Ключови фрази
Нищожност на действия и сделки * легитимация на кредитор в производство по несъстоятелност * намаляване на масата на несъстоятелността * плащане от длъжник след началната дата на неплатежоспособността

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 103

                                                                                     

София , 19,07,2010г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и десета година в състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛЮБКА ИЛИЕВА

                                   ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

   МАРИАНА КОСТОВА

 

при участието на секретаря Красимира Атанасова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 996  по описа за 2009  г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.290 ГПК и е образувано по касационна жалба на “Е” А. – София срещу решение 672 от 6.07.2009г., постановено по гр.дело № 950/2008г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение №305 от 25.07.2008г. по т.дело № 48/2008г. на Пловдивския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя, в качеството му на кредитор на “К” Е. в несъстоятелност за обявяване за нищожно извършеното от “К” Е. плащане на “Х” Е. за сумата от 1165.44 лв. и за осъждане на това дружеството да заплати на “К” Е. сумата от 1165.44 лв. и лихва за забава в размер на 202.96 лв. Касаторът релевира оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, съставляващи касационни основания по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на неправилно решение. Твърди, че е допуснато нарушение на материалния закон, защото текста на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ не съдържа изискване за увреждане на длъжника в резултат на нищожното изпълнение на парично задължение. Искането е за отмяна на решението и постановяване на решение, с което да се уважи установителния иск и обусловения от него осъдителен иск по чл.134, ал.1 ЗЗД. Жалбоподателят претендира разноски.

В писмен отговор ответникът “Х” Е. счита, че обжалваното решение на Пловдивския апелативен съд е правилно и законосъобразно.

Ответникът “К” Е. , гр. С. не взема становище по основателността на касационната жалба.

Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:

С определение №235 от 24.03.2010г. е допуснато до касационно обжалване въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по материалноправния въпрос дали намаляването на масата на несъстоятелността, поради извършени от длъжника плащания в подозрителния период е предпоставка за нищожността му и за легитимация на кредитор в производството по несъстоятелност да предяви иск по чл.134, ал.1 ЗЗД.

С решение от 3.08.2009г., постановено по т.дело №646/ 2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че предпоставка за уважаване на отменителния иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ е изпълнението на паричното задължение да бъде извършено от длъжника в подозрителния период след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, независимо от начина на изпълнение - дали с плащане в пари или други еквивалентни престации. Без значение е дали плащането е направено след получаване на стоката или преди това и дали срещу платената цена на стоката длъжникът е придобил активи, съответни на платената сума. Следователно по поставения материално правен въпрос има решение, което се споделя от настоящия състав на ВКС и което съгласно т.2 на ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС се включва в обхвата на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК като решение по уеднаквяване на съдебната практика и за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

Неправилно е прието от въззивния съд, че предпоставка за уважаване на отменителния иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ е намаляване на съществуващата към момента на извършване на плащането маса на несъстоятелността. Налице са предпоставките за уважаване на отменителния иск по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, защото в конкретния случай несъстоятелния длъжник с извършеното плащане на цената на закупената от “Х” Е. стока в подозрителния период след началната дата на неплатежоспособността - 30.10.2005г., уврежда кредиторите на несъстоятелността. Решението на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен искът за обявяване за нищожно извършеното плащане е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл.646, ал.2, т.1 ТЗ. Същото ще следва да бъде отменено и постановено решение, с което се уважи предявения от ищеца иск за обявяване за нищожно извършеното на 31.05.2006г. плащане от “К“ ООД на “Х” Е. на сумата от 1165.44 лв.

По вторият правен въпрос за легитимацията на кредитора в производството по несъстоятелност да предяви иск по чл.134, ал.1 ЗЗД към момента на постановяване на това решение има постановени решения по реда на чл.290 ГПК от ВКС, каквото е цитираното вече решение и решение №93 от 3.06.2010г., постановено по т.дело № 831/2009г. на ВКС, ТК, които формират задължителна съдебна практика. Настоящият състав на ВКС споделя изводите, че кредитор по несъстоятелността не разполага с активната легитимация да предявява иск по чл.134 ЗЗД за връщане на суми, като платена без основание след уважен иск по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, с който е признато за нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността извършено плащане от длъжника в подозрителния период.пражнявайки правомощията си за служебна преценка на допустимостта на обжалваното решение, съгласно т.10 на Тълкувателно решение № 1/17.0.2001г. на ВКС, ОСГК, разрешение отнесено към фазата на селектиране на касационните жалби, съгласно т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. по т.дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав констатира, че решението на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решението на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен искът по чл. 134, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1165.44 лв. и сумата от 202.96 лв. от “Х” Е. на “К” Е. в несъстоятелност, е недопустимо. Ищецът не разполага с иск по чл. 134, ал. 1 ЗЗД, поради което същият се явява недопустим. Следователно решението в частта, с която този иск е отхвърлен трябва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството по посочения иск – прекратено съгласно чл. 270, ал. 3 ГПК.

Ищецът “Е” А. и “К” Е. в несъстоятелност ще следва да заплатят по сметка на ВКС ДТ за трите инстанции, съответно за уважения иск и в частта, с която производството по делото е прекратено по иска по чл.134, ал.1 ЗЗД. В полза на “Е” А. съдът присъжда разноски за трите инстанции съобразно изхода на делото в размер на 405лв.

Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 972 от 6.07.2009г. по гр. д. №950/2008г. на Пловдивския апелативен съд, четвърти граждански състав в частта, с която е отхвърлен предявения от “Е” А. - София срещу “К” Е. в несъстоятелност и “Х” Е. - София иск по чл.646, ал. 2, т. 1 ТЗ за признаване за установено, че извършеното от длъжника “К” ООД / сега в несъстоятелност/ на “Х” Е. плащане след началната дата на неплатежоспособността на сума размер 1165.44лв. е нищожно и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на кредиторите на “К” Е. в несъстоятелност и “Х” Е. - София, че извършеното от “К” ООД / сега в несъстоятелност/ на “Х” Е. плащане след началната дата на неплатежоспособността в размер 1165.44лв. е нищожно.

ОБЕЗСИЛВА решението на Пловдивския апелативен съд и оставеното с него в сила решение на Пловдивския окръжен съд, с което са отхвърлени осъдителните искове на “Е” А. за осъждане на „Х” Е. - София, да заплати на „К” Е. в несъстоятелност сумите от 1165.44 лв. и 202.96 лв. - мораторна лихва като недопустими и прекратява производството по делото в тази му част.

ОСЪЖДА „К” Е. в несъстоятелност - Пловдив да заплати по сметка на ВКС държавна такса за трите съдебни производства в размер общо 93.21 лв. за уважения иск.

ОСЪЖДА „К” Е. в несъстоятелност и „Х” Е. - София да заплатят на “Е” А. разноски 405 лв. съобразно уважения иск.

ОСЪЖДА „Е” А. - София да заплати на по сметка на ВКС ДТ в размер на 11.11 лв., разлика в ДТ, за частта, с която е прекратено производството по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: