства, целящи да докажат знанието на приобретателката за увреждане на кредиторите – справки от НОИ и НАП. В писмените си бележки поддържа, че въззивният съд не е обсъдил следните факти, доказателства за които са представени по делото, установяващи по косвен начин знанието у приобретателката за увреждането: че приобретателката е била служител по трудов договор в „Неокор“ ЕООД, със собственик и управител И. С. И. - син на В. П. И., която е едноличен собственик и бивш управител на прехвърлителя „Палас – 27“ ЕООД; че „Неокор 18“ ЕООД чрез сайта си www.neocore.bg е обявил, че се явява правоприемник на „Палас – 27“ ЕООД, като е поместил и снимки на имота, по отношение на който са извършени процесните сделки; че приобретателката е упълномощила С. Й. М. да се разпорежда със закупените имоти, като пълномощникът е в отношения на фактическо съжителство с В. П. И., впоследствие е бил управител на „Палас- 27“ ЕООД, а настоящ управител на последното е баща му Й. М.; че имотите са придобити на цени, много по-ниски от пазарните и при условия на разсрочено плащане, като в рамките на няколко дни проиобретателката става собственик на имущество за над половин милион лева, за което според нотариалните актове е платила в брой общо два пъти по 9900 лева; че с три нотариална акта ответницата придобива още шест имота в същия идеален център на П., като по тези сделки също заплатената цена е в пъти по-малка и от данъчните, и от пазарните оценки; че в периода 2015г. – 2016г. „Палас – 27“ ЕООД не е извършвало други сделки, т.е. всички налични към онзи момент имоти са „продадени“ само и единствено на ответницата П.. Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен. Ответникът „Палас-27” ЕООД не представя отговор на касационната жалба. Ответницата Д. Г. П., представлявана от адв. Е. Ф., оспорва касационната жалба. Поддържа, че събраните доказателства не позволяват да се изгради сигурно убеждение у съда, че тя като приобретател е съзнавала към момента на сключване на процесните договори, че с тях се уврежда соченият в исковата молба кредитор „Б. 70“ ЕООД /н./. Намира, че твърденията на синдика са относими към паралелно поддържаните, макар и без кореспондиращ с тях петитум, възражения за привидност и фиктивност на сделките като форма на увреждане, като в тази връзка сочи, че се поддържат взаимно изключващи се твърдения за нищожност и за относителна недействителност на договорите. Твърди, че по делото не е своевременно въведено твърдение, че след 2015г. дружеството е извършвало разпоредителни сделки само в нейна полза, поради което и такива доказателства не са били ангажирани по делото от нейна страна. Сочи, че сключвани след процесните договори сделки не могат да се явяват индиция за знание за увреждане на кредитора, което следва да е налице към момента на сключване на първите сделки. По отношение на твърдяната разлика между договорената и пазарната цена поддържа, че в нормата на чл.135 ЗЗД не е въведен критерий за адекватност на цената, а единствено за възмездност или безвъзмездност на сделката. Твърди, че с оглед твърденията на ищеца и тъй като не ѝ е било указано в нейна тежест, не е ангажирала доказателства за заплащане на цената по сделките, като не са били събирани доказателства за пазарната цена на имотите, нито за твърдяната „безпаричност“. Сочи, че за нея като външен наблюдател, макар и позната на сина на едноличния собственик на капитала на дружеството, а по-късно и в трудови отношения с дружеството, управлявано от същия, поведението на дружеството – прехвърлител би могло да означава единствено, че е най-малкото в много добро финансово положение, като за нея е било невъзможно да предполага, че в края на същата година дружеството ще изпадне в неплатежоспособност. Твърди, че обективно самото сключване на процесните договори не е било в състояние да увреди кредитора „Б. 70“ ООД към датата на сключването им. Сочи, че даденото на 20.02.2015г. пълномощно не е било налично към датата на първата сделка, а и не е било използвано. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. С определение № 60405 от 02.07.2021г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по следните процесуалноправни въпроси: Длъжен ли е съдът да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други – за неосъществили се, както и да обсъди всички доводи на страните от съществено значение за делото? Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения, доводи и събрани доказателства по делото относно релевантните на спора факти в тяхната взаимовръзка? Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: Въззивният съд е приел, че по предявените искове с правно основание чл.135 ЗЗД изводът за наличие на вземане на ищеца се прави от това дали твърдените в исковата молба факти са правопораждащи по отношение на твърдяното вземане и съответно от представяне на доказателства за съществуването им в правния мир. Изложил е съображения, че действието, чиято относителна недействителност се иска, трябва да уврежда кредитора, т.е. да създава пречка за удовлетворяване на вземането или да затруднява същото, като всяко действие, водещо до разпореждане с имуществото на длъжника, служещо на основание чл.133 ЗЗД за обезпечение на кредиторите, следва да се третира като такова, целящо да се затрудни кредитора за удовлетворяване на вземането. Посочил е, че самото увреждане трябва да е съзнавано от длъжника, а в случаите на възмездни действия, знанието се изисква и по отношение на третото лице - страна по правоотношението, за което се твърди, че уврежда кредитора. Взел е предвид, че съобразно чл. 649, ал.1 от ТЗ възможността синдикът да действа като процесуален субституент на кредиторите на несъстоятелността е обусловена от наличието на открито производство по несъстоятелност по отношение на лицето, извършило разпореждането, и наличието на елементите на фактическия състав на чл. 135 от ЗЗД по отношение на същото, като в случая предмет на увреждането следва да е масата на несъстоятелността. Посочил е, че при искове по чл.135 от ЗЗД, предявени на тези специални основания, законодателят с разпоредбата на чл. 649, ал. 4 от ТЗ е разширил действието на презумпцията за знание, предвидена в чл. 135, ал.2 от ЗЗД, като е предвидил, че същата е приложима за всички свързани лица. Това, съобразено с факта, че разпоредбата е част от ТЗ, според въззивния съд води до извод, че свързаността на лицата подлежи на определяне на база определението, дадено в § 1, от ДР на ТЗ. Посочил е, че в ал.1 от същата е предвидено, че „Свързани лица“ по смисъла на този закон са: 1/. съпрузите, роднините по права линия - без ограничения, по съребрена линия - до четвърта степен включително и роднините по сватовство - до трета степен включително, 2/. работодател и работник, 3/. лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото, 4/. съдружниците, 5/. дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете и акциите, издадени с право на глас в дружеството, 6/. лицата, чиято дейност се контролира пряко или косвено от трето лице, 7/. лицата, които съвместно контролират пряко или косвено трето лице, 8/. лицата, едното от които е търговски представител на другото, 9/. лицата, едното от които е направило дарение в полза на другото, а според ал. 2 са свързани и лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните. Въззивният съд е приел, че ответникът, извършил разпоредителни действия с оспорваните по реда на чл.135 от ЗЗД сделки, с решение от 23.03.2018 г., постановено по т. дело № 324/2017 г. по описа на ПОС, е обявен в неплатежоспособност и по отношение на него е открито производство по несъстоятелност. Поради това е намерил, че за синдика, респ. при негово бездействие за кредиторите на несъстоятелността е възникнало право да упражнят в 1 г. срок от обявяване на решението по съдебен ред потестативното право по чл. 135 от ЗЗД с цел предотвратяване извършено увреждане на масата на несъстоятелността със същите. Посочил е, че според твърденията на ищеца дружеството в производство по несъстоятелност е извършило разпоредителни сделки /продажби/ в период от време, следващ възникването на задължения за плащане към кредитора „Б. – 70” ЕООД, чието вземане е прието в производството по несъстоятелност и е установено с влязло в сила решение № 50 от 05.11.2013г. по т.д. № 877/2011г. на ПОС, с което длъжникът е осъден да заплати на този кредитор дължима цена по договори за продажба на бетон в размерна 77 472 лв., ведно със законната лихва от 18.11.2011 г. до окончателното плащане, както и обезщетение за забава в размер на 13 785, 99 лв. за периода от датата на издаване на фактурата до датата на предявяване на иска. Въззивният съд е намерил, че синдикът в исковата си молба излага твърдения за фиктивност на цените по процесните сделки и за това, че купувачката - ответницата Д. П. се явявала подставено лице, но не е направен никакъв опит за ангажиране на доказателства, че продавачът и купувачът не са желаели договорите да породят действие между тях и че придобивните цени са занижени, т.е. не са реални. Заключил е, че това изключва възможността да се достигне до извод за нищожност на договорите на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД. Приел е, че именно във връзка с действителността, респ. недействителността на трите оспорвани договора следва да се обсъди и споменавания в исковата молба „договор за пълномощия“, който според синдика е обективиран в изискания от Нотариус Б. Т. документ, наименуван Пълномощно и имащ неин рег. № 792 от 20.02.2015г. Посочил е, че с него купувачката Д. П. е упълномощила лицата С. Й. М. и И. С. И. да я представляват заедно и поотделно пред Нотариус Б. Т., трети физически и/или юридически лица, банките в страната, държавни и общински органи и навсякъде, където е необходимо, като продадат на когото пожелаят и при цени и условия, каквито уговорят, нейни собствени недвижими имоти, сред които и имотите, предмет на един от процесните договори за продажба-този обективиран в НА № 77 от 2015 г. Въззивният съд е взел предвид, че според съдържанието на пълномощното двете посочени по-горе лица са упълномощени да получават продажната цена в брой или по банков път по своя собствена сметка или такава на трето лице, а също така по своя собствена преценка да ипотекират описаните имоти в полза на трети лица като обезпечение на договори за кредит или на чужд дълг при срокове, условия и модалитети, уговорени от тях и/или трети лица и т.н. Приел е, че от съдържанието на упълномощителното волеизявление е видно, че на упълномощените лица са дадени много широки права, свързани не само с извършване на действия на разпореждане от името на представлявания с негови имоти, но и такива с получаване на цената по същите и то по сметка на самия представляван или по такава, посочена от трето лице. Това според въззивния съд, както и фактът, че двамата представители са управителят на дружеството продавач и синът на едноличния собственик на капитала на същото, реално би могло да служи като индиция за твърдяната от синдика фиктивност, но не е основание за формиране на категоричен извод в тази насока, а е предпоставка за събиране на допълнителни доказателства заустановяването й, каквото искане не е правено и такива по делото реално липсват. Въззивният съд е преценил, че за ищеца така описаното съдържание на пълномощното е по-скоро индиция за знание за увреждащия характер на процесните сделки от страна на приобретателката, но е изтъкнал, че до извод за знание от нейна страна би могло да се достигне само при условие, че тя е имала и информация, че дружеството продавач има неизпълнени парични задължения към споменатия в исковата молба кредитор „Б. – 70” ЕООД, а и към други такива с оглед невъзможността да посреща задълженията си към тях поради състояние на неплатежоспособност. Намерил е, че в случая по делото доказателства за знание за наличието на такива задължения, а и на такова, че процесните сделки целят увреждане интересите на кредиторите по същите, липсват. В подкрепа на това е посочил и че ответницата не е имала как да предполага, че праводателят й е в състояние на неплатежоспособност най-малко по причина, че началната дата на същата е 31.12.2015 г., т.е. цели 10 месеца след сключване на сделките. Изтъкнал е, че в случая това знание не може да се презумира с оглед разпоредбите на чл.135, ал.3 от ЗЗД, а и тези на чл. 649, ал.4 ТЗ, вр. с §1, т.1 от ДР на ТЗ, тъй като по отношение на ответницата П. не е налице нито една от предпоставките за свързаност - тя не е била в трудови правоотношения със своя праводател, а и няма как да е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника при условие, че той е ЮЛ, като реално липсват доказателства за такава връзка и с неговия управител. Намерил е за недоказани твърденията за фактическо съжителство между ответницата и сина на едноличния собственик на капитала на дружеството, като е добавил, че това не е основание да се презумира знание. Въззивният съд е намерил, че не е налице знание за увреждане и от страна на длъжника. В тази връзка е приел, че увреждането при исковете по чл. 135, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 649, ал.1 ТЗ следва да е свързано с масата на несъстоятелността, т.е. да е свързано с наличие на знание за състоянието на неплатежоспособност и извършване на действия, с които въпреки това да се намалява имуществото на неплатежоспособното лице. Взел е предвид, че процесните сделки са извършени на 11.02.2015 г., 20.02.2015 г. и 04.03.2015 г., преди определената начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2015 г., и е достигнал до извод, че при липса на такова състояние длъжникът не е имал за цел при сключването им да намалява масата на несъстоятелността и да уврежда кредиторите на същата. По процесуалноправните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване, е формирана постоянна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 192/29.01.2018 г. по т. д. № 44/2017 г. на ВКС, I т. о., решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, I т. о.,решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 28 от 17.05.2018г. по т.д. № 1212/2017г. на ВКС, ТК, I т.о. и др., в това число посочените от касатора решения. Съгласно тази практика непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 236, ал. 1 ГПК. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. В противоречие с така формирана практика, въззивният съд не е обсъдил доводите на ищеца, че след възникване на задълженията на дружеството разпореждания с имуществото му на много голяма стойност са правени единствено в полза на ответницата, че цените по сделките са нереално ниски и че липсват доказателства за заплащане на цената по сделките. По основателността на касационната жалба: От събраните по делото доказателства се установява, че с договор от 11.02.2015г., сключен във формата на нот. акт № 53, том I, рег. № 564, дело № 47 от 2015г., „Палас – 27“ ЕООД, действащо чрез управителя си С. М., е продало на Д. Г. П. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.522.225.7.12, [населено място], община Пловдив, с адрес на имота: [населено място], [улица], ет.1, обект 1-4, с предназначение за търговска дейност, с площ 38 кв.м. и описани съседи, за сумата 60 000 лева, платима от купувача в срок от 30 дни от подписване на договора. Според посоченото в нотариалния акт данъчната оценка на имота е 60 663,60 лева. С договор от 20.02.2015г., сключен във формата на нот. акт № 77, том I, рег. № 789, дело № 70 от 2015г., „Палас – 27“ ЕООД, действащо чрез управителя си С. М., е продало на Д. Г. П. следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.522.225.1.24, [населено място], община Пловдив, с адрес на имота: [населено място], ул. „Д-р Г.М.Д.“ № 28, ет.3, обект 3.8.6, с предназначение за здравни и социални услуги, с площ 25,57 кв.м. и описани съседи и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.522.225.7.82, [населено място], община Пловдив, с адрес на имота: [населено място], [улица], ет.-1, гараж 0,24, с предназначение гараж в сграда, с площ 16,39 кв.м. и описани съседи, за сумата 9900 лева, получена изцяло от продавача по банков път. Според посоченото в нотариалния акт данъчната оценка на имота е 35 444,50 лева. С договор от 04.03.2015г., сключен във формата на нот. акт № 100, том I, рег. № 958, дело № 92 от 2015г., „Палас – 27“ ЕООД, действащо чрез управителя си С. М., е продало на Д. Г. П. следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.522.225.7.14, [населено място], община Пловдив, с адрес на имота: [населено място], [улица], ет.2, обект 2-8, с предназначение за търговска дейност, с площ 27,89 кв.м. и описани съседи; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.522.225.7.15, [населено място], община Пловдив, с адрес на имота: [населено място], [улица], ет.2, обект 2-9 , с предназначение за търговска дейност, с площ 27,00 кв.м. и описани съседи; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.522.225.7.16, [населено място], община Пловдив, с адрес на имота: [населено място], [улица], ет.2, обект 2-10 , с предназначение за търговска дейност, с площ 34,36 кв.м. и описани съседи и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.522.225.7.17, [населено място], община Пловдив, с адрес на имота: [населено място], [улица], ет.2, обект 2-11 , с предназначение за търговска дейност, с площ 41,80 кв.м. и описани съседи, за сумата 9900 лева, получена изцяло от продавача по банков път. Според посоченото в нотариалния акт данъчната оценка на имота е 191 328,50 лева. С пълномощно от 20.02.2015г. с нотариална заверка на подписа на упълномищителя Д. П. е упълномощила С. Й. М. и И. С. И. да я представляват навсякъде, където е необходимо, като продадат на когото пожелаят и при цени и условия, каквито уговорят, недвижимите имоти, придобити с втория от описаните по-горе нотариални актове, като получават продажната цена в брой или по банков път по посочена от тях банкова сметка, включително тяхна собствена или сметка на трето лице, както и да декларират, че са я получили, да декларират всякакви необходими обстоятелства, вкл. и тези по чл.25, ал.9 от ЗЗД, да сключват предварителни договори при цени и условия, каквито уговорят, като получават уговореното капаро /задатък/ в брой или по банков път по посочена от тях сметка; в случай че сделката бъде осъществена с банков кредит, да я представляват пред кредитиращата банка, вкл. да откриват сметки в нея, както и да определят пред кредитиращия сметката, по която да бъде заплатена продажната цена, вкл. да посочват своя собствена сметка или сметка на трето лице; по своя преценка да ипотекират описаните имоти в полза на трети лица, като обезпечение на договори за кредит или за обезпечение на чужд дълг при срокове, услови и модалитети, каквито бъдат уговорени от упълномощения и/или от трети лица; да преупълномощават трети лица изцяло или частично с правата по пълномощното. В отговора си ответницата сочи, че познава И. С. И. от 2014г. и че през 2016г. е работила в представляваното от него дружество „Неокор 18” ЕООД по трудов договор, прекратен през 2017г. От представените удостоверения за родствени връзки се установява, че И. С. И. е син на В. П. И., както и че С. Й. М. и В. П. И. са родители на А. С. М.. Видно от вписванията в ТРРЮЛНЦ, през периода от 28.08.2008г. до 04.02.2013г. ответното дружество „Палас – 27” ЕООД е било представлявано от управителя В. П. И., през периода от 04.02.2013г. до 21.08.2017г. – от управителите В. П. И. и С. Й. М., а след 21.08.207г. – от управителя Й. И. М.. С решение № 155 от 23.03.2018г. по т.д. № 324/2017г. на Пловдивски окръжен съд е обявена неплатежоспособността на „Палас – 27” ЕООД с начална дата 31.12.2015г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. С договор от 11.10.2016г., сключен във формата на нот. акт № 37, том IV, рег. № 6016, дело № 586 от 2016г. на нотариус Б. Т., с район на действие – РС Пловдив, Д. Г. П. чрез пълномощника си С. Й. М. е продала на Н. Н. К. следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.522.225.1.24, [населено място], община Пловдив, с адрес на имота: [населено място], ул. „Д-р Г.М.Д.“ № 28, ет.3, обект 3.8.6, с предназначение за здравни и социални услуги, с площ 25,57 кв.м. и описани съседи и, за сумата 20 000 лева. С договор от 31.10.2017г., сключен във формата на нот. акт № 106, том IV, рег. № 6020, дело № 615 от 2017г. на нотариус Б. Т., с район на действие – РС Пловдив, Д. Г. П. чрез пълномощника си С. Й. М. е продала на И. Ф. К. следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.522.225.7.82, [населено място], община Пловдив, с адрес на имота: [населено място], [улица], ет.-1, гараж 0,24, с предназначение гараж в сграда, с площ 16,39 кв.м. и описани съседи, за сумата 3000 лева. Предвид обстоятелството, че отменителните искове са предявени от синдика по реда на чл.649, ал.1 ТЗ - с оглед откритото производство по несъстоятелност на длъжника и с цел попълване масата на несъстоятелността и удовлетворяване на кредиторите, действията и сделките, предмет на исковете, следва да увреждат масата на несъстоятелността. Поради специфичната цел на тези искове и предвиденото в чл.649, ал.5 ТЗ изключение относно действието на решението – не само по отношение на длъжника и на кредитора – ищец, но и по отношение на всички кредитори на несъстоятелността и на синдика, следва да се приеме, че възникване на вземането по смисъла на чл.135, ал.3 ГПК е определената начална дата на неплатежоспособността, а не възникване на вземането на отделен кредитор. Тъй като процесните сделки са сключени преди определената с решението по чл.630 ГПК начална дата на неплатежоспособност, за уважаване на предявените отменителни искове в тежест на ищеца е да докаже наличието на предпоставките на чл.135, ал.3 ЗЗД – че сделките са сключени от страните с намерение за увреждане на кредиторите на дружеството, каквито твърдения са изложени в исковата молба. Предвид установените факти се явява доказано извършването от страна на длъжника на сделки, увреждащи масата на несъстоятелността на „Палас – 27” ЕООД, тъй като с извършените продажби длъжникът е затруднил удовлетворяването на кредиторите си по реда на универсалното принудително изпълнение. При липса на преки доказателства, съгласно трайната практиката на ВКС /решение № 60 от 20.04.2017г. по гр.д. № 3094/2016г. на ВКС, ГК, IV г.о./ намерението за увреждане на кредиторите може да бъде установено и с косвени доказателства, които, преценени в съвкупност и с оглед всички установени по делото обстоятелства, биха могли да създадат сигурно убеждение у съда, че сделката, предмет на предявения иск, е сключена с цел кредиторите да бъдат затруднени да се удовлетворят, като бъдат лишени от общото обезпечение, с което са разполагали. Настоящият състав, като съобрази събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях обстоятелства, намира за установено наличието на предпоставките на чл.135, ал.3 ГПК. Два от договорите за покупко-продажба са сключени при цена, която е многократно по-ниска от посочената в нотариалните актове данъчна оценка на имотите /над три пъти – по договора от 20.02.2015г. и над 19 пъти – по договора от 04.03.2015г./, а в договора от 11.02.2015г. е уговорено заплащане на цената в тридесетдневен срок от сключване на договора, т.е. е уговорено разсрочено плащане. При изложено от ищеца твърдение, че цената по договора от 11.02.2015г. не е заплатена, ответницата не е изразила становище по това твърдение, нито е ангажирала доказателства за извършеното плащане на цената. Впоследствие, през периода януари 2016г. – януари 2017г., между страните са били сключени още три договора с предмет общо 6 самостоятелни обекта с предназначение за търговска дейност и обществено хранене, като по една от сделките уговорената цена е значително по-ниска от данъчната оценка на имотите и по отношение на нея ответницата твърди наличието на обратно писмо във връзка с действително договорената цена. По делото не са ангажирани доказателства ответницата П. да е свързано лице по смисъла на чл.649, ал.4 ТЗ, но същата не оспорва, че била позната на И. С. И. - син на едноличния собственик на капитала В. И. и един от управителите /към момента на сключване на сделките/ на дружеството и впоследствие е работила по трудов договор в управлявано от него дружество. Настоящият състав съобразява и обстоятелството, че в деня на сключване на втората от процесните сделки ответницата е упълномощила единия от управителите на ответното дружество – С. Й. М., и И. С. И. - син на другия управител и едноличен собственик на същото, с права да се разпореждат при каквито условия преценят със закупените имоти, в това число да получават по своя сметка или по сметка на трети лица продажната цена и да ги ипотекират за обезпечаване на чужд дълг. Следователно имотите, по-голямата част от които са предназначени за търговска дейност, са придобити от физическо лице, което не извършва търговска дейност и при липса на твърдения и доказателства да ги използва за такава, при неизгодни за дружеството условия. Доводът на ответницата, че е придобила имотите с цел да спечели от продажбата им, не се подкрепя от съдържанието на даденото от нея пълномощно, с което предоставя права на единия управител на дружеството и на лице, свързано с другия му управител и едноличен собственик на капитала, да се разпореждат с част от придобитите имоти, като определят сами условията на разпореждането и получават по своя сметка сумите за това, в това число и да ги ипотекират за обезпечаване на чужд дълг. Обемът на предоставените с това пълномощно права, както и общият брой на сключените между страните сделки, е индиция за съществуващите отношения на доверие между ответницата и пълномощниците, които са свързани лица с дружеството-прехвърлител /С. М./, респ. с неговия управител /И. И./. Всички тези факти, ценени в съвкупност, обуславят извод, че процесните сделки са сключени от страните с намерение да бъдат увредени кредиторите на дружеството, като бъдат лишени от възможността да се удовлетворят от прехвърлените имоти. По изложените съображения предявените искове по чл.135 ЗЗД следва да бъдат уважени и сключените между ответниците договори следва да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на „Палас 27” ЕООД /в несъстоятелност/. С оглед основателността на предявените отменителни искове правните последици на извършените сделки са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността и правното положение, настъпило като последица от атакуваните сделки, се възстановява по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността в състоянието, което е било преди тяхното извършване. Поради това всяка от страните дължи връщане на полученото на отпаднало основание - аргумент от чл.55 ал.1, предложение трето от ЗЗД. Предвид изложеното, предявените от синдика осъдителни искове по чл.648 ТЗ за връщане в масата на несъстоятелността на имотите, предмет на договора от 11.02.2015г. и договора от 04.03.2015г., се явяват основателни и следва да бъдат уважени. Видно от представените по делото доказателства – нот. акт № 37, том IV, рег. № 6016, дело № 586/2016г. на нотариус Б. Т. с район на действие – РС Пловдив и нот. акт № 106, том IV, рег. № 6020, дело № 615/2017г. на нотариус Б. Т. с район на действие – РС Пловдив, имотите, предмет на договора от 20.02.2015г. са продадени от ответницата П. на трети лица преди завеждане на настоящото дело. Поради това съгласно чл. 135, ал. 1, изр.3 ЗЗД недействителността не засяга правата, придобити от тези лица. Предвид изложеното, съгласно чл.57, ал.2, предл. последно ЗЗД ответницата дължи да върне онова, от което се е възползвала. Тъй като подлежащите на връщане имоти са отчуждени възмездно в полза на трети лица с противопоставими права, преди завеждане на делото, ответницата следва да върне в масата на несъстоятелността сумите, които е получила срещу собствеността на имотите – сумата 20 000 лева по нот. акт № 37, том IV, рег. № 6016, дело № 586/2016г. на нотариус Б. Т. с район на действие – РС Пловдив и сумата 3000 лева по нот. акт № 106, том IV, рег. № 6020, дело № 615/2017г. на нотариус Б. Т. с район на действие – РС Пловдив. Поради това ответницата следва да бъде осъдена да заплати общо сумата 23 000 лева, на основание чл.648 ТЗ вр. чл.57, ал.2 ГПК, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното плащане, като в останалата му част – за разликата над 23 000 лева до 90 000 лева се явява неоснователен. Предвид изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени предявените искове по чл.135 ЗЗД и осъдителни искове по чл.648 ТЗ в посочената част, вместо което бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността процесните сделки и ответницата Д. П. бъде осъдена на основание чл.648 ТЗ вр. чл.108 ЗС да върне в масата на несъстоятелността на „Палас – 27” ЕООД /в несъстоятелност/ недвижимите имоти, предмет на нот.акт № 53 от 11.02.2015г., рег. № 564, дело № 47/2015г. и нот. акт № 100 от 04.03.2015г., рег. № 958, дело № 92/2015г., всички на нотариус Б. Т., рег. № 23, както и на основание чл.648 ТЗ вр. чл.57, ал.2 ГПК да върне сумата 23 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.03.2019г. до окончателното плащане. Въззивното решение следва да бъде оставено в сила в останалата му част, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл.638 ТЗ вр. чл.57, ал.2 ГПК за разликата над 23 000 лева до 90 000 лева. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 9 092,92 лева за уважената част от исковете. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 209 от 21.07.2020г. по т.д. № 241/2020г. на Апелативен съд – П. в частта, с която е потвърдено решение № 109 от 24.02.2020г. по т.д. № 824/2019г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която са отхвърлени предявените от синдика на „Палас-27” ЕООД /н/ - адв. С. М. Ж. против „Палас-27” ЕООД и Д. Г. П. следните искове: с правно основание чл.135 ЗЗД за прогласяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Палас-27” ЕООД на сделките, обективирани в нот.акт № 53 от 11.02.2015г., рег. № 564, дело № 47/2015г.; нот.акт № 77 от 20.02.2015г., рег. № 789, дело № 70/2015г. и нот. акт № 100 от 04.03.2015г., рег. № 958, дело № 92/2015г., всички на нотариус Б. Т., рег. № 23; с правно основание чл.108 ЗС за осъждане на Д. Г. П. да предаде владението на имотите по първата и третата сделка и да ги върне в масата на несъстоятелността; с правно основание чл.57, ал.2 вр. чл.55 ЗЗД за осъждане на Д. Г. П. да върне в масата на несъстоятелност сумата над 23 000 лева до 90 000 лева, представляващи равностойността на имотите по втория нотариален акт, които не могат да бъдат върнати поради извършени разпоредителни сделки в полза на трети лица, както и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Палас – 27” ЕООД /в несъстоятелност/, на основание чл.649, ал.1 ТЗ вр. чл.135, ал.3 ЗЗД по иск на синдика на „Палас -27” ЕООД /н./ - С. М. Ж. против „Палас – 27” ЕООД /н./ и Д. Г. П., следните договори: 1/. договор от 11.02.2015г., сключен във формата на нот. акт № 53, том I, рег. № 564, дело № 47 от 2015г. на нотариус Б. Т. с район на действие – РС Пловдив, с който „Палас – 27“ ЕООД, действащо чрез управителя си С. М., е продало на Д. Г. П. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.522.225.7.12, [населено място], община Пловдив, с адрес на имота: [населено място], [улица], ет.1, обект 1-4, с предназначение за търговска дейност, с площ 38 кв.м., за сумата 60 000 лева; 2/ договор от 20.02.2015г., сключен във формата на нот. акт № 77, том I, рег. № 789, дело № 70 от 2015г. на нотариус Б. Т. с район на действие – РС Пловдив, с който „Палас – 27“ ЕООД, действащо чрез управителя си С. М., е продало на Д. Г. П. следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.522.225.1.24, [населено място], община Пловдив, с адрес на имота: [населено място], ул. „Д-р Г.М.Д.“ № 28, ет.3, обект 3.8.6, с предназначение за здравни и социални услуги, с площ 25,57 кв.м. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.522.225.7.82, [населено място], община Пловдив, с адрес на имота: [населено място], [улица], ет.-1, гараж 0,24, с предназначение гараж в сграда, с площ 16,39 кв.м., за сумата 9900 лева; 3/ договор от 04.03.2015г., сключен във формата на нот. акт № 100, том I, рег. № 958, дело № 92 от 2015г. на нотариус Б. Т. с район на действие – РС Пловдив, с който „Палас – 27“ ЕООД, действащо чрез управителя си С. М., е продало на Д. Г. П. следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.522.225.7.14, [населено място], община Пловдив, с адрес на имота: [населено място], [улица], ет.2, обект 2-8, с предназначение за търговска дейност, с площ 27,89 кв.м. и описани съседи; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.522.225.7.15, [населено място], община Пловдив, с адрес на имота: [населено място], [улица], ет.2, обект 2-9 , с предназначение за търговска дейност, с площ 27,00 кв.м.; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.522.225.7.16, [населено място], община Пловдив, с адрес на имота: [населено място], [улица], ет.2, обект 2-10 , с предназначение за търговска дейност, с площ 34,36 кв.м. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.522.225.7.17, [населено място], община Пловдив, с адрес на имота: [населено място], [улица], ет.2, обект 2-11 , с предназначение за търговска дейност, с площ 41,80 кв.м., за сумата 9900 лева. ОСЪЖДА, на основание чл.648 ТЗ вр. чл.108 ЗС Д. Г. П., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да върне в масата на несъстоятелността на „Палас – 27” ЕООД /н./, ЕИК[ЕИК], представлявано от синдика С. М. Ж., съд. адрес: [населено място], [улица], ет.3, офис 3 следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.522.225.7.12, [населено място], община Пловдив, област П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед КД-14-16-1698/11.08.2010г. на Началник на СГКК – П., с адрес на имота: [населено място], [улица], ет.1, обект 1-4, с предназначение за търговска дейност, с посочена в документа площ 38 кв.м., заедно с прилежащи части: 0.830% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 11.28 кв.м., заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху терена; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.522.225.7.14, [населено място], община Пловдив, област П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед КД-14-16-1698/11.08.2010г. на Началник на СГКК – П., с адрес на имота: [населено място], [улица], ет.2, обект 2-8, с предназначение за търговска дейност, с посочена в документа площ 27,89 кв.м., заедно с прилежащи части 0.609% идеални части от общите части на сградата, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху терена; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.522.225.7.15, [населено място], община Пловдив, област П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед КД-14-16-1698/11.08.2010г. на Началник на СГКК – П., с адрес на имота: [населено място], [улица], ет.2, обект 2-9 , с предназначение за търговска дейност, с посочена в документа площ 27,00 кв.м., заедно с прилежащи части 0.590 % идеални части от общите части на сградата, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху терена и описани съседи; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.522.225.7.16, [населено място], община Пловдив, област П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед КД-14-16-1698/11.08.2010г. на Началник на СГКК – П., с адрес на имота: [населено място], [улица], ет.2, обект 2-10 , с предназначение за търговска дейност, с посочена в документа площ 34,36 кв.м., заедно с прилежащи части 0.750% идеални части от общите части на сградата, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху терена и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.522.225.7.17, [населено място], община Пловдив, област П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед КД-14-16-1698/11.08.2010г. на Началник на СГКК – П., с адрес на имота: [населено място], [улица], ет.2, обект 2-11 , с предназначение за търговска дейност, с посочена в документа площ 41,80 кв.м., заедно с прилежащи части 0.913% идеални части от общите части на сградата, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху терена. ОСЪЖДА, на основание чл.648 ТЗ вр. 57, ал.2 ЗЗД, Д. Г. П. да върне в масата на несъстоятелността на „Палас – 27” ЕООД /н./, ЕИК[ЕИК], представлявано от синдика С. М. Ж. сумата 23 000 лева /двадесет и три хиляди лева/ - равностойността на имотите по нот. акт № 77, том I, рег. № 789, дело № 70 от 2015г. на нотариус Б. Т. с район на действие – РС Пловдив, които не могат да бъдат върнати поради извършени разпоредителни сделки в полза на трети лица, ведно със законната лихва, считано от 12.03.2019г. до окончателното плащане на сумата. ОСЪЖДА Д. Г. П. да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 9092,92 лева /девет хиляди деветдесет и два лева и деветдесет две стотинки/ - държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: