2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 318 гр. София, 21.4.2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков 2. Ерик Василев при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 650 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на И. С. И. и С. М. М. против решение № ІІ-115/02.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 769/2020 г. от състав на Окръжен съд – Бургас. Страните си оспорват взаимно жалбите. Касационните жалби подадени в срок и са допустими. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.50 ЗЗД е частично основателен и е отменил частично решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен иска, като го е уважил за сумата от 6835 лева. Съдът е приел, че в периода края на м.август – началото на м.септември 2017 г. на ищеца са причинени имуществени вреди от животни, собственост на ответника, изразяващи се в унищожаване на посеви в масив № ..... в землището на [населено място]. Прието е, че ответникът е легитимиран да отговаря на основание чл.50, изр.второ ЗЗД и следва да бъде ангажирана отговорността му за причинените на ищеца вреди от непозволено увреждане в резултат на унищожаване на посевите от неговите животни. Касае се за безвиновна отговорност, която е функция от правото на собственост, респ. упражняването на надзор върху животните и причинените от тях вреди. Съдът е приел, че предявеният иск е доказан в своето основание. Относно размера на обезщетението за имуществени вреди, съдът е приел, че представеният констативен протокол от 04.09.2017 г. на Комисия при [община] е съставен по реда на Закона за опазване на селскостопанското имущество, същият не е оспорен по делото и установява по несъмнен начин размера на щетите – унищожена площ на посев с метла от 42 дка, паричната стойност на щетите от 6720 лв. и разходите за изготвяне на оценката от 115 лв. Така определената от комисията оценка на щетите не е била оспорена от ищеца, който е имал възможност при несъгласие с нея да потърси оценка от вещо лице от РС-Карнобат, за което му е било изрично указано с констативния протокол. При това положение, съдът е приел, че причинените на ищеца щети по посевите от метла са в размер на 6720 лв., който е категорично установен с констативния протокол от 04.09.2017 г., съставен от назначената за целта нарочна комисия. Съдът е приел, че експертизата не следва да бъде ценена, тъй като даденото от вещото лице заключение не е основано на констативния протокол от 04.09.2017 г. и изчисленията му относно размера на щетите са извършени в противоречие с констатациите и неоспорената оценка на комисията при [община]. Тъй като на 04.09.2017 г. ищецът е заплатил на общината 115 лв. за извършване на оценка на щетите, съдът е приел, че на същия се дължи обезщетение в общ размер от 6835 лв., от която: 6720 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди от животни, собственост на ответника, изразяващи се в унищожаване на посеви в масив № 000115 в землището на [населено място], и 115 лв. – платени от ищеца за оценка на щетите. В изложението на основанията относно допустимостта на касационното обжалване към касационната жалба на И. С. И. се твърди, че съдът е постановил очевидно неправилно решение – касационно основание по чл.280, ал.2 ГПК, както и евентуално, че е налице касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС. Обосновката на твърдението за наличие на очевидна неправилност, касаторът обвързва с твърдения за необоснованост, като тълкува събраните по делото доказателства и прави правни изводи, различни от тези на въззивния съд. Тез доводи са неотносими към основанието по чл.280, ал.2 ГПК, доколкото касаят обосноваността на решението и то в насока, не на противоречие с формалната логика, а на тълкуване на събраните по делото доказателства. Сочи се правен въпрос, свързан със задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и наведените в тази насока доводи и възражения на страните. Доколкото на първа инстанция искът е бил отхвърлен, като неоснователен, то при достигане до обратен извод, съдът е бил длъжен да обсъди всички доводи и възражения на ответника по отговора на исковата молба, независимо, че същите не са били обсъдени от първоинстанционния съд, достигнал до извод за неоснователност на иска по съображения, които не се покриват изцяло с възраженията по отговора на исковата молба. В отговора на исковата молба е направено възражение, че щетите, нанесени на ищеца са били компенсирани /обезщетени/ с даването на две телета, по избор на ищеца, които са били предадени на същия от страна на ответника. Този довод не е бил обсъждан от първоинстанционния съд, който е достигнал до извод за неоснователност на иска по други съображения, но след като същите съображения не са били споделени от въззивния съд, то той е бил длъжен да се произнесе по това възражение, поради което по така поставения правен въпрос касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280,1 ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС – р.212 по т.д.№ 1106/2010 г. на ІІ т.отд. на ВКС, р. №76 по т.д.№ 377/2011 г. на ІІ т.отд на ВКС и др. Същия правен въпрос се сочи и в изложението на касационните основания към жалбата на касатора С. М., който, както и останалите въпроси касаят некредитирането на експертното заключение на приетата по делото съдебна експертиза. Съдът е обсъдил експертното заключение, но го е ценил заедно и в съвкупност с останалите по делото доказателства, като изрично е посочил защо не цени даденото заключение. В тази насока не е налице соченото противоречие с практиката на ВКС, като останалите доводи на този касатор касаят обосноваността на решението, като необосноваността не е сред касационните основания по чл.280 ГПК, като евентуалното наличие на необоснованост следва да се преценява при разглеждането на касационната жалба по същество, при което ще се направи преценка на фактите по спора, но едва след като са налице основанията за допускане до касационно обжалване. Предвид изложеното, касационното обжалване следва да се допусне по касационната жалба на И. С. И., като на този касатор се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 767 лева. Водим от горното, състав на ВКС О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ-115/02.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 769/2020 г. от състав на Окръжен съд – Бургас, по касационната жалба на И. С. И.. Указва на И. С. И. да внесе държавна държавна такса по сметката на ВКС в размер на 767 лева, като в едноседмичен срок представи доказателства за внасянето, в противен случай касационното обжалване ще бъде прекратено. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ-115/02.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 769/2020 г. от състав на Окръжен съд – Бургас, по касационната жалба на С. М. М.. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.