Р Е Ш Е Н И Е № 168 София, 25.05. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори май двехиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска при участие на секретар Аксения Григорова, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1464/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Д. Г. А. чрез адвокат М. Х. против въззивно решение на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия № 349/26.07.2010 г., постановено по гр. д. № 511/2010 г. С обжалваното решение е потвърдено решение на Русенски районен съд № 815/10.05.2010 г., постановено по гр. д. № 7053/2009 г., с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, последният в размер на сумата 2551.08 лв. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 17.11.2009 г. – 23.03.2010 г. със законна лихва от 20.11.2009 г., като искът е отхвърлен за разликата над 2551.08 лв. до 3990.00 лв., като недоказан. Предмет на касационната жалба е въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлената част на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над 2551.08 лв. до 3826.62 лв. За ответника по касация [фирма], Р. чрез процесуален представител адвокат Надежда С. е подаден писмен отговор, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С определение № 43/20.01.2011 г., постановено от Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение по гр. д. № 1464/2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като въззивното решение в обжалваната му част е постановено в противоречие с практиката на съдилищата /Р. № 483/09 г. на ВКС по гр. д. № 5084/08 г., ІІ г. о./ по процесуалноправен въпрос относно доказателствените средства за установяване на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което незаконно уволненият работник или служител е останал без работа поради това уволнение. Отговор на правния въпрос: Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което незаконно уволненият работник или служител е останал без работа е осъдителен. За да бъде уважен този иск трябва да са налице следните предпоставки: признаване на уволнението за незаконно с уважаване на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и наличие на имуществена вреда /пропусната полза/, която се съизмерява с пропуснато трудово възнаграждение или с разлика във възнагражденията за предвидения от закона максимален срок от шест месеца. Доказването на вредата, поради оставането без работа по трудово правоотношение е в тежест на уволнения работник или служител-ищец по делото, поради това, че този иск по своя характер не е конститутивен за разлика от исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Доказването на претърпяната имуществена вреда под формата на пропусната полза може да стане с всички доказателствени средства – най-често на практика – трудова книжка и удостоверение от „Бюро по труда”, но и чрез справка от НАП, че за съответния период ищецът няма регистрирани трудови договори. Писмената декларация на ищеца за оставането му без работа няма доказателствена сила, тъй като съставлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя факти. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че жалбата е основателна: За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен над присъдения размер въззивният съд се е позовал на представените от ищеца-касатор пред първоинстанционния съд справка от НАП и данни от карта за регистрация в БТ, видно от които е прието за установено, че ищецът е останал без работа за периода 17.11.2009 г. – 23.03.2010 г., а от правна страна е приел, че е останала неизпълнена доказателствената тежест от страна на ищеца да докаже оставането си без работа след посочената дата до края на исковия период – 17.05.2010 г. Пред въззивния съд е представена справка от НАП-В., офис-Р. № 31595/1.06.2010 г. за осигурителните вноски и трудов стаж на ищеца, която в нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 266, ал. 1 ГПК въззивният съд е отказал да приеме като писмено доказателство по делото. Съобразно изложеното по-горе следва да се приеме, че спорното обстоятелство е доказано по делото. Въззивното решение в обжалваната част следва да се отмени и Върховният касационен съд да се произнесе по същество на спора. Искът с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ е основателен и доказан за целия исков период от шест месеца, през който ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение. С оглед заключението на съдебно-икономическата експертиза, видно от която размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, изчислено на база последното брутно трудово възнаграждение, което ищецът е получил за месеца предхождащ уволнението за период от шест месеца е 3826.62 лв. за времето от 23.03.2010 г. до края на исковия период – 17.05.2010 г. на ищеца следва да се присъди сумата 1275.54 лв., ведно със законна лихва, считано от 20.11.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 150 лв. за направените по делото в касационната инстанция разноски за заплатен хонорар на един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие № 00078504. С оглед изхода на делото ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 51.02 лв. Ето защо и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия № 349/26.07.2010 г., постановено по гр. д. № 511/2010 г. в частта, с която е потвърдено решение на Русенски районен съд № 815/10.05.2010 г., постановено по гр. д. № 7053/2009 г. в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 225, ал. 1 КТ за разликата от 2 551.08 лв. до 3 826.62 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК:[ЕИК] да заплати на Д. Г. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], бл. П., вх. Б, ет. 8 сумата 1 275.54 лв., съставляваща дължимо обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за имуществени вреди от незаконно уволнение за времето от 23.03.2010 г. до 17.05.2010 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 20.11.2009 г. до окончателното й изплащане, както и 150.00 лв. за направени по делото разноски, а по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 51.02 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: