Р Е Ш Е Н И Е № 36 гр. София, 07.05.2019 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2677 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на С. Н. К., чрез пълномощника му адв. Св. П. със съдебен адрес в [населено място], против въззивното решение от 12.02.2018 год. по гр. д. № 1676/2017 год. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 18.07.2017 год. по гр. д. № 4570/2016 год. на Бургаския районен съд. С него е допусната съдебна делба между касатора и О. В. Г. на недвижим имот в [населено място], м. „Б.”, с идентификатор № ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], представляващ жилище, апартамент, с площ 59 кв. м., при описаните съседи и при дялове 1/4 ид. ч. за касатора и 3/4 ид. ч. за О. Г.. Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и иска отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което искът за делба се отхвърли. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответницата по касация, ищца в производството по делото – О. Г., чрез пълномощника й адв. Л. М., оспорва жалбата с искане въззивното решение да се остави в сила. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и въз основа данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна по делото, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 607 от 13.12.2018 год. на настоящия състав на ВКС при упражняване правомощието му за служебно допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност, съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Прието е, че липсват изложени съображения от въззивния съд за приложимото материално право относно имуществените отношения между съпрузите с оглед определяне квотите на наследниците на наследодателя Н. К., обусловило извод за допуснато тежко нарушение на императивни правни норми. Съображенията, изложени в определението за допускане на касационното обжалване, са свързани със служебното задължение на съда да следи за спазване на императивните правни норми относно имуществените отношения между съпрузите, съгласно чл. 79 КМЧП. Разпоредбата на чл. 79, ал. 3, във вр. с чл. 2 КМЧП сочи, че имуществените отношения между съпрузи се уреждат от правото, приложимо към техните лични отношения, а последните се уреждат от тяхното общо отечествено право – ал. 1, респ. ал. 2 при наличие на различно гражданство – от правото на държавата, в която е тяхното общо обичайно местопребиваване, а когато такова не е налице - от правото на държавата, с която и двамата съпрузи общо са в най-тясна връзка. Съображения с оглед горните хипотези, както и предвидената такава в чл. 79, ал. 4 от с. к., въззивният съд не е изложил в обжалваното решение. Касаторът е оспорвал изобщо качеството наследник на ищцата, поради което и предмет на същото е и определената й квота при наследяването. Данните по делото сочат на сключен в К. Б. на 15.10.2002 год. брак между Н. К. и О. Г., като обстоятелството, че същият е регистриран в България след смъртта на съпруга е неотносимо за породените от сключването му в чужбина правни последици, така както е удостоверено в представеното по делото извлечение от регистрите по гражданско състояние на [населено място] /Б./, Б.. Изводът на съда в този смисъл е съобразен с практиката на ВКС по въпроса за правното действие и значението на акта за гражданско състояние, съставен по реда на чл. 72, ал. 3, т. 2 ЗГР относно регистрацията на сключен в чужбина брак между български и чужд гражданин. С оглед на това и О. Г. е наследник по закон на починалия на 23.08.2013 год. в Б. Н. К., като негова преживяла съпруга, видно и от представеното удостоверение за наследници, издадено на 26.09.2013 год. от общината в [населено място], в превод от нидерландски език и апостил, както и от издаденото на 14.02.2014 год. удостоверение от Столична община, РБългария. Видно от горните удостоверения наследници по закон на наследодателя са преживялата съпруга О. Г. и сина му С. К., като първата е чужд гражданин. Ищцата в настоящето делбено производство се е позовала на съпружеска имуществена общност съгласно СК, с оглед придобиването на делбения имот по време на брака й с наследодателя, поради което е претендирала дял в размер на 3/4 ид. ч. В този смисъл се е произнесъл и въззивният съд, посочвайки разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и чл. 28 СК като приложимо материално право относно имуществените отношения между съпрузите, в нарушение на разпоредбата на чл. 79 КМЧП, приложим с оглед наличието на частноправно отношение с международен елемент. Съгласно чл. 79, ал. 3 КМЧП имуществените отношения между съпрузи с различно гражданство, в какъвто смисъл са данните по делото, се уреждат от правото, приложимо към техните лични отношения, а според ал. 2 личните отношения между съпрузи с различно гражданство се уреждат от правото на държавата, в която е тяхното общо обичайно местопребиваване, а когато такова не е налице-от правото на държавата, с която и двамата съпрузи общо са в най-тясна връзка. В настоящия случай въззивният съд не е съобразил данните по делото за обичайното местопребиваване на съпрузите в К. Б., който факт, съгласно чл. 79, ал. 3, вр. с ал. 2 КМЧП обосновава извод за приложимото материално право относно имуществените им отношения правото на Белгия. Съображения в този смисъл не са изложени, а разпоредбата на чл. 89, ал. 2 КМЧП, на която се е позовал въззивният съд, за да обоснове приложението на българските закони - чл. 21, ал. 1, чл. 28 СК и чл. 9 ЗН, няма за предмет имуществените отношения между съпрузите по повод на придобитото от тях по време на брака им имущество, което е предпоставка за определяне на дяловете на наследниците. Същите са предмет на приложимото чуждо право, което съдът е длъжен да установи и приложи, съгласно чл. 43, ал. 1, изр. 1 КМЧП, без оглед на това дали някоя от страните се е позовала на него. Неизпълнението на това задължение представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е основание за отмяна на въззивното решение като неправилно, тъй като дяловете на наследниците при делбата са определени на основание съпружеската имуществена общност по българския Семеен кодекс, при липса на съображения за приложимото право към имуществените отношения между съпрузите, т. е. налице е и нарушение на материалния закон. След отмяната на въззивното решение делото следва да се върне за ново разглеждане, при което въззивният съд следва да установи съдържанието на чуждото материално право, приложимо към имуществените отношения на съпрузите, съобразявайки и приложимия от 29.01.2019 год. Регламент /ЕС/ 2016/1103, за да отговори на въпроса дали съгласно семейното право на Белгия като приложим закон при данните по делото, възниква съпружеска имуществена общност върху недвижимия имот, придобит по време на брака от единия от съпрузите. От отговора на този въпрос е обусловено решаването на въпроса за дяловете между наследниците по закон на наследодателя на страните, който въпрос е в обхвата на предмета на обжалването от касатора. По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение № V-9 от 12.02.2018 год. по гр. д. № 1676/2017 год. на Бургаския окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: