Р Е Ш Е Н И Е № 178 гр. София, 13 май 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на седемнадесети април двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Жанина Начева при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 496/2013 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения К. Г. Д. за проверка по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда № 215 от 28.05.2012 год. постановена по НОХ дело № 2374/2012 год. на Пловдивския районен съд. В искането, в допълнителните съображения, изготвени по реда на чл. 351 ал.3 от НПК и в съдебно заседание от осъдения и защитника му се релевират всички основания за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 от НПК и се иска наказателното дело да бъде възобновено и в условията на алтернативност влязлата в сила присъда отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, или изменена чрез намаляване по размер на наказанието. Доводът за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с осъждането му въз основа на недостатъчно и негоден доказателствен материал и с отказа наказанието да бъде индивидуализирано при условията на чл. 55 от НК. В подкрена на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се излагат съображения за ограничаване на правата му с отказа решаващите съдилища да обсъдят съществени доводи на защитата, а в допълнителното изложение на защитника и с разглеждането на делото от незаконен състав. Явната несправедливост на наказанието се мотивира с превратна оценка на обстоятелствата от значение за индивидуализацията му Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на влязлата в сила присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 215 от 28.05.2012 год. постановена по НОХ дело № 2374/2012 год. Пловдивският районен съд е признал подсъдимия К. Г. Д. за виновен в това, че на 2.04.2012 год. в [населено място], в условията на опасен рецидив направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност128.07 лв от владението на “КМБ Бьлгария ЕАД [населено място], без съгласие на ръководството на дружеството и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини, поради което и на основание чл. 196 ал.1т.1 във вр. с чл. 194 ал.1, чл. 29,чл. 18 ал.1 и чл. 54 от НК го е осъдил на шест години лишаване от свобода, което да бъде изтъпяно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. С въззивно решение № 2390 от 15.10.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 1113/2012 год. Пловдивският окръжен съд е изменил присъдата, като е намалил размера на наказанието лишаване от свобода от шест години на три години и шест месеца, а я е потвърдил в останалата обжалвана част. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и присъдата е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено в срок, от легитимна страна и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело. Разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения: Оплакването за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на влязлата в сила присъда се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по събирането и проверката на доказателствените източници. В този смисъл са изложените съображения, че първоинстанционният съд е ограничил правата му, като в нарушение на задълженията си по чл.чл.13,чл.14 и чл. 15 от НПК е направил изводи за виновност позовавайки се на негодни и непроверени в съдебното следствие доказателствени материали, а въззивната инстанция е възприела този подход. С тях по същество се поддържа оплакване за допуснато нарушение по чл. 304 от НПК. По делото такова нарушение, довело до осъждането му на основана на предположения за елементи от фактическия състав на престъплението, не са допуснати. Двете решаващи съдебни инстанции са му осигурили справедлив процес, като първоинстанционният съд в три съдебни заседания и с негово активно участие е събрал относимите доказателствени източници, уважил е част от доказателствените му искания, като е разпитал свидетеля В. П., изискал е медицинската документация, касаеща здравословното му състояние и диска с видеозапис от 2.04.2012 год. на хипермаркет “КАРФУР”, а въззивната инстанция в допълнително проведено съдебно следствие е изслушала обясненията му. По отношение на приложения видеозапис в две съдебни заседания първоинстанционният съд е отказал назначаване на поискана от него техническа експертиза за установяване автентичността му и действията на лицето заснето на него, като по този начин се е лишил от възможността да се ползва от съдържащата се в него информация, поради което и наведения в този смисъл довод на защитата, че от него не могат да се правят изводи в подкрепа на приетите за установени фактически обстоятелства, е основателен. Като са приели противното и са го включили в годната доказателствена съвкупност, от която са направили извод за действията му в търговския обект, съдилищата са нарушили правилата за формиране на волята си. Това веществено доказателство може да се цени единствено относно факта, че на инкриминираната дата е извършено видеонаблюдение, но не и за резултата от него. Нарушението обаче не може да бъде квалифицирано като съществено по смисъла на закона, защото изключването му от годната доказателствена съвкупност няма да доведе до различни изводи. За установяване на основните факти има ли извършено престъпление и от кое лице с решаващо значение са установените данни от гласните доказателствени средства, които са еднопосочни. Всички разпитани свидетети са категорични, че лицето, което са следили по повод съмнително поведение в магазина е подсъдимия, че той преминал през касите като обявил и заплатил няколко стоки, че след това му била извършена проверка, при която в раницата му били открити инкриминираните стоки, които липсвали в издадения му касов бон. В този смисъл са и обясненията му, че влязал в магазина с намерение за извърши кражба и че след като взел бутилките с уиски бил задържан от охраната. С оглед на фактическите констатации приети за установени от годните доказателствени средства, материалният закон е приложен точно и деянието е квалифицирано като опит за кражба, извършена в условията на опасен рецидив. Налице са всички съставомерни признаци от състава на престъплението, в това число и прекъсването на фактическата власт върху вещите на техния собственик без негово съгласие и опита да бъде установена своя фактическа власт. След като подсъдимият при разпита си не твърди собственика или лицата, които са упражнявали фактическа власт върху вещите, да са му разрешили изнасянето им без заплащане, неоснователно се поддържа, че липсвали доказателства за неправомерно отнемане по смиъла на чл. 194 от НК. Да се възприеме съображението, че това обстоятелство може да бъде установено единствено с разпита на тези лица означава да се игнорира възможността за установяване интересуващите процеса факти с всички допустими доказателствени средства. Оплакването за наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.2 от НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Извън довода за осъждането му при недопустимо предположение, на който беще отговорено във връзка с приложението на материалния закон, то се мотивира с допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото в двете съдебни инстанции. В този смисъл са изложените съображения, че съдилищата не са разгледали делото от независим и безпристрастен съд, а извън това въззивната инстанция не е извършила цялостна служебна проверка на невлязлата в сила присъда и не е отговорила на оплакванията му против нейната правилност. Такива нарушения по делото не са допуснати. Производството пред въззивната инстанция е проведено в съответствие с изискванията по глава двадесет и първа от НПК, без да са допуснати съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 от НПК, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. Образувано е по саморъчно изготвени от подсъдимия жалби, които съдебният състав в разпоредително заседание на 18.06.2012 год. е преценил, че съдържат пропуски и несъответствия, подлежащи на отстраняване по реда на чл. 323 ал.1 от НПК и на това основание е прекратил производството. При повторното образуване на делото се е явил с упълномощен защитник, поддържал е единствено оплакване за явна несправедливост на наказанието и е поискал изменяване на присъдата в този смисъл. Съдилищата са му разяснили правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК и са му осигурили реална възможност да ги упражни. Не е възразил против участието на някои от членовете на съдебните състави, прокурора и съдебния секретар при разглеждането на делото, а съдебните състави не са констатирали служебно наличието на основания по чл. 29 ал.2 от НПК, при които са били длъжни да се отведет от участие по делото. В съответствие с правомощията си въззивният състав изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда, отговорил е на наведените от страните доводи, възприел е съображенията на жалбоподателя за явно несъответствие на наложеното с присъдата наказание със степента на обществената опасност на деянието и дееца и е изменил присъдата в този смисъл. Неоснователен е довода, че двете съдебни инстанции са разгледали делото от незаконни състави, защото е нарушено изискването на чл. 9 ал.1 от Закона за съдебната власт за случаен подбор на съдиите и съдебните заседатели чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването на делата. Законодателят в специалният процесуален закон е посочил като абсолютно процесуално нарушение, което има за последица във всички случаи отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане само ако е постановен от незаконен състав, а това е състав в който участва съдия или съдебен заседател, за който съществува някоя от пречките по чл. 29 ал.1 и 2 от НПК да се произнася при решаването на въпросите за вината и отговорността на подсъдимия. Между тях не е посочено като абсолютно основание за отмяна на постановения съдебен акт нарушението на принципа за случайно разпределение на делата. Нарушението на този принцип и когато бъде допуснато няма за последица във всички случаи отмяна на постановения съдебен акт, без наличието на данни за предубеденост от изхода на делото. С този принцип се цели да се избегне възможността делото да бъде разгледано от специално подбран съд. Разумът на закона е да се избегне всякакво съмнение, че на определени съдии се възлагат за разглеждане специално подбрани категории дела, а не да се създават допълнителни затруднения в дейността им. При наличието на избран на случаен принцип дежурен съдия, на който е възложена определена дейност за деня, между която и разглеждане на делата, по които се дължи незабавно произнасяне, не би следвало да се изисква от администрацията на съда автоматично избиране измежду всички членове на съда на различен от него съдия, който да разгледа всяко постъпило в този ден бързо производство. В конкретния случай в първата инстанция делото е разгледано от дежурния за деня съдия, съобразно спецификата на бързото производство по глава 24-та от НПК, изискваща незабавно започване на съдебното производство след внасянето на материалите от прокурора. По делото липсват данни избора на съдебните заседатели да е проведен в отклонение с изискванията от глава четвърта на раздел втора на Закона за съдебната власт, поради което и този довод е неоснователен. Не е допуснато процесуално нарушение с възлагането при повторното постъпване на делото във въззивния съд на съдията, който е прекратил производството и го е върнал на първоинстанционния съд за отстраняване пороци в жалбата. Оплакването за постановяване на влязлата в сила присъда при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.3 от НПК е неоснователно. То се мотивира от осъдения с неоснователния атказ наказанието да бъде индивидуализирано при условията на чл. 55 ал.1т.1 от НК. Идентично е с оплакването му пред въззивната инстанция, която го е обсъдила и в мотивите на решението, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 от НПК, е посочила достатъчно основания за отхвърлянето му като неоснователно. Определеното за изтърпяване от нея наказание три години и шест месеца лишаване от свобода е съответно на степента на обществената опасност на деянието и дееца. Извършеното не разкрива по ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната за този вид престъпления независимо от сравнително ниския размер на предмета на престъплението. При обремененото му с девет влязли присъди за кражби и грабежи съдебно минало, допълнителното намаляване на наказанието извън приетото от въззивната инстанция, би било проява на неоправдан либерализъм. Трайно е формирал начин на живот, несъобразен с правните норми, извършил е деянието в период, през който е бил в прекъсване на изтърпяване на поредното наказание лишаване от свобода поради необходимост от лечение. Сам не твърди решаващият му мотив да е бил набавяне на средства за лечение, в какъвто смисъл е довода на защитата му, а и обективни данни за такава необходимост няма. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлата в сила присъда на Пловдивския районен съд не са допуснати поддържаните от осъдения нарушения и като неоснователно искането му за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения К. Г. Д. за възобновяване производството по НОХ дело № 2374/2012 год. и отмяна на постановената по делото присъда № 215 от 28.05.2012 год., изменена с въззивно решение № 290 от 15.10.2012 год. по ВНОХ дело № 1113/2012 год. на Пловдивския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: