Р Е Ш Е Н И Е № 220 гр.София ,17 юли 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП ПЕТЯ МАРИНОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 2067/2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано по касационен протест от прокурор в Окръжна прокуратура – София, срещу присъда от 19.08.2013г., постановена по внохд № 44/2012г. на Софийски окръжен съд. С присъда № 295 от 29.12.2011г. по нохд № 103/2009г. по описа на Районен съд – гр.Сливница, подс. Й. Я. е признат за виновен в това, че на 15.07.2008г. около 19,30 ч на Митница „К.” при излизане от страната е нарушил разпоредбите на закон – чл. 11, ал. 1, ал. 2, ал. 3 от Валутния закон и разпоредбите на Наредба № 10/16.12.2003г., издадена от Министъра на финансите – чл. 2, ал. 1, ал. 2, ал. 4, ал. 5, ал. 6, ал. 7, чл. 7, ал. 1 и ал. 2, чл. 8, ал. 1 и ал. 2, относно режима на износ на валутни ценности и задълженията за тяхното деклариране, като в качеството си на „чуждестранно лице” по смисъла на Валутния закон, не е декларирал пред митническите органи във валутна митническа декларация общия размер на изнасяната валута в наличност и стойността на предмета на престъпление е в особено големи размери – 800 320 евро, с левова равностойност 1 565 289,87 лв., поради което и на основание чл. 251, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 251, ал. 2 НК предметът на престъплението - 800 320 евро, с левова равностойност 1 565 289,87 лв., е отнет в полза на държавата. На основание чл. 53, ал. 1, б. „б” НК е отнет в полза на държавата лек автомобил марка „Мерцедес Бенц”, модел „CLS 320 CDI” с немски /рег. номер/собственост на подсъдимия Й. Я.. По жалба от подсъдимия срещу посочената присъда е образувано внохд № 44/2012г. по описа на Софийски окръжен съд. С нова въззивна присъда от 19.08.2013г., постановена по посоченото дело, Софийският окръжен съд е отменил първоинстанционната присъда № 295 от 29.12.2011г. по нохд № 103/2009г. на Районен съд –гр.Сливница и вместо това е признал подс. Й. Я. за невинен в това, че на 15.07.2008г. около 19,30 ч на Митница „К.” при излизане от страната е нарушил разпоредбите на закон – чл. 11, ал. 1, ал. 2, ал. 3 от Валутния закон и разпоредбите на Наредба № 10/16.12.2003г., издадена от Министъра на финансите – чл. 2, ал. 1, ал. 2, ал. 4, ал. 5, ал. 6, ал. 7, чл. 7, ал. 1 и ал. 2, чл. 8, ал. 1 и ал. 2, относно режима на износ на валутни ценности и задълженията за тяхното деклариране, като в качеството си на „чуждестранно лице” по смисъла на Валутния закон, не е декларирал пред митническите органи във валутна митническа декларация общия размер на изнасяната валута в наличност и стойността на предмета на престъпление е в особено големи размери – 800 320 евро, с левова равностойност 1 565 289,87 лв. и го е оправдал по обвинението по чл. 251, ал. 1 НК. Постановил е връщане на вещественото доказателство 800 320 евро, с левова равностойност 1 565 289,87 лв., на подс. Й. Я. и връщане на вещественото доказателство лек автомобил марка „Мерцедес Бенц”, модел „CLS 320 CDI” с немски /рег. номер/ на собственика-лизингодател. В касационния протест срещу новата въззивна присъда прокурорът се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. В допълнение към касационния протест се развиват доводи за неправилно приложение на материалния закон, като се претендира неверност на изводите за липсата на субективния елемент на престъплението по чл. 251, ал. 1 НК. Излагат се и доводи в подкрепа на заявеното основание за съществено нарушение на процесуалните правила, като се сочи едностранчиво ценене на събраните доказателства – кредитиране единствено на показанията на св. Т. и обясненията на подсъдимия, които са изолирани от останалия доказателствен материал. Навежда се довод за липса на оценка на доказателствените източници извън посочените. Подлага се на критика кредитирането на обясненията на подсъдимия предвид на тяхната опроверганост от други доказателствени средства. Прави се искане за отмяна на постановената нова въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП поддържа подадения протест по изложените в него доводи. Излага конкретни съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на присъдата. Служебно назначеният пред настоящата инстанция защитник на подс. Я. – адв. М., взема становище за неоснователност на протеста и моли същият да бъде оставен без уважение. Производството пред ВКС се провежда в отсъствие на подс. Й. Я. в хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „б” НПК и чл. 353, ал. 3 НПК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: Подаденият касационен протест от прокурор в Софийска окръжна прокуратура е ОСНОВАТЕЛЕН. При така изложените в протеста и в допълнителното изложение съображения във връзка с посоченото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, проверката, която касационната инстанция следва да извърши, е за правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващия съдебен състав при събирането и оценката на доказателствата и при изпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Тази проверка е дължима, тъй като въззивната инстанция е последната по фактите и именно в рамките на установената от нея фактическа обстановка се проверява правилното приложение на материалния закон. Действително, оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, но тази дейност подлежи на проверка. Касационната проверка в тази насока се отнася до решаване на въпроса дали контролираният съд е обезпечил чрез събраните и проверени доказателства обективното и всестранно изясняване на релевантните обстоятелства. Касае също и въпросите дали доказателствата не са събирани избирателно, дали те не са обсъждани едностранчиво, изопачено или тенденциозно, дали не им е придадено съдържание, различно от действителното. В настоящето производство и двете съдебни инстанции са приели за установени фактическите положения за това, че подсъдимият е изтеглил от банка в Република Турция сумата от 800 000 евро, че заедно със св. Т. потеглили с лек автомобил марка „Мерцедес Бенц”, модел „CLS 320 CDI” с немски рег. номер/, към Германия, където подсъдимият трайно пребивавал и имал бизнес, че преди влизането в територията на Република България подс. Я. разпределил сумата на части, като различни суми прикрил в различни части от автомобила (под седалки, във фабрични кухини и др.), че двамата с автомобила влезли на територията на РБ през ГКПП Капитан Андреево, като подсъдимият не декларирал носената от него сума, както и че на Митница К., където двамата пристигнали на 15.07.2008г. в автомобила и у подсъдимия след извършена проверка била намерена сумата общо от 800 320 евро. Така възприетите факти не са били спорни, като доказателствените източници, които ги подкрепят, не показват противоречия. Въззивната инстанция, след проведено въззивно съдебно следствие, в хода на което е осъществен преразпит на голяма част от свидетелите, както и очни ставки за изясняване на противоречия между гласните доказателствени източници, е достигнала до различни фактически изводи по отношение на обстоятелствата, свързани с възможността подсъдимият да изпълни задължението да декларира носената от него парична сума, които са довели до възприемане на несъставомерност на деянието от субективна страна. По отношение на тези обстоятелства първоинстанционният съд, извършвайки прецизен анализ на доказателствената съвкупност, е приел, че преди Митницата на изходящото трасе е имало информационни табла на различни езици, включително турски и немски, с указания за деклариране; че дежурният на Митница Калотина служител (свидетелят П. Н. И.) на турски език е попитал подс. Я. и св. Т. дали имат нещо за деклариране пред митницата и те са отговорили отрицателно; че едва след това ги отклонили за осъществяване на щателна проверка, като отново попитали дали имат нещо за деклариране и получили отрицателен отговор; че митническите служители констатирали в автомобила големи суми пари и след това подс. Я. заявил, че пренася голяма сума, като по-късно показал и банковото бордеро, удостоверяващо теглене от турска банка. В противовес на възприетото от първата инстанция, въззивният съд е приел, че митническият служител – св. П. Н. направо насочил водача на вкара лекия автомобил в гаража за извършване на щателна митническа проверка, че в проведения диалог между митническите служители и подсъдимия последният се опитал да обясни на турски, че носи в себе си валута, но не бил разбран, че показал банковия документ за сумата още преди извършване на проверката. Тези нови фактически обстоятелства са послужили на съдебния състав на окръжния съд да обоснове извод за липса на умисъл у подсъдимия, понеже той бил убеден, че още с влизането си в България (като е дал 500 евро на митническия служител) е изпълнил задължението си за деклариране на сумата, че на Митница Калотина е извършил действия да съобщи, че пренася такава сума пари – устно и чрез показване на банковия документ, но не е бил разбран от митническите служители. Изводите в мотивите на атакуваната присъда досежно посочените, значими за отговорността на подс. Я. обстоятелства, са изведени от въззивния съд въз основа на едностранчиво, изолирано и тенденциозно тълкуване на гласните доказателствени средства. Съдът не е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на всички правно релевантни обстоятелства, както и не е спазил изискването по чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК при наличие на противоречия в доказателствените материали да изложи съображения защо едни от тях приема, а други – отхвърля. За да възприеме посочените различни фактически положения, въззивният съд изцяло е дал вяра на обясненията на подс. Я. и на показанията на св. Т. Известно е, че обясненията на подсъдимото лице имат двояка природа, понеже съставляват както доказателствено средство, така и средство за защита. Поради това, тяхната оценка следва да бъде извършвана внимателно, като те бъдат съпоставени с други валидно събрани доказателства. В случая, решаващият съд е съпоставил обясненията на подсъдимия единствено с показанията на св. Т., като е намерил, че неговото свидетелстване подкрепя заявеното от подсъдимия. Липсва обаче преценка на обясненията на подс. Я. във връзка с показанията на свидетелите – митнически служители – свидетелите Пл. Н. И., Е. М., Б. Ч., Д. С., В. И.. А такава съпоставка несъмнено е била наложителна, понеже заявеното от подсъдимия е в пълно противоречие с еднопосочно заявените от цитираните свидетели обстоятелства за това, че подсъдимият е бил поканен да декларира както на изходящото трасе, така и преди започване на щателната проверка, че е показал банковото бордеро едва след като при проверката са открити укритите в автомобила парични суми. Показанията на свидетелите – митнически служители са били обсъдени изключително фрагментарно, само по отношение на някои обстоятелства във връзка с възприетата от съда защитна теза на подсъдимия. Липсва обсъждане на показанията на свидетелите – митнически служители, макар те да дават показания за важни обстоятелства – фактите на поканите за деклариране и проверката, като е останала без внимание и кореспонденцията помежду им. Въззивният съд не е обективирал вътрешното си убеждение защо не възприема фактическите данни, сочени от тези свидетели, макар тези фактически обстоятелства да са от съществено значение по същество на делото. Решаващият съдебен състав е възприел също така безкритично показанията на св. Т., без да ги съпостави със свидетелските показания на митническите служители. А е било необходимо да прецени тяхната достоверност не само с оглед на отношенията му с подсъдимия, но и при сравняването на съдържанието на неговите показания с тези на другите свидетели – митнически служители, които еднопосочно са заявили факти в противовес на заявеното от него. Освен това, изводът за подкрепеност на обясненията на подсъдимия от показанията на св. Т. е спорен, понеже се набелязват противоречия между тези доказателствени източници по някои конкретни фактически обстоятелства – напр. в обясненията си подс. Я. твърди, че е написал сумата пред митничарите на лист, докато свидетелят заявява, че подсъдимият е казал на митничарите със знаци, с пръсти, че има много пари. Също така, в мотивите на въззивната присъда показанията на свидетелите И. и С. за това, че подсъдимият е показал банковото бордеро, са ползвани, извадени от контекста, като потвърждаващи заявеното от подсъдимия и св. Т. Това е така, понеже посочените свидетели – полицейски служители свидетелстват за показване на банковия документ от подсъдимия, но в един по-късен момент – след започване на щателната проверка и откриване на парични суми, докато въззивният съд възприема техните показания като потвърждаващи тезата на подс. Я., че е показал този документ веднага, искайки да декларира сумата. В тази насока – при възприемането на момента на показване на банковото бордеро от подсъдимия, съдът на практика е направил фактически изводи въз основа на предположения, като сам е посочил, че противоречието досежно момента на показване на банковото бордеро, който е съществен за по-нататъшните изводи, не е преодоляно. Изложените съображения сочат, че въззивният съд е нарушил правилата за оценка на доказателствата, гарантиращи правилното и обективно изясняване на фактическата обстановка. Предвид на изложеното за това, че въззивният съд не е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на правно релевантните обстоятелства, както и че е допуснал нарушения при осъществяване на доказателствената оценка, значима за фактическите изводи, се обосновава извод за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, обосноваващо отмяна на постановената нова въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебно заседание. Доколкото касационната инстанция е обвързана от установените от въззивния съд фактически положения, и предвид констатираните нарушения при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, не е налице възможност за произнасяне по същество на обвинението. При новото разглеждане на делото следва да бъдат спазени изискванията по чл. 13 и чл. 14 НПК, като бъде изпълнено задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, да бъдат спазени правилата за оценка на доказателствата, което да позволи и правилното приложение на материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : Отменява присъда от 19.08.2013г., постановена по внохд № 44/2012г. на Софийски окръжен съд. Връща делото за ново разглеждане на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.