Р Е Ш Е Н И Е № 32 София, 22.02.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :БИСЕР ТРОЯНОВ ПЕТЯ ШИШКОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1316 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата Б. В. Г.- В. срещу въззивна присъда № 23/ 12.10.2016 г. по внохд № 93/16 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата са изложени оплаквания, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното си убеждение, които са довели до неправилно приложение на материалния закон, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. По същество се иска подсъдимата да бъде оправдана, делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд или да се намали размера на наказанието и на присъденото обезщетение. В съдебно заседание защитата на подсъдимата в лицето на адв. Н. Д. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбата за частично основателна, като счита, че извършеното от подсъдимата деяние покрива признаците на привилегирования състав по чл. 343а ал.1 б.Б, вр. чл. 343 ал.1 б.В от НК, поради което ВКС следва да го преквалифицира и да намали размера на наказанието. Поверениците на частните обвинители и граждански ищци мотивират становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваната присъда, установи следното: С присъда № 278/ 30.10.2015 г. по нохд № 497/ 2014 г. Софийският градски съд признал подсъдимата Б. Г.- В. за невиновна и я оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 343 ал.1 б.В от НК и отхвърлил като неоснователни предявените граждански искове. С присъдата, предмет на касационната проверка, Софийският апелативен съд отменил първоинстанционния съдебен акт и признал подсъдимата В. за виновна в това, че на 25.04.2013 г. при управление на л.а. „Ф.П.” нарушила правилата за движение по чл. 21 ал.1 и чл. 116 от ЗДП и по непредпазливост причинила смъртта на Ц. Д. Н., поради което и на основание чл. 343 ал.1 б.В и чл. 54 от НК я осъдил на две години лишаване от свобода, условно, с три годишен изпитателен срок. На осн. чл. 343г от НК лишил В. от право да управлява МПС за срок от две години. Осъдил я да заплати на гражданските ищци П. Н. и И. Н. по 50 хиляди лева обезщетение за причинени неимуществени вреди. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения е мотивирано с доводите, че: съдът е придал решаващо значение на показанията на св. И. и е игнорирал обясненията на подсъдимата за наличието на бял бус в средната лента на пътното платно, които са подкрепени от показанията на полицаите, първи пристигнали на местопроизшествието, както и че незаконосъобразно е кредитирал скицата и фотоалбума към огледния протокол. Защитата счита, че тези нарушения на процесуалните правила са довели до неправилно установена фактическа обстановка, тъй като изготвените по делото автотехнически експертизи не могат да бъдат ползвани за установяване на правно релевантните факти. Върховният касационен съд намира оплакването за основателно. Направеният от САС извод за доказаност на обвинението по несъмнен и категоричен начин е резултат от неизпълнение на задължението му да формира фактическите си извода на база изследване на доказателствата по делото, които са събрани по реда и със средствата, предвидени в НПК. Безспорен принцип в наказателния процес, изводим от разпоредбата на чл. 13 ал.2 от НПК, е, че обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Съдът взема решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на събраните по делото доказателства, които, както е известно, са само онези фактически данни, установени по реда на процесуалния закон и имащи съществено значение за правилното изясняване и решаване на делото. Когато е нарушен този процесуален ред, фактическите данни не могат да се считат за доказателства и не могат да се подлагат да оценка при формиране на фактическите изводи по делото. В рамките на дейността по оценка на доказателствата, Софийският апелативен съд е възприел заключението на първата инстанция, че огледът на местопроизшествието не е извършен в съответствие с изискванията по чл. 156 ал.1 от НПК, поради което правилно е изключил от доказателствената съвкупност изготвения за това следствено действие протокол. Незаконосъобразно обаче е приел, че при изготвянето на скицата и фотоалбума не са допуснати процесуални нарушения и те са годно доказателствено средство за установяване на правно значимите факти. Няма спор, че в протокола за оглед се закрепват важни обстоятелства, които имат съществено значение за установяване на фактите от предмета на доказване. В случаите на настъпило ПТП, в огледния протокол се описват: мястото на катастрофата, пътните знаци, местоположенията на автомобила/автомобилите, местоположенията на пострадалия/пострадалите, отстояния, следи от гуми, местоположение на изпаднали предмети и т.н. За онагледяване на описаните в огледния протокол обстоятелства може да бъде изготвена скица и фотоалбум, които обаче нямат самостоятелно значение, тъй като не са сред изброените в НПК способи за доказване. Сами по себе си, те не са доказателствен източник и не могат да се подлагат на оценка при изграждане на вътрешното съдийско убеждение. Поначало протоколите за следствените действия са доказателствено средство не само за извършването на това следствено действие, но и за събраните при неговото извършване доказателства / Р № 329/09 г. по к.д. № 257/09 г. І н.о./. След като протоколът е негодно доказателствено средство поради процесуални нарушения при извършване на огледа, то отразените в него фактически данни не могат да се ползват при изготвяне на експертизи по делото. Както е известно, въз основа на данните, съдържащи се в огледния протокол, вещите лица по автотехническите експертизи изготвят заключения за скоростта на движение на автомобилите, за мястото удара, за видимостта към пострадалия, за механизма на ПТП и т.н. Изготвените и по настоящото дело многобройни АТЕ почиват именно на отразените в негодния огледен протокол следи на местопроизшествието, поради което заключенията им относно скоростта на движение на автомобила на подсъдимата, механизма на произшествието и предотвратимостта на удара не могат да се ползват при установяване на тези важни обстоятелства, включени в предмета на доказване. Затова настоящият касационен състав намира, че въззивният съд е формирал фактическите си изводи въз основа на доказателства, които не са събрани по реда на процесуалния закон и така е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 13 и чл. 14 от НПК. Това налага въззивната присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Поради допуснатите нарушения при установяване на фактите, доводите, касаещи приложението на закона и справедливостта на наказанието не следва да бъдат обсъждани. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.4 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 23/ 12.10.2016 г. по внохд № 93/16 г. на Софийския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: