РЕШЕНИЕ   N 126   София, 02.10.2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на 25 септември две хиляди и девета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: мАРИО БОБАТИНОВ                                              ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ  АЛЕКСИЕВА                                                                                 МАРИЯ СЛАВЧЕВА   при секретар  Лилия Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов дело N 290-2009 година   Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. И. П. и Д. З. П. и двамата от с. К., Пловдивска обл. чрез своя процесуален представител адв. А срещу въззивното решение от 11.04.08г. по г.д. №1095/07г. на АС-г. Пловдив, с което е отменено първоинстанционното решение от 2.10.07г. по г.д. №1206/07 на ОС-г. Пловдив, в частта му с която е определена датата, от която да се начислява лихвата за забава. Касаторът поддържа в касационната жалба, че неправилно въззивният съд е приел, че началният момент, от който следва да се присъди законната лихва е 28.03.07г. когато е получено от застрахователят съобщението за деликта по смисъла на чл.224 ал.1 КЗ, а не деня на деликта-28.10.06год., поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280 ал.1 т.1 ГПК, обосновано с цитирана в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК постоянна практика на ВКС. В тази връзка развива съображения, че в процесния случай забавата на кредитора се определя от правилото на чл.84 ал.3 ЗЗД. Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК във вр. с пар.2 ПЗР ГПК. За да отмени първоинстанционното решение въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че съгласно чл.223 ал.2 изр.2-ро КЗ застрахователят отговаря за лихвите за забава, присъдени в тежест на застрахования, считано от датата на съобщаването по чл.224 ал.1 КЗ, а не от датата на увреждането/деликта/. ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания приема следното: Релевантния материално правен въпрос от значение за правилността на решението е този относно определянето на началния момент, от който застрахователят изпада в забава за заплащане на обезщетение за вреди. Това всъщност е и момента, от който се присъжда обезщетението за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва. Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл.84 ал.3 ЗЗД законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена именно от датата на увреждането, а не от поканата за плащане на застрахователно обезщетение. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, изразена в решение № 45/15.04.09г. по т.д. № 525/08 г. на ВКС-ТК, решение №72/30.04.09г. по т.д. №475/08г. на ВКС-ТК и решение №594/17.10.06г. по т.д. №192/06г. на ВКС-ТК. Въззивният съд е постановил своето решение в противоречие с посочената постоянна практика на ВКС, обстоятелство което обуславя неправилност на въззивното решение в обжалваната му част. Ето защо следва да бъде отменено въззивното решение от 11.04.08г. по г.д. №1095/07г. на АС-г. Пловдив, в частта му с която е отменено първоинстанционното решение от 2.10.07г. по г.д. №1206/07 на ОС-г. Пловдив, в частта му с която е определена датата, от която следва да се начислява лихвата за забава и вместо него постановено друго, с което да се присъди законна лихва, считано от 28.10.06год. Водим от горното ВКС-ТК   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА въззивното решение от 11.04.08г. по г.д. № 1095/07г. на АС-г. Пловдив, в частта му с която е отменено първоинстанционното решение от 2.10.07г. по г.д. № 1206/07 на ОС-г. Пловдив, в частта му с която е определена датата, от която следва да се начислява лихвата за забава и вместо него ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА ЗПАД “О”АД-г. София да заплати законна лихва върху присъдените обезщетения в размер по 60 000 лв. за всеки един от ищците, считано от 28.10.06год. ОСЪЖДА ЗПАД “О”АД-г. София да заплати на Т. И. П. и Д. З. П. и двамата от с. К., Пловдивска обл. 900 лв. съдебни разноски за настоящата инстанция.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: