РЕШЕНИЕ № 513 гр. София, 04 декември 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА с участието на прокурора от ВКП ЮЛИЯНА ПЕТКОВА изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА нд №1717/2012г., по описа на ВКС, ІІІ, н.о. Производството е образувано по касационен протест от прокурор при Военноапелативната прокуратура на РБ срещу въззивно решение №37/27. 07. 2012 год., постановено по внохд № 39 /2012г. на Военноапелативния съд на РБ, с което е потвърдена присъда № 279 / от 25. 04. 2012 г. по нохд № 279/2011 г. на Софийския военен съд. С първоинстанционната присъда подсъдимите ст. лейтенант М. В. Б., ст. сержант Ц. Ц. И., серж. Ц. Л. В. и ст. сержант К. Н. И. са признати за невиновни и са оправдани по обвинението за престъпление по чл. 389, ал. 3, вр. ал. 1 НК, за това, че всеки от тях, както следва : подсъдимият старши лейтенант М. В. Б. за времето от 23.00 ч. на 13. 10.2011 г. до 03.00 часа на 14. 10. 2011 г. умишлено да е нарушил уставните правила на караулната служба съгласно чл. 342, т. 5 и т. 20 УВСВСРБ и издадените въз основа на тези правила разпореждания в т. I, т. 2, т. II, т. 5 и т. 20 от Инструкция за задълженията на дежурния по поделение, като престъплението е съпроводено с настъпване на вредни последици, за предотвратяването, на които е установен караулът; подсъдимият старши сержант Ц. Ц. И. за времето от 23.00 часа на 13.10. 2011 г. до 24.00 часа на 13. 10. 2011 г. умишлено да е нарушил уставните правила на караулната служба по чл. 370, т. 1, т. 3 и т. 7 от УВСВСРБ, издадените въз основа на тези разпореждания правила по т. III, т. 1, т. 3 и т. 7 от Инструкция за задълженията на часовия и т. 1 от Указания на началника на поделението, като престъплението е съпроводено с настъпване на вредни последици, за предотвратяването на които е установен караулът; подсъдимият сержант Ц. Л. В. за времето от 24.00 часа на 13. 10.. 2011 г. до 02.00 часа на 14. 10. 2011 г. умишлено да е нарушил уставните правила на караулната служба - чл. 370, т. 1, т. 3 и т. 7 от УВСВСРБ, издадените въз основа на тези правила разпореждания - т. III, т. 1, т. 3 и т. 7 от Инструкция за задълженията на часовия и т. 1 от Указания на началника на поделението, като престъплението е съпроводено с настъпване на вредни последици, за предотвратяването, на които е установен караулът и подсъдимият старши сержант К. Н. И. за времето от 02.00 часа на 14.10.2011 г. до 03.00 часа на 14.10. 2011 г. умишлено да е нарушил уставните правила на караулната служба - чл. 370, т. 1, т. 3 и т. 7 от УВСВСРБ, издадените въз основа на тези правила разпореждания - т. III, т. 1, т. 3 и т. 7 от Инструкция за задълженията на часовия и т. 1 от Указания на началника на поделението, като престъплението е съпроводено с настъпване на вредни последици, за предотвратяването, на които е установен караулът. В касационния протест се изтъква касационно основание по чл.348, ал.1,т.1 НПК- нарушение на закона. От съдържанието на протеста се извежда и основание с доводи по чл. 348, ал. 1, т.2 НПК- съществени нарушения на процесуалните правила. За нарушение на материалния закон се сочи неправилен извод на съда относно липса на съставомерните признаци на престъплението по повдигнатото срещу четиримата подсъдими обвинение. За съществени нарушения на процесуалните правила са изтъкнати доводите: съдилищата по фактите са възприели фактическа обстановка въз основа на едностранна оценка на доказателствените източници - само от обясненията на подсъдимите, че са били възпрепятствани от лошото време и намалената видимост на района, в който са носили караулната служба; не са анализирани показанията на свидетелите В. И. и Иволиян Ц., според които при разскенирането на “изстрелите” в рамките на около три часа са използвали чук, секач, отверка и са вдигали шум, осветявали са мястото с фенерче - обстановка възможна за установяване от постовете на караула, чийто маршрут е минавал на около 25-30 метра от мястото, където са се намирали нарушителите. Възразява се, че не са оценени съгласно тяхното действително съдържание протоколите за оглед и за следствен експеримент, ведно с албумите към тях, от които е трябвало да се установи, че в района на пребиваване на нарушителите не е имало храсти или друга растителност, засенчваща добрата видимост на подсъдимите при изпълнението на караулната служба. Прави се искане по чл. 354, ал. 3, т. 3 НПК за отмяна на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане на въззивната инстанция за правилно приложение на закона. Пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа протеста с всички изложени в него съображения. Подсъдимите М. В. Б., Ц. Ц. И., Ц. Л. В. и К. Н. И. се явяват лично, заедно с упълномощените от тях защитници, адвокатите: И. А. за подсъдимите Б. и Кр. И., адв.Н. Б. за подс. Ц. И., адвокат Н. П. за подс.Ц. В.. Всеки от тях и защитата им оспорват протеста като неоснователен – на обекта не е имало ограда, липсвала охранителна система, липсват обективни данни, кога крадците са проникнали в обекта, липсва мотив за извършване на престъплението, подсъдимите не са знаели, че в обекта има оставени боеприпаси. Иска се оставяне в сила на въззивното решение. В последната им дума подсъдимите М. В. Б., Ц. Ц. И., Ц. Л. В. и К. Н. И. искат оставяне в сила решението на ВАС. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ В ПРОТЕСТА, ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА АТАКУВАНИЯ ВЪЗЗИВЕН СЪДЕБЕН АКТ, УСТАНОВИ СЛЕДНОТО: Протестът Е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Касационната инстанция не намира за основателно твърдението за допуснато нарушение при приложение на чл. 389, ал. 3, вр. ал. 1 НК . Приетите констатации относно фактите от предмета на доказване и от двете инстанции са въз основа на прецизен анализ на събраните доказателствени източници, съобразен с нормите на НПК. При установените факти е направен законосъобразен извод, че инкриминиранираното от обвинението поведение на подсъдимите не изпълва признаците на престъпния състав по чл. 389, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Прокурорът е декларирал несъгласие с установените обстоятелства и изводите въз основа на тях, без конкретни аргументи в какво се състои твърдяното неправилно приложение на закона. По делото не се спори, че четиримата подсъдими са осъществили караулна служба за инкриминираното време, както и че в същия отрязък от време е била извършена кражба на оставени на територията на поделението боеприпаси. ВКС намира за правилни изводите на въззивната инстанция, че подсъдимият старши лейтенант Б. е действал в изпълнение на вменените му задължения съгласно уставните правила на караулната служба по чл. 342, т. 5 и в чл. 342 т. 20 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България и Инструкцията за задълженията на дежурния по поделение. В качеството си на началник на караула е установено, че той е изискал от личния състав на караула да знае и да изпълнява задълженията си и да бъде бдителен и дисциплиниран. От писмените доказателствени средства е установено, че той е провел инструктаж на подчинените си и е организирал изпълнението на задълженията им през процесната нощ. Това поведение е обективирало изпълнение на задължението, вменено му в посочените от обвинението нормативни актове да осигури охраната и отбраната на поверените на караула обекти. Фактът на появата на незадържаните нарушители в района на поделението, който не е бил ограден и защитен и е липсвала охранителна система, е обстоятелство, чието установяване и узнаване от страна на този подсъдим като началник на караула, макар и възможно и предвидимо, има своето обективно измерение. В случая, за него и подчинените му не е имало конкретни индикации в обстановката на охранявания обект, за да е могъл и за да е бил длъжен да знае за проникналите нарушители, поради което недокладването на оперативния дежурен правилно е оценено от съдилищата като ирелевантно за отговорността му за инкриминираното деяние. Тези изводи на предходните инстанции важат и относно установеното по делото поведение на останалите трима подсъдими - сержантите Ц. И. и Ц. В. и старши сержант К. И.. Изводите, че те не са нарушили уставните правила по чл. 370 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България и т. III от Инструкцията за задълженията на часовия и Указанията на началника на поделение -Н. № 360/15.07.2011 год. относно организацията на охраната, са потвърдени с данните от доказателствените източници. Установено е, че те са се движили по маршрута, строго фиксиран и определен от правилата за носене на караулната служба. Изяснено е, че нарушителите са били на около четиридесет метра от пътеката, по която се е движил караулът от която той е бил задължен да не се отклонява, но откъдето обективно не е имало видимост към района на извършената кражба. Те не са били уведомени от техните колеги – сапьори за абсолютно недопустимото оставяне на открито на процесните боеприпаси - 14 броя 85 мм “изстрели”(снаряди) в района на