4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №505 гр. София,17.07.2013 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и тринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2693 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. П Х., действаща като [фирма], [населено място], срещу определение № 952 от 26.04.2013г., постановено по в. ч. гр. д. № 1622/2013г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 10760/ 13.03.2013г. по т.д. № 4653/ 2012г. за връщане, на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК, на възивната жалба на частния касатор срещу решение № 54/ 10.01.2013г. на СГС, ТО, 15 състав, по т.д. № 4653/ 2012г. Частният жалбоподател поддържа, че определението е недопустимо и неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че когато отказът от иска е направен след постановяване на първоинстанционното решение, преди по въззивната жалба срещу него да е образувано дело пред въззивния съд, компетентен да обезсили акта на първата инстанция и прекрати производството по делото е съдът, постановил решението. Твърди, че с десезирането на съда от предявения иск, той се десезира и от задължението да администрира жалбата срещу решението. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото процесуалноправни въпроси: /1/Допустим ли е отказ от иск след влизане в сила на съдебното решение с предмет произнасяне по този иск?; /2/ Компетентен ли е съдът да администрира жалбата против постановеното от него решение в случаите на десезирането му чрез отказ от иск, депозиран преди влизане на това решение в сила?; /3/ Кой е съдът компетентен да се произнесе по обезсилването на невлязло в сила решение, поради отказ от иск в случай, че против това решение е подадена жалба, но по същата родово компетентният съд все още не е образувал дело- постановилият решението съд или по-горния по степен съд? Според частия касатор, първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВС и ВКС, а другите два въпроса са от значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона. Ответникът по жалбата, В. С. З., не взема становище по нея. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди определението на СГС, с което е върната въззивната жалба, апелативният съд е приел, че в производството пред него могат да се разглеждат единствено оплаквания за неправилно процедиране от страна на администриращия жалбата съд, каквито не са наведени. Посочено е, че между отказа от иска и отстраняването на нередовностите на въззивната жалба няма връзка, поради което решаващата инстанция не се е произнесла по оплакванията, касаещи процедурата по десезиране на съда по чл.233 ГПК. Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Поставеният от частния жалбоподател въпрос за допустимостта на отказ от иска след влизане в сила на съдебното решение по него не е разгледан от въззивния съд и не е обусловил изхода на делото, тъй като в случая отказът от иска е направен преди влизане в сила на решението по спора, поради което по отношение на тази въпрос не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1/ 19.02.2010г. по тълк.д. №1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, при липса на общото основание за допускане на атакувания акт до касация, съдът не следва да разглежда наведената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Другите въпроси, свързани с правомощията на първата инстанция при направен отказ от иска, когато въззивната жалба не е администрирана на по-горестоящия съд, са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на въззивния съд, тъй като същият е приел, че няма връзка между действията по отказа от иска и отстраняването на нередовностите на въззивната жалба. Ето защо, по отношение на последните два, поставени от частния касатор въпроса, е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата съобразно точния смисъл на законите. Въпросите относно компетентността на първоинстанционния съд при отказ от иск в хода на отстраняване на нередовностите на въззивната жалба срещу постановеното по спора решение, са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, по които липсва задължителна практика на ВКС, както и постоянна практика на съдилищата, поради което е налице необходимост от тълкуване, което да осигури разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на закона. С оглед наличието на релевираното от частния жалбоподотел допълнително основание, касационно обжалване на атакуваното въззивно определение следва да се допусне по втори и трети въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По допуснатите до касационно обжалване процесуалноправни въпроси, настоящият състав приема следното: При отказ от иска по чл.233 ГПК съдът се десезира от спора, поради което прекратява разглеждането му и с обратна сила се заличават извършените процесуални действия, включително постановеното по спора решение, което се обезсилва. Следователно, развитието на производството по постъпилата срещу решението въззивна жалба е обусловено от произнасянето на съда по отказа от иска, като производството по жалбата има вторичен характер. Ето защо, при направен отказ от иска пред първоинстанционния съд, същият не може да продължи действията по администриране на въззивната жалба, а следва да обезсили постановеното от него решение и да прекрати производството по делото, ако жалбата не е изпратена на по-горния по степен съд. Съдът, до който е адресирана жалбата, е компетентен да се произнесе по обезсилване на постановеното по спора решение само в хипотезата на отказ от иска, направен пред него, след като жалбата му е изпратена за произнасяне по нея от долустоящия съд. Разгледана по същество частната жалба е основателна. В настоящия случая, М. П Х., действаща като [фирма], [населено място], на 07.02.2013г. е обжалвала решение № 54/ 0.01.2013г., постановено от СГС, ТО, 15 състав по т.д. № 4653/ 2012г. С разпореждане от 11.02.2013г. въззивната жалба е оставена без движение с указания за внасяне на държавната такса по нея в размер на 50 лева, съобщено на жалбоподателя на 18.02.2013г. С молба от 20.02.2013г. ищците С. К. и В. З., чрез пълномощника си адв. С. З. са направили отказ от субективно активно съединените искове по чл.517, ал.4 ГПК, като са поискали и обезсилване на постановеното първоинстанционно решение. С разпореждане от 25.02.2013г. Софийски градски съд е приел, че не е компетентен да се произнесе по молбата за отказ на иска, тъй като по делото е постановено решение, а подадената въззивна жалба пренася висящността на спора пред Софийски апелативен съд - компетентен да се произнесе по молбата за отказ от исковете по арг. на чл.233, изр. последно на ГПК. С разпореждане от 13.03.2013г. въззивната жалба на ЕТ е върната, поради невнасяне на държавната такса по нея, като същото е потвърдено от въззивната инстанция. Като е продължил администрирането на въззивната жалба след десезирането по чл.233 ГПК, първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което не е било констатирано от въззивната инстанция. Последната неправилно е приела, че между направения отказ от исковете и производството по движение на жалбата няма връзка на обусловеност. Предвид изложеното определението на апелативния съд, като неправилно, следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по направения отказ от исковете. Водим от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ОТМЕНЯ определение № 952 от 26.04.2013г., постановено по в. ч. гр. д. № 1622/2013г. от Софийски апелативен съд и потвърденото със същото разпореждане № 10760/ 13.03.2013г. по т.д. № 4653/ 2012г. на Софийски градски съд за връщане, на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК, на възивната жалба срещу решение № 54/ 10.01.2013г. на СГС, ТО, 15 състав, по т.д. № 4653/ 2012г. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, ТО, 15 състав, за произнасяне по направения отказ от исковете. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.