О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 295 гр.София,15.04.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април, две хиляди двадесет и първа година, в състав: Председател: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА Членове: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ ЕРИК ВАСИЛЕВ като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 520 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Прокуратурата на Република България и насрещна касационна жалба на Р. К. С. срещу решение № 12344/18.11.2020 г. по в.гр.д.№ 5830/2019 г. на Апелативен съд София в частта, с която се отменя решение № 6248 от 26.08.2019 г. по гр.д. № 12723/2017 г. на Софийски градски съд и вместо това е уважен предявения от Р. К. С. срещу Прокуратурата на Република България иск за обезщетение на неимуществени вреди за още 6000 лева, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, като е потвърдено решението в частта, в която е присъдено обезщетение от 14 000 лева, ведно със законната лихва от 05.10.2014 г. до изплащането на сумата и се отхвърля иска до пълния размер от 100 000 лева. В касационната жалба на прокуратурата се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно, а в изложение към нея се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд по обуславящите изхода на делото въпроси, които се свеждат до критериите, при които се определя справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд - т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., т.3 и т.11 на ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и т.19 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и решения за уеднаквяване на съдебната практика по чл.290 ГПК. От Р. К. С. чрез адвокат З. С. от АК-София е подаден писмен отговор и насрещна касационна жалба с твърдения за нарушение на материалния закон, както и че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: „Какъв е справедливият размер за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди?“. За да уважи частично предявения иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че по пр.пр.№ 6716/2008 г. на СГП е било образувано досъдебно производство, а ищцата е привлечена като обвиняем на 26.05.2009 г. по чл.219, ал.4, вр.ал.3, вр.ал.2, чл.20, ал.2 НК за това, че като длъжностно лице в съучастие с осем други лица е осъществила три отделни престъпления за безстопанственост. Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 2625/2010 г. в Софийски градски съд, прекратено на 10.11.2011 г. и върнато на прокурор за отстраняване на съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт. При повторно прекратяване на делото от съда на 01.03.2012 г. /по НОХД № 5797/2011г./, досъдебното производство по отношение на Р. К. С. е прекратено с постановление на СГП, в сила от 07.12.2012 г. Според мотивите на решението, проведените три отделни производства спрямо лице упражняващо адвокатска професия и дейности във Висшия адвокатски съвет и Централната избирателна комисия, обосновават по-висока степен на накърняване на неговия имидж. С оглед на продължилото повече от три години и половина наказателно преследване, ищцата е преживяла стрес, влошило се е здравословното й състояние и се накърнява имиджа й в обществото, поради което въззивният съд приема, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди е 20 000 лева. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Апелативен съд София следва да бъде допуснато до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, по въпроса за критериите, по които се определя справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 12344/18.11.2020 г. по в.гр.д.№ 5830/2019 г. на Апелативен съд София. УКАЗВА на Р. К. С. чрез адвокат З. С. от АК-София в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса в размер на 5 (пет) лева по сметка на Върховния касационен съд на Република България. Прокуратурата на Република България не дължи заплащане на държавна такса по делото, съгласно чл.84, т.1, пр.2 ГПК. След представяне на доказателства за внесената държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.