Р Е Ш Е Н И Е № 23 гр. София, 26 януари 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 2887 по описа за 2011 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Живко Иванов Иванов срещу решение на Софийски апелативен съд № 269 от 28.07.2011 г, по ВНОХД № 457/11, с което е потвърдена присъда на Окръжен съд, Благоевград, № 125 от 19.05.2010, по НОХД № 449/09, с която жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 19.11.2007 г, в [населено място], в съучастие като съизвършител с подсъдимия А. Д. С., при условията на опасен рецидив, е отнел от владението на М. К. Д. чужди движими вещи, на обща стойност 193, 60 лв, с намерение противозаконно да ги присвои, като за това употребил сила, с оглед на което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК, е осъден на осем години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъква се, че е направена невярна интерпретация на доказателствените източници, в отклонение от изискването на чл. 14 НПК, че осъждането на жалбоподателя не почива на надеждна доказателствена основа, че обвинителният акт е изготвен в нарушение на правото на защита, че не са обсъдени противоречивите показания на св. С. Д., дадени пред съдия на досъдебното производство, от които свидетелят се е отрекъл, както и не е констатирано противоречието в показанията на св. Д., че е допуснато нарушение по чл. 223, ал. 2 НПК, че жалбоподателят е бил лишен от адвокатска защита на досъдебното производство. С жалбата се прави искане за оправдаване на подсъдимия Иванов или за отмяна на въззивният акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателят се присъединява към становището на своя защитник. Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящето производство е второ по ред касационно такова. В хода на първото въззивно производство е произнесено решение на САС № 435 от 20.12.2010 г, по ВНОХД № 457/10, отменено с решение на ВКС № 251 от 10.05.2011 г, по к. д. 1426/11, поради наличието на съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните / незаконен състав /. При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция е постановено решението, предмет на настоящата касационна проверка. ВКС намери, че обжалваното въззивно решение не страда от релевираните процесуални пороци. Правото на защита на жалбоподателя не е накърнено в нито една от фазите на процеса. Още на досъдебното производство на обвиняемия Живко Иванов е назначен служебен защитник и такъв е участвал и в съдебната фаза на процеса. Относно твърдението за допуснато нарушение в обвинителния акт, влияещо на правото на защита, следва да се има предвид ТР № 2/2002 ОСНК ВКС, дефиниращо съществените процесуални нарушения, обуславящи необходимост от връщане на делото в предходна процесуална фаза, а такива по настоящето дело не са допуснати. В обвинителния акт е очертан кръгът от правнорелевантни факти, срещу които е организирано правото на защита, респективно, формулираното спрямо жалбоподателя обвинение представлява неделимо единство на фактическо и юридическо обвинение. При анализа на доказателствените източници не е допуснато нарушение по чл. 14 НПК. САС е провел въззивно съдебно следствие, като е допуснал допълнителен разпит на св. Д. и св. Д., чиито показания е подложил на съвкупен анализ, наред с останалите доказателствени средства. Обстойно е аргументирано становището, че се дава вяра на показанията, депозирани от св. Д. на досъдебното производство, по реда на чл. 223 НПК, в два отделни разпита. САС правилно е констатирал, че тези показания са годни да послужат при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти, както и това, че същите не следва да бъдат дискредитирани независимо от последващата процесуална позиция на свидетеля / пред въззивния съд свидетелят се е отрекъл от показанията си /, и това е така, защото процедурата по чл. 223 НПК представлява достатъчна законова гаранция за законосъобразност на проведения разпит. Показанията на св. Д., при условията на чл. 223 НПК, надлежно приобщени, както и тези от производството пред първата инстанция, аналогични по съдържание, преценени наред с показанията на св. Д., които не съдържат вътрешни противоречия, подкрепят обвинителната теза и представляват надеждна доказателствена основа за осъждане на жалбоподателя. Неоснователно се твърди, че въззивният съд е пропуснал да констатира съдържащите се в кредитираните показания на св. Д. вътрешни противоречия, тъй като такива липсват. Правилно е посочено, че изяснените чрез разпитите на същия свидетел обстоятелства са такива, че недвусмислено сочат на присъствието му на мястото на инкриминираните събития, който извод кореспондира на протокола за доброволно предаване, с който св. Д. е предал намерена от него на местопрестъплението вещ, отнета при грабежа. Правилно въззивният съд е отхвърлил като недостоверни показанията на свидетеля, с които същият се е отрекъл от първоначалните си показания, заявявайки, че не е възприел инкриминираните събития, тъй като това твърдение се опровергава от събраните по делото доказателства, а обратното е вярно по отношение на първоначалните му показания. Липсва нарушение по чл. 223, ал. 2 НПК, тъй като изискването за уведомяване на обвиняемия и неговия защитник е налице само ако е възникнала фигурата на обвиняемия, а, в настоящия случай, това условие не е изпълнено. По тези съображения, ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, откъдето и липсва процесуална възможност за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС. При правилно изяснените факти от предмета на доказване е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Приетите фактически положения обуславят съставомерност по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК и такава е възприетата правна квалификация, тоест, не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Не може да бъде уважено искането за оправдаване на жалбоподателя, тъй като липсва хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК / жалбоподателят не е осъден за несъставомерно деяние /. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение на Софийски апелативен съд № 269 от 28.07.2011 г, по ВНОХД № 457/11. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: