Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * вътрешно убеждение * употреба на алкохол * Касационни дела по глава тридесет и трета НПК

Р Е Ш Е Н И Е

 

                             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

                                               № 99

 

                                               София, 04 март 2009 г.

 

 

                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

                  Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 23 февруари две хиляди и девета година в състав:

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ

 

                                     ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА

 

                                                            КАПКА КОСТОВА

                                                           

 

при участието на секретаря  Аврора Караджова

и в присъствието на прокурора Красимира Колова

изслуша докладваното от съдия Ив.Анадолска

н.дело № 55/09г

 

 

 

Производство е образувано по повод искане на осъденото лице С. Т. З. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение № 208 / 17.11.2008г, постановено по в.н.о.х.д. № 222/08г. на Хасковския окръжен съд. Развити са съображения за нарушение на процесуалния и материален закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Отправено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

Осъденият, чрез процесуалния си представител поддържа искането в писмен вид.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. С оглед правната прецизност е изтъкнато, че неправилно молителя е осъден за управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта 1.4 промила, при долна граница, посочена от съдебно-медицинската експертиза 1.3 промила.

 

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази доводите на страните, провери въззивното решение в пределите на искането за възобновяване на наказателното дело, взе предвид следното:

С атакуваният съдебен акт е потвърдена присъда № 570/ 02.09.2008 год. по н.о.х.д. № 579/08 год. на Районен съд-гр. Хасково, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия З за извършено престъпление по чл.343б,ал.1 НК, като, при условията на чл.55,ал.1,т.2,б”б” НК е осъден на „пробация” със следните пробационни мерки: задължителнае регистрация по настоящ адрек и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. На основание чл.343г НК е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца.

 

Искането на осъдения е процесуално допустимо.Съдебният акт е влязъл в законна сиба на 17.11.2008год., а искането-постъпило във ВКС на РБ-на 12.01.2009год., т.е. в законоустановения срок.

Разгледано по същество е неоснователно.

При постановяване на атакувания съдебен акт не са допуснати заявените процесуални нарушения. Инстанциите по установяване на фактите, в изпълнение на задълженията си по чл.339, ал.2НПК, са изложили аргументирани съображения при отхвърляне аналогичните възражения на молителя. След обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване, е взето решение по вътрешно убеждение на базата на съвкупна оценка на събрания доказателствен материал. Процесуалните права на З. не са ограничени. На същия е дадена възможност да ангажира доказателства в подкрепа на защитната си теза. По категоричен и несъмнен начин е установено авторството на извършеното деяние и вината на дееца. Обясненията на подсъдимия, са разгледани в контекста на останалия доказателствен материал-показанията на свидетелите Л служители и писмените такива - СМЕ, АУАН, талон и протокол за медицинско изследване. Подсъдимият не отрича факта, че в момента на полицейската проверка е управлявал собствения си лек автомобил, след употреба на алкохол, но твърди, че степента на алкохолна концентрация в кръвта му не е категорично установена. Експертите и от двете изслушани съдебно-медицински експертизи са категорични в изводите си, относно здравословното състояние на молителя-начална форма на диабет и възможността това да рефлектира върху показателите на алкохолна концентрация, които са в границите, отчетени от техническото средство. Аргументиран отговор е получил и въпроса за параметрите на фабрично предвидената техническа грешка при отчитане на „А”, констатиран като изправен след лабораторната проверка.

 

При установените по предвидения процесуален ред факти и обстоятелства, релевантни по делото, материалният закон е приложен правилно. Безспорно подсъдимият е управлявал моторно превозно средство-“Ф”, с ДКН 2609ВВ, с концентрация на алкохол в кръвта-1.4%, установена по надлежния ред.

Не може да бъде възприето виждането на представителя на обвинителната власт, изградено на базата на съдебно-медицинската експертиза, относно неправилно възприетата от Инстанциите по същество по-висока концентрация на алкохол, защото в разпоредбата на чл.6 от Наредба № 30/27.06.2001год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, изрично е предвидено, в случай на отказ от водача да даде кръв за изследване, употребата на алкохол се установява въз основа на показанията на техническото средство.

При индивидуализиране на наказанието, съдилищата са подложили на цялостна преценка, всички смекчаващи отговорността обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и дееца и за постигане целите, визирани в чл.36 НК, правилно са определили вида и размера наказанието, при предпоставките на чл.55 НК- многобройни по неговия смисъл и най-лекото, предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко. Кумулативно наложеното наказание-лишаване от права е съобразено със същите условия.

 

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че искането на С. З. за възобновяване на наказателното дело, следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.

 

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Т. З. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение № 208/ 17.11.2008 год., постановено по в.н.о.х.д. № 222/08 год. на Хасковския окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: