РЕШЕНИЕ N 347/12 г. София,12.03.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на първи октомври , две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова ЧЛЕНОВЕ: Зоя Атанасова Даниела Стоянова При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 389 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Й. Г. В. , представляван от адвокат Х. М. Д. е подал касационна жалба срещу решение № 287 от 26.10.2010 г. по гр.д. № 665 по описа на Великотърновския окръжен съд . С определение № 348 от 8.05.2012 г. по гр.д. № 389 от 2011 г. на ВКС , Първо отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за възможността на ответника да се позове на правопогасителното възражение за нищожност на сделката, сключена с кооперация без да се ползва от специалния иск по чл.58, ал.1 от Закона за кооперациите. Ответника Г. Н. А. не е изпратил представител в насроченото открито заседание и не взел становище по касационната Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени наведените оплаквания , доводите на страните и данните по делото приема следното : Касационната жалба е допустима защото е подадена от надлежна страна, в едномесечният срок определен в ГПК , срещу съдебен акт , който е неблагоприятен за нея. Решението е правилно. Предявен е иск по чл.108 ЗС , в който ищеца – ответник по касация е заявил право на собственост върху УПИ № .... – стопански двор с площ от 3,343 кв.м., трета категория в м. “Н.” в землището на с. “П.”, община “В. Т.”. Ищеца се е легитимирал като собственик на деривативно основание, представяйки н.а. № ...., т...., рег. № ....., н.д. №.... от .... г. Още в представеният отговор от 9.03.2009 г. на исковата молба Й. Г. В. е направил правопогасителното възражение за липсата на правото на собственост на ищеца , тъй като праводателите му не са били собственици. Продавачите по сделката не са били собственици защото се легитимират с договор, който обективира нищожна сделка – чл.26, ал.1 ЗЗД вр. с чл.15 , ал.2, т.10 от Закона за кооперациите, т.е. липса на съгласие на праводателя кооперация “Р.” за продажба на сградите. С този отговор В. прави и правопогасителното възражение за придобиването на имота по давност , сочейки че е установил самостоятелно владение от 1997 г. Посочва, че в имота има изградена сграда, която също ползва повече от десет години и е нейн собственик на оригинерно основание и като такъв е собственик и на земята под нея. Въззивният съд изследвайки всички направени възражения е стигнал до извод за тяхната неоснователност поради следните съображения : Н. М. К. и С. Н. К. са станали собственици по силата на договор за замяна с Държавата , представлявана от Министъра на земеделието и горите. По отношение на този договор липсват конкретно наведени основания за нищожност от страна на касатора. Посочено е , че праводателите на ищеца са придобили собствеността на сградите по силата на сделка с кооперацията, която е била обявена в ликвидация с н.а. № ...., т...., н.д. №.... от ..... г. Във въззивното решение подробно е разгледано възражението за нищожност на сделката поради липсата на съгласие на ОС на К.”Р. “. Разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗЗД действително забранява договаряне “ сам със себе си”, с изключение на случаите при които представляватния сам се е съгласил. В случая няма данни Кооперацията да е направила възражение сделката да бъде изповядана още повече, че собственика на терена има предимство при закупуването на сградите , изградени върху него. Даден е отговор и на правопреобразуващото възражение на касатора за придобиването на имота по давност, като изложените аргументи изцяло се споделят и от настоящия състав . С атакуваното решение са разгледани всички възражения на касатора- ответник и е посочено, че ищеца е установил пълно и главно правото си на собственост. Ответника осъществява държането на дворното място без правно основание и е длъжен да възстанови собствеността и да предаде владението на ищеца. Основателността на иска за ревандикация предопределя и основателността на предявеният облигационен иск за присъждане на обезщетение. Неправилно е становището на въззивният съд, че касатора не може да направи възражение за нищожност на сделката , тъй като не е от кръга на лицата, посочени в чл.58, ал.1 от Закона за кооперациите. Действително касатора, който не е член кооператор не може да предяви конститутивният иск по чл.58, ал.1 от ЗК за промяна на решенията на общото събрание на кооперацията, но правопогасителното възражение за липса на собственост винаги може да бъде въведено в иска по чл.108 ЗС защото това е основно защитно средство на ответника и той не може да бъде лишен от него. Последното неправилно разбиране на въззивният съд обаче не е довело до краен неправилен извод поради което решението следва да бъде потвърдено. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение № 287 от 26.10.2010 г. по гр.д. № 665 по описа на Великотърновския окръжен съд . РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: