Р Е Ш Е Н И Е № 67 София, 24.06.2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при секретаря М. М. при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 323 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК по касационна жалба на [фирма] чрез юрисконсулт И. Л. срещу решение № 1446/23.11.2009 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 2065/2008 г. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Ответникът по жалбата – П. И. Т., лично и като наследник на покойния си съпруг В. Д. Т., оспорва касационната жалба по подробно изложени съображения в писмен отговор и в писмена защита. Ответникът [фирма] не взима становище по жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в срока по чл.283 ГПК. С определение № 33/21.06.2010 г. на ВКС, ТК, първо отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 1446/ 23.11.2009 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 2065/2008 г. само в частта му, оставяща в сила решението на Видински окръжен съд № 29/15.05.2008 г. по гр.д. № 461/2007 г. в частта, в която законната лихва върху обезщетенията на П. И. Т. и В. Д. Т. за неимуществени вреди е присъдена от 02.08.2004 г. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по въпроса за давността за погасяване вземането за лихва върху обезщетението за неимуществени вреди – специална тригодишна по чл.111 б.”в” ЗЗД или обща петгодишна давност. САС е приел, че приложимата погасителна давност за лихвата е петгодишна, а не тригодишна, доколкото лихвата при обезщетение за вреди е част от самото обезщетение. ВКС е приел, че разрешението от САС за давността за погасяване лихвата върху обезщетението за неимуществени вреди е в противоречие с р. № 329/21.04.2008 г. на ВКС по т.д. № 1032/2007 г., постановено по ГПК /отм./ и р. № 72/30.04.2009 г. на ВКС по т.д № 475/2008 г., постановено по чл.290 ГПК. Върховният касационен съд, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, намира следното: Пред Видински окръжен съд /В./ са предявени искове от П. И. Т. и В. Д. Т. по чл.226 ал.1 КЗ за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от смъртта на сина им Д. В. Т., починал на 02.08.2004 г. при ПТП, виновно причинено от Л. А. Т. като водач на лек автомобил, валидно застрахован към датата на злополуката по риска „гражданска отговорност” при [фирма]. При условия на евентуалност, исковете са предявени и срещу [фирма] като работодател на прекия причинител на ПТП-то Л. А. Т., който е бил автобусен шофьор. В. е уважил исковете за неимуществени вреди срещу [фирма], съответно за 30000 лв. и 25000 лв. за всеки от ищците и за имуществени вреди в размер на 1864 лв. със законните последици. Исковете срещу [фирма] са отхвърлени изцяло. Пред САС уважителното решение на В. е обжалвано от [фирма] само досежно присъденото обезщетение за неимуществените вреди, поради прекомерност, но не изцяло, а само за разликата над 13000 лв. до 30000 лв. за П. Т. и над 13000 лв. до 25000 лв. за В. Т., както и относно началната дата на присъдената законна лихва върху обезщетенията за неимуществените вреди с довод, че има частично погасяване по давност на същата. САС е оставил в сила решението на В. в обжалваните му части, като е приел, че не е налице прекомерност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди за всеки от ищците и че в случая лихвата за обезщетението се погасява не с тригодишен, а с петгодишен срок, разпоредбата на чл.111 б.”в” ЗЗД е неприложима, тъй като лихвата при обезщетение за вреди е част от самото обезщетение и се погасява с петгодишен срок като същинското обезщетение, който срок в случая не е изтекъл. По така поставения въпрос, с оглед на който ВКС е допуснал касационно обжалване на делото - давността за погасяване вземането за лихва върху обезщетението за неимуществени вреди – специална тригодишна по чл.111 б.”в” ЗЗД или обща петгодишна давност, настоящият състав на ВКС намира следното: Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата - чл. 86 ал.1 изр.1-во ЗЗД, чийто размер се определя от Министерския съвет /чл. 86 ал.2 ЗЗД/. И двете вземания - обезщетението за неимуществени вреди и законната лихва върху него, имат обезщетителен характер, но размерът им се определя по различни критерии и ред, законът регламентира и различен срок за погасяването им – специална, тригодишна давност за погасяване на лихви /чл.111 б.”в” ЗЗД/ и обща, петгодишна давност – за всички вземания, за които законът не предвижда друг срок /чл.110 ЗЗД.. Няма основание да се приеме при тази ясна и конкретна законова регламентация, че лихвите за забава на обезщетение за неимуществени вреди, определено по чл.52 ЗЗД, се погасяват с петгодишна давност. Настоящият състав на ВКС счита, че лихвата върху обезщетение за неимуществени вреди, се погасява с тригодишна давност по чл.111 б.”в” ЗЗД. В този смисъл е и посочената по-горе практика, обективирана в решения № 329/21.04.2008 г. на ВКС по т.д. № 1032/2007 г., постановено по ГПК /отм./ и р. № 72/30.04.2009 г. на ВКС по т.д № 475/2008 г., постановено по чл.290 ГПК, която настоящият състав на ВКС намира за правилна – чл. 291 т.1 ГПК Приложените от ответната страна решения № 111/27.10.2009 г. по т.д. № 296/2009 г. на ВКС и № 48/25.01.2000 г. по гр.д. № 1065/1999 г. на ВКС касаят разрешаване на въпроса за поредността на погасяване на задължения по чл.76 ал.1 ЗЗД и в този смисъл не са относими към настоящия казус. Като е приел, че лихвата върху обезщетенията за неимуществени вреди се погасява с петгодишна давност, а не с тригодишна давност, САС е постановил неправилно решение по този въпрос - отменително основание по смисъла на чл.281 ал.1 т.3 предл.1-во ГПК, което решение в тази допусната до касационно обжалване част следва да се отмени на основание чл.293 ал.2 предл.1-во ГПК и се постанови друго решение, с което дължимата лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди се определи не от 02.08.2004 г., както е сторил САС, а от 20.08.2004 г. - при предявена искова молба на 20.08.2007 г., настъпило увреждане при ПТП на 02.08.2004 г. и направено възражение за изтекла давност, погасени са лихвите, които са извън тригодишния период преди датата на исковата молба, т.е. преди 20.08.2004 г. В останалата част решението на САС не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила - чл.296 т.3 ГПК При този изход на спора, съдът не присъжда разноски на касатора [фирма], макар да са поискани такива в касационната му жалба, тъй като не е представен списък за разноски, както изисква чл.80 ГПК. Мотивиран от горното, съдът: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1446/23.11.2009 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 2065/2008 г. САМО В ЧАСТТА, в която е оставено в сила решение на Видински окръжен съд № 29/15.05.2008 г. по гр.д. № 461/2007 г. в частта му, в която е определена законна лихва от 02.08.2004 г. върху присъдени обезщетения за неимуществени вреди на П. И. Т. в размер на 30000 лв. и В. Д. Т. в размер на 25000 лв., платими от Застрахователно дружество [фирма] и вместо това ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА [фирма] да заплати законна лихва от 20.08.2004 г. върху обезщетенията за неимуществени вреди на П. И. Т. в размер на 30000 лв. и на В. Д. Т. в размер на 25000 лв., присъдени с решение на Видински окръжен съд № 29/15.05.2008 г., оставено в сила от Софийски апелативен съд с решение № 1446/23.11.2009 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.