Р Е Ш Е Н И Е №339/2011г. Гр.С., 06.04.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав, ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретар ЗОЯ ЯКИМОВА и в присъствието на прокурор изслуша докладваното от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело № 59/2011 г Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 746 от 11.07.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 789 от 08.06.2010 г. поправено с решение № 1148 от 15.07.2010 г. по в.гр.д.№ 1960/2006 г. на Пловдивския окръжен съд, 10-.ти въззивен състав, с което е потвърдено решението от 14.01.2003 г. по гр.д.№ 3258/2002 г. на Пловдивския районен съд, 14-ти гр.състав в частта, с която [фирма], [населено място] е осъдено да предаде владението върху * кв.м., в лицевата част към [улица]П. шосе, на ПИ *, за който е отреден УПИ * за газстанция на П. по КК от 2001 г., на ищците Д. К. С., Р. К. К., Н. Н. Р., М. Н. Т., К. Д. И. и на конституираните като наследници на починалата в хода на процеса С. Д. И.- Ц. А. Д., М. А. С. и Н. А. П. и въззивният съд е признал на дружеството-ответник право на задържане на имота до заплащане от ищците разходите за изграждане на газстанцията до размер на 567 лева, като за разликата до пълния заявен размер от 434000 лева възражението за задържане е оставено без уважение. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на дружеството да предаде владението на имота, въззивното решение е обжалвано от [фирма], [населено място] с оплаквания за съществени нарушени на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и искане за обезсилване, респ. отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. В частта, с която на ответното дружество е признато право на задържане върху процесния имот до заплащане на разходите за изграждане на газостанцията, решението е обжалвано от ищците с оплаквания за съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна и оставяне без уважение възражението за право на задържане. По жалбата на [фирма] касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1, т. 3 ГПК, за да се отговори на въпроса: може ли да бъде уважен иск по чл.108 ЗС с предмет недвижим имот, представляващ земеделска земя, възстановена по реда на ЗСПЗЗ, ако същият терен има обслужващ характер спрямо законно изграден и трайно прикрепен към него обект с временен застроителен статут? По същата жалба касационното обжалване е допуснато и в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по възражението на дружеството за право на задържане, за да се отговори на въпроса: добросъвестен владелец ли е собственикът на обекта, законно построен върху придобит въз основа на частно правоприемство терен, ако впоследствие по реда на надзора е било отменено влязлото в сила решение, легитимиращо праводателя по сделката като собственик? По жалбата на ищците касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал. 1, т.т-. 1 и 2 ГПК поради противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВС по това кой може да упражнява право на задържане и кога най-късно може да се прави това възражение. Преди да се произнесе по основателността на касационните жалби, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното: В. съд е приел, че макар и да е трайно прикрепена към терена и да има характер на недвижима комплексна вещ, и макар да се установява, че цялата останала площ от УПИ * – за стопанска дейност обслужва газстанцията, характерът на застроителния статут на газстанцията, който е временен, не създава за [фирма], [населено място] противопоставимо на собствениците основание да продължи да ползва терена, в който тя е построена. Прието е, че по отношение на ищците [фирма] е имало качеството само на държател на терена при изграждането на газстанцията в качеството си на наемател по сключените с тях в периода 1994-1999 г. наемни договори и не е добросъвестен подобрител, поради което не му се дължи увеличената стойност на имота в резултат от подобренията. Съдът е приел, че отношенията следва да се ликвидират по правилата за водене на чужда работа без пълномощие, като се дължат само разходите за изграждането на газстанцията в рамките на 567 лева, до заплащане на която сума на [фирма], [населено място] следва да се признае право на задържане, а за разликата до пълния предявен размер от 434000 лева възражението следва да се остави без уважение. Производството е за втори път пред касационната инстанция. С решение № 358 от 01.08.2006 г. по гр.д.№ 2359/2004 г. Върховният касационен съд, ІV г.о. е отменил въззивното решение от 12.07.2007 г. по гр.д.№ 627/2003 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е уважен в осъдителната част иска по чл.108 ЗС срещу [фирма], [населено място] и е върнал делото за ново разглеждане в тази част, а в частта, с която същия иск е уважен в установителната му част, решението е било оставено в сила. В отменителното решение е посочено, че въззивният съд е приел, че „предмет на иска е само терена и не е придал значение на фактическото положение като не е изяснил статута на изградения върху него обект, който в случая има главно значение, а теренът – обслужващ характер и не може да бъде ревандикиран самостоятелно, извън построеното в него”. По жалбата на [фирма], [населено място]. С първоинстанционното решение от 14.01.2003 г. по гр.д.№ 3258/2002 г. на Пловдивския районен съд, 14-ти гр.състав е бил уважен предявения срещу дружеството-касатор ревандикационен иск за собственост на процесния терен, върху който е изградена газстанцията. С решени № 358 от 01.08.2006 г. по гр.д.№ 2359/2004 г. Върховният касационен съд, ІV г.о. е оставил в сила въззивното решение от 12.07.2004 г. по гр.д.№ 627/2003 г. на Пловдивския окръжен съд в установителната му част, с която е било потвърдено решението на първата инстанция за признаване на ищците за собственици на процесния терен от 3100 кв.м., върху който е изградена газстанцията и е отменил решението и върнал делото за ново разглеждане в осъдителната част на иска по чл.108 ЗС с указания по приложение на закона. В касационното решение е посочено, че Г. Н. М., който е приобретател по договор за дарение сключен с Б. Т., не е станал собственик на деривативно основание, защото и праводателят му не се легитимира като собственик на дарения от него имот, тъй като с влязло в сила решение по гр.д.№ 1055/2000 г., на ВКС, ІV г.о. е бил отхвърлен предявения от Б. Т. против ищците иск за собственост. Прието е, че е без значение, че правоприемството е настъпило преди да е било отменено по реда на надзора влязлото в сила решение по иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. С решение № 82 от 01.02.2010 г. по гр.д.№ 3664/2008 г. Върховният касационен съд, ІІІ г.о. е оставил без уважение молбата на [фирма], [населено място] за отмяна по чл.303, ал.1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 358 от 01.08.2006 г. по гр.д.№ 2359/2004 г. на ВКС, ІV г.о. и потвърденото с него в установителната му част решение от 12.07.2004 г. по гр.д.№ 627/2003 г. на Пловдивския окръжен съд. Следователно, досежно наличието на активната материалноправна легитимация на ищците по въпроса относно принадлежността на правото на собственост върху процесния терен е формирана сила на пресъдено нещо, поради което възраженията на дружеството-ответник /сега касатор/ не следва да бъдат обсъждани, предвид забраната за пререшаване на спора, установена с чл.220, ал.1 ГПК /отм./. С оглед въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в осъдителната част на иска по чл.108 ЗС, следва да се има предвид, че газстанцията е била изградена първоначално без строителни книжа и документи, а през 1999 г. е била проведена процедура по узаконяването й съгласно ситуационен план- виза за заснемане и проект, част градоустройство за обект мобилна газстанция с временен застроителен режим, одобрен на 11.10.1999 г.; заглавна страница на архитектурен проект, датиран м. 09.1999 г., одобрен на 11.10.1999 г.; акт за узаконяване № * от * г. на името на Д. К. С. и др. за мобилна газстанция и разрешение за ползване № 366 от 02.11.1999 г. за обект мобилна газстанция, собственост на С. Д. И. и др. Споменатите документи, приети като доказателства от въззивния съд в заседанието на 12.03.2007 г., както и заключенията на вещото лице В. Н. К. /л.126-л.128 от гр.д.№ 1960/2006 г. на ПОС/ и на тройната съдебно-техническа експертиза /л.204-л. 207 от същото дело/ установяват, че така изпълненото застрояване е с временен статут. По смисъла на отменените З. и ППЗТСУ, изграждане на постройка с „временен устроиствен статут” се разрешава по изключение от главния архитект на общината за задоволяване на временни нужди и временният строеж подлежи на премахване след изтичане на срока на разрешението за ползване или когато теренът бъде зает от предвиденото в плана строителство. Ако сградата не е придобила траен градоустройствен статут и не е станала част от застрояването на квартала, такъв строеж не е пречка за възстановяване на собствеността върху терена, в който е разположен, а това означава, че липсва пречка и за уважаване на иск по чл.108 ЗС за предаване владението на този терен. С оглед на обстоятелството, че макар и да има отреждане за стопанска дейност в терена, но няма предвиждане за застрояване, газстанцията е била разрешена като временен обект и е била узаконена пак с временен статут, а липсата на траен градоустройствен статут на постройката не създава за ответното дружество противопоставимо на собствениците на терена основание да продължава ползването му. В тази смисъл, следва да се отговори на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В обобщение, жалбата на [фирма], касаеща онази част от въззивното решение, с която е потвърдено решението на първата инстанция в осъдителната част на иска по чл.108 ЗС е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваният съдебен акт- в сила. Жалбата, отнасяща се до частта от решението, с която е оставено без уважение възражението за задържане на имота до заплащане на разходите за изграждане на газстанцията за разликата над 567 лева до пълния размер от 434000 лева ще бъде разгледана заедно с жалбата на ищците, касаеща частта от въззивното решение, с която е признато право на задържане върху имота. По жалбата на Д. К. С., Р. К. К., Н. Н. Р., М. Н. Т., К. Д. И., Ц. А. Д., М. А. С. и Н. А. П.. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1, т.т.1 и 2 ГПК поради противоречие на въззивното решение в частта, с която на [фирма] е признато право на задържане до заплащане на разходите за изграждане на газстанцията, с т.6 от тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.гр.д.№ № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 2550 от 20.12.1969 г. по гр.д.№ 1377/69 г. на ВС, І г.о. и решение № 1721 от 28.06.1957 г. по гр.д.№ 7928/56 г. на ВС, ІV г.о. относно това кой може да упражнява право на задържане и кога най-късно може да се прави това възражение. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че в частта, с която въззивният съд е приел за разглеждане и се е произнесъл по същество по възражението на [фирма], [населено място] за задържане на процесния имот до заплащане стойността на направени от дружеството-ответник по иска по чл.108 ЗС подобрения, обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено с прекратяване на производството в тази му част, поради следните съображения: При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция, в закрито заседание на 12.03.2007 г. окръжният съд е приел за съвместно разглеждане заявеното с молбата на „С.” Е. от 05.03.2007 г. възражение за задържане на процесния имот до заплащане стойността на подробно описани в същата молба подобрения в процесния имот. С молба от 05.05.2010 г. дружеството- ответник по иска по чл.108 ЗС е уточнило, че размера на подобренията възлиза на 434 000 лева, а като евентуално поддържало възражението за задържане до заплащане на сумата 123500 лева. Съгласно т.6 от тълкувателно решение № 1 от 04.01.201 г. по т.гр.д.№ 1/2000 г. на ОСГК, правото на задържане като акцесорна претенция може да се заяви за първи път пред въззивния съд, само ако ответникът по ревандикационния иск е предявил пред първоинстанционния съд насрещен иск за стойността на подобренията или ако такъв иск е бил вече уважен в отделен процес. В случая, не е налице нито едно от споменатите две изключения от правилото, че възражението за право на задържане не може за първи път да се заяви пред въззивния съд, тъй като и за него по отношение на вземането на ответника за подобрения в ревандикирания имот се формира сила на пресъдено нещо, поради което подлежи на двуинстанционно разглеждане по същество. Налице е произнасяне по непредявено своевременно възражение за право на задържане, което прави постановеното по него решение недопустимо по смисъла на чл.270, ал.3, предл.първо ГПК. В тази част обжалваното въззивно решение подлежи на обезсилване, а производството по делото следва да бъде прекратено. Предвид на това, безпредметно е обсъждането на доводите на страните, отнасящи се до наличието, респ. отсъствието на материалноправните предпоставки за признаване на право на задържане. В заключение, с оглед резултата от делото пред настоящата инстанция, [фирма], [населено място] следва да бъде осъдено да заплати на ищците по иска по чл.108 ЗС направените от тях разноски за касационното производство в размер на 2030.50 /две хиляди и тридесет + 0.50/ лева – държавна такса и адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 789 от 08.06.2010 г. , поправено с решение № 1148 от 15.07.2010 г. по в.гр.д.№ 1960/2006 г. на Пловдивския окръжен съд, 10-ти въззивен състав в частта, с която е признато на [фирма] [населено място] право на задържане върху имота до заплащане на разходите за изграждане на газстанцията в размер на 567 лева, както и в частта, с която е оставено без уважение възражението за право на задържане за разликата до пълния заявен размер от 434 000 лева и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тези части. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 789 от 08.06.2010 г., поправено с решение № 1148 от 15.07.2010 г. по в.гр.д.№ 1960/2006 г. на Пловдивския окръжен съд, 10-ти въззивен състав в частта, с която е потвърдено решението от 14.01.2003 г. по гр.д.№ 3258/2002 г. на Пловдивския районен съд, 14-ти граждански състав. Осъжда [фирма], [населено място], [улица] да заплати общо на Д. К. С., Р. К. К., Н. Н. Р., М. Н. Т., К. Д. И., Ц. А. Д., М. А. С. и Н. А. П. сумата 2030.50 /две хиляди и тридесет + 0.50/ лева разноски за касационното производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: