О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 767 [населено място], 30.11.2012г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 469/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното: Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на ЗД [фирма] срещу определение №660/24.04.2012г., постановено по в.ч.гр.дело № 510/2012г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждането на Пловдивския районен съд от 17.02.2012г. по гр.дело № 183/2011г. С последното е върната въззивната жалба на частния касатор поради неизпълнение на разпореждането на съдията за отстраняване на констатираните от него нередовности. Частвият жалбоподател иска отмяна на определението като неправилно, като се позовава на критериите по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Ответниците по частната жалба не взема становище по нейната допустимост и основателност. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Въззивното определение е прекратително по своя характер и подлежи на касационно разглеждане при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, към която разпоредба препраща чл.274, ал.3 ГПК. За да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на въззивната жалба на частния касатор, Пловдивският окръжен съд се е позовал неизпълнение на разпоредбата на чл.261, ал.1 ГПК, която изисква жалбоподателят да представи препис от жалбата за връчване на насрещната страна по делото. Прието е, че независимо от правното положение на ответника Емил Д. срещу който ищцата П. А. е предявила иск по чл.45 ЗЗД при условията на евентуалност, този ответник се явява насрещна страна по въззивната жалба на първия ответник – частен касатор, срещу който е уважен главния иск по чл. 226 КЗ. Счетено е за неправилно указанието на райония съдия за подписване от въззивника на преписа от въззивната жалба. В Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, частният касатор формулира въпрос трябва ли да бъде представен препис от въззивната жалба срещу ответник, срещу който ищецът е предявил иск като евентуален, след като е уважен главния иск срещу първия ответник. Като допълнително основание се поддържа противоречие със практиката на ВКС – ТР №1/2000г., т.2 на ОСГК на ВКС. Настоящия състав на ВКС, ТК намира, че са налице двете предпоставки на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по формулирания от частния касатор процесуалноправен въпрос от значение за връщане на въззивната жалба в противоречие с т.2 на ТР №1/2001г. на ОСГТК на ВКС, поради което касационното обжалване на въззивното решение ще следва да бъде допуснато. Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна. В случая при условията на евентуалност ищецът е предявил два иска с различни ответници и на различно основание. Срещу първия ответник – частен касатор ищецът е предявил прякия си иск по чл.226 КЗ срещу застрахователя на деликвента. Срещу втория ответник – делинквент искът на ищеца е предявен на основание чл.45 ЗЗД и по него съдът ще се произнесе ако с е осъществи едно вътрешно процесуално условие - отхвърлянето на главния иск. Прякото право не може да се породи, ако увреденият няма право на обезщетение от деликт. Застрахователят и делинквента не са необходими и обикновени другари, и солидарни длъжници. Следователно насрещни страни по всеки един от исковете са ищеца и първия ответник - застраховател, респ. ищеца и втория ответник- деликвент. Уважаването на главния иск не променя съотношението на страните по двата иска, тъй като по втория /евентуалеин/ иск съдът не се произнася. С обжалване на негативното за него решение, ответникът по главния иск ще има ролята на въззивник във въззивното производство, а ищецът насрещна страна в него. Това съотношение на страните в процеса по главния иск не прави ответника по евентуалния иск насрещна страна, тъй като не се е осъществило условието за разглеждане на евентуалния иск. Съгласно чл.261, т.1 ГПК жалбоподателят е задължен да представи препис от въззивната жалба, според броя на лицата, които участвуват в делото като насрещна страна. В т.2 на ТР № 1/2001г. е посочено, че препис от въззивната жалба се връчва на противната страна / ищец и процесуален субституент/, контролираща страна когато въззивник е ответника и обратното на ответника, привлечените и встъпилите трети лица на главната страна, главно встъпилата страна в процеса и прокурора. Препис от въззивната жалба се връчва на обикновения другар при пасивна солидарност, тогава когато осъдения другар обжалва решението, в частта, с която е отхвърлен иска срещу другия друг, който ще бъде насрещна страна по въззивната жалба. След като вторият ответник няма качеството на насрещна/ противна/ страна, жалбоподателят не е имал задължението да представи препис от въззивната жалба и в този смисъл разпореждането на съда за отстраняване на нередовност на въззивната жалба на основание чл.261, т.1 ГПК се явява незаконосъобразно. Като е потвърдил първоинстанционния акт, въззивният съд е постановил неправилно определение, което ще следва да бъде отменено. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 660 от 24.04.2012г., постановено по в.ч.гр.дело № 510/2012г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от ЗД [фирма] частна жалба против разпореждането от 17.02.2012г., постановено по гр.дело №183/2011г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ разпореждането от 17.02.2012г., постановено по гр.дело № 183/2011г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, с което е върната въззивната жалба вх. №4 от 12.01.2012г., подадена от ЗД [фирма] срещу решение №325 от 14.12.2011г., постановено по гр.дело № 183/2011г. След връщане на делото, Кърджалийския окръжен съд да извърши производство по администриране на въззивната жалба. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: