8 Р Е Ш Е Н И Е № 186 гр. София, 18.07.2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на шести юни две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков 2. Боян Цонев при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 810 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 263/09.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 526/2015 г. по описа на Окръжен съд – Сливен. Ответниците оспорват касационната жалба. Касационното обжалване е допуснато с определение № 285/18.03.2016 г. на състава на ВКС. Процесуалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е във връзка с процесуалната възможност на съда, по предявен иск на различно основание или различно искане, но произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение по предходен спор между същите страни, съдебната проверка на съда да се разпростре и върху фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното: Силата на пресъдено нещо на съдебното решение обвързва срещупоставените страни – ищците и третите лица, които са конституирани да им помагат, от една страна, и ответниците и третите лица, които са коституирани да им помагат, от друга страна. Обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат съществуването или несъществуването на правоотношението, което е предмет на делото. Те не обхващат правоотношенията, които обуславят съществуването на спорното право – т. нар. преюдициални правоотношения. Тези правоотношения се установяват със сила на пресъдено нещо, ако са включени в предмета на делото с инцидентен установителен иск. По предмета на делото съдът се произнася в диспозитива на решението, а по преюдициалните правоотношения – в мотивите и затова мотивите на решението не се ползват със сила на пресъдено нещо. Определящо за това, дали произнасянето по определено правоотношение се ползува със сила на пресъдено нещо е не мястото в решението, където съдът се е произнесъл по съществуването на правоотношението, а дали то е включено в предмета на делото. В този смисъл е налице и задължителна съдебна практика – решение № 378, постановено по гр.д.№ 148/2009 г. на ІV гр.отд. на ВКС, по реда на чл.290 ГПК. При предявен иск, вземането по който произтича от материално правоотношение, решението по това дело се ползува със сила на пресъдено нещо и по отношение на съществуването на материалното правоотношение и неговата действителност, тъй като същото е включено в предмета на делото. Произнасянето на съда с влязло в сила решение относно съществуването на материалното правоотношение, от което произтича вземането, е включено в предмета на спора и дори да липсва изричен диспозитив, установяващ неговата действителност, предвид направени възражения за недействителност, решението се ползува със сила на пресъдено нещо и по отношение на съществуването на това правоотношение. По касационната жалба, състава на ВКС приема следното: Съдът е приел за установено, че между Общински съвет – С., като орган по чл.3 ал.1 т.4 от ЗППДОбП /отм/ представляван от Кмета на Общината и работници и служители по смисъла на чл. 35 ал.1 т.1 от закона и правоимащи лица по смисъла на чл.5 ал.2 от ЗППДОбП между които и ответницата С. Б., е бил сключен договор за покупко-продажба на обособена част от имуществото на [фирма] – С. по реда на чл.35 ал.1 т.1 от ЗППДОбП на 25.11.1997 г. В договора са уредени сроковете и начините на плащане, правата и задълженията на продавача, правата и задълженията на купувача, между които и задължението им да запазят предназначението на обекта за срока по чл. 41 ал.2 от ЗППДОбП. В чл. 20 е уговорено, че купувачите нямат право да отчуждават имота предмет на този договор в продължение на 5 години от изплащането му. Този договор е бил вписан на 08.12.1997 г. Въззивната инстанция е приела, че в случая сключеният между страните предварителен договор по своя характер представлява съчетание на привидна и прикрита сделка, приемайки, че е налице абсолютна симулация по чл.17 ал.1 от ЗЗД. До този извод съдът е достигнал, като е тълкувал разпоредбите на сключения между страните предварителен договор и на събраните по делото доказателства, като е приел, че в случая ответницата по делото е действала като скрит пълномощник на дружеството, като е извършвала от свое име правни действия, които са били възложени с предварителния договор, който макар и наименован така, носи всички белези на договор за поръчка за сметка и в интерес на другата страна по договора, а именно на дружеството. Въз основа на данните по делото, съдът е приел, че действително предварителния договор е бил сключен на 20.11.1997 г., като дружеството, страна по него е изпълнило задължението си по чл.5 б. „а” да заплати капарото на продавача-обещател по този договор, което представлява вноската за 30% от стойността на приватизиращото се имущество. Съдът е намерил за приложима в случая нормата на чл. 41, ал. 2 ЗППДОП (отм.), която е императивна и съответно задължително приложима по отношение на договори, сключени при действието на ЗППДОП (отм.) и тъй като ЗПСК не предвижда обратно действие, то той не се прилага по заварените правоотношения, правата и задълженията, по които следва да се спазват по регламента на отменения закон при действието, на който са възникнали и са били поети. Съдът е приел в случая, че всяко осъществено правно действие - каквото е разпореждането с имот - при императивна забрана за това в определен от закона срок, води до неговата нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД - като противоречащо на закона. На тази основа съдът е приел, че отчуждителната сделка, извършена от купувач по приватизационен договор, сключен по реда на чл. 35 ЗППДОП (отм.), в рамките на забранителния петгодишен срок, установен с чл. 41, ал. 2 ЗППДОП (отм.) е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Съдът се е позовал на уреденото в параграф 5 от допълнителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, действащ към този момент, където е посочено, че са нищожни придобивните сделки по закона осъществени чрез подставено лице или скрит пълномощник, а предметът на сделката се връща и платената цена се отнема в полза на държавата. Въз основа на горното, съдът е приел, че договорът за приватизация от 25.11.1997 г. е нищожен по отношение придобитото имущество като противоречащ на закона, в случая на §5 от допълнителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия –основание по чл.26 ал.1 предложение 1 от ЗЗД, като въз основа на това е приел, че предварителният договор не може да бъде сключен като окончателен, тъй като въззивницата не може да прехвърли имущество, което не притежава. От друга страна е приел и самият предварителен договор за нищожен на основание на чл.26 ал.1 предложение 1 от ЗЗД , тъй като представлява договор за поръчка упълномощаващ скрит пълномощник да участва в приватизационна процедура, което законът изключва. По отношение на предявения при условията на евентуалност е предявил иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД, с който е претендирал връщането на даденото по предварителния договор на неосъществено или на отпаднало основание съдът е приел, че от доказателствата по делото е безспорно, че дружеството не е предоставяло нито е давало средства на ответницата, нещо повече, било е уговорено то да ги заплаща директно на Община – С.. По тези съображения съдът е приел, че този иск също се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Предмет на касационното обжалване, видно от касационната жалба е въззивното решение в частта, с която е отменено решението на първоинстанционния съд и е отхвърлен предявения от [фирма] [населено място], против ответника С. Й. иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. По делото е приложено гр.д.№ 687/2008 г. по описа на Окръжен съд – Сливен. Това дело е образувано по иск на [фирма] [населено място], против ответника С. Й. за присъждане на парична сума, представляваща договорна неустойка, на основание чл.92 ЗЗД. Материалното правоотношение, от което произтича вземането за неустойка е предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.11.1997 г., сключен между страните по делото. В производството по този иск, ответника е правил възражения за недействителност на предварителния договор, в т.ч. и възражение, че същия е нищожен, поради противоречие със закона, а именно – забраната по ЗППДОбП /отм./ за отчуждаване на имота в петгодишен срок. С решението на Окръжен съд – Сливен по това дело и по иска с правно основание чл.92 ЗЗД е прието, че възраженията на ответника, свързани с действителността на договора са неоснователни, същия е действителен и е породил правни последици за страните по него, като съдът е присъдил договорна неустойка, съобразно претенцията на ищеца по това дело. Решението на първоинстанционния Окръжен съд – Сливен е потвърдено с решение от 22.03.2010 г. по гр.д.№ 29/2010 г. на Апелативен съд – Б., като с определение №730/18.05.2011 г., постановено по гр.д.№ 1032/2010 г. на ВКС, ІV гр.отд., не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и от датата на постановеното определение в производството по чл.288 ГПК, решението на въззивния съд е влязло в сила. С оглед отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване по настоящото дело, правният спор относно действителността на предварителния договор е разрешен със сила на пресъдено нещо, доколкото обективните предели на влязлото в сила решение по предявения иск с правно основание чл.92 ЗЗД, доколкото е бил включен в предмета на спора по този иск, се простират и по отношение на разрешения спор в това производство относно действителността на договора и съществуването на материалното правоотношение. И по иска с правно основание чл.92 ЗЗД и по настоящия иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, в предмета на спора са включва материалното правоотношение възникнало между същите страни по повод сключения предварителен договор. Доколкото е налице предходно влязло в сила решение, между същите страни, с което спора относно действителността на предварителния договор е разрешен, то с оглед обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо, съдът следва да зачете тази сила. Като е приел от процесуалноправна гледна точка противното, Окръжен съд – Сливен е допуснал съществено процесуално нарушение, обсъждайки отново действителността на предварителния договор и постановявайки решение, с което, в противоречие с влязлото в сила решение е възприел обратното, т.е., че предварителния договор е недействителен. Предвид изложеното, състава на съда приема, че страните са валидно обвързани от предварителен договор за продажба за недвижим имот. Искът с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД е неоснователен, но на друго основание, като мотивите за тази неоснователност са различни от изложените мотиви от въззивният съд. С влязло в сила решение, по предявен иск с правно основание чл.92 ЗЗД, съдът е присъдил компенсаторна неустойка в полза на купувача по предварителния договор, която има за цел да обезщети неизпълнението на договора от страна на продавача по предварителния договор, във връзка с неговото задължение за прехвърлянето на правото на собственост, т.е. сключването на окончателния договор. Предявявайки иска с правно основание чл.92 ЗЗД за присъждане на компенсаторна неустойка, изправната страна по предварителния договор е предпочела получаването на сумата по договорната компенсаторна неустойка, пред възможността да иска реално изпълнение на предварителния договор, т.е. сключването на окончателен договор. С предявяването на иска за присъждане на неустойка за неизпълнение, купувачът по предварителният договор е развалил същия, като и с оглед влязлото в сила решение, с което на същия е присъдена неустойка за неизпълнение, предварителният договор следва да се счита за развален. Предвид изложеното, иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД с направено искане за обявяване на същия предварителен договор за окончателен е неоснователен. По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1 пр. Трето ЗЗД иск. С оглед неоснователността на предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, съдът следва да се произнесе по предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. Трето ЗЗД за връщане на полученото от продавача по предварителния договор. След развалянето на предварителния договор, продавача по него е длъжен да върне полученото от купувача по договора, заплатено от последния в изпълнение на договорните задължения по разваления договор. Видно от данните по делото – вносни бележки и от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, изготвена на база представените доказателства за плащане на цената по приватизационния договор, налице са само две плащания от страна на [фирма] на задължение на С. Б. и това са плащания с вносни бележки от 25.11.1998 г. за сумата от 12 000 000 неденоминирани лева и от 28.05.1999 г. за същата сума. Останалите плащания са извършени лично от С. Б. и не са относими към претенцията на ищеца за неоснователно обогатяване. Представените вносни бележки за внесени от П. П. суми в изпълнение на задължението на С. Б. за заплащане на цената по приватизационния договор са неотносими към претенцията на [фирма] в настоящия процес, доколкото от представените вносни бележки може да се установи единствено, че сумите са внесени от физическото лице П. П., но не и като представител или от името на търговското дружество, ищец по предявения иск. Същото следва де се отнесе и към доказателствата за заплащане на суми от П. П. лично на С. Б., независимо от основанието, което е записано в платежните документи. Предвид изложеното, предявеният иск на това основание се явява основателен и доказан до размера на 2400 лева, като за разликата до пълния предявен размер е неоснователен и постановеното решение на въззивният съд, с което иска с правно основание чл. чл.55, ал.1 пр. Трето ЗЗД е отхвърлен за сумата до 2 400 лева следва да се отмени, като се постанови ново решение, с което се уважи иска за тази сума. В останалата част, с което искът е отхвърлен за разликата над тази сума, решението следва да се потвърди. С оглед изхода на спора, в полза на ответниците по иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД в настоящото производство ще следва да се присъдят направените разноски, но доколкото не се представят доказателства за сторени такива, искането в тази насока е неоснователно. По отношение на крайния изход на спора и по иска с правно основание чл.55, ал.1 пр. Трето ЗЗД, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за трите инстанции, съразмерно с уважената част на иска в размер на 112,23 лева, като с тази сума се намалят присъдените от въззивната инстанция разноски в полза на ответниците по делото. Водим от горното, състава на ВКС, ІV гр.отд. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 263/09.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 526/2015 г. по описа на Окръжен съд – Сливен само в частта, с която е отхвърлен предявения от [фирма] [населено място], с адрес на управление [населено място],[жк], стопански двор ЕИК[ЕИК] против С. Й. Б. от [населено място], кв.”С. З., [жилищен адрес] иск с правно основание чл. чл.55, ал.1 пр. Трето ЗЗД за сумата от 2400 лева и в частта, с която [фирма] [населено място], с адрес на управление [населено място],[жк], стопански двор ЕИК[ЕИК] е осъден да заплати разноски за сумата от 112,23 лева, като вместо него постановява: ОСЪЖДА С. Й. Б. от [населено място], кв.”С. З., [жилищен адрес] да заплати на основание чл. чл.55, ал.1 пр. Трето ЗЗД на [фирма] [населено място], с адрес на управление [населено място],[жк], стопански двор ЕИК[ЕИК] сумата от 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева. Потвърждава решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.