поделението , предмет на кражбата им от проникналите неправомерно в района свидетели И. и Ц.. Следователно, констатациите на съдилищата по фактите, че подсъдимите не са знаели за оставените боеприпаси на територията на поделението, нито са могли да установят този факт при провеждането на караулния обход, поради отдалечеността на маршрута спрямо мястото, където са били оставени снарядите, липсата на пряка видимост към него, са намерили верни правни изводи в приетото, че не е налице връзка между поведението на подсъдимите и настъпилите вредни последици – носенето на караулната служба и кражбата на процесните снаряди. По делото е установено, че с обезопасяването на снарядите се е занимавала група сапьори, които не са изпълнили задължението си да не ги оставят на открито.Следователно, наличието на снарядите на открито на терена е било обективно невъзможно да е станало известно за подсъдимите. В съзнанието на подсъдимите при носенето на караулната служба те не са имали представа за връзката между охраната и отбраната на поверените на караула обекти и с процесните снаряди, които е следвало да се съхраняват в закрито помещение. По делото е изяснено, че от маршрута на подсъдимите до мястото с оставените “изстрели”- обект на набезите на двете лица- свидетелите Ц. и И., не е имало видимост, която допълнително е била затруднена и от лошите метеорологически условия- ураганен вятър и дъжд през същия ден и нощта. В тази връзка са несъстоятелни доводите в касационния протест, на които въззивният съд вече аргументирано е отговорил, че шумът и светлината от използваните от похитителите технически средства- секач,чук, фенерче, които е следвало да привлекат вниманието на подсъдимите, не могат да обусловят фактически констатации за възможност у подсъдимите да установят нарушителите и да ги заловят . Основният състав на престъплението по чл. 389, ал.1 НК защитава обществените отношения свързани с правилното упражняване на правата и задълженията на военослужещите лица при караулната, постовата или патрулната служба, регламентирани в уставните правила за караулната, постовата или патрулната служба, или на издадените въз основа на тези правила разпореждания. Повдигнатото на четиримата подсъдими обвинение е по квалифицирания състав по чл. 389, ал. 3 НК, въвеждащ и допълнителни обективни признаци в състава, а именно - настъпване на вредни последици, които да са в причинна връзка с нарушаването на правилата за носенето на службата, за предотвратяването на които вредни последици да е установен караулът, постът или патрулът. В случая поведението на четиримата подсъдими законосъобразно е изведено като осъществено в съгласие с правилата за носенето на караулната служба. То е несъставомерно и по отношение на настъпилите последици – кражбата от охранявания от тях обект. Според повдигнатото им обвинение наказателната им отговорност се търси за умишлено нарушаване на караулната служба, което да е в причинна връзка с причинени вреди, за избягването на които тя е създадена. Съставът на ВКС споделя изводите на въззивната инстанция, че няма обективна и субективна връзка между поведението на подсъдимите и кражбата на процесните снаряди от двамата свидетели. За да е доказана субективната страна на състава –под формата на умисъл, се изисква наличието на представата у дееца, че иска или допуска нарушаването на посочените съгласно обвинителния акт правила за носене на караулната служба, както и съзнанието, че в резултат на което поведение се иска или допуска настъпването на вредните последици, за предотвратяването на които е била създадена караулната служба. Приетите за установени фактически данни, които не могат да бъдат променени от настоящата инстанция , не сочат на нито един от тези елементи за отговорността за инкриминирано деяние от конкретните подсъдими. Подсъдимите са обвинени в умишлено нарушаване на служебните задължения, което предпоставя такова съдържание на интелектуалното и волево отношение на всеки от тях към деянието и последиците от него, че той да съзнава техния обществеоопасен характер и да иска настъпването на вредните последици- т.е., в случая, осъществяването на кражбата на проценните снаряди от двамата свидетели Ц. и И.. Обективните данни по делото сочат на това, че нито един от четиримата подсъдими не е знаел за оставените на територията на поделението снаряди. Не е видял, нито е могъл обективно да види, кога и по какъв начин са проникнали в поделението и къде са се намирал нарушителите по времето на караулната им служба. По делото е установено, че те не са съзнавали – не са искали или допускали за настъпването на настъпилите вредни последици , както и обективно не са могли да имат представа за причинността между действията по изпълнение на караулната служба и настъпилите вредни последици, за ненастъпването на които да е бил създаден караулът. Ето защо, съставът на ВКС намира, че материалният закона е приложен правилно като подсъдимите законосъобразно са оправдани по обвинението по чл. 389, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Твърдението в протеста за допуснати съществени процесуални нарушения е неоснователно. По същество това твърдение е за неправилна оценка на доказателствата. Доказателствени доводи са правени пред първоинстанционния съд и в протеста срещу първостепенната оправдателна присъда. И двете съдебни инстанции са дали аргументиран отговор на тях. ВКС намира за необходимо да посочи, че изтъкнатите доводи биха могли да сочат на наличие на съществено процесуално нарушение, само ако те представляват нарушено по някакъв начин право на прокурора да поддържа и докаже обвинението като резултат от отказ на съдебните инстанции да съберат доказателства или да ги изследват съгласно правилата на чл. 13,чл. 14 и чл. 107 НПК. Такива данните по делото няма. Не е налице и превратно тълкуване на доказателствените източници, защото е изведен действителният им смисъл и са прилагани правилата на формалната логика. Проверката показва, че обясненията на подсъдимите не са единственият доказателствен източник при формирането на фактическите констатации относно подлежащите на установяване обстоятелства. Тези доказателствени източници са проверени за достоверност с всички останали доказателствени средства – протоколите за оглед, протокол за следствен експеримент, таблица на постовете на вътрешен караул №1 в район Челопечене (л.38-39, т.І от досъд.произв.), показанията на свидетелите И. и Ц. в частта им относно метеорологичните условия във времето, когато са проникнали в поделението през разградената ограда -падналата мъгла и намалената видимост в района, докато са отнемали снарядите. С основание съдилищата са кредитирали показанията на подсъдимите, кореспондиращи както с данните от свидетелите-извършители на кражбата, така и с показанията на свид.М.Д. и протоколите за оглед ведно с фото-албуми. Същите възпроизвеждат установеното за липсата на видимост на процесната дата и време на караулната служба. Свид.Д. е изяснил, че правилата за носенето на караулната служба в поделението в с.Челопечене са задължавали подсъдимите да се движат само по асфалтовия път, без да навлизат в неасфалтираните участъци, където са се намирали процесните снаряди. Последното им е било вменено и поради съображения за сигурността на личния състав, поради факта, че на територията на поделението е имало шрапнели и осколки от невзривени боеприпаси. Доводите в протеста, че не е имало пречки за видимостта към мястото на кражбата са голословни и на тях е даден подробен аргументиран отговор от ВАС, който ВКС подкрепя. Обясненията на подсъдимите са проверени за достоверност и с данните от протокола за оглед, протокола за следствен експеримент и от показанията на свид.М.Д.. Според установеното от тези доказателствени източници на територията на която са се намирали снарядите е имало кратери и останки от сгради, интерпретирано от съда като улесняващо крадците обстоятелство, поради това, че те са имащи възможност в тази обстановка да се укрият и да са останат незабелязани за караула. Установено е от свидетеля също, че мястото, където са били оставени 14 - те броя изстрели, се е намирало на около 40 метра встрани от императивно установения маршрут на часовия, от който той не е имал право да се отклонява. Съвкупната проверка и оценка на доказателствата е довела до формиране на вътрешно убеждение, съобразено с основните принципи и правила на НПК, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Не са ограничени правата на обвинението да поддържа тезата си и протестът на ВАП следва да бъде оставен без уважение. Предвид тези мотиви и на основание чл. 354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, ІІІ, н.о., в настоящият състав: Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №37/27. 07. 2012 год., постановено по внохд № 39 /2012г. на Военноапелативния съд на РБ, с което е потвърдена присъда № 279 / от 25. 04. 2012 г. по нохд № 279/2011 г. на Софийския военен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: