4 Р Е Ш Е Н И Е № 53 София, 07.06.2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Емил Марков Членове: Радостина Караколева Ирина Петрова при секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 1525 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. С определение № 17 от 14.01.2019г. на основание чл.280,ал.2, предложение последно ГПК е допуснато касационно обжалване на Решение № 2643 от 18.12.2017г. по в.т.д.№ 2068/2017г. на САС, ТО, 5 състав в частта за отмяна на първоинстанционното решение и признаване за установено по реда на чл.422 ГПК, че касаторите М. Л. А., Г. Я. А., действаща лично и като ЕТ“Гамаком 2-Г. А.“ и „С. Дей Га“ЕООД, представлявано от управителя Г. Я. А. дължат солидарно на „Юробанк България“АД по договор за банков кредит „Бизнес Овърдрафт“ № 15265 от 28.03.2008г. 9 095лв. - изплатена сума на банката преди образуване на изпълнителното дело. В касационната жалба е заявено възражение, основано на безспорно установения по делото факт, че след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист и преди образуване на изпълнителното дело, на банката е преведена сумата 9 095лв. Касаторите считат за очевидно неправилна констатацията в обжалвания акт, че не е релевирано своевременно възражение срещу конкретния начин на осчетоводяване от банката на заплатената сума. Посочват, че в отговора на исковата молба изрично е посочено кое задължение по кредита следва да се погаси с доброволното плащане и поддържат, че това плащане следва да се приспадне от дължимата лихва и главница по процесния кредит. Считат за очевидно погрешно и заключението на въззивната инстанция, че е допустимо банката да погаси частично с доброволното плащане /със сумата 1 759.48лв./ задължение по процесния договор за съдебни разноски. Възразяват, че дължимостта на съдебните разноски не може да се преценява при погасяване на задължението на кредитополучателите, които не дължат такива до присъждането им от съда с влязло в сила решение. Поддържат, че банката без основание е отнесла плащането за погасяване на съдебни разноски, тъй като в договора за кредит, ОУ и анексите няма клауза, която да изключва правилата при изпълнение при множество задължения и последователността на погасяването, уредени в чл.76 ЗЗД. В откритото съдебно заседание поддържат становище, че когато кредиторът твърди, че извършеното от длъжника плащане не е по спорното заемно правоотношение, а е в изпълнение на други съществуващи еднородни задължения, кредиторът следва да установи наличието на последните. Считат, че само когато е установено наличието на повече еднородни задължения, при спор кое се погасява с частичното плащане, изпълнението се преценява по правилата на чл.76 ЗЗД. Акцентират, че ищецът е установил в процеса единствено задължението им на съдлъжници по процесния кредит, поради което, с извършените частични плащания в общ размер на 9 095лв., е погасено изцяло задължението за възнаградителна лихва и частично - до размер на 6 884.68лв. - главницата. Писмен отговор по чл.287 ГПК от ищеца „Юробанк България”АД не е постъпил. В откритото съдебно заседание банката не изпраща представител. Като взе предвид становищата на страните и на основание чл.290 ал.2 ГПК извърши проверка на заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС - Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: С отговора на исковата молба е включен в предмета на спора фактът на превеждане на банката на сумата 9 095лв., която сума ответниците са поддържали, че погасява лихвата и част от главницата по процесния кредит. Фактът на плащането на тази сума преди образуване на изпълнителното дело през периода 15.04.2014г.-11.05.2014г. с банкови бордера с основание „вноска по кредит“, без посочване на задължението, което се погасява, е безспорен по делото. По искане на ответниците вещото лице е установило в допълнителната експертиза, че от тези плащания, счетоводно банката е отнесла по процесния договор сумата 1 759.48лв., с която са погасени „съдебни разноски С. Дей ЕООД Договор 15265“, а разликата е разпределена от банката за погасяване на съдебни разноски на „С. Дей“ ЕООД и ЕТ “Гамаком 2 Г. А.“ по други договори за кредит /подоговор № 3559 - 1 593.22лв. и по договор № 1247 - 5 742.30лв./. Във връзка с тази констатация на експерта, ответниците-касатори са поддържали пред първоинстанционния съд, че отнасянето от банката на сумата 1 759.48лв. за погасяване на съдебни разноски по процесния договор, предмет на настоящия спор, е недопустимо. Възразили са, че съдебните разноски в исковото и заповедното производство при невлязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, са част от спорния предмет на настоящото производство и ще станат изискуеми и ликвидни след влизане в сила на решението по настоящия спор. Поддържали са, че е недопустимо по отношение на тях да се прилага правилото по чл.76,ал.2 ЗЗД, тъй като те не са нито изискуеми, нито ликвидни, а кредиторът нито твърди, нито представя доказателства, че между страните е имало и друг съдебен процес, за да има основание да се приложи правилото на чл.76,ал.2 ЗЗД. Твърдели са, че в банковите бордера не е посочено кой от кредитите и какво от тях се погасява, поради което с плащанията следва да се погаси най-утежняващото задължение по процесния кредит по правилото на чл.76,ал.1 ЗЗД. Въззивната инстанция е счела за неоснователни възраженията на ответниците във връзка с преведените на банката суми. Приела е, че по процесния кредит с част от плащанията са погасени съдебни разноски, за които „нито се твърди от ответниците, нито се установява в производството, че са процесните”, както и че „своевременно възражение срещу конкретния начин на отнасяне от страна на банката на заплатената сума от 9 095лв. в погасяването на трите отделни договора за кредит, не е релевирано”. Въззивното решение в допусната до касационно обжалване част е очевидно неправилно: С отговора по чл.367,ал.2 ГПК като част от възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават /чл.367, ал.2,т.5 ГПК/ ответниците са въвели в процеса твърдението, че с плащането на сумата 9 095лв. е погасена лихвата и част от главницата по процесния кредит. В хода на процеса е установен конкретният начин на счетоводно отразяване от банката на заплатената сума от 9 095лв., в какъвто смисъл е била поставена от касаторите задача към експертизата. След изясняване от вещото лице на начина, по който банката е осчетоводила предодите, е заявен правният довод за невъзможността с това плащане да се погасяват съдебните разноски по настоящия спор, които не са изискуеми. Спрямо тези факти следва да се преценят като очевидно неправилни изводите в обжалвания съдебен акт, че възражение срещу конкретния начин на осчетоводяване от банката на заплатената сума от 9 095лв. за частично погасяване на суми по трите договора за кредит, не е релевиран своевременно. Очевидно неправилен е и изводът на САС, че не са въведени твърдения, че разпределените от банката от постъпилите плащания суми не са за погасяване на разноски и по настоящото дело. Съображенията, с които ответниците са отричали възможността плащанията да погасят разноски по висящия спор са изцяло правни и по отношение на тях разпоредбата на чл.370 ГПК е неприложима. Отсъства и произнасяне по доводите на ответниците за приложението на разпоредбата на чл.76 ЗЗД. Необсъждането на своевременно заявени релевантни възражения по съображения за настъпила преклузия, неточното възпроизвеждане на защитна теза на страната и непроизнасяне по заявена и поддържана правна теза, отричаща спорното право, е особено тежък порок на решението, водещ до очевидна неправилност поради нарушение на принципите на правовия ред и основополагащите правила на гражданското съдопроизводство - състезателното начало и равенството на страните, с които законодателят гарантира правото на съдебна защита. Неспазването на тези принципи препятства възможността на страната да упражни процесуалните си права и я лишава от правото на справедлив процес. Постановеното в нарушение на тези основополагащи правила решение е очевидно неправилно и подлежи на отмяна. Допуснатият порок на обжалваното решение не може да бъде отстранен от настоящата инстанция поради отсъствие на произнасяне от апелативния съд по наведените възражения, включително и по доводите, основани на разпоредбата на чл.76 ЗЗД. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от фазата на устните състезания. По отношение на разноските е приложима разпоредбата на чл.294,ал.2 ГПК. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на 1 т.о. Р Е Ш И : Отменя Решение № 2643 от 18.12.2017г. по в.т.д.№ 2068/2017г. на САС, ТО, 5 състав в частта за уважаването на иска за сумата 9 095лв. Връща делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: