Ключови фрази
Частна касационна жалба * съдебни разноски * недопустимост на иск * изменение на решението в частта относно разноските * списък на разноските * процесуални предпоставки

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№136

гр.София, 16.04.2014 година

В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на първи април две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 78/2014 година

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 11892 от 04.11.2013 год. на Х. Х. Б. от [населено място] срещу определение № 2152 от 01.10.2013 год. по ч.гр.дело № 3361/2013 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви състав, с което са потвърдени определенията от 11.04.2013 год. и от 02.07.2013 год. по гр.дело № 11358/2010 год. на Софийския градски съд, ГО, 1-ви състав. С първото от тях жалбоподателят е бил осъден да заплати на ответницата по делото И. Ц. Г.-Т. разноски в размер на 2 315 лева, а с второто да заплати на ответника по делото А. Я. Ю.-сумата 400 лева разноски.
Поддържат се оплаквания за съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните въпроси, по които според жалбоподателя, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, а именно: а/следва ли съдът да обсъди всички доказателства, както и всички доводи и възражения на страните? б/ следва ли съдът да се произнесе в съответствие с направеното от страната искане и произнасянето в несъответствие с него обосновава ли недопустимост на решението /в случая на определението/? в/следва ли страната да е заплатила адвокатско възнаграждение и следва ли да е представила надлежни доказателства за това, вкл. и за начина на плащане и ако той е по банков път, следва ли да представи доказателства за превода, а ако е в брой, следва ли това да е отразено в договора за правна помощ заедно с размера на платената сума? Може ли страната да иска съдебни разноски и да представи доказателства за тях, включително списък с разноските и такива за тяхното извършване след последното съдебно заседание по делото? г/ може ли съдът да обоснове извод за платено адвокатско възнаграждение не въз основа на договор за правна помощ, а само поради наличие на адвокатско пълномощно по делото? д/следва ли съдът да разгледа и да се произнесе по възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение без представен списък с разноските, респ. при представен такъв едва след прекратяване на делото в закрито заседание? Допустимо ли е възражение за прекомерност при липса на представен списък с разноските? По първия въпрос жалбоподателят се позовава на решение № 7 от 08.02.2012 год. по гр.дело № 510/2011 год. на ВКС, ІІ г.о., по втория въпрос – освен на посоченото решение, така и на решение № 119 от 12.07.2012 год. по т.дело № 886/2011 год. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 111 от 25.05.2011 год. по гр.дело № 1120/2010 год. на ВКС, ІІІ г.о.; по третия въпрос – на т.т.1,2 и 11 от тълкувателно решение № 6/2012 год. от 06.11.2013 год. по тълк.дело № 6/2012 год. на О. на ВКС. По четвъртия и петия от въпросите се твърди, че липсва произнасяне на ГПК.
Ответницата по частната касационна жалба И. Ц. Г.-Т. е на становище,о че липсват основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество, че оплакванията са неоснователни.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Производството по гр.дело № 11358/2010 год. на СГС, ГК, І отд., І-ви състав е било образувано по иск по чл.124, ал.1 ГПК на Х. Х. Б. срещу А. Я. Ю. и И. Ц. Г.-Т. за признаване за установено, че ответниците не са суперфициарни собственици на еднофамилна жилищна сграда, находяща се в собствения на ищеца УПИ VІІ-89 от кв.16 по плана на [населено място], м.К., че сградата е незаконен строеж и е построена без редовни строителни книжа.
В съдебно заседание на 29.05.2012 год. градският съд се е произнесъл по исканията на страните за доказателства и е отложило делото за 13.11.2012 год., като по искането на ответниците за прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск е постановил, че ще се произнесе в закрито заседание.
С определение, постановено в закрито заседание на 11.06.2012 год. градският съд е прекратил производството по делото, като е приел, че предявеният иск е недопустим.
Ответницата И. Ц. Г.-Т. е била уведомена за определението на 18.06.2012 год., а ответницата А. Я. Ю. – на 27.06.2012 год. В срока за обжалване на определението, с молба от 22.06.2012 год. ответницата Т. е поискала допълването му в частта за разноските, като е представила и списък на разноските. Ответницата Ю. също е поискала допълване на определението с молба от 04.07.2012 год., като й бъдат присъдени направените разноски.
Двете молби са уважени, като с определение от 11.04.2013 год. градският съд е присъдил на ответницата Т. разноски в общо размер на 2 315 лева, а с определение от 02.07.2013 год. е присъдил на ответницата Ю. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Апелативният съд е потвърдил обжалваните пред него определения, като е приел, че по делото пред СГС са били проведени няколко заседания и са представени адвокатски пълномощни от страните. Посочено е, че след като определението на първата инстанция за прекратяване на делото е постановено в закрито заседание, е нямало как страните да представят списък на разноските по-рано и затова са го представили с молбите за допълване на определението. Прието е, че исканията за разноски са били направени своевременно, предвид факта, че прекратителното определение е постановено в закрито заседание, а само съдът е този, който преценява дали да прекрати производството или не.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че следва да се допусне касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд по въпроса за присъждане на разноски когато исковото производство е било прекратено с определение, постановено в закрито заседание, ако преди него е било проведено съдебно заседание по доказателствата и делото е отложено за друга дата за събирането им.
Съгласно чл.81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Претенцията за разноски по чл.80 ГПК може да бъде валидно заявена най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Събирането на доказателства в исковия процес приключва с определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по съществото на спора. След като се проведат устните състезания в последното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция, не могат да се предявяват процесуално валидно искания за присъждане на разноски.
Когато в проведеното открито заседание не се е стигнало до изясняване на спора от фактическа страна, а делото е било отложено и насрочено за разглеждане и решаване за следващо съдебно заседание, но съдът се е произнесъл в закрито заседание по възражение на ответната страна за недопустимост на предявения иск, като с определение е прекратил производството, страната може да поиска присъждане на разноски в срока за обжалване на определението за прекратяване. Производството, в което съдът проверява правото на иск и се произнася по него не представлява исков процес или част от него, защото няма за предмет спорното материално право, а съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Предвид на това, ако в открито съдебно заседание съдът не е приел, че делото е разяснено и не са проведени и обявени за приключени устните състезания /чл.149, ал.2 ГПК/, но по-късно в закрито заседание е постановил определение за прекратяване на производството, страната може да поиска допълване на определението с присъждане на разноските, като липсата на списък по чл.80 ГПК не съставлява процесуална пречка, за да упражни това си право.
С оглед на отговора на поставения въпрос, въззивният съд правилно е приел, че исканията на ответниците за присъждане на разноски са направени своевременно предвид факта, че производството по делото е било прекратено с определение, постановено в закрито заседание, след като е било проведено открито съдебно заседание по доказателствата и делото е било отложено за друга дата за събирането им. Ответниците са поискали допълване на прекратителното определение в частта му за разноските в едноседмичния срок за обжалването му.
Неоснователни са доводите, че по делото не са били представени доказателства за договорено и платено адвокатско възнаграждение. Ответницата И. Ц. Г.-Т. е представила пълномощно от 18.12.2011 год./л.110 от гр.дело № 11358/2010 год. на СГС/, на гърба на който е сключен от нея с адв.Б. К. на същата дата договор за правна защита и съдействие, с предмет процесуално представителство по гр.дело № 11358/2010 год. на СГС, ГО, 1-ви състав, посочен е размер на договореното адвокатско възнаграждение – 2000 лева, както и че сумата е платена в брой. Ответницата А. Я. Ю. е представила пълномощно от 20.12.2010 год./л.12 от делото/ с договор за правна защита и съдействие от същата дата/на гърба/ с адв.С. Б. по гр.дело № 11358/2010 год. на СГС, ГО, 1-ви състав за сумата 400 лева адвокатско възнаграждение, която е била платена в брой.
Неоснователни са и оплакванията за прекомерност на присъдените разноски за адвокатски възнаграждения.
Предвид цената на иска – 61 040,07 лева, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год., за минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 1 670,80 лева. Очевидно е, че договореното от ответницата А. Я. Ю. адвокатско възнаграждение е значително под минималния размер, посочен в наредбата. Що се касае до договореното от ответницата И. Ц. Г.-Т. адвокатско възнаграждение от 2 000 лева, следва да се приеме, че не е налице несъответствие между така договорения размер и усилията на защитата с оглед фактическата и правна сложност на делото /изготвен отговор с доказателствени искания, участие в проведените от градския съд няколко заседания с поредица извършени от името на страната процесуални действия, отговор на частната касационна жалба срещу определението за прекратяване на производството/.
Основателно е оплакването, че неправилно е присъдено в полза на ответницата Г.-Т. сумата 300 лева, представляваща внесен от нея депозит за извършване на техническа експертиза.
С т.1 от молбата от 22.06.2012 год. ответницата И. Г. Т. е поискала градският съд да й възстанови сумата 300 лева, внесен от нея депозит по допуснатата, но неизвършена експертиза, а с т.2 от същата молба, в случай, че не бъде разпоредено връщане на депозита, ищецът да бъде осъден да заплати и тази сума под формата на разноски по делото.
Като е уважил молбата за сумата 300 лева, градският съд е постановил незаконосъобразно определение. С постановяване на определението за прекратяване на исковото производство е отпаднало основанието за извършване на експертиза, в т.ч. и на задължението за внасяне на депозит за изготвяне на заключение на вещото лице. В случая, назначеното от съда вещо лице инж.М. е заявило, че задачите са от компетентност на инженер-геодезист /срвн.молба от 04.05.2012 год./ и не е работило по експертизата. Ето защо, за страната, внесла депозита, съществува възможност да иска от съда възстановяване на внесената сума от 300 лева, но не и да иска осъждане на ищцовата страна да заплати под формата на отговорност за разноски същата сума. Поради това, следва да бъде отменено обжалваното определение и потвърденото с него определение от 11.04.2013 год. на първоинстанционния съд, като в частта за сумата 300 лева-депозит за вещо лице, молбата за присъждане на разноски бъде оставена без уважение. В останалата част, обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от настоящото частно касационно производство, жалбоподателят Х. Б. следва да бъде осъден да заплати на ответницата И. Ц. Г.-Т. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, съобразно представения договор за правна помощ от 21.12.2013 год. и списък по чл.80 ГПК.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2152 от 01.10.2013 год. по ч.гр.дело № 3361/2013 год. на Софийския апелативен съд, ГК, І-ви състав.
ОТМЕНЯВА определение № 2152 от 01.10.2013 год. по ч.гр.дело № 3361/2013 год. на Софийския апелативен съд, ГК, І-ви състав, с което е потвърдено определението от 11.04.2013 год. по гр.дело № 11358/2010 год. на Софийския градски съд, ГО, 1-ви състав, само в частта, с която Х. Х. Б. е бил осъден да заплати на И. Ц. Г.-Т. сумата 300/триста/лева, внесен от нея депозит за възнаграждение на вещо лице, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. Ц. Г.-Т. за осъждане на Х. Х. Б. да й заплати сумата 300/триста/лева внесен от нея депозит за вещо лице.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2152 от 01.10.2013 год. по ч.гр.дело № 3361/2013 год. на Софийския апелативен съд, ГК, І-ви състав в останалата обжалвана част.
Осъжда Х. Х. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.2 да заплати на И. Ц. Г.-Т., ЕГН [ЕГН] сумата 200/двеста/лева разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: