Р Е Ш Е Н И Е № 16 София, 08, 02. 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и тринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Виолета Петрова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 621 /2012 г.: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Технически университет – В. срещу въззивно решение № 85 от 04.05.2012 г. по гр.д. № 139 /2012 г. на Варненския апелативен съд, г.о., с което е отменено решение от 13.12.2011 г., постановено по гр.д. № 2163 /2010 г. на Варненския окръжен съд, с което са уважени исковете на ТУ – В., действащ като субституент на Държавата чрез Министъра на Р. срещу „Информатика, програмиране и машини” АД 1) с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението на недвижим имот – публична държавна собственост с площ 3 250 кв.м. с идентификационен номер .... в кадастралната карта на 23 микрорайон в [населено място], одобрена със заповед от 2008 г. с посочени граници : ПИ ..., ПИ..., ПИ ... и улица, 2) с правно основание чл.109 ЗС за премахване на намиращите се в поземления имот постройки – три производствени корпуси с номера 1, 2 и 3 и с площ по 299.9 кв.м. всяка от трите, бюфет в сутерена с площ 26.2 кв.м., бюфет пристройка с площ 61 кв.м. и портиерна с площ 15.60 кв.м., 3) с правно основание чл.73,ал.1,предл.2 ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 402 000 лева за лишаване от ползване на поземления имот за периода от 01.11.2005 г. до 01.11.2010 г. и на основание чл.537 ГПК е отменен нотариалният акт № .., т..., рег. № ..., дело № 895 /16.12.1999 г. и вместо това е постановено друго, с което исковете са отхвърлени. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 838 от 24.10.2012 г. на основание чл.280,ал.1, т.3 ГПК само по правния въпрос : дали изводът на съда, че процесният имот е предоставен за стопанисване и управление (с оглед приложението на чл.17а от ЗППДОП (отм.)) може да се основава на доказателства, в които имотът, за който се твърди и доказва, че е предоставен, не е индивидуализиран, за който е прието, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Насрещната страна „Информатика, програмиране и машини” АД оспорва основателността на касационната жалба. Държавата чрез Министъра на Р. (конституирана на основание чл.31,ал.2 вр. чл.26,ал.4 ГПК) не е изразила становище по жалбата. По въпроса: на основание чл.291 ГПК настоящият състав намира следното: При оспорване на твърдение по приложението на чл.17а от ЗППДОП (отм.) от насрещната страна, изводът на съда, че процесният поземлен имот е предоставен за стопанисване и управление, може да се основава на доказателства, в които имотът не е напълно индивидуализиран (по местоположение, поне три граници (съседи), евентуално площ), но за който са посочени отделни индивидуализиращи белези, които да дадат възможност на съда да извърши съвкупна преценка, която да обоснове извода му, че именно процесният имот е идентичен с този, за който се твърди, че е предоставен за стопанисване и управление. Индивидуализиращи белези могат да се съдържат освен в актове за държавна собственост, също и в счетоводни баланси, инвентарни описи (книги) на налични активи, протоколи, съставени при предоставяне на стопанисването, амортизационни планове и други вътрешни актове на държавното предприятие. Преценката е конкретна във всеки отделен случай и се основава на логически правила. Но изводът на съда, че процесният имот е предоставен за стопанисване и управление (с оглед приложението на чл.17а от ЗППДОП (отм.), не може да се основава единствено на доказателства, в които имотът, за който се твърди и доказва, че е предоставен за стопанисване и управление, не е индивидуализиран чрез никакви индивидуализиращи белези. Този извод следва от приложението на правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено с разпоредбата на чл.154,ал.1 ГПК, според което : Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. От което следва, че в случаите на оспорване от насрещната страна, в които страната, която носи доказателствената тежест, не е провела несъмнено (пълно) доказване, евентуално оспорващата страна е провела успешно насрещно доказване, съдът не може да приеме, че твърдените и недоказани факти са се осъществили в обективната действителност, по-конкретно, че имот, на който не са посочени индивидуализиращи белези, е идентичен с определен имот (има твърдените индивидуализиращи белези). По основателността на жалбите и на основание чл.290 и сл. ГПК: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното : процесният имот попада в имот с площ 150 034 кв.м., който е предоставен на ищеца при създаването му през 1964 г., през 1984 г. имотът е отделен и предоставен на праводателя на ответника за упражняване на неговата дейност; ответникът Информатика, програмиране и машини е регистриран през 1994 г. чрез отделяне от Централен институт по изчислителна техника и технологии ЕООД, (ЦИИТТ), процесният имот е обособен и заснет като самостоятелен през 1988 г., от представен по делото баланс е видно, че в него са включени земи и сгради, следователно с преобразуването е предоставен на ответното дружество, което е станало и негов собственик, за законността на сградите е без значение, че не е учредено право на собственост, достатъчно е наличието на строително разрешение и приемането на строителството, придобиването е станало по силата на чл.17а от ЗППДОП (отм.) чрез осъществяването на елементите – предоставянето от държавата на имущество на държавно предприятие и последващото му преобразуване и включването на процесния имот в баланса; така въззивният съд е приел крайния извод, че ответникът е доказал правоизключващото си възражение, че имотът е изключен от патримониума на държавата и е станал частна собственост – на ответника, което обуславя неоснователността на исковете. Доводите за неправилност на решението се основават на твърдението, че по делото не е представен и приет документ за предоставяне на поземления имот за стопанисване и управление на праводателя на ответника. Настоящият състав намира това твърдение за основателно : Основателен е доводът за необоснованост на извода на съда, че по делото е предоставен баланс на праводателя на ответника ЦИИТ (филиал) [населено място] (л.5, последен абзац от решението, л.83 от възз. дело). Такъв документ не е представен и не е приет по делото. По делото е представен баланс на И. ЕООД към 31.12.1997 г. (л.127). В него в графата „дълготрайни активи” са включени стойности на сгради, земи, гори и трайни насаждения, без да са разграничени по вид и обекти и без въобще да са индивидуализирани. От съдържанието на този документ не може да се направи никакъв извод, свързан с процесния имот, доколкото не са посочени никакви индивидуализиращи белези – че е осчетоводен, а още по-малко, че е предоставен за стопанисване и управление или за основанието за придобиването му. Отделно от това е основателен и доводът, че по делото е представен балансът на страната по делото, а не на нейния праводател - държавното предприятие.филиал на ЦИИТТ. За да бъде доказано възражението по чл.17а от ЗППДОП (отм.), от значение е да бъде доказано, че процесният имот е бил е отделен и предоставен на праводателя на ответника за стопанисване и управление и в резултат на това - включен в баланса на праводателя държавното предприятие.филиал на ЦИИТТ . Основателен е и доводът, че изводът на въззивния съд, че през 1984 г. процесният имот е отделен и предоставен на праводателя на ответника за упражняване на неговата дейност, е необоснован и формиран в нарушение на правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено с разпоредбата на чл.154,ал.1 ГПК. Той не се основава на доказателства по делото – не са събрани, нито представени доказателства, в които да е отразено волеизявление на държавен орган за предоставяне на процесния имот на праводател на ответника за стопанисване и / или управление (за упражняване на неговата дейност). Не са такива доказателства представените по делото: Писмо от министъра на промишлеността от 07.04.1997 г. (л.54), с което иска от областния управител на В. област да провери какъв е статутът на сградите, построени от ответника; дали имотът е включен и на какво основание в капитала на [фирма]; има ли отреждане на терен за строителство на сгради на ЦИИИТ или на неговия правоприемник [фирма]; Писмо от министъра на промишлеността (л.135) до областния управител на В. област от 02.10. 1996 г. (по-ранно от първото цитирано) за актуване на сгради и прилежащ терен (3 250 кв.м.), които според правния анализ са включени в капитала на И., за което изпълнителният директор на [фирма] да представи на служба „Държавни имоти” всички необходими документи за съставянето на акта. Тези писма не представляват акт за преотреждане на спорния имот, нито възпроизвеждат такъв акт. Основателен е доводът, че тъй като ищецът оспорва този факт (на предоставянето на процесния имот на праводателя на ответника за стопанисване и управление) и ответникът, който основава правоизключващото си възражение на него, не е провел несъмнено (пълно) доказване, при приложение на правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено с разпоредбата на чл.154,ал.1 ГПК, съдът следва да приеме, че този факт, който е от значение за спора, не е доказан, съответно, че не е доказано основаното на него възражение –(предпоставките на чл.17а от ЗППДОП (отм.) по отношение на ответника по иска). Основателен е и доводът, че дори имотът да беше включен в баланса на предприятието, при спор и липсата на документ, съдържащ волеизявление на компетентен държавен орган за предоставянето му за стопанисване и управление, този факт не може да се приеме за доказан, защото липсва правна норма, от която следва, че самото записване на имот в баланса на предприятие, представлява доказателство за предоставянето му за стопанисване и /или управление. В този смисъл е решение № 425 от 06.01.2011 г. по гр.д. № 969 /2009 г. на ВКС, г.к., І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което се приема, че счетоводното записване няма правопораждащо действие, счетоводният баланс само отразява стойностно вече предоставеното на държавното предприятие за стопанисване и управление държавно имущество и се споделя практиката на ВКС в същия смисъл, отразена и в решение № 1079 от 01.12.2005 г. по гр. д. № 511 /2003 г. на ВКС, ІV г.о.. При тези изводи за основателността на касационните основания за неправилност на решението и тъй като не се налага повтарянето или извършването на съдопроизводствени действия от въззивния съд и с оглед правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК, спорът следва да бъде разрешен по същество. По иска с правно основание чл.108 ЗС : Доводът на касатора (ищец), че по отношение на ищеца е доказано придобивното основание по отношение на процесния имот - чл.17а от ЗППДОП (отм.) е основателен: Както е приел и въззивният съд процесният имот попада в имот, който е предоставен на ищеца за ползване при създаването му през 1964 г. с името Машинно-електротехнически институт, [населено място] (л.36), и за него е съставен акт за държавна собственост № .... /23,09.1971 г. (л.53) за площ 150 034 кв.м., впоследствие е отредено и разширение на площта на имота, която по акт за държавна собственост № ... /16.05.2000 г. е 189 245 кв.м. Настоящият състав приема, че имотът е публична държавна собственост, отреден за нуждите на висшето учебно заведение Т. у. – [населено място] (чл.89,ал.2 от Закона за висшето образование). Със заключение на СТЕ е установен актуалният териториално-устройствен статут на процесния имот – проследено е обособяването му като самостоятелен имот по действащия устройствен план с идентификационен номер ... с площ 3 250 кв.м., при граници ПИ 22, ПИ26, ПИ 20 и улица (422), той попада в имота, предоставен на ищеца (част е от неговата площ). И доколкото не е доказано предоставянето на процесния имот за стопанисване или управление на праводателя на ответника (правоизключващото възражение по чл.17а от ЗППДОП (отм.), то следва да се приеме, че процесният имот продължава да е публична държавна собственост, предоставена на ищеца. Доколкото ответникът не е доказал наличие на правно основание за владението му, предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС е основателен. По иска с правно основание чл.109 ЗС : Постройките в процесният имот не са изградени въз основа на учредено право на строеж, единствено за две от тях има разрешение за строеж по чл.120,ал.4 ППЗТСУ (отм.) – като временни постройки (л.28). Протоколите за приемането на сградите като временните постройки (л.154 и сл. и л.159 и сл.) не представляват основание за придобиването им, нито променят статута им. Според заключението на вещото лице и към момента нито една от постройките не се ползва с траен устройствен статут. Държането им, за което ответникът няма правно основание, затруднява упражняването на правото на собственост върху терена под тях, което не принадлежи на ответника. Следователно искът за премахването им е основателен. Като последица от уважаването на исковете с правно основание чл.108 и чл.109 ЗС и установяването, че ответникът не е собственик на процесното място и сградите, е основателно искането с правно основание чл.537,ал.2 ГПК за отмяна на констативния нотариален акт № 82, т.ІІ, рег. № 4476, дело № 895 /1999 г., (л.55), съставен на 16.12.1999 г. от нотариус с № 316 на нотариалната камара с район на действие този на Варненски районен съд. По иска с правно основание чл.73,ал.1,предл.2 ЗС : Не се спори и е установено, че през периода от време, за който е предявен искът – 01.11.2005 г. – 01.11.2010 г. ответникът е ползвал имота От извода за основателността на иска по чл.108 ЗС следва извод, че през този период от време ищецът, а не ответникът, е имал право да ползва имота и че ползването на имота от ответника е довело до обедняването на ищеца, с което искът е доказан по основание. Обезщетението следва да бъде в размер на средния пазарен наем – 402 000 лева, установен с неоспорено заключение на вещо лице (л.241 – 245). Като краен извод : Обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени съобразно изложеното по-горе. Искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е основателно за сумата 19 436 лева с ДДС разноски в първоинстанционното производство (включително адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в първоинстанционното производство), сумата 30 564 лева за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство, сумата 8 076 лева държавни такси за касационното производство и сумата 30 564 лева за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство. С оглед изхода от спора ответникът няма право на разноски. На основание чл.78,ал.6 ГПК ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати държавни такси за уважените срещу него искове в общ размер 11 692 лева: по 1 826 лева по исковете с правно основание чл.108 ЗС и чл.109 ЗС и 8 040 лева по иска за обезщетение. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 85 от 04.05.2012 г. по гр.д. № 139 /2012 г. на Варненския апелативен съд, г.о., с което е отменено решение от 13.12.2011 г., постановено по гр.д. № 2163 /2010 г. на Варненския окръжен съд Вместо това постановява: На основание чл.108 ЗС осъжда „Информатика, програмиране и машини” АД със седалище и адрес на управление : [населено място], [улица], ПК 12, с ЕИК[ЕИК] да отстъпи собствеността и предаде на Технически университет – В., Булстат[ЕИК], действащ като субституент на Държавата чрез Министъра на Р., владението на недвижим имот – публична държавна собственост с площ 3 250 (три хиляди двеста и петдесет) кв.м. с идентификационен номер .... в кадастралната карта на 23 микрорайон в [населено място], одобрена със заповед № 1892 /14.10. 2008 г., с граници : ПИ ..., ПИ ..., ПИ ... и улица /422/. По иск с правно основание чл.109 ЗС на Технически университет – В. осъжда „Информатика, програмиране и машини” АД да премахне намиращите се в поземления имот с площ 3 250 (три хиляди двеста и петдесет) кв.м. с идентификационен номер ... в кадастралната карта на 23 микрорайон в [населено място], постройки – три производствени корпуси с номера 1, 2 и 3 и с площ по 299.9 кв.м. всяка от трите, бюфет в сутерена с площ 26.2 кв.м., бюфет пристройка с площ 61 кв.м. и портиерна с площ 15.60 кв.м.. На основание чл.73,ал.1,предл.2 ЗС осъжда „Информатика, програмиране и машини” АД да заплати на Технически университет – В. обезщетение в размер на 402 000 лева за лишаване от ползване на поземления имот с идентификационен номер ... в кадастралната карта на 23 микрорайон в [населено място] за периода от 01.11.2005 г. до 01.11.2010 г.. На основание чл.537 ГПК отменя нотариален акт № ..., т...., рег. № ..., дело № 895 /1999 г., съставен на 16.12.1999 г. от нотариус А. А., вписан под № ... на нотариалната камара с район на действие този на Варненски районен съд. Осъжда „Информатика, програмиране и машини” АД да заплати на Технически университет – В. сумата 88 640 (осемдесет и осем хиляди, шестстотин и четиридесет) лева разноски.за всички съдебни инстанции. Осъжда „Информатика, програмиране и машини” АД да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата 11 692 (единадесет хиляди, шестстотин деветдесет и два) лева държавни такси. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2