Р Е Ш Е Н И Е № 50174 гр. София, 19.12.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение, в открито заседание на 24 ноември , две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ:БОЯН БАЛЕВСКИ ВЕРОНИКА НИКОЛОВА и при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1329/21 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на „ПЪРВА ИНВЕСТЦИОННА БАНКА“ АД -София ЕИК[ЕИК] срещу решение № 12320/16.11.2020 г. по т.д. № 403/2018 г. на Апелативен съд – София , с което е потвърдено решение № 166 от 22.10.2019 г., постановено по т.д. № 69/2019 г. на Врачански окръжен съд. Същото се обжалва и в частта за присъдените разноски. С обжалваното пред ВКС въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение, с което е признато, по субективно съединените искове на Д. А. К. и Д. Р. К., за установено по отношение на ответниците „Първа инвестиционна банка“ АД и „Данс Енерджи“ ЕООД, че договорна ипотека, учредена с Нотариален акт №82, том I, peг. № 2846, дело № 65/16.07.2013 г. по описа на нотариус Д. Ж., с район на действие Софийски районен съд върху недвижим имот, представляващ еднофамилна жилищна сграда „Г“, находяща се в [населено място], район О. купел, със застроена площ от 80 кв.м., не обезпечава вземания на първия ответник „Първа инвестиционна банка“ АД, възникнали на основание Анекс №4 от 29.12.2015г. към Договор за банков кредит № OOOCL-L-000020 от 26.01.2009 г., усвоен за погасяване на задълженията на „Данс Енерджи“ ЕООД, произтичащи от Договор за револвираща кредитна линия № 000LD-L-000707/29.12.2015 г., във връзка с което са издадени Заповед за изпълнение № 2335 от 22.08.2016 г. и изпълнителен лист, по ч.гр.дело № 3573/2016 г. по описа на PC - Сливен и Заповед за изпълнение № 2336 от 23.08.2016 г. и изпълнителен лист, по ч.гр.дело № 3572/2016 г. по описа на PC - Сливен, на основание на които са образувани изпълнителни дела №20168440402935 и №20168440402934 по описа на ЧСИ С. Я., и „Първа инвестиционна банка“ АД е осъдена да заплати на ищците направените по делото разноски в размер на 16 479.60 лева за заплатена държавна такса и 16 479 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Касаторът се позовава на недопустимост на обжалваното съдебно решение, с оглед формирана сила на пресъдено нещо /СПН/ по същия спор, предмет на разглеждане и решаване с влязло в сила съдебно решение по т.д. № 5833/2017 г. на САС, постановено по предходно дело, с което исковете на същите ищци срещу същите ответници предявени на същото основание и с идентичен предмет на спора са били отхвърлени като неоснователни. Като евентуални основания за касация се навеждат и неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В отговор от страна на процесуалния представител на Д. А. К. и Д. Р. К. се излагат доводи за липса на основания за уважаване на КЖ . Претендират се разноските пред настоящата инстанция в размер на договорени и платени възнаграждения за процесуално представителство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните , приема следното: За да постанови решението си, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения: На 26.01.2009 г. е сключен договор за банков кредит № 000СL-L000020/26.01.2009 г., по силата на който „Първа инвестиционна банка“ АД е предоставила на кредитополучателя „Данс Енерджи“ ООД, банков кредит в размер на 11 млн. лева, който да послужи за обезпечаване на плащанията по издадени от банката банкови гаранции по нареждане на кредитополучателя и обезпечаване вземанията на банката по предоставен на кредитополучателя овърдрафт за оборотни средства в размер до 2 млн. лева. Срокът за усвояване на кредита е до 16.12.2011 г., а за погасяването му – 16.01.2012 г. В чл.22 от договора е предвидено, че за обезпечаване вземанията на банката кредитополучателят учредява първа по ред договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на „Ойл БГ“ ЕООД. С Анекс № 1 от 27.07.2011 г. към горния договор страните по него са се споразумели за удължаване на срока за усвояване на кредита и крайния срок на погасяването му до 31.01.2016 г. С Анекс № 2 от 21.09.2012 г. страните са се съгласили за следното: Размерът на предоставения кредит се запазва в размер на 11 млн. лева и до 31.10.2012 г. може да се ползва: 1. За обезпечаване плащанията по издадени банкови гаранции по нареждане на кредитополучателя в размер до 8 600 000 лева.; 2. За обезпечаване вземанията на банката по предоставен на кредитополучателя овърдрафт за оборотни средства до 2 400 000 лева. След 31.10.2012 г. кредитът може да се ползва: 1. За обезпечаване плащанията по издадени банкови гаранции по нареждане на кредитополучателя в размер до 9 000 000 лева; 2. За обезпечаване вземанията на банката по предоставен на кредитополучателя овърдрафт за оборотни средства до 2 000 000 лева. С Анекс № 3 от 13.06.2013 г. страните са се съгласили да бъде променен предметът на договора за банков кредит № 000СL-L-000020/26.01.2009 г., както следва: 1. За обезпечаване вземанията на банката по предоставен на кредитополучателя овърдрафт за оборотни средства до 2 000 000 лева по договор № 000OD-L-0000022/27.01.2009 г. за овърдрафт по разплащателна сметка; 2. За обезпечаване вземанията на банката по предоставен на кредитополучателя овърдрафт за оборотни средства до 1 278 000 евро по договор № 000OD-L-0000172/27.01.2009 г. за овърдрафт по разплащателна сметка; 3. За обезпечаване плащанията по издадени банкови гаранции по нареждане на кредитополучателя /с изключение на банкови гаранции, издадени в полза на митниците/ в размер до 6 500 000 лева. Изрично е посочено, че крайният срок за усвояване на средствата от кредита се променя от 31.01.2016 г. на 31.12.2015 г., а крайният срок за погасяването му не се променя – 31.01.2016 г. В този анекс е договорено, че наред с вече предоставените обезпечения кредитополучателят се задължава да учреди първа по ред ипотека върху недвижим имот, собственост на двамата ищци-физически лица,– еднофамилна жилищна сграда „Г“, находяща се в [населено място], район О. купел, [улица] , със застроена площ от 80 кв.м. Ипотеката е учредена с договор за учредяване на ипотека, оформена с нотариален акт № 82, том І, рег. № 2846, дело № 65/2013 г. от 16.07.2013 г. по описа на нотариус Д. Ж.. В нотариалния акт подробно са описани вземанията на банката, за обезпечаването на които се учредява ипотеката – за частично обезпечаване до размер на 411 990 лева на всяка една част от вземането на банката по отпуснатия банков кредит съгласно договор № 000СL-L-000020/26.01.2009 г. и трите анекса към него. С Анекс № 4 от 29.12.2015 г. към договор за банков кредит № 000СL-L000020/26.01.2009 г., подписан от представител на „Първа инвестиционна банка“ АД, от кредитополучателя „Данс Енерджи“ ООД, от „Ойл БГ“ ЕООД, наричано „съдлъжник“ и от физическите лица Д. К. и Д. К., наричани „ипотекарен длъжник“, страните са се договорили за следното: Точка 4 /предмет на договора/ се променя както следва: „За обезпечаване на предоставена на „Данс енерджи“ ООД револвираща кредитна линия в размер на 4 090 335 евро.“ Променен е крайният срок за усвояване на средствата по кредита – до 30.09.2021 г., а за погасяването му – до 31.10.2021 г. В т.4 от анекса е записано, че предоставените от кредитополучателя в полза на банката обезпечения по договор № 000СL-L000020/26.01.2009 г. се запазват и обезпечават вземанията на банката и при договорените в настоящия анекс промени в обезпеченото вземане, а в т.5 – че всички останали клаузи по договора остават непроменени. Представен е договор № 000LD-L-707/29.12.2015г. за револвираща кредитна линия, по силата на който „Първа инвестиционна банка“АД предоставя на „Данс Енерджи“ ООД кредитна линия в размер на 4 090 335 евро, средствата по която могат да бъдат ползвани, в това число, но не само за инвестиционни цели и оборотни нужди, за плащане на издадени по нареждане на кредитополучателя банкови гаранции и открити акредитиви. Крайният срок за погасяване на задълженията по кредитната линия е 28.02.2021г. В раздел ХI „Обезпечения“, т.25 е предвидено, че вземанията на Банката по предоставения кредит-главница, респ. по платени със средствата от кредитната линия банкови гаранции/акредитиви, ,лихви/включително лихви за забава/, такси, комисионни и разноски, съгласно настоящия рамков договор и всички допълнителни споразумения към него, се обезпечават както с трета по ред ипотека върху недвижим имот на съдлъжника"Ойл БГ"със срок за учредяване 28.02.2016г и с втора поред ипотека върху еднофамилна жилищна сграда "Г" находяща се в [населено място], заедно с 1/4 идеална част от дворното място, като тази ипотека ще бъде учредена за обезпечаване на всички вземания на Банката, произтичащи от договора от 29.12.2015 г. за револвираща кредитна линия - за главница до размера на 600 000 лева, и със лихвите върху посочения размер на главницата и за всички произтичащи от договора и анексите към него такси, комисионни, неустойки и разноски по събирането им, като е определен и срок за учредяване на ипотеката до 28.02.2016 г. В чл.25.1 е постигнато съгласие, че всички учредени обезпечения ще обезпечават задълженията на кредитополучателя и съдлъжниците към Банката по този Договор до пълното им издължаване. По инциатива на кредитора са развити двете заповедни производства, издадени по тях са заповеди за изпълнение и изпълнителни листа и образувани въз основа на тях изпълнителни производства, които са предмет на настящият иск, а именно: 1/ Заповед за изпълнение № 2335 от 22.08.2016 г. и изпълнителен лист, издадени от Районен съд - Сливен по ч.гр.дело № 3573/2016 г., по силата на които „Данс Енерджи“ ЕООД е осъдено да заплати следните суми – 7 005 294.77 главница, ведно със законната лихва, считано от 19.08.2016 г. до окончателното изплащане, която към 13.01.2017 г. възлиза на 287 995.50 лева, мораторни лихви в размер на 533 490.53, присъдени разноски в размер на 264 387.49 лева, юрисконсултско възнаграждение в размер на 115 000 лева. По посочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20168440402935 по описа на ЧСИ Ст.Я., както и 2/ Заповед за изпълнение № 2336 от 23.08.2016 г. и изпълнителен лист, издадени от Районен съд - Сливен по ч.гр.дело № 3572/2016 г.. по силата на които „Данс Енерджи“ ЕООД е осъдено да заплати следните суми – 500 000 лева, представляващи главница, ведно със законната лихва, считано от 19.08.2016 г., която към 13.01.2017 г. възлиза на 20 555.56 лева, 18 030 лева - разноски по заповедното производство, юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 030 лева, като е образувано изпълнително дело № 20168440402934 по описа на ЧСИ Я.. И в двете заповеди е посочено, че вземанията произтичат от предоставен договор за кредитна линия № 000CL-L-000020/26.01.2009 г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 27.07.2011., Анекс №2 от 21.09.2012г., Анекс №3 от 13.06.2013г. и Анекс №4 от 29.12.2015 г., а не от Договор №000CL-L-000020/26.01.2009г. за банков кредит. От страна на въззивния съд е счетено за неоснователно възражението за недопустимост на иска, поради наличието на сила на пресъдено нещо по смисъла на чл.299 ал.2 ГПК във връзка с ал.1. Същият е изложил съображения, че липсва идентитет между предмета на т.д. №122/2016г. по описа на ОС – Враца, съответно като втора инстанция -по гр.д. № 5833/2017 на САС и настоящото производство. Въззивният състав, чието решение се обжалва пред настоящия състав на ВКС, е приел наличие само на субективен идентитет, тъй като безспорно страните по двете дела са напълно идентични. Счел е , че липсва идентичност в търсената защита /обективен идентитет/. Обосновал се е, че предметът на т.д. №122/2016г. по описа на ОС – Враца, съотв. -на гр.д. № 5833/2017 на САС, включва установяване на обстоятелството , че учредената с нотариален акт за учредяване на договорната ипотека върху недвижим имот №82, том I, peг. № 2846, дело № 65/16.07.2013 г., не се отнася до и не обезпечава вземането на „Първа Инвестиционна Банка“ АД към „Данс Енерджи“ ЕООД по Договор № 00OLD - L - 000707/29.12.2015г. за банков кредит, за което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №3571/2016 г. на Районен Съд - Сливен, въз основа на който е образувано изпълнително дело №20168440402936 по описа на ЧСИ Я., докато в настоящото производство, ищците претендират да се установи със сила на пресъдено нещо, че същата договорна ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №82, том I, peг. № 2846, дело № 65/16.07.2013 г. на нотариус Ж., не обезпечава вземанията на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, възникнали на основание Анекс №4 от 29.12.2015 г. към Договор за банков кредит №OOOCL-L-000020 от 26.01.2009 г., усвоен за погасяване на задълженията на „Данс Енерджи“ ЕООД, произтичащи от Договор за револвираща кредитна линия № 000LD-L-000707/29.12.2015г., във връзка с което са издадени Заповед за изпълнение № 2335 от 22.08.2016 г. и изпълнителен лист, по ч.гр.дело № 3573/2016 г. по описа на PC - Сливен. и Заповед за изпълнение № 2336 от 23.08.2016 г. и изпълнителен лист, по ч.гр.дело № 3572/2016 г. по описа на PC - Сливен, на основание на които са образувани изпълнително дело № 20168440402935 и изпълнително дело № 20168440402934 по описа на ЧСИ Я.. Според въззивния състав, двете установителни производства целят защита по различни изпълнителни дела, образувани въз основа на различни изпълнителни основания. Ето защо за въззивния съд се явяват неоснователни, както възражението за наличие на СПН като отрицателна предпоставка, преграждаща правото на иск, така и възражението за липса на правен интерес от търсената защита. По съществото на спора, за да счете отрицателния установителен иск за основателен, въззивният съд се е позовал на следното: Ищците са учредили процесната ипотека за обезпечаване на конкретно посочени в нотариалния акт вземания на „Първа инвестиционна банка“ АД, произтичащи от условния банков кредит по договор № 000CL-L-000020/26.01.2009 г., в които фигурират вземания по издадени от банката банкови гаранции по нареждане на кредитополучателя „Данс Енерджи“ ООД в размер до 6 500 000 лева. От Анекс №4 към посочения договор за банков кредит, с който банката, кредитополучателят и солидарните длъжници „Ойл БГ“ ЕООД и физическите лица са приели кредитът да служи и за обезпечаване на предоставена на „Данс Енерджи“ ООД револвираща кредитна линия в размер на 4 090 335 евро, предмет на Договор № 000LD-L-000707/29.12.2015 г., е видно, че е сключен след учредяването на ипотеката и промените в ипотечното право и във вида и размера на обезпеченото вземане не са договорени в необходимата нотариална форма. Освен това, според съда, промяната на предмета на Договора за кредит, извършена с посочения Анекс № 4/29.12.2015 г., не попада и в обхвата на лимитативно изброените в т.2 от нотариалния акт възможни промени в кредитното правоотношение, при извършването на които ипотеката запазва действието си. Видно е от тази клауза, че страните изрично са приели, ипотеката да се сключва за частично обезпечаване до размер на 411 990 лева на всяка една част от вземането на „Първа инвестиционна банка” АД по договор за банков кредит № OOOCL-L-000020 от 26.01.2009г. в размер на 11 000 000 лева и сключените към него Анекси №1/27.07.2011 г., №2/21.09.2012г. и №3/13.06.2013г., „включително главница, лихви и разноски, включително при последващо удължаване на сроковете на ползване и/или погасяване на кредита и/или промени в лихвените нива чрез сключване на последващи анекси към договора за кредит“. Направен е извод, че съгласно този текст, обезпечителните функции автоматично се запазват, само в случай на промени в договора за кредит, касаещи сроковете и/или лихвените нива. В ипотечния акт страните не са се съгласявали учредената ипотека да важи и при сключването на допълнителни анекси, различни от анекси за промяна на срокове и лихвени проценти, или пък да служи за обезпечение на задължения на кредитополучателя, различно от изрично уговорените такива в нотариалния акт. Отделно от това, от текста на самия Анекс № 4 от 29.12.2015г. се установява, че волята на страните не е да запазят действието на обезпечението при действието на последния сключен помежду им анекс. Този извод се извежда от т.4 от Анекс № 4/29.12.2015 г. където страните изрично са приели, че при действието на последния анекс запазват действието си само „предоставените от кредитополучателя в полза на Банката обезпечения“. Кредитополучател по Договор за банков кредит №OOOCL-L-000020 от 26.01.2009г. е „Данс Енерджи“ ЕООД. С оглед на това, съдът е приел, че уговореното между страните в т. 4 именно предоставените от страна на кредитополучателя юридическо лице обезпечения се запазват, но въпросната клауза не обхваща предоставеното от ипотекарните длъжници обезпечение учредено с нотариален акт №82, том I, peг. № 2846, дело № 65/16.07.2013 г. по описа на нотариус Д. Ж.. По тези съображения отрицателният установителен иск е счетен за основателен. С определение № 317 от 03.06.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.2, предл.2 ГПК-евентуална недопустимост на обжалваното въззивно решение, за проверка за наличие на формирана сила на пресъдено нещо по разгледания по същество от съдилищата спор, с оглед наличието на влязло в сила на 27.03.2019 г. решение № 1422/ 07.06.2018 г. по гр.д. № 5833/2017 на САС, с което е отменено решението на Врачанския окръжен съд, Търговско отделение, постановено на 27.07.2017 г. по т. дело № 122/2016 г. и въззивният съд е отхвърлил иска , предявен по реда на чл.124 от ГПК от Д. А. К. и Д. Р. К. срещу ПИБ АД и „Данс Енерджи“ ЕООД , да бъде признато за установено, че не съществува ипотечно право по н.а. №82 , т. Първи ,рег. № 2846 по дело №65/2013 от 16.07.2013 г. на Н-с Д. Ж. по отношение на вземането, което ПИБ АД има към „ДАНС ЕНЕРДЖИ“ ЕООД По допустимостта на обжалваното съдебно решение, с оглед доводите за недопустимост на иска, поради наличието на сила на пресъдено нещо по смисъла на чл.299 ал.2 ГПК във връзка с ал.1.: Въззивният състав, чието решение се обжалва пред настоящия състав на ВКС, е приел наличие само на субективен идентитет, тъй като безспорно страните по двете дела са напълно идентични. Счел е , че липсва идентичност в търсената защита /обективен идентитет/. Обосновал се е, че предметът на т.д. №122/2016г. по описа на ОС – Враца, съотв. на гр.д. № 5833/2017 на САС, по което е постановено влязло в сила съдебно решение, включва установяване на обстоятелството , че учредената с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №82, том I, peг. № 2846, дело № 65/16.07.2013 г., не се отнася до и не обезпечава вземането на „Първа Инвестиционна Банка“ АД към „Данс Енерджи“ ЕООД по Договор № 00OLD - L - 000707/29.12.2015г. за банков кредит, за което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №3571/2016 г. на Районен Съд - Сливен, въз основа на който е образувано изпълнително дело №20168440402936 по описа на ЧСИ Я., докато в настоящото производство, ищците претендират да се установи със сила на пресъдено нещо, че същата договорна ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №82, том I, peг. № 2846, дело № 65/16.07.2013 г. на нотариус Ж., не обезпечава вземанията на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, възникнали на основание Анекс №4 от 29.12.2015 г. към Договор за банков кредит №OOOCL-L-000020 от 26.01.2009 г., усвоен за погасяване на задълженията на „Данс Енерджи“ ЕООД, произтичащи от Договор за револвираща кредитна линия № 000LD-L-000707/29.12.2015г., във връзка с което са издадени Заповед за изпълнение № 2335 от 22.08.2016 г. и изпълнителен лист, по ч.гр.дело № 3573/2016 г. по описа на PC - Сливен и Заповед за изпълнение № 2336 от 23.08.2016 г. и изпълнителен лист, по ч.гр.дело № 3572/2016 г. по описа на PC - Сливен, на основание на които са образувани изпълнително дело № 20168440402935 и изпълнително дело № 20168440402934 по описа на ЧСИ Я.. Според въззивния състав, двете установителни производства целят защита по различни изпълнителни дела, образувани въз основа на различни изпълнителни основания. Ето защо за въззивния съд не е налице наличие на СПН като отрицателна преграждащо правото на иск. В ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3/2016 постановено на 22.04.2019 год на ОСГТК на ВКС в мотивите към отговора по т.2 на диспозитива са дадени следните задължителни указания по тълкуването и приложението на закона: Разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК очертава субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение: решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. Съгласно т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК със сила на пресъдено нещо се ползува само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Предмет на делото е претендираното или отричано от ищеца спорно субективно материално право, което се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално право, т. е. правопораждащите юридически факти. Спорното право се индивидуализира и чрез неговите субекти /страни по материалното правоотношение/, посочени в основанието на иска. Видно от съдържанието на влязлото в сила между същите страни съдебно решение по гр.д. № 5833/2017 на САС, същото е постановено по спор по иск за отричането на правата на ответника по учредената с нотариален акт за учредяване на договорната ипотека върху недвижим имот №82, том I, peг. № 2846, дело № 65/16.07.2013 г. ипотека, с твърдения, че същата не служи за обезпечаване вземането на „Първа Инвестиционна Банка“ АД към „Данс Енерджи“ ЕООД по Договор № 00OLD - L - 000707/29.12.2015г. за банков кредит, за което вземане е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №3571/2016 г. на Районен Съд - Сливен, въз основа на който е образувано изпълнително дело №20168440402936 по описа на ЧСИ Я.. По настоящето дело същите ищци претендират да се установи със сила на пресъдено нещо по отношение на същите ответници, че същата договорна ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №82, том I, peг. № 2846, дело № 65/16.07.2013 г. на нотариус Ж., не обезпечава вземанията на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, възникнали на основание Анекс №4 от 29.12.2015 г. към Договор за банков кредит №OOOCL-L-000020 от 26.01.2009 г., усвоен за погасяване на задълженията на „Данс Енерджи“ ЕООД, произтичащи от Договор за револвираща кредитна линия № 000LD-L-000707/29.12.2015г., във връзка с което са издадени две други заповеди за изпълнение: Заповед за изпълнение № 2335 от 22.08.2016 г. и изпълнителен лист, по ч.гр.дело № 3573/2016 г. по описа на PC - Сливен. и Заповед за изпълнение № 2336 от 23.08.2016 г. и изпълнителен лист, по ч.гр.дело № 3572/2016 г. по описа на PC - Сливен, на основание на които са образувани изпълнително дело № 20168440402935 и изпълнително дело № 20168440402934 по описа на ЧСИ Я.. При сравняване на предмета на отрицателния установителен иск по приключилото със СПН производство по гр.д. № 5833/2017 на САС, с този по настоящия такъв се установява, че става въпрос за спор за съществуването на едно и също ипотечно право, но относно действието му за различни части от вземане, произтичащо от едно и също договорно правоотношение по банков кредит и неговите трансформации с четири последващи анекси. Различните части от същото вземане са били предмет на различни заповедни производства, по които са издадени съответните ИЛ и образувани съответните различни изпълнителни дела. В този ред на мисли не е вярна констатацията на въззивния съд в обжалваното в настоящото производство решение, че Анекс №4 не е бил част от спорното право по предходния спор по гр.д. № 5833/2017 на САС, доколкото Анекс №4 е изрично обсъждан както в постановеното по цит.дело съдебно решение № 1422 от 07.06.2018 г. на САС , така и в определението на ВКС по чл.288 ГПК/ опр. №52/27.03.2019 г. по т.д. №№ 2845/18 на ВКС,Първо т.о. / , с което същото това съдебно решение не е допуснато до касационно обжалване. В този смисъл и доколкото се касае за спорове за действието на обезпечително ипотечно право за различни части на едно и също вземане, с определена динамична трансформация по волята на страните, е налице хипотеза, аналогична на тази на предявяване на частични искове за едно и също вземане, предмет на разрешаване в цитираното по-горе ТР № 3/2016 , което допуска подобен процесуален подход. Ето защо така предявеният отрицателен установителен иск е допустим. Въпреки това, обаче, следва да се отчете задължителното за съдилищата тълкуване на ОСГТК на ВКС в мотивите към отговора по т.2 цитираното ТР, в насока, че след като със СПН е установено, че спорното правоотношение е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за друга спорна част да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало. След като с влязло в сила решение са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем , то позоваването в последващ процес по спор основан на същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или на такива, опорочаващи правопораждащите правоотношението и водещи до извод за несъществуването му, е преклудирано. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира позоваването в последващ процес на правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Тези задължителни указания по тълкуването на закона отнесени към спецификата на настоящия спор относно съществуването на договорна ипотека, учредена с Нотариален акт №82, том I, peг. № 2846, дело № 65/16.07.2013 г. по описа на нотариус Д. Ж., с район на действие Софийски районен съд върху недвижим имот, представляващ еднофамилна жилищна сграда „Г“, находяща се в [населено място], район О. купел, със застроена площ от 80 кв.м., с повторно повдигнати от страната фактически и правни твърдения, че тази ипотека не обезпечава вземания на първия ответник „Първа инвестиционна банка“ АД, възникнали на основание Анекс №4 от 29.12.2015г. към Договор за банков кредит № OOOCL-L-000020 от 26.01.2009 г., усвоен за погасяване на задълженията на „Данс Енерджи“ ЕООД, произтичащи от Договор за револвираща кредитна линия № 000LD-L-000707/29.12.2015r, във връзка с което са издадени Заповед за изпълнение № 2335 от 22.08.2016 г. и изпълнителен лист, по ч.гр.дело № 3573/2016 г. по описа на PC - Сливен и Заповед за изпълнение № 2336 от 23.08.2016 г. и изпълнителен лист, по ч.гр.дело № 3572/2016 г. по описа на PC - Сливен, на основание на които са образувани изпълнителни дела №20168440402935 и №20168440402934 по описа на ЧСИ С. Я., водят до извода, че след като по предходния спор по гр.д. № 5833/2017 г. на САС с влязло в сила съдебно решение съдът е приел на база същите правопораждащи факти, включително и съдържанието на Анекс №4 , че учредената с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №82, том I, peг. № 2846, дело № 65/16.07.2013 г., обезпечава вземането на „Първа Инвестиционна Банка“ АД към „Данс Енерджи“ ЕООД по Договор № 00OLD - L - 000707/29.12.2015г. за банков кредит, за което вземане е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №3571/2016 г. на Районен Съд - Сливен, въз основа на който е образувано изпълнително дело №20168440402936 по описа на ЧСИ Я. и предявеният от същите ищци срещу същите ответници отрицателен установителен иск е бил отхвърлен със СПН, то позоваването на въведени фактически твърдения и правни доводи в обратна насока, основани на съдържанието на същото спорно правоотношение са преклудирани като обхванати от СПН по аргумент от цит. ТР. Като не се е съобразил с горното САС е постановил съдебно решение в нарушение на съдопроизводствените правила-чл.298 ал.1 и чл.299 ал.1 ГПК и като такова същото подлежи на касиране, съгласно чл.281 т.3, предложение второ от ГПК. Доколкото не се налага събиране на нови доказателства и с оглед гореизложените съображения отрицателният установителен иск с гореизложения спорен предмет следва да се отхвърли като неоснователен. В полза на касатора се дължат разноските му пред настоящата инстанция , както следва : 8 539,80 лева-д.т. по КЖ и 450 лева-юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на Първо търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 12320/16.11.2020 г. по т.д. № 403/2018 г. на Апелативен съд – София , с което е потвърдено решение № 166 от 22.10.2019 г., постановено по т.д. № 69/2019 г. на Врачански окръжен съд, както и в частта , с която „Първа инвестиционна банка“ АД е осъдена да заплати на ищците Д. А. К. и Д. Р. К. направените по делото разноски в размер на 16 479.60 лева за заплатена държавна такса и 16 479 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ субективно съединените искове на Д. А. К. ЕГН: [ЕГН] и Д. Р. К. ЕГН: [ЕГН] , да бъде признато за установено по отношение на ответниците „Първа инвестиционна банка“ АД и „Данс Енерджи“ ЕООД, че договорна ипотека, учредена с Нотариален акт №82, том I, peг. № 2846, дело № 65/16.07.2013 г. по описа на нотариус Д. Ж., с район на действие Софийски районен съд върху недвижим имот, представляващ еднофамилна жилищна сграда „Г“, находяща се в [населено място], район О. купел, със застроена площ от 80 кв.м., не обезпечава вземания на първия ответник „Първа инвестиционна банка“ АД, възникнали на основание Анекс №4 от 29.12.2015г. към Договор за банков кредит № OOOCL-L-000020 от 26.01.2009 г., усвоен за погасяване на задълженията на „Данс Енерджи“ ЕООД, произтичащи от Договор за револвираща кредитна линия № 000LD-L-000707/29.12.2015r, във връзка с което са издадени Заповед за изпълнение № 2335 от 22.08.2016 г. и изпълнителен лист, по ч.гр.дело № 3573/2016 г. по описа на PC - Сливен и Заповед за изпълнение № 2336 от 23.08.2016 г. и изпълнителен лист, по ч.гр.дело № 3572/2016 г. по описа на PC - Сливен, на основание на които са образувани изпълнителни дела №20168440402935 и №20168440402934 по описа на ЧСИ С. Я.. ОСЪЖДА Д. А. К. и Д. Р. К. да заплатят на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД -София ЕИК[ЕИК] сумата от 8 539 лева-внесена държавна такса и 450 лева-юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК -разноски пред ВКС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.