Р Е Ш Е Н И Е № 80 гр. София, 30 май 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Бисер Троянов 2. Петя Шишкова при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Чобанова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 125 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Д. Й. Й. против присъда № 21 от 4.10.2016 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 560/2016 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Според жалбоподателя възприетите фактически положения не отговаряли на събраните по делото доказателства, а изводът на съда за нарушение на чл. 20, ал. 2, пр. 1 ЗДП противоречал на действителната фактическа обстановка, защото в района на пътнотранспортното произшествие нямало знаци за ограничение на скоростта при градски условия, районът не е бил оживен от търговски и жилищни обекти, наличието на надлез изключвало възможността водачите да предвидят преминаване на пешеходци по пътното платно, каквото възможност не предпоставяла и спирката на градския транспорт, разположената от другата страна на булеварда, пътната настилка била в нормално състояние, колона от бавно движещи се автомобили имало не само в съседната лента, но и в лентата, по който се е движело моторното превозно средство, управлявано от подсъдимия. Освен това съдът изпаднал в противоречие, приемайки от една страна наличието на улично осветление, а от друга страна, движение, осъществявано при условията на влошена видимост. Избраната скорост била съобразена с всички обстоятелства и не се намирала в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, затова поведението на подсъдимия Й. било несъставомерно от обективна страна по чл. 343а, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК. Направено е искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът (адв. В.) поддържа касационната жалба с направеното допълнение към нея. Частните обвинители и техния повереник (адв. О.) считат, че въззивният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба не само не отговаря на изискванията на чл. 351 НПК, но същата е и неоснователна, поради което присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 21 от 4.10.2016 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 560/2016 г. е отменена присъда № 25 от 28.01.2015 г. на Софийския градски съд по н. о. х. д. № 3002/2014 г. в частта, с която подсъдимият е признат за невинен по обвинението за престъпление по чл. 343а, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК за допуснато нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДП, като подсъдимият Д. Й. Й. е признат за виновен в това, на 29.11.2012 г. на [улица]при управление на моторно превозно средство - т.а. „П.” с ДК№ ....... МА да е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДП и по непредпазливост да е причинил смъртта на Р. М. Д., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК е наложено наказание пробация със задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК, всяка поотделно за срок от една година, а мярката по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК с периодичност два пъти седмично. На основание чл. 343г НК подсъдимият е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от една година. В негова тежест са възложени разноските по делото. В останалата й част присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНАВАТЕЛНА. Като цяло в нея са изложени съображения, насочени да опровергаят обосноваността на възприетите фактически положения, въз основа на които Софийският апелативен съд е направил заключение за допуснато от подсъдимия Й. нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДП. Доводите покриват оплакване за необоснованост, която не е касационно основание по чл. 348, ал. 1 НПК и не може да доведе до поисканата отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. При установяване на фактическите обстоятелства Софийският апелативен съд стриктно е изпълнил процесуалните си задължения и не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които регулират събирането, проверката и оценката на доказателствата като елементи от доказателствената дейност, предназначени да обезпечат достоверността на изградените изводи. В изпълнение на изискванията по чл. 305 НПК мотивите разкриват аналитична преценка на съвкупността от доказателствени материали, от значение да изясняване на целия кръг от релевантни факти и обстоятелства по делото, включени в предмета на доказване. Въззивният съд е изложил подробни съображения, изброявайки ясно и достатъчно прецизно всички онези конкретни фактически белези, които са усложнявали пътната обстановка и с чието отрицателно влияние подсъдимият Й. не е съобразил величината на избраната от него скорост на движение на моторното превозно средство – неблагоприятните атмосферни условия поради обилния валеж, мократа пътна настилка, движение в тъмната част на денонощието, наличието в близост на търговски и промишлени обекти, пешеходен надлез и спирка на градския транспорт от другата страна на булеварда, интензивен трафик на моторни превозни средства, колона от бавно движещи се автомобили в дясната лента за движение, ограничаващи видимостта към десния тротоар и позволяващи преминаването между тях на пешеходци. В рамките на установените факти, Софийският апелативен съд законосъобразно е приел, че като водач на моторно превозно средство подсъдимият е нарушил чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДП, тъй като, развивайки скорост от 46 км/ч., близка до максимално разрешената за населено място, той не се е съобразил с отрицателно действащите фактори на пътната обстановка, които са го задължавали да намали скоростта до предел, позволяващ при възникване на опасност за движението да вземе успешни мерки, за да не настъпи пътнотранспортно произшествие. Напълно неоснователно е оплакването, че съставомерните последици не са резултат от несъобразената скорост, респ. ударът бил непредотвратим поради настъпване му в опасната зона за спиране на автомобила. Попадането на пешеходеца в опасната зона би имало правно значение само, ако водачът предварително е изпълнил задължението си да се движи със съобразена скорост и не е допуснал нарушение по чл. 20, ал. 1, изр. 1 ЗДП. Изводът на въззивния съд, че съставомерните последици са в пряка причинна връзка с поведението на подсъдимия Й., който е нарушил посоченото правило за движение по пътищата, е напълно законосъобразен. В рамките на установените фактически положения материалният закон е приложен правилно. Върховният касационен съд не намира и явна несправедливост на наложеното наказание, определено при условията на чл. 55 НК. Конкретни доводи и в този аспект не се излагат в касационната жалба. Индивидуализираното по вид наказание – пробация, изразяваща се в задължителните пробационни мерки, както и лишаването от правоуправление, определени за подходящ срок, държи сметка за всички значими обстоятелства, адекватно отчетени съобразно относителната им тежест. Нито едно смекчаващо отговорността обстоятелство не е било пренебрегнато и не се налага допълнително намаляване. Съвкупната санкция напълно отговаря и на целите по чл. 36 НК. Предвид отсъствието на касационно основание присъдата на Софийския апелативен съд следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 21 от 4.10.2016 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 560/2016 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: