6 Р Е Ш Е Н И Е №30 София,11 март 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 41 по описа за 2016 година. Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по жалби на подсъдимата В. Б. П. и частните обвинители С. Б. М. и А. Р. А. против решение № 370 от 12.11.2015 г., постановено по внохд № 895/15 г. на Апелативния съд-гр.София. Подсъдимата ангажира всички основания по чл.348, ал.1 от НПК и прави алтернативни искания – за връщане на делото за ново разглеждане, оправдаване или приложение на чл.66, ал.1 от НК. Пред ВКС жалбоподателката лично и защитата й – адв.Г., поддържат жалбата. Жалбите на частните обвинители са идентични – претендира се наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, и се иска връщане на делото или оставяне в сила решението на САС. Пред ВКС, жалбоподателите лично и чрез повереника си – адв.Н., поддържат жалбите. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че основателни са само жалбите на частните обвинители. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 2957/14 г. Софийският градски съд осъдил подс.П. на основание чл.343, ал.3, б.”а” и „б”, във връзка с ал.1, чл.342, ал.1 и чл.54 от НК на четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип, а на основание чл.343г от НК лишил същата от право да управлява моторно превозно средство за срок от пет години. По внохд № 895/15 г., образувано по жалби на подсъдимата и частните обвинители, с обжалваното решение САС изменил присъдата на СГС, като преквалифицирал извършеното от подс.П. по чл.343, ал.4, във връзка с ал.3, б.”б”, чл.342, ал.1 от НК и намалил размера на наложеното наказание лишаване от свобода от четири години на три години и шест месеца. В останалата част присъдата е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: 1. По жалбата на подсъдимата В. П.: Жалбата е неоснователна. Най-напред отговор трябва да се даде на жалбата на подсъдимата, тъй като само тя поддържа, че при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, а единствено при липсата на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК касационният съд може да вземе отношение по възраженията за нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието. На плоскостта на чл.348, ал.1, т.2 от НПК се поддържа следното: САС не е имал основание да не кредитира показанията на св.Е. П., в частта относно хода, с който пострадалите пешеходци са предприели пресичане на инкриминираното място; изводите за вината на подсъдимата са направени, без да е налице причинна връзка между поведението й и настъпилия вредоносен резултат; САС е надхвърлил пределите на обвинението, очертани с обвинителния акт, свързано със скоростта на движение на управлявания от подсъдимата мотоциклет. Възраженията не намират опора в данните по делото. Решаващият съд е съобразил пределите, очертани с обвинителния акт, с който е инкриминирано и нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДП. Показанията на св.Е. П. са оценени адекватно и не са изопачени. В мотивите на въззивното решение (стр.7 и 8) са изложени подробни, детайлни, ясни и безпротиворечиви съображения по оценката на показанията на коментирания свидетел, срещу които не е заявен никакъв довод. ВКС обаче не намери основания за критично отношение към стореното от въззивния съд, като изцяло споделя съображенията относно оценката на показанията на св.П. и не намира причини за преповтарянето им. По идентичен начин стоят нещата и с причинно следствената връзка между поведението на подсъдимата и настъпилия резултат – на стр.10 и 11 от мотивите на оспореното решение се обективира анализа на САС и положителния извод за наличието й. При тези съображения ВКС не намери да е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. В рамките на фактите, приети за установени от САС, законът правилно е приложен, включително и с намесата му по реда на чл.337, ал.1, т.2 от НПК, за която са били налице предвидените в закона предпоставки. Подсъдимата твърди, че не е проявявала небрежност, а е налице случайно деяние, поради което иска оправдаване по възведеното й обвинение. Идентично възражение е било поставено на вниманието и на САС, който при съображения, изложени на стр.11 от мотивите, е отхвърлил същото, като неоснователно. Случайното деяние, дефинирано в чл.15 от НК е налице тогава, когато деецът нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването от деянието му на обществено опасните последици. За такава невъзможност в конкретния случай, обаче, не би могло да се говори. Подсъдимата е нарушила редица правила за движение – чл.15, ал.1, чл.20, ал.2, чл.65 и чл.116 от Закона за движение по пътищата, и от това за нея е възникнало задължението да предвиди обществено опасните последици на своето деяние, а конкретните обективни условия, при които е извършено деянието от нея и индивидуалните особености на личността й, дават основание да се приеме, че тя е имала възможност да предвиди настъпването на престъпния резултат. При отсъствието на предпоставките на чл.15 от НК няма как да се удовлетвори искането за оправдаване. Жалбоподателката счита, че наложеното й наказание лишаване от свобода е несправедливо в две посоки – защото е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 от НПК и защото неправилно е отказано приложението на института на условното осъждане, в каквото посока са и исканията й. Възражението е неоснователно. Поддържа се, че са налице предпоставки за индивидуализиране на наказанието лишаване от свобода по реда на чл.55 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства. При това, в жалбата и пред ВКС, е ангажирано само едно такова – здравословното състояние на подсъдимата. Най-напред трябва да се каже, че същото обстоятелство не е игнорирано от решаващия съд, а е ценено адекватно на обективното му значение. От друга страна, данните по делото не разкриват наличието на която й да било от предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност. Не са налице нито многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства. Още по-малко е възможен положителен извод за това, че и най-лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. САС е анализирал всички обстоятелства относими към обема на наказателната отговорност – тези от кръга по чл.348, ал.5, т.1 от НПК. Не се установява което й да било от тези обстоятелства да е ценено неадекватно на обективното му значение, в това число и съпричиняването от страна на пострадалата С. М.. Степента на обществената опасност на конкретно извършеното деяние е правилно изведена и в тази насока няма място за коректив. След намесата на въззивния съд, наложеното на подсъдимата наказание е съответно по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК и като такова е справедливо. Това прави излишен коментара относно приложението на института на условното осъждане, поначало невъзможно поради размера на определеното на подсъдимата наказание лишаване от свобода. 2.По жалбата на частните обвинители С. М. и А. А.: Жалбата е неоснователна. Както се посочи вече, частните обвинители претендират, че наложеното на подсъдимата наказание лишаване от свобода е явно несправедливо и алтернативно искат било връщане на делото за ново разглеждане, било оставяне в сила на въззивното решение. Възразява се, че САС неправилно е поставил акцент върху поведението на подсъдимата, непосредствено след пътнотранспортното произшествие, предприето от нея поради наличието на опасност за ескалация на напрежението, което е в основата на решението му за намаляване размера на наказанието лишаване от свобода. Възражението е неоснователно. Мотивите на атакуваното решение не дават основание за такъв извод. САС е ценил различно от първостепенния съд изразеното от подсъдимата съжаление за стореното от нея (стр.12-13), като липсват причини за критично отношение към съображенията за това; правилно, свързано с чл.56 от НК е изключил от кръга на отегчаващите отговорността обстоятелства тежкия вредоносен резултат, който е взет предвид от закона при определяне на инкриминираното престъпление; обосновано е достигнал до извод, че напускането на местопроизшествието от страна на подсъдимата, най-напред не инкриминирано от прокурора като „бягство”, а после и защото за това е имала причини, свързани с личната й преценка за необходимост да направи това. Водим от горното, като не намери основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт, на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 370 от 12.11.2015 г. г., постановено по внохд № 895/15 г. на Апелативния съд – гр. София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: