Ключови фрази


1

3
Р Е Ш Е Н И Е

№ 3

СОФИЯ, 25.04.2019 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 768/2018 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 447 от 02.10.2018 г. по гр.д. № 768/2018 г. на ВКс, І г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 6720 от 09.10.2017 г. по гр.д. № 506/2017 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от А. Л. Д. претенции по чл. 346 ГПК за сумата 27 328.71 лв., претендирани от нея като стойност за извършени подобрения в делбения имот. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за правомощията на въззивната инстанция в случаите на допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с определяне на предмета на делото, и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дължат ли се направените от един от съделителите разноски за подобрения в съсобствения имот, ако при извършване на делбата този имот е поставен в негов дял.
Жалбоподателката А. Д. поддържа, че въззивното решение в допусната до касационно обжалване част е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
Ответниците по касация В. Д. Л. и С. И. Л. не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съгласно разясненията, дадени в т.2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, но при направено изрично оплакване с въззивната жалба за такова нарушение, дължи даване на указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.
Въззивното решение в допусната до касационно обжалване част е постановено в нарушение на тази практика и на процесуалния закон.
В първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата съделителката А. Д. с писмена молба е предявила по реда на чл. 346 ГПК искане по сметки както следва: за заплащане на сумата от 20 000 евро /39 116.60 лв./, платена от нея за придобиване на съсобствения имот; за сумата 12 593.80 лв., представляваща разходи за извършени подобрения в общите части на сградата и дворното място, и за сумата 42 063.62 лв., представляваща разходи за подобрения в апартамент № 1, който съделителката ползва. Към молбата са представени писмени доказателства, които не са приети като доказателства по делото по надлежния процесуален ред.
С определение от 26.06.2015 г. съдът е приел за съвместно разглеждане претенциите за сумите 12 593.80 лв. и 42 063.62 лв., но в тази част е оставил молбата без движение, като е дал указания на ищцата да конкретизира кога и за какво са направени съответните разходи, кои от тях представляват необходими, полезни и луксозни разноски, и с каква сума се е увеличила стойността на апартамент № 1 в резултат на извършването им. Това е единственото процесуално действие, извършено от първоинстанционния съд във връзка с разглеждането на претенциите по чл. 346 ГПК. В следващото открито съдебно заседание, проведено на 13.10.2015 г., съдът на практика е разделил производството по извършването на съдебната делба и това по сметките по чл. 346 ГПК, като е приел, че подадената от А. Д. частна жалба срещу определението, с което не е приета за разглеждане претенцията й за заплащане на сумата от 20 000 евро, не е пречка за разглеждане на делото по основния иск за делба във втората фаза. В това съдебно заседание съдът е обявил устните състезания за приключени и е приел делото за решаване, без да уведоми страните, че ще се произнесе с решението си и по заявените претенции по сметки, да им даде възможност да изразят становище по тях, да отдели спорното от безспорното, да укаже подлежащите на доказване факти и да разпредели доказателствената тежест за тяхното установяване. Подадената от ответниците В. Л. и С. Л. въззивна жалба съдържа изрично оплакване в тази насока, поради което въззивният съд е следвало да констатира извършените от първата инстанция процесуални нарушения и да извърши сам необходимите процесуални действия, като даде възможност на страните да предприемат онези процесуални действия по посочване на относими доказателства, които не са могли да ангажират в първата инстанция поради липса на доклад и указания.
Неправилно е разбирането на въззивния съд, че допуснатите в първата инстанция процесуални нарушения не са довели до процесуална изненада на страните по делото, тъй като претенцията по сметки е била приета за съвместно разглеждане в делбеното производство с нарочно определение от 26.06.2015 г. и те са могли да представят и да поискат събиране на доказателства във връзка с нея. Това би било така, ако молбата по чл. 346 ГПК впоследствие не бе оставена без движение до отстраняване на констатирани в нея нередовности, и ако първоинстанционният съд не бе посочил изрично в проведеното на 13.10.2015 г. открито съдебно заседание, че дава ход на делото само в частта относно извършването на съдебната делба.
По втория въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, настоящият състав приема, че съсобственикът, който е извършил подобрения в съсобствения имот, има право да получи от останалите съсобственици обезщетение за тях и в случаите, когато при делбата този имот е поставен в негов дял. Това е така, тъй като подобренията увеличават стойността на съсобствения имот, а оттук- и паричната равностойност на дела на всеки съсобственик съобразно квотата му в съсобствеността, която съдът преценява при разрешаване на въпроса за присъждане на парично уравнение на дяловете, като я съобразява с пазарната цена на реалния дял, който всеки съсобственик получава.
С оглед отговорите на правните въпроси, обусловили допускане на касационно обжалване, въззивното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При ново разглеждане на делото съдът следва да укаже на страните възможността да представят доказателства във връзка с твърдението и възраженията си относно претенцията за заплащане на подобрения в делбения имот.
Водим от гореизложеното съдът


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 6720 от 09.10.2017 г. по гр.д. № 506/2017 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от А. Л. Д. претенции по чл. 346 ГПК за сумата 27 328.71 лв., претендирани от нея като стойност за извършени подобрения в делбения имот.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази част от друг състав на въззивния съд.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ: