Р Е Ш Е Н И Е № 463 София, 24 октомври 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1379/2013 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалбата на подсъдимия Ш. С. С., срещу въззивна присъда № 173 от 11.06.2012 г., постановена по ВНОХД № 2477/2012 год. от Софийски градски съд. В касационната жалба, подадена от защитника на подсъдимия и в тази, подадена лично от същия, се поддържат доводи, че в хода на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до недоказаност на обвинението; неоснователно съдът кредитирал показанията на пострадалата В. и отхвърлил обясненията на подсъдимия. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият С. и неговият процесуален представител не се явяват, редовно призовани. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : С присъда от 13.02.2012 г., постановена по НОХД № 21646/2011 г. от Софийския районен съд, подсъдимият С. е бил признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 150, ал.1 от НК. С атакувания сега въззивен съдебен акт оправдателната присъда е отменена и вместо нея подсъдимият С. е признат за виновен в това, че на 02.06.2011 г., в [населено място], извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на Н. В., навършила 14-годишна възраст, чрез употреба на сила, поради което и на основание чл. 150, ал.1 във вр. с чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от пет години на основание чл. 66, ал.1 от НК. При разглеждане на делото във въззивния съд е допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в това, че делото е разгледано от незаконен състав. От материалите по делото е видно, че производство по отношение на С. е било водено в рамките на досъдебно производство № 1787/2011 г. по описа на 07 РПУ – София, прокурорска преписка № 29901/2011 г. по описа на СРП. Установява се още, че той е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража” с определение от 10.06.2011 г., постановено от състав на СРС по НЧД № 10672/2011 г., като този съдебен акт е бил потвърден с определение от 17.06.2011 г. по ВНЧД № 2653/2011 г. по описа на СГС (л. 23- л. 28 от досието на досъдебното производство). Видно е още, че с определение на СРС от 19.08. 2011 г., постановено по НЧД № 15542/2011 г., в производство по чл. 65 от НПК, искането на С. за изменение на така определената мярка за неотклонение е оставено без уважение. Проведен е въззивен контрол и с протоколно определение от 26.08.2011 г., постановено по ВНЧД № 3970/2011 г. по описа на СГС, съдебният акт на първата инстанция е потвърден (л. 88- л. 93 от досието на досъдебното производство). Сред материалите по ДП № 1787/2011 г. не присъстват други съдебни актове, свързани с искания на подсъдимия С. за изменение на мярката му за неотклонение. С протокол от 12.10.2011 г. на основание чл. 227, ал. 1 от НПК разследването е предявено на обвиненото лице. Обвинителният акт е внесен в Софийския районен съд на 14.11.2011 г. и по него е образувано НОХД № 21646/2011 г.. В материалите по това дело (л. 41 и сл. ) се откриват преписи от съдебни актове, постановени по НЧД № 19284/2011 г. на СРС и по ВНЧД № 5024/2011 г. на СГС, заверени за вярност от съдебен секретар при СРС - НК. Видно от същите с определение от 28.10.2011 г., постановено по цитираното дело, в производство по чл. 65, ал.7 и ал. 8 от НПК, СГС е отменил определението от 21.10.2011 г. на СРС, с което марката за неотклонение на С. е била изменена от „задържане под стража” в „парична гаранция” по ДП № 1787/2011 г. на 07 РПУ – София, прокурорска преписка № 29901/2011 г. на СРП. Вместо това градският съд е потвърдил мярката му за неотклонение „задържане под стража” по същото досъдебно производство, приемайки, че е налице обосновано предположение и към този момент за участието на С. в престъплението, за което е обвинен. В съдебния състав, постановил определението по ВНЧД 5024/2011 г. по описа на СГС, е участвал съдия Д. Д.. Производство по ВНОХД № 2477/2012 г, приключило с атакуваната нова присъда, е било разгледано от състав на Софийския градски съд, в който е взел участие съдия Д. Д.. Изложеното до тук ясно очертава, че е налице касационното основание по чл. 348, ал.3, т. 3 от НПК – незаконност на съдебния състав, защото за съдия Д. Д. са били налице основанията за отвод съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1, б. „г” от НПК. Тази законова разпоредба въвежда забрана за участие в състава на съда, разглеждащ делото по същество, на съдия, който е постановил определение, отнасящо се до мярката за неотклонение „задържане под стража” в досъдебното производство. Обобщено казано, допуснато е нарушение, което е от категорията на абсолютните процесуални такива съгласно чл. 348, ал.3, т. 3 от НПК, за което нарушение касационната инстанция е длъжна да следи служебно. Това налага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото във втората инстанция за новото му разглеждане от законен състав. С оглед изхода на делото, настоящият съдебен състав не намира за необходимо да обсъжда доводите, изложени в подкрепа на наведените с жалбата касационни основания. С оглед на това и на основание чл. 354, ал.1, т. 4 във вр. с ал.3, т. 2 във вр. с чл. 348, ал.3, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 173 от 11.06.2012 г., постановена по ВНОХД № 2477/2012 год. от Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.