О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 583 София, 12.10.2017 г. Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на девети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА изслуша докладваното от съдията Татяна Върбанова ч. т. дело № 2358/2017 г. Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник, частна касационна жалба срещу определение № 1822 от 30.05.2016 г. по ч.гр.д. № 2507/2016 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, четвърти състав, с което след отмяна на определение от 21.04.2016 г. по гр.д. № 4880/2016 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б състав, е допуснато обезпечение на бъдещите искове, които ще бъдат предявени от [фирма] срещу [фирма], като е наложен запор за сумата 328 608.21 лв. върху сметките на [фирма] в посочените 21 лицензирани банки, опериращи на територията на Република България и в посочените пет клона на чуждестранни банки в РБ до достигане на размера на обезпечената сума от 328 608.21 лв. при гаранция в размер на 32 860 лв., внесени по сметката на САС. Въззивният съд е разпоредил издаване на обезпечителна заповед след представяне на доказателства за внесена гаранция. Определен е едномесечен срок за предявяване на обезпечените искове, считано от датата на получаване на обезпечителната заповед. В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания въззивен съдебен акт. Твърди се, че нито в диспозитива на определението, нито в обезпечителната заповед са посочени основанието и вида на бъдещата искова претенция, което съставлява пречка за преценка идентичността на обезпечения иск с бъдещия такъв. Поддържат се доводи за нарушаване и на императивната разпоредба на чл.390, ал.3 ГПК, тъй като съдът е определил едномесечен срок за предявяване на иска, считано от получаването на обезпечителната заповед, с което по същество е осигурена неограничена във времето възможност на бъдещия ищец да предяви иска си. В случая, ищецът е получил препис от определението на съда на 09.06.2016 г., гаранцията е внесена на 22.06.2017 г. Частният касатор е развил и подробни съображения за липсата на доказателства, сочещи на вероятна основателност на иска. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Допустимо ли е съдът да определи срок за предявяване на бъдещия иск по чл.390, ал.3 ГПК, който да започва да тече не от датата на постановяване/съобщаване на определението за допускане на обезпечение, а от неопределен и неограничен във времето момент – от получаване на обезпечителната заповед; 2. Допустимо ли е изискването за внасяне на гаранция да се разглежда от съда като обстоятелство, вследствие на което началният момент на срока за предявяване на бъдещия иск да се отлага неограничено; 3. Следва ли бъдещият иск да се индивидуализира със своето основание, цена и вид в диспозитива на определението, с което се допуска обезпечението, както и в обезпечителната заповед. По първите два въпроса се поддържа допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с позоваване на ТР № 6 от 14.03.2014 г. по тълк.дело № 62013 г. на ОСГТК на ВКС, а по третия – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва допустимостта на частната касационна жалба, с твърдения за просрочието й. В депозирания по делото писмен отговор са изложени и доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за правилност на атакуваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 396, ал. 2 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Като неоснователно следва да се прецени възражението на ответното дружество за просрочие на жалбата, тъй като видно от книжата по делото е, че тя е изпратена по пощата на 04.08.2017 г./ при спазване на срока за касационно обжалване, преценен съгл. чл.62, ал.2, изр.1 ГПК, с начало на срока – 28.07.2017 г., когато е връчено съобщението за налагане на обезпечителната мярка/. При постановяване на въззивното определение, съдебният състав на Софийския апелативен съд е преценил представените с молбата за обезпечение писмени доказателства, с извод за възникнали между страните облигационни отношения във връзка с изпълнение на възложени на молителя СМР, както и за липсата на данни за погасяване на вземанията към молителя – бъдещ ищец, съгласно приетата работа, които са отразени в издадени на 25.09.2014 г. две фактури: за сумата 65 545.22 лева и за 219 581.76 лева. Изразено е становище за вероятна основателност на бъдещите искове/ главница и законна лихва в размер на 43 481.23 лева, като обезпечението е допуснато в хипотезата на чл.391, ал.2 ГПК – при гаранция от 32 860 лева. Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по първия правен въпрос, който следва да се счете за обуславящ. Доказана е и допълнителната предпоставка, поддържана от частния касатор, а именно допуснато от въззивния съд отклонение от т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по тълк.дело № 6/ 2013 на ОСГТК на ВКС. Съгласно този акт на нормативно тълкуване срокът по чл.390, ал.3, изр.1 от ГПК за предявяване на бъдещ иск тече от постановяване на определението за допускане на обезпечението, освен в случаите на неспазен от съда срок по чл.395, ал.2 ГПК, когато срокът за предявяване на бъдещия иск тече от връчване на определението. В случая се касае за определено от закона начало на течене на срока за предявяване на бъдещия иск, чието обезпечение е допуснато. Съгласно ТР № 4 от 03.02.2017 г. по тълк.дело № 4/2015 г. срокът за предявяване на бъдещия иск по чл.390, ал.3 ГПК не може да бъде продължаван при усл. на чл.63, ал.1 ГПК над предвидения едномесечен срок. При постановяване на въззивното определение съдът е обвързал началото на срока по чл.390, ал.3 ГПК с момента на получаване на обезпечителната заповед, след внасяне на определената парична гаранция, без обаче да е определил срок за изпълнение на задължението на молителя по чл.391, ал.2 ГПК. По този начин е допуснато определяне на началото на срока за предявяване на бъдещия иск от страната – молител и съответно от съда, независимо от това, че то е определено от законодателя. Изрично следва да се отрази, че в случая не се касае до хипотезата по чл.62, ал.3 ГПК, а именно за определяне на по-дълъг от установения в закон срок, тъй като посочената разпоредба е неприложима по отношение началото на определен в закона срок за предявяване на бъдещ иск. Горните съображения обуславят отмяна на определението и обезсилване на издадената обезпечителна заповед. Независимо от това е необходимо да се посочи, че оплакванията на частния касатор за липсата на необходимата индивидуализация на обезпечените бъдещи искове в диспозитива на въззивното определение, са изцяло основателни. Такава индивидуализация е безспорно необходима и то не само с оглед на срока по чл.390, ал.3 ГПК, но и с оглед последиците при неблагоприятен изход на бъдещото дело за молителя – ищец и възможността да се претендират вреди от ответната страна по реда на чл.403 ГПК. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1822 от 30.05.2016 г. по ч.гр.д. № 2507/2016 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, четвърти състав. ОТМЕНЯ определение № 1822 от 30.05.2016 г. по ч.гр.д. № 2507/2016 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, четвърти състав, с което след отмяна на определение от 21.04.2016 г. по гр.д. № 4880/2016 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б състав, е допуснато обезпечение на бъдещите искове, които ще бъдат предявени от [фирма] срещу [фирма], като е наложен запор за сумата 328 608.21 лв. върху сметките на [фирма] в посочените 21 лицензирани банки, опериращи на територията на Република България и в посочените пет клона на чуждестранни банки в РБ до достигане на размера на обезпечената сума от 328 608.21 лв. при гаранция в размер на 32 860 лв., внесени по сметката на САС и ОБЕЗСИЛВА издадената въз основа на посоченото въззивно определение обезпечителна заповед. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: