Р Е Ш Е Н И Е № 296 София, 22 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четвърти юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 932 по описа за 2012 година. С присъда по нохд № 324/10 г. на Окръжния съд - гр. Плевен подсъдимият Л. С. Ц. е признат за виновен в това, че за периода от 31.03.1999 г. до 31.03.2003 г. в [населено място], в качеството си на управляващ и представляващ [фирма]-гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление избегнал плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 977 894,22 лева, като потвърдил неистина в подадени 17 броя декларации, които се изискват по силата на ЗДДС и ЗКПО, поради което и на основание чл.257, ал.1, във връзка с чл.255, ал.1 НК(в редакцията им от ДВ.бр.62/97 г.), чл.26, ал.1, чл.2, ал.1 и 2 НК е осъден на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор, както и на глоба в размер на 20 000 лева. Подсъдимият е оправдан по първоначалното обвинение да е извършил седемнадесет отделни престъпления. На основание чл.68, ал.1 НК ПОС привел в изпълнение наказание от една година и пет месеца лишаване от свобода, наложено на подс.Ц. с присъда по нохд № 1151/00 г. на ПРС, влязла в сила на 24.10.2001 г., като постановил то да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.45 ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на Министерство на финансите на РБългария обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 977 894,22 лева, ведно със законната лихва от 31.03.2003 г. до окончателното й изплащане, като в останалата част до 1 013 822,91 лева – е отхвърлил гражданския иск, като неоснователен. ПОС е възложил на подсъдимия направените по делото разноски и държавна такса. С решение № 57 от 28.03.2012 г. по внохд № 387/11 г., образувано по жалба на подсъдимия, Апелативният съд-гр.Велико Търново потвърдил посочената присъда. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от адвокат Ж. Н., защитник на подс.Ц., с която се претендира наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК и се иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС подсъдимият лично и защитата му поддържат подадената жалба. Гражданският ищец, редовно призован, не взема участие в касационното производство. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на направените оплаквания. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: С жалбата се оспорват осъдителните наказателна и гражданска част на въззивното решение. При извършената проверка ВКС констатира, че жалбата е основателна в частта, с която е заявено недоволство от осъждането на подсъдимия на основание чл.45 от ЗЗД и свързано с това и за държавна такса върху размера на уважения граждански иск. В останалата част жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: І.По възраженията срещу наказателно - осъдителната част на въззивното решение: 1.Възражението за наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК трябва да получи най-напред отговор, доколкото касационната проверка относно правилното приложение на закона и справедливостта на наложеното наказание предполага отрицателен извод за наличието му. На плоскостта на чл.348, ал.1, т.2 НПК подсъдимият претендира, в обобщен вид, нарушение на чл.339, ал.2 НПК и неоснователно стесняване на кръга от обстоятелства по чл.102 НПК, злепоставило разкриването на обективната истина по делото. Възраженията са неоснователни. Не се установява нарушение на чл.339, ал.2 НПК(с едно изключение – за което ще стане дума в т.ІІ). Доводите, на които жалбоподателят е поставил акцент, преповтаряйки ги в касационната жалба, не са игнорирани от ВТАС, на което указват съображенията на л.л.30-33 от мотивите на атакуваното решение. Кръгът на обстоятелствата по чл.102 НПК не е стеснен, по претендирания от защитата начин. Всички обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото, са изяснени. За това на досъдебното производство, а по-късно и при съдебното разглеждане на делото, са събрани множество доказателства, изводими от различни по вид и многобройни доказателствени източници (последното относимо към писмените такива). Конкретните размери на укритите от подсъдимия и неплатени данъчни задължения по ЗДДС (отм.) и ЗКПО (отм.) са установени чрез способите на НПК по предвидения за това ред – чрез изследването и заключението на съдебно счетоводна експертиза (ССЕ). Източник на данни за експертното изследване са надлежно приобщените документации на дружествата, страни по инкриминираните от прокурора конкретни фактури за доставки. Предмет на изследване на същата експертиза са всички справки-декларации по ЗДДС(отм.), подадени от подсъдимия за времето от 09.10.1998 г. до 15.11.2001 г., както и подадените от него данъчни декларации по ЗКПО (отм.) за периода от 27.07.1998 г. – до 31.12.2002 г.., като констатациите от проведеното им изследване се съдържат в съобразителната част на ССЕ. На същото място добре е видно, че не за всички фактури, отразени от подсъдимия в изследваните декларации, са налице доказателства, указващи на невярно съдържание. Нещо повече, изследвайки писмените доказателства, експертът е достигнал до изводи, различни от тези на съответната данъчна служба. Достатъчно е само да се посочи – фактура № 301 от 29.12.1998 г. Възразява се, че „от дневниците за продажбите се установява, че придобитата продукция впоследствие е продадена, т.е. сделките са действителни”, като жалбоподателят не се ангажира с посочване на конкретни сделки. Това е обяснимо. От писмените доказателства, съдържащи се в папка „документи каса 1999 г., част І”, предадена от подсъдимия на органите на досъдебното производство, а именно – фактура № 19 от 30.12.1998 г. и товарителница за превоз от [населено място] до [населено място], се установява, че сделката по фактура № 301 от 29.12.1998 г. е действителна. За инкриминираните от прокурора фактури обаче, не са налице такива писмени доказателства, още по-малко гласни, поради което и правилно съдът по същество е извел недействителност на сделките по тях. В тази насока, не е необходимо преповтарянето на останалите съображения на ВТАС, свързани с доставчиците и/или техните пълномощници. Тези съображения се възприемат изцяло от настоящата инстанция, тъй като са съответни на данните по делото и формалната логика. Възраженията, с които се претендира необходимост от проследяване на цялата верига от дружества, очевидно пренебрегва рамките на наказателния процес, очертани от предявеното с обвинителния акт фактическо обвинение, инкриминирало дейността на подс.Ц.. 2. При отсъствието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК проверката за правилното приложение на закона е възможна в рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд, а в тях – законът е приложен правилно. Съдът е имал основание да ангажира отговорността на подс.Ц. за данъчно престъпление, тъй като е установил признаците от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл.257, ал.1, във връзка с чл.255, ал.1 НК (в посочената по-горе редакция на закона). Правилно, на плоскостта на чл.2, ал.2 НК, е изведено наличието на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК. 3.Наложените на подсъдимия наказания по вид и размер не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такива са справедливи. Наказанията правилно са индивидуализирани по реда на чл.54 НК, тъй като не се разкриват предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност. Детайлно коментираните от съда по същество, отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, свързано с изтеклия период от време (от извършване на инкриминираното престъпление), не позволяват извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. Възражението срещу приложението на чл.68, ал.1 НК е неоснователно. Давността за изпълнение на наказанието, чието изпълнение е било отложено по реда на чл.66 НК, започва да тече от влизане в сила на присъдата или определението, с което това наказание е приведено в изпълнение по чл.68 НК – виж чл.82, ал.2 НК. Отсъствието на формалните условия за приложението на чл.66 НК, предопределя подс.Ц. ефективно да изтърпи наказанието лишаване от свобода. ІІ. По възраженията срещу гражданско-осъдителната част на въззивното решение: Както се посочи, в тази част, жалбата е основателна. Възражението на защитата на подс.Ц. за липсата на правен интерес у ищеца, обуславящ недопустимост на предявения от него граждански иск, с правно основание чл.45 ЗЗД, не са обсъдени и не са получили отговор, съответен на изискванията на чл.339, ал.2 НПК. Съдържащите се в мотивите на решението съображения – л.51, не само са формални, но игнорират данните по делото. В том 3, л.л.18-74 са приложени четири данъчно-ревизионни акта и актове за поправка на някои от тях, с които са приключили ревизионни проверки на дружеството на подсъдимия по ЗДДС и ЗКПО, за обобщен период от 01.11.1998 г. до 31.12.2002 г.,а по ДРА № 557/01 г. и 368/02 г. са образувани изпълнителни дела. В тази част въззивното решение следва да се отмени, а делото – върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази постоянната практика на ВКС, ГК, намерила израз в редица решения, като – Р № 356/20.120.2010 г. по гр.д.№ 1712/09 г. на ВКС, ІІІ г.о.; Р № 188/06.06.2011 г. по гр.д.№ 1508/10 г. на ВКС, ІІІ г.о.; Р № 220/09.06.2011 г. по гр.д.№ 1484/10 г. на ВКС, ІІІ г.о., Р № 380/13.10.2011 г. по гр.д. № 429/11 г. на ВКС, ІV г.о., както и Р № 548/09.01.2009 г. на ВКС, ІІІ н.о. Водим от горното на основание чл.354, ал.3, т.2, във връзка с чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 НПК и чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 57 от 28.03.2012 г. по внохд № 387/11 г. на Апелативния съд – гр. Велико Търново в ЧАСТТА, с която е потвърдена присъдата на Окръжния съд – гр. Плевен, постановена по нохд № 324/10 г. в частта, с която подс.Л. С. Ц. е осъден на основание чл.45 от ЗЗД, както и да заплати държавна такса. В ТАЗИ ЧАСТ ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ОСТАВЯ В СИЛА посоченото въззивно решение в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: