Р Е Ш Е Н И Е № 184 гр. София, 12 юни 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на единадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Колова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 433 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител П. И. Д., чрез повереника, срещу присъда от 19.01.2012 г. на Софийския градски съд по в. н. ч. х. д. № 5518/2011 г. Изтъкнати са касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Пространно са развити доводи за едностранчив подход на съда към материалите по делото и нарушение на принципите за формиране на вътрешното убеждение и разкриване на обективната истина. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание повереникът (адв. П.) поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Защитникът на подсъдимия (адв. И.) счита жалбата за неоснователна и настоява присъдата да бъде оставена в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е основателна, тъй като въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 19.01.2012 г. в. н. ч. х. д. № 5518/2011 г. Софийският градски съд е отменил присъда от 29.092011 г. по н. о. х. д. № 3554/11 г. на Софийския районен съд и е признал подсъдимия Л. К. П. за невинен в това, на 22.01.2011 г. в гр.София да е причинил на П. И. Д. лека телесна повреда, изразяваща се в охлузване–кръвонасядане в лявата част на шията, довело до болка и страдание, поради което го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 130, ал. 2 НК. Отхвърлил е гражданския иск за неимуществени вреди и в тежест на частната тъжителка е възложил разноските по делото. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. За да оправдае подсъдимия, Софийският градски съд е приел, че както гласните доказателствени източници, така и заключението на вещото лице, изготвило повторна съдебномедицинска експертиза, не могат да подкрепят извода обективно констатираното телесно увреждане на частната тъжителка да е получено именно по описания в тъжбата начин - подсъдимият да е хванал с двете си ръце шията на П. И. Д. и да е започнал да я души. На първо място, въззивният съд напълно еднопосочно е обсъждал заключението на експерта, който действително е разяснил невъзможността телесното увреждане да е било причинено по механизма на душене. Вещото лице е представило и друг възможен вариант на причиняване - от нокътя на пръстите на ръката, който съдът е бил длъжен прецизно да анализира и да обсъди в съчетание с останалите процесуално годни източници на доказателства, а когато откаже да възприеме тази част от изводите на експерта да се мотивира съобразно изискванията на чл. 154, ал. 2 НПК. Принципът, въведен в чл. 14 НПК изисква свободното вътрешно убеждение на съда по същество да бъде основано върху обсъждането на всички събраните и проверени по делото доказателства. На следващо място, разпоредбата на чл. 81, ал. 1 НПК действително изисква частната тъжба да съдържа данни за обстоятелствата на престъплението, т. е. за фактите, които се включват в състава на престъплението. В тъжбата обаче не е необходимо да бъдат описани всички конкретни детайли от престъпното поведение на подсъдимия. Затова, когато се установи, че деянието е било извършено по различен начин от описания в тъжбата, съдът е бил длъжен да установи въз основа на доказателствата дали деянието е същото, за което се е потъжил частният тъжител. В конкретния случай съдът не е изпълнил и процесуалното си задължение ясно да посочи фактическите положения, които приема по делото за установени. От мотивите изобщо не личи да се е занимавал с един от основните въпроси, които е следвало да разреши с присъдата - дали подсъдимият Л. К. П. е причинил на П. И. Д. лека телесна повреда, изразяваща се в охлузване–кръвонасядане в лявата част на шията, довело до болка и страдание. Посочените съществени процесуални нарушения могат да имат за своя единствена последица отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, за да бъдат отстранени. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда от 19.01.2012 г. на Софийския градски съд по в. н. ч. х. д. № 5518/2011 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд от съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: