Ключови фрази


1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 66

гр.София, 08.02.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седми февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 432/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. Г. К. срещу определение на Русенски окръжен съд № 1404 от 10.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 745/ 2017 г., с което е потвърдено определение на Русенски районен съд от 26.09.2017 г. по гр.д.№ 847/ 2017 г. за прекратяване на производството по предявения от частната жалбоподателка против [фирма] осъдителен иск за преустановяване топлоснабдяването с битова гореща вода на етажна собственост в [населено място], [улица], блок „Л. – *”.
Жалбоподателката поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно определил приложимия материален закон. За да намери иска за недопустим, той се позовал на разпоредбата на чл.153 ал.2 ЗЕ, която (според жалбоподателката) е приложима само при валидно възникнали търговски отношения във връзка с доставка на топлинна енергия. Твърденията, с които съдът е сезиран, са различни – те са за невъзникнали търговски отношения, тъй като няма волеизявление на етажните собственици с искане за топлоснабдяване: решението на общото събрание за отправяне на искане за доставката е отменено като незаконосъобразно от съда. Съответно жалбоподателката поддържа, че всеки етажен собственик може да предяви иск за преустановяването на доставката, тъй като всеки е легитимиран да предяви самостоятелно иск за права, свързани с общите части на сградата. Затова моли определението за прекратяване на производството по предявения иск да бъде отменено, а като основание за допускане на касационно обжалване повдига материалноправните въпроси „Възникват ли търговски отношения между доставчика на топлинна енергия и собствениците и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, когато решението на ОС на ЕС за възобновяване на прекратено топлоснабдяване не е направено от изискуемото по чл.133 ал.2 ЗЕ мнозинство и решението на ОС на ЕС е отменено с влязло в сила съдебно решение?” и „При невъзникнали търговски отношения между доставчика на топлинна енергия и собствениците и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, следва ли да се прилага реда за прекратяване на търговски взаимоотношения по чл.153 ал.2 ЗЕ?”. Счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна [фирма] не взема становище.
Частната жалба е допустима и са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
Пред първоинстанционния съд производството е образувано по искова молба на Е. К. против [фирма], предявени са искове за осъждане на ответника да преустанови топлоснабдяването с битова гореща вода на етажна собственост в [населено място], [улица], блок „Л. – *”, за осъждането му да изпълни задълженията си за монтиране на контролни топломери и водомери за лицата, присъединени към абонатната станция и за установяване, че ищцата не дължи част от сумите, за които ответникът е издал фактури от 08.12.2016 г., 08.01.2017 г. и 08.02.2017 г. Изложени са твърдения, че решението на етажните собственици, с което е отправено искане за възстановяване на снабдяването с битова гореща вода в сградата – етажна собственост е отменено от съда като незаконосъобразно. Според ищцата при тези обстоятелства ответникът е бил длъжен да спре доставката, тъй като услугата не е поискана, а като етажен собственик тя е легитимирана да претендира изпълнение на това му задължение. С молба от 04.08.2017 г. ищцата изрично е уточнила, че претендира прекратяване на топлоснабдяването не само на своя имот, но на цялата етажна собственост. С определение от 26.09.2017 г. първоинстанционният съд прекратил производството по иска за осъждане на ответника да преустанови топлоснабдяването с битова гореща вода на етажна собственост в [населено място], [улица], блок „Л. – *” поради недопустимостта му. С обжалваното в настоящето производство определение на въззивния съд прекратяването е потвърдено по съображения, че ищцата не е легитимирана да претендира самостоятелно преустановяване на топлоснабдяването с битова гореща вода за цялата етажна собственост. Съгласно чл.153 ал.2 ЗЕ, това е в компетентност само на мнозинството от 2/3 от етажните собственици, а отмяната на решението на общото им събрание, с което доставката е поискана, опорочава волята на една от страните по договора, но само по себе си не е основание за преустановяване на топлоснабдяването.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените процесуалноправни въпроси са обуславящи, а доколкото няма данни за формирана практика по разрешаването им, следва да се приеме, че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поради това касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По поставените въпроси съдът намира, че правилото на чл.133 ал.2 ЗЕ изисква правна сделка – решение, взето с мнозинство не по-малко от 2/3 от етажните собственици, за да може валидно да бъде сключен договор за топлоснабдяване на сградата – етажна собственост. Решенията на неперсонифицираните общности по естеството си са гражданскоправни волеизявления, които пораждат последиците предвидени в закона, който ги урежда. Решението е неформална сделка, но когато с него се оправя предложение по смисъла на чл.14 ЗЗД, то следва да отговаря на изискванията за форма за договора, чието сключване се предлага. Отношенията в топлоснабдяването се уреждат с писмени договори (чл.149 ал.1 ЗЕ), съответно и предложението за сключване на такъв договор (решението на не по-малко от 2/3 от етажните собственици) трябва да е взето писмено. Това решение може да бъде оспорено пред съда с иск, който е конститутивен и който, в случай че бъде уважен, заличава с обратна сила последиците от волеизявлението. Поради това, когато с влязло в сила съдебно решение е установена незаконосъобразност на решението и то е отменено, последиците са като при невзето решение. Конкретно в отношенията, свързани с доставката на топлинна енергия, отмяната на решението, с което се поръчва такава доставка, прави услугата непоискана по смисъла на чл.62 ЗЗП. Договорът не поражда действие поради липса на съгласие (волеизявление на предложителя изобщо няма) и не стои въпроса за приложението на чл.153 ал.2 ЗЕ. Прекратяване на договорни отношения може да има само там, където такива са възникнали валидно, но не и в случаите на липса на облигационно правоотношение.
Като е дал различен отговор на поставените материалноправни въпроси, въззивният съд е постановил неправилно определение. Той е прекратил производството с довод, че ищцата няма легитимация да предяви иска, защото решение за преустановяване на доставката може да вземе само мнозинство от 2/3 от етажните собственици. Това е вярно, ако преди това същото мнозинство е взело валидно решение за сключване на договор за доставка. Когато такъв договор няма, доставката е непоискана и всеки получател на такава може да предяви иск за преустановяване на нарушението, макар да разполага със защитата по чл.62 ЗЗП законосъобразно да откаже плащане на доставеното.
Искът обаче не може да бъде предявен от името на останалите получатели на непоисканата услуга. Претенцията за преустановяване на нарушението не е свързана с упражняване на права по отношение на общи части, както ищцата поддържа, а с облигационни отношения между потребител и търговец, при които един нежелаещ дадена услуга потребител не може да влияе на отношенията на същия търговец с други потребители, които могат и да не възразят на доставката. Съдебната практика, на която ищцата се позовава, е неотносима за тези отношения. Решението по гр.д.№ 1418/ 2009 г., ІІ г.о. дава тълкуване за правото на всеки етажен собственик да предяви самостоятелно иск за ревандикация на общи части, то не дава тълкуване, че е допустим самостоятелен иск за преустановяване на нарушение, състоящо се в непоискана доставка на топлинна енергия за всички членове на етажната собственост. Такова тълкуване не може и да бъде дадено, тъй като чужди права пред съд могат да бъдат защитавани само в изрично предвидени от закона случаи (чл.26 ал.2 ГПК), какъвто процесният не е. В областта на потребителската защита законът позволява предявяване на чужди права при условията на процесуална субституция при условията на чл.186 ал.1 ЗЗП, включително правото да се иска преустановяване на определени действия, които нарушават колективен потребителски интерес. Това право обаче е дадено само на сдружения за защита на потребителите, не и на отделни физически лица. Отделно в случая не е налице колективен потребителски интерес, а само интерес на индивидуално определени потребители, които са етажни собственици в една сграда. Ищцата няма законно признат интерес да предявява за защита пред съд правата на останалите етажни собственици, нито да иска разрешаване на спора за съществуването на нарушението, без те да са конституирани като страни по делото. Такъв интерес тя има само по отношение на доставката в нейния обект на собственост в сградата.
Ищцата е предявила иск за преустановяване на нарушение, състоящо се в доставка на битова гореща вода без поискване във всички обекти на етажната собственост. Това означава, че тя претендира преустановяване на доставката както в своя, така и в останалите обекти от етажната собственост. За нейния обект интерес от защитата е налице и искът е допустим. За останалите обекти искът е недопустим поради липса на правен интерес. Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, в която прекратява производството по иска за преустановяване на нарушението – доставка на битова гореща вода до обекта на ищцата, а по отношение на останалите обекти следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Русенски окръжен съд № 1404 от 10.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 745/ 2017 г
ОТМЕНЯ определение на Русенски окръжен съд № 1404 от 10.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 745/ 2017 г. и потвърденото с него определение на Русенски районен съд от 26.09.2017 г. по гр.д.№ 847/ 2017 г. в частта му, в която е прекратено производството по предявения от Е. Г. К. против [фирма] осъдителен иск за преустановяване топлоснабдяването с битова гореща вода в собствения й апартамент, находящ се в етажна собственост в [населено място], [улица], блок „Л. – *” и ВРЪЩА делото на Русенски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОСТАВЯ В СИЛА определение на Русенски окръжен съд № 1404 от 10.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 745/ 2017 г. в останалата част.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: