1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 456 гр.София, 15.07.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети юли две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 4140/ 2013 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. П. П., Д. Й. Д., Д. В. Д., И. М. П., М. И. М., М. И. Д., М. К. М., И. В. Р., в качеството му на едноличен търговец с фирма [фирма], Н.К. Т., Н. Г. Г., М. Й. П., Б. Г. А., Д. В. А. и С. И. К. срещу определение на Варненски апелативен съд № 184/ 09.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 151/ 2013 г., с което е потвърдено определение на Варненски окръжен съд по гр.д.№ 1254/ 2011 г. и по този начин е прекратено производството по предявената от А. П. П., Д. Й. Д., Д. В. Д., И. М. П., М. И. М., М. И. Д. и М. К. М. колективна искова молба против [община] и А. по г., к. и к. (АГКК). С тази искова молба е претендирано, да се установи по отношение на [община] увреждащо бездействие, изразяващо се в неприемането на план за регулация и застрояване, план за регулация, план за застрояване и работен устройствен план на@@11@ [населено място], а по отношение на АГКК - увреждащо бездействие, изразяващо се в неизработването и неприемането на кадастрална карта и кадастрален регистър за част от територията на[жк]. Претендирано е също осъждането на [община] да преустанови извършеното нарушение като бъде осъдена да приеме горепосочените устройствени планове и осъждането на АГКК да създаде и приеме кадастрална карта и кадастрален регистър за част от територията на[жк], включена в землището на [населено място], [община]. Частните жалбоподатели поддържат, че с атакуваното определение апелативният съд неправомерно ги лишава от достъп до правосъдие. Според тях неправилно съдът приел, че не е определяем кръгът лица, в защита на чиито интерес е предявена исковата молба – този кръг според тях обхваща всички носители на вещни права, находящи се в местностите на кв.Изгрев, за които не са изработени кадастрален и устройствени планове. Твърдят също, че са обосновали наличието на колективен интерес, състоящ се в урегулирането (чрез съответните планове) на територията на[жк], без което не е възможно пълноценното упражняване на вещните права върху имотите на тази територия. Жалбоподателите оспорват изводите на съда, че всеки от тях има накърнен личен интерес от бездействието на общината и АГКК, съответно на негово разположение стои индивидуалният път за защита. Считат, че защитата, която ще получат по реда на колективния иск, е със значително по-голям интензитет от тази, която всеки от тях поотделно би получил самостоятелно. Молят обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато с указания за разглеждането му по същество. Ответните по частната жалба страни – [община] и АГКК – не вземат становище по жалбата. Съдът намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Производството по гр.д.№ 1254/ 2011 г. на Варненски окръжен съд е образувано по искова молба с твърдения, че всички собственици на недвижими имоти, находящи се в [населено място],[жк],[жк]и СО "И." са засегнати от бездействието на АГКК да картира качествено и изцяло, а на [община] - да състави и приеме подробни устройствени планове за съответната територия. Твърди се, че от бездействията на ответниците така определяемата група хора (собственици на имоти в съответните местности) търпи значителни имуществени и неимуществени вреди, вследствие невъзможността пълноценно да упражнява вещните си права. С тези твърдения е обоснован правният интерес на подателите на молбата да предявят колективен иск от името на всички увредени за установяване на нарушението и отстраняване на последиците от него. С обжалваното в настоящето производство определение въззивният съд е приел, че не са предявени колективни искове, съответно – че образуваното по исковата молба производство е недопустимо. Изведено е, че не е формулиран ясно колективен интерес и критерии, по които да се определят увредените от нарушаването на този интерес лица. Според въззивния съд не е посочено и конкретно увреждащо действие или бездействие, а само законови разпоредби, които се твърди, че са нарушени от ответниците, без да се конкретизира как. Изложени са и мотиви, че собствениците на имоти имат индивидуални интереси от приемане на устройствени планове, но няма общ за всички интерес, който да може да бъде защитен по реда на чл.379 и сл. ГПК. Като краен резултат обжалваното определение е правилно, макар да не могат да бъдат споделени доводите на въззивния съд, че ищците не са обосновали критерий, по който да бъде определен кръгът лица, засегнати от твърдяните нарушения. Основателно частните жалбоподатели сочат, че щом тези нарушения се твърдят като липса на картиране и устройствено планиране на определена територия, то засегнати от тях се явяват всички субекти, които са притежатели на вещни права върху имоти в тази територия. Посоченият критерий е напълно достатъчен за определяне на всички засегнати, за надлежното разгласяване на иска (чл.382 ГПК) и по този начин осигуряване на възможността за присъединяването им към делото или за изключването им от участие (чл.383 ГПК). Последната възможност е предоставена както на лица, които не желаят да бъдат обвързани от силата на постановеното решение, защото искат да водят процеса самостоятелно, така и спрямо тези, които не се считат заинтересовани от установяването на твърдяното нарушение. Поради това не могат да бъдат възприети и съображенията, че липсва колективен интерес от защита, тъй като е възможно живущите в квартала да имат различни интереси от собствениците на имоти в него или самите собственици да имат противоречиви интереси. Не може да се приеме също, че ищците не са формулирали надлежно твърдения за нарушението, което искат да се установи и което е извършено от длъжностни лица на ответниците. В тази насока както доводите на ищците, така и отправените до съда искания, са ясни и точни. Твърдят се бездействия на длъжностни лица на ответниците, при наличие на задължение да бъде извършено определено действие (устройствено планиране, съответно картиране на определена територия). Ищците не са длъжни да посочат правна норма, от която задължението произтича, наличието или липсата на такава норма трябва да бъде посочено от сезирания съд, който знае закона. Ако съдът приеме, че няма норма, която да създава задължение за извършване на твърдяните от ищците действия или че такова задължение има, но то не е обвързано със срок, то тогава не е налице противоправно бездействие и искът подлежи на отхвърляне. Въпросът обаче е по същество и не може да бъде разискван тогава, когато се преценява допустимостта на иска. Производството по делото подлежи на прекратяване не поради неопределеност на кръга от засегнати лица или поради липса на интерес, а защото заявеният с исковата молба спор не е такъв по колективен иск. В глава ХХХІІІ ГПК са уредени два вида искове (определение на ВКС, ІV г.о. № 603/ 20.10.2011 г. по ч.гр.д.№ 556/ 2011 г.). Единият е иск за установяване на извършено нарушение, от което са засегнати широк (но определяем) кръг лица, всяко от които търпи индивидуални вреди. Другият обхваща исковете на увредения колектив за защита на колективен интерес чрез вземане на мерки за преустановяване на нарушението или премахване на последиците от него, като може да се претендира и присъждане на обезщетение в полза на колектива (не на отделните му членове). В първия случай (чл.379 ал.2 ГПК) с уважаващото иска съдебно решение се установява със сила на пресъдено нещо фактът на нарушението, като всеки член на колектива, който е засегнат от това нарушение, може да предяви самостоятелно претенция за обезщетяване на търпените вреди, в което производство трябва да докаже обемът на вредите и причинната връзка между тях и нарушението. Тези вреди – които търпи самостоятелно всеки отделен член на колектива – не могат да бъдат претендирани в производството по реда на глава ХХХІІІ ГПК. Обезщетение за вреди в полза на колектива могат да бъдат присъждани във втория случай, при предявени искове по чл.379 ал.3 ГПК, наред с постановяването на мерки за преустановяване на нарушението и предотвратяване на последиците от него. Това не е обезщетение за индивидуално търпените от членовете на колектива вреди, а е обезщетение за увредения колективен интерес, което е видно от изричните разпоредби на чл.387 и чл.388 ГПК. Специалната уредба е необходима именно заради това, че законът няма предвид вредите на отделния член на колектива, които по правило са в различен обем и за които обезщетението се определя индивидуално и се предоставя само на правоимащия. Докато обезщетението за увреден колективен интерес се присъжда общо на колектива и има за цел да послужи за отстраняване на вредните последици от нарушението, за предотвратяване на възможността от последващо извършване на същото или подобно нарушение, за информиране на обществеността и други подобни цели, съгласно общото решение на увредените лица (чл.387 ал.2 ГПК) или на избран от тях комитет (чл.388 ал.2 ГПК). Както колективният иск за установяване на нарушението, така и този за отстраняване на последиците от него или обезщетяване на причинените вреди, могат да бъдат предявявани само при отношения на равнопоставеност, не и при такива на субординация. Легитимиран ответник по тези искове може да е и публичен орган, но не и за неизвършване на дължимо от него административно действие. Спорът дали при задължение да бъде извършено действие или да бъде издаден акт от администрацията, последната е бездействала, не е гражданскоправен, а е административноправен. С колективен иск могат да бъдат защитавани граждански правоотношения, не и административни такива. Така, както са формулирали искането си към съда, ищците фактически се домогват до решение на съда, с което да бъде задължен публичен орган да изпълни задължения, възложени му като властнически правомощия. Ето защо, макар кръгът на засегнатите от бездействието на [община] и АГКК да е определяем и те да имат общ интерес от установяването му, с исковата молба не е заявен иск по чл.379 ал.2 ГПК. Не е заявен и иск по чл.379 ал.3 ГПК, защото под формата на претенция за отстраняване на последиците от нарушението се претендира осъждане на ответниците да извършат действия, които дължат в качеството им на административен орган (т.е. изпълнение на публичноправни задължения). Така заявеният с исковата молба спор не е гражданскоправен, съответно предявените искове не са колективни искове по смисъла на глава ХХХІІІ ГПК и разглеждането им по същество не е допустимо. Тъй като това е крайният извод, обективиран в обжалваното определение, частната жалба срещу него не следва да бъде уважена. По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение на Варненски апелативен съд № 184/ 09.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 151/ 2013 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: