6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60682
гр. София, 13.12.2021 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на десети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 712 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С определение № 224/09.12.2020 г. е било спряно производството по настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК до приключване на производството по к. д. № 9/2020 г. С оглед постановяване на решение по к. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България, настоящото производство следва да бъде възобновено.
Образувано е по касационна жалба на лицата, осъществяващи функцията на синдик на „КТБ“ АД /н./, срещу решение № 2771/13.12.2019 г. по в. т. д. № 3 453/2019 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 702/12.04.2019 г. по т. д. № 571/2018 г. на СГС за отхвърляне на предявения от касатора иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ за установяване наличието на привилегия с източник договор за особен залог, вписан в Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/ на 23.03.2011 г.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Достъп до касационен контрол се обосновава с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и тези по чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК, свързани с приложението на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 22/13.03.2018 г., доп. ДВ, бр. 33/2019 г., в сила от 19.04.2019 г./. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се поставят въпроси, които според касатора са обуславящи изводите на съда и са включени в предмета на спора. Въпросите са следните :
1. „Как следва да се тълкува и прилага разпоредбата на § 5, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 22/13.03.2018 г./? Дали предвиденото в § 5, ал. 3 ПЗР на ЗИДЗБН спиране на сроковете за действие на обезпеченията и възможността за тяхното подновяване е ограничено само до тези обезпечения, които попадат в приложното поле на § 5, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗБН, т. е. до заличените обезпечения или предвиденото в разпоредбата спиране на срокове за действие на обезпеченията и възможността за тяхното подновяване включва и възможността за подновяване на изсрочени/неподновени в срок обезпечения от легитимираните лица /квестори, временни и постоянни синдици/?“
2. „Могат ли да бъдат част от предмета на предявен иск по чл. 694 ТЗ факти, правопораждащи обезпечението и/или привилегията на съответния кредитор, които са въведени в хода на производството по възражения по чл. 690 ТЗ и не са били посочени в молбата за предявяване на вземания?“
3. „Необходимо ли е подновяване на изсрочени/неподновени в срок обезпечения /ипотека/залог/, след като преди изтичане на срока за съответното вписване е било насочено изпълнение върху предмета на обезпечението?“
По втория и третия въпрос се обосновава отклонение от практика на ВКС, обективирана в решения № 185/10.12.2014 г. по т. д. № 3199/2013 г. на I ТО, решение № 1515/05.02.2001 г. по т. д. № 2086/2000 г. и определение № 1085/30.12.2011 г. по ч. т. д. № 735/2011 г. на II ТО. Заявява се становище, че въззивният съд е ограничил възможността на касатора да сочи доказателства в подкрепа на тезата си като е приел, че правопораждащите обезпечението факти трябва да са посочени в молбата, с която е предявено вземането по реда на чл. 685 ТЗ. По третия въпрос се мотивира отклонение от разрешението, дадено по задължителен начин с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект. Изразява се становище, че при наложен общ запор и възбрана с решението за обявяване на търговец в несъстоятелност, принудителното изпълнение се счита насочено към всички негови секвестируеми активи, формиращи масата на несъстоятелността, а, след като вече е насочено изпълнение върху предмета на ипотеката, или на залога, подновяване на изсрочените след този момент ипотека или особен залог не е необходимо. Отделно от това, по първи и трети въпрос се обосновава и необходимост от развитие на правото и точно прилагане на закона – основание за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба НАП и „Кик –Дизайн“ ООД /н./ не подават отговор.
Синдикът на „Кик – Дизайн“ ООД /н./ заявява становище за основателност на касационната жалба и, че са налице основания за достъп до касационен контрол.
Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е преценил, че с исковата молба са заявени две основания за съществуването на привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в полза на „КТБ“ АД /н./ - договор за особен залог от 31.01.2011 г., вписан в ЦРОЗ на 23.03.2011 г., с предмет вземане на „Кик – Дизайн“ ООД /н./ към „Корабостроителница Русе“ АД, придобито по силата на договор за цесия от 31.01.2011 г., и запор върху същите вземания, наложен по изп. дело № 20157900400835 на ЧСИ Р. М., вписан на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗОЗ в ЦРОЗ на 03.12.2015 г. Счел е, че второто основание излиза извън допустимия предмет на предявения иск по чл. 694 ТЗ, тъй като в срока по чл. 685 ТЗ ищецът е заявил своята привилегия само на основание договора за особен залог от 31.01.2011 г., вписан в ЦРОЗ на 23.03.2011 г. Поради тази причина е намерил допълнително наведеното основание за недопустимо. В решението съдът е изложил мотиви, че вписването на особения залог, извършено на 23.03.2011 г. в ЦРОЗ, е отпаднало с изтичане на 5 - годишния срок, тъй като нито е било подновено, нито е било извършено ново вписване в хипотезата на чл. 30, ал. 3 ЗОЗ. Последната разпоредба според съда е и неприложима към процесния залог, тъй като не е съществувала към момента на изтичане на срока по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ. Съставът на Апелативен съд София е посочил, че разпоредбата на § 49 ПЗР на ЗИДЗОЗ има предвид само неизсрочените към влизане в сила на закона особени залози. Горното го е мотивирало да стигне до извод, че действието на вписването, извършено на 23.03.2011 г., е отпаднало към момент, който предходжда образуване на производство по несъстоятелност, и молбата за предявяване на вземането, поради което за банката липсва претендираната привилегия по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Счел е за неоснователни твърденията на ищеца, че действието на вписването не е отпаднало, тъй като преди изтичане на срока по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ в ЦРОЗ са били вписани запор върху заложено вземане и пристъпване към изпълнение по изп. дело № 20157900400835, както и, че на 20.07.2018 г. е вписано подновяване на процесния особен залог на основание § 5, ал. 1 и 3 ПЗР на ЗИДЗБН /ДВ бр. 22/13.03.2018 г./. Въззивният съд е преценил, че спрямо заложеното имущество не е вписано пристъпване към изпълнение по реда на чл. 32 ЗОЗ, нито такова изпълнение е започнало по реда на чл. 44а ЗОЗ, а е вписан само запор върху заложените вземания по изпълнителното дело, обстоятелство - ирелевантно за течение на срока по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ. Този срок е преклузивен и не подлежи на спиране или прекъсване, дори и принудителното изпълнение да е предприето преди изтичането му. Поради тази причина и при висящо изпълнително производство кредиторът следва да поднови вписването на особения си залог, ако желае неговото действие да бъде зачетено до края на принудителното изпълнение. Решаващият състав е приел и, че разпоредбата на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН е неприложим към процесното правоотношение. Тези мотиви се явяват ключови за изхода на спора и за потвърждаване на първоинстанционното решение.
С постановяване на решение № 8/27.05.2021 г. по к. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България е отпаднало действието на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г./, тъй като сочената разпоредба е обявена за противоконституционна. При това положение следва да се прецени липсата на необходимост от отговор на поставения под номер едно въпрос, както и липсата на соченото основание за директен достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК, тъй като доводите на касатора са свързани с приложение на сочената разпоредба.
Вторият въпрос няма характер на правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като формулирането му е обусловено от смесване на основанията за завеждане на иск /конкретни правнорелевантни факти/ и доказателствата, установяващи реализирането на тези факти. Следователно, така зададен, въпросът не се явява обуславящ произнасянето на въззивната инстанция.
Третият въпрос е включен в предмета на делото и таргетира в ключовия мотив на въззивния съд да приеме липса на привилегия в полза на „КТБ“ АД /н./, произтичаща от особен залог, поради което по отношение на него удовлетворен се явява общият селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и соченият допълнителен такъв по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По въпроса липсва формирана практика на касационната инстанция, поради което касационно обжалване следва да бъде допуснато. Въпросът, съгласно разясненията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се уточни в следния смисъл : „За да се запази действието на особен залог по смисъла § 49 от ПЗР на ЗИДЗОЗ /ДВ бр. 105/30.12.2016 г., в сила от 30.12.2016 г./, следва ли да се извърши подновяване на вписването, ако преди изтичане на срока по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ е било насочено принудително изпълнение по реда на ГПК върху имуществото, предмет на залога, съответно извършено вписване в ЦРОЗ в тази връзка?“
На основание чл. 694, ал. 7 ТЗ касаторът не дължи предварително внасяне на държавна такса.
С тези мотиви и на основание чл. 288 от ГПК Върховният касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по т. д. № 712/2020 г. по описа на ВКС, първо търговско отделение.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2771/13.12.2019 г. по в. т. д. № 3 453/2019 г. на Апелативен съд София.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.