Ключови фрази
Укриване и неплащане на данъчни задължения * съставомерност на деяние * висока степен на обществена опасност на деянието и/или на дееца * престъпна упоритост * цели на наказанието

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

234

 

София,14 септември 2009 год.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на двадесет и седми април две хиляди и девета година и в състав:

 

                                                               Председател:Иван М.Недев

                                                                          Членове:Ивета Анадолска

                                                                                         Николай Дърмонски

 

при секретар Аврора Караджова ...……………    и с участието

на прокурора Руско Карагогов ............. изслуша докладваното

от съдията Иван М. Недев ………………………  наказателно дело № 41/2009 год.

Подсъдимият С. С. Й. обжалва по касационен ред въззивно решение № 244/4. ХІ.2008г. по внохд № 509/2008г. АС-Пловдив с доводи за явна несправедливост на наказанието по съображения, че неправилно е отказано условното осъждане по чл.66 НК. Аргумент е, че няма причинени вреди – сделките са фиктивни и фиска не е увреден. Освен това в случая са налице само смекчаващи обстоятелства, поради което и неправилно е приложена нормата на чл.24 НК и отказано условно осъждане по чл.66НК.

Искането е да се намали наказанието по размер и приложи условното осъждане.

Прокурорът е на становище решението да остане в сила поради неоснователност на жалбата.

След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл.347 НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира:

В производство по Глава ХХVІІ – Съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция, хипотезата на чл.371,т.2 НПК, подсъдимият С. С. Й. е признат за виновен и осъден за две престъпления по чл.257,ал.1,предл.І-во, първото във вр. с чл.255,ал.1, чл.26, чл2,ал.2 и чл.55,ал.1,т.1 и т.2 НК и чл.373,ал.2 НПК, а второто – във вр. с чл.256,предл.І-во, чл.26, чл2,ал.2 и чл.55,ал.1,т.1 и т.2 НК и чл.373,ал.2 НПК на по 1(една) година и 11(единадесет) месеца лишаване от свобода; на основание чл.23 НК му е наложено да изтърпи 1(една) година и 11(единадесет) месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.24 НК е увеличено със 7(седем) месеца на 2 (две) години и 6(шест) месеца при общ първоначален режим за изтърпяване. Първото е с предмет данъчни задължения в размер на 1334925,50лв., а второто – 955625,46лв.

Доводите за явна несправедливост на наложеното наказание са неоснователни. По начало съображенията касаят съставомерността на деянията на подсъдимия и вината му, но тези обстоятелства в настоящето производство не подлежат на проверка.

Наказанията за всяко от престъпленията са определени поотделно, като са взети предвид подчертано високата степен на обществена опасност на деянията, която определя като такава и тази на личността на дееца. Съобразени са всички смекчаващи обстоятелства и разпоредбата на чл.373,ал.2 НПК. Правилно е приложен и чл.24 НК за увеличаване на наложеното за съвкупността наказание, като се има предвид проявената престъпна упоритост и висока степен на засягане на фиска. Обоснован и законосъобразен е и извода, че за постигане целите на наказанието е наложително подсъдимия да изтърпи ефективно наложеното му наказание.

Основания за повече снизхождение към подсъдимия по делото не се установяват.

По тези съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

Оставя в сила въззивно решение № 244/4. ХІ.2008г. по внохд № 509/2008г. на Апелативен съд-Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:

 

Членове: