Р Е Ш Е Н И Е № 545 гр. София, 11.01.2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на седми декември двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева Биляна Чочева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Л. Методиева н.дело № 1590/2012 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдената Д. Д. И. за проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение № 172 от 2.07.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 209/2012 год. на Плевенския окръжен съд. От осъдената се релевират основания за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1-3 от НПК и в условията на алтернативност се иска въззивното решение да бъде отменено и да бъде оправдана или делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Съображенията в подкрепа на оплакването за неправилно приложение на материалния закон се свеждат до осъждането й за деяние, което е несъставомерно като престъпление и до допуснати нарушения при събирането и оценката на доказателствата. В подкрепа на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се развиват доводи за ограничаване на процесуалните й права с осъждането й по обвинението при наличието на постановление за отказ да се образува досъдебно производство, пороци при изготвянето на обвинителния акт, нарушили правото й да узнае фактическото обвинение, незаконосъобразно уважаване искането на прокурора за изменение на обвинението и липсата на отговор но наведените с жалбата доводи против правилността на присъдата. Явната несправедливост на наказанието се мотивира с осъждането й за престъпление, което не е извършила. В съдебно заседание осъдената поддържа искането си по изложените в него и в допълнението, направено по реда на чл. 351 ал.3 от НПК, съображения. Частните обвинители не са взели становище по искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище искането да бъде оставено без уважение, защото е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на влязлото в сила въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 21 от 19.01.2012 год. постановена по Н. дело № 1260/2006 год. Плевенският районен съд е признал подсъдимата Д. Д. И. от гр.Пл. за виновна в това, че за времето от 5.11.2002 год. до 1.12.2003 год. в гр. Пл., в съучастие като съизвършител с К.- К. В. И., в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала у Н. Х. Х., А. В. Д., К. С. А., Р. П. Р. и В. О. К. заблуждение, че ще им извади работни визи за Австралия и Нова Зеландия и с това им причинила имотна вреда общо в размер на 12 126.15лв, като предметът на престъплението е в големи размери, поради което и на основание чл. 210 ал.1т.5 във вр. с чл. 209 ал.1, чл. 20 ал.2, чл. 26 ал.1 и чл. 54 НК я е осъдил на една година лишаване от свобода, а на основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години. С присъдата съдът е признал за виновен и осъдил по предявеното му обвинение и подсъдимия К.- К. В. И.. С въззивно решение № 172 от 2.07.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 209/2012 год. Плевенският окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено в срок, от легитимна страна и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. Оплакването за постановяване на влязлото в сила въззивно решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 от НПК е неоснователно. Доводите на осъдената, че въззивният състав е възприел неправилния подход на решаващия съд при събирането и оценката на доказателствата, формално е изпълнил задълженията си, вменени му с разпоредбите на чл. 313 и чл. 314 от НПК и без основание е потвърдил осъждането й за деяние, което е несъставомерно като престъпление, не се подкрепят от данните по делото. Производството пред въззивната инстанция е образувано по жалби на двамата подсъдими, в които са поддържани оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон, които от осъдената Д. И. са мотивирани с необективен анализ и избирателно кредитиране само на доказателствата, подкрепящи обвинителната теза и игнорирането на тези, подкрепящи възраженията й, довело до осъждането й за деяние, което не е престъпление. От страните не е поискано събирането на допълнителни доказателства, а съдът служебно не е констатирал неизяснени обстоятелства от значение за правилното решаване на делото, поради което е извършил цялостната проверка на невлязлата в сила присъда въз основа на събраните в първата инстанция доказателства. Самостоятелно ги е анализирал поотделно и във взаимната им връзка, не е констатирал логически грешки, игнориране или превратно възприемане на съдържащата се в тях фактическа информация, поради което не е имал основание да направи различна преценка за достоверността им и други фактически и правни изводи. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК е изследвал основателността на релевираните оплаквания и е изложил достатъчно съображения за отхвърлянето им като неоснователни. Изразеният от осъдената подход на изразяване несъгласие с оценката на гласните доказателствени средства, противоречи на задължителните разпоредби на процесуалния закон, от които съдът се ръководи при формиране на вътрешното си убеждение. Негово суверенно право, което не подлежи на последваща проверка, е да кредитира даден доказателствен източник. Контролиращата инстанция има задължение да провери спазени ли са правилата за формиране на волята му, а именно дали е събран по надлежния процесуален ред и оценен съобразно действителното му съдържание, в логическата му връзка с останалите, дали при противоречие в доказателствените материали е мотивирано решението за кредитирането му и дали е достатъчен за формиране на даден фактически извод. Тези правила по делото не са нарушени. Съдилищата без основание са упрекнати, че са се отнесли безкритично към показанията на пострадалите свидетели и са ги кредитирали без да отчетат очевидната им заинтересованост. При отчитане на процесуалното им положение като пострадали от престъплението, те внимателно са съпоставени с останалите доказателствени източници и мотивирано са кредитирани, защото се подкрепят от тях. Изводът, че липсват основания да се направи различна преценка за добросъвестността и правдивостта им не е произволен. Внимателният анализ на съобщените от тях факти не навежда на извод за противоречивост и непоследователност, какъвто довод се релевира в искането. Всеки от тях е установил по какъв начин е бил мотивиран за ползва услугите на подсъдимите при осигуряване на работа в чужбина и че създадената в тях лъжлива представа относно действителното фактическо положение, а именно, че подсъдимата извършва дейност от името на фирма и може са изпълни поетия ангажимент да ги снабди с визи и намиране на работа, ги е мотивирала да подпишат договорите и анексите към тях, какви парични средства са предали на подсъдимите и срещу каква насрещна престация. Кореспондират помежду си и с приобщените към делото писмени доказателства, в това число приложените договори и анекси. От съдържанието им не следва извода, който се прави от осъдената, че задълженията й се ограничавали единствено до информиране на кандидата за работа за програмите, които се предлагат, до провеждане на интервюта с тях и подпомагането им при оформяне на документите. В т.9 от типовите договора, макар и в раздела за правата и задълженията на кандидата, изрично е посочено задължение на Центъра за фермерски програми след получаване на документите, осигуряващи работа на кандидата в чужбина, да уреди и заплати визата в съответното посолство. Затова в анексите към договорите/ т.1 б.”е”/ изрично е посочено, че от посредническата такса, платима от кандидата за работа, се заплащат всички необходими разноски, в това число и таксата за виза. Показанията на пострадалите свидетели са подкