Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 301                                                  гр. София, 25 юни 2009 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди и девета година, в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                                         БЛАГА ИВАНОВА   при секретаря Аврора Караджова        и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 285 по описа за 2009 г   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. Д. П. / чрез защитата му /, по жалба на подсъдимия Т. С. М. / чрез защитата му /, както и по жалба на частните обвинители и граждански ищци Д. Л. Г. и И. Л. Д. / чрез техния повереник /, срещу въззивна присъда № 58 от 6.04.2009 г на Великотърновски апелативен съд, по ВНОХД № 63/09. С въззивната присъда е изменена първоинстанционната присъда, като присъдата е отменена в частта, с която подсъдимият Т. С. М. е признат за невиновен и е оправдан, и вместо това същият подсъдим е признат за виновен в това, че на 15.08.2007 г в гр. Б., общ. Павликени, при управление на МПС, е нарушил чл. 20, ал. 2 и чл. 21 ЗДП, и по непредпазливост, е съпричинил смъртта на М. К. Д. , с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, е осъден на шест месеца „лишаване от свобода”, отложено, по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години, както и на „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от осем месеца, присъдата е отменена в гражданскоосъдителната й част, като подсъдимите М. Д. П. и Т. С. М. са осъдени да заплатят на гражданските ищци Д. Л. Г. и И. Л. Д. по 50 000 лв, обезщетение за неимуществени вреди / исковете са отхвърлени до пълните им предявени размери от по 100 000 лв /, както и 626 лв, обезщетение за имуществени вреди, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият М. Д. П. е признат за виновен в това, че на 15.08.2007 г в гр. Б., общ. Павликени, при управление на МПС, е нарушил правилото за движение - знак Б-2: „Стоп”, „Спри, пропусни движещите се по пътя с предимство”, и по непредпазливост е причинил смъртта на М. К. Д. , с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода”, отложено, по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години, както и на „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от две години, а подсъдимият Т. С. М. е признат за невиновен в това: на 15.08.2007 г, в гр. Б., общ. Павликени, при управление на МПС, да е нарушил чл. 20, ал. 2 и чл. 21 ЗДП, и по непредпазливост да е съпричинил смъртта на М. К. Д. , с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. Със същата присъда подсъдимият М. Д. П. е осъден да заплати на гражданските ищци Д. Л. Г. и И. Л. Д., обезщетение за неимуществени вреди от 150 000 лв, както и 626 лв, обезщетение за имуществени вреди, като исковете за неимуществени вреди са отхвърлени до пълните им предявени размери от 200 000 лв. С жалбата на подсъдимия П се релевират нарушенията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Сочи се, че материалният закон е приложен неправилно, тъй като оказаната от жалбоподателя помощ на пострадалата след деянието дава основание за преквалифициране по чл. 343 а НК. Изтъква се, че наложеното на подсъдимия П наказание е явно несправедливо, особено като се има предвид наказанието, определено по отношение на другия подсъдим. С жалбата се иска да бъде изменена въззивната присъда, като бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление / такова по чл. 343 а НК /, респективно да бъдат намалени кумулативно наложените наказания. С жалбата на подсъдимия М се релевират всички касационни основания. Възразява се срещу осъждането на жалбоподателя за съпричиняване на престъпните последици и се иска настоящата инстанция да го оправдае. Алтернативно се иска да бъде отменена въззивната присъда в частта, касаеща подсъдимия М, и делото да бъде върнато / в посочената част / за ново разглеждане от друг състав на ВТАС, или да бъдат намалени сроковете на наложените на жалбоподателя наказания / „лишаване от свобода” и „лишаване от право да управлява МПС” /. С жалбата на гражданските ищци се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК вр. чл. 52 ЗЗД. Сочи се, че ВТАС е определил несправедливо ниски обезщетения по исковете за неимуществени вреди, което налага увеличаването им от настоящата инстанция. Иска се бъдат завишени присъдените обезщетения за неимуществени вреди до размера, определен от първата инстанция. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата на подсъдимия П пледира за уважаване на жалбата. В същия смисъл пледира и защитата на жалбоподателя М. Повереникът на жалбоподателите граждански ищци Г. и Д. моли жалбата им да бъде уважена. Представителят на ВКП намира жалбите за неоснователни.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: І/ По жалбата на подсъдимия П:   С жалбата на този подсъдим не е релевирано нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, касаещо анализа на събраните по делото доказателствени източници, тоест, жалбоподателят не възразява срещу правилността на установените по делото релевантни факти. Въззивният съд е приел, че пострадалата е починала незабавно след удара, който факт е послужил като основание да изведе липсата на съставомерност по чл. 343 а НК. Този извод е правилен и се споделя от настоящата инстанция. За да се приложи намалената отговорност по чл. 343 а НК, е необходимо деецът да е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, който по това време е бил жив и се е нуждаел от такава помощ. Когато след деянието, подсъдимият е извършил действия, обективно насочени към спасяване живота на пострадалия, който вече е бил починал, това поведение се цени като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство, както е процедирал и въззивният съд / усилията на подсъдимия П да помогне на пострадалата са отчетени при индивидуализация на наказанието му /. Не може да бъде уважено искането за преквалификация на деянието по намалената отговорност по чл. 343 а НК, тъй като посочената хипотеза не е налице. Не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като материалният закон е приложен правилно. Неоснователно е и оплакването за нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наказанията, наложени на жалбоподателя П. , не са явно несправедливи по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. „Лишаването от свобода” и „лишаването от право да управлява МПС” са съобразени със степента на обществена опасност на деянието и дееца, отчетени са смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и целите по чл. 36 НК. При съпоставяне наложените на подсъдимите наказания, особено при отчитане на конкретния им принос за настъпване на престъпния резултат, е видно, че определеното на жалбоподателя П. наказание е справедливо, докато наказанието, наложено на подсъдимия М, е явно занижено, но липсата на протест или жалба на частните обвинители в тази насока препятства възможността за увеличаването му. В същото време, проявеното снизхождение към подсъдимия М не е основание за смекчаване наказателноправното положение на подсъдимия П, тъй като, както вече беше отбелязано, по отношение на този жалбоподател, основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК не е налице.   ІІ/ По жалбата на подсъдимия М:   ВКС намери, че релевираните нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК не са допуснати. Въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение по релевантните факти / касаещи поведението на подсъдимия М/, при спазване изискванията на чл. 14 НПК. Доказателствените източници са интерпретирани съобразно действителното им съдържание, а изведените факти правилно са отнесени към приложимата материалноправна норма. Жалбоподателят М. е извършил транспортно престъпление и затова наказателната му отговорност е ангажирана правилно. Вярно е, че се е движил по пътя с предимство, но това не означава, че, в този случай, водачът се освобождава от задължението да управляват с безопасна скорост / чл. 20, ал. 2 ЗДП /. При положение, че е навлязъл в кръстовището с несъобразена скорост / 78 км/ч /, което нарушение е в причинна връзка с престъпния резултат, няма основание да отпадне наказателната му отговорност за независимо съпричинителство. Ето защо, не може да бъде удовлетворено искането за оправдаването му от настоящата инстанция, която хипотеза е приложима единствено при осъждане за несъставомерно деяние, а настоящият случай не е такъв. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, за което бяха изложени съображения при обсъждане жалбата на другия подсъдим. Както вече беше посочено, липсват основания за намаляване на наложените спрямо подсъдимия М наказания, поради което искането му в тази насока не може да бъде удовлетворено.   ІІІ/ По жалбата на гражданските ищци:   ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК вр. чл. 52 ЗЗД. Въззивният съд е съобразил обстоятелствата, имащи значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Присъдените обезщетения от по 50 000 лв, в полза на всеки от гражданските ищци, са справедливи по законовия критерий, вложен в чл. 52 ЗЗД. Не може да бъде удовлетворено искането на жалбоподателите за увеличаване на исковете за неимуществени вреди до размера, определен от първата инстанция, тъй като липсва основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.   По тези съображения, ВКС намери, че жалбите са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И:   ОСТАВЯ в СИЛА въззивна присъда № 58 от 6.04.2009 г на Великотърновски апелативен съд, по ВНОХД № 63/09. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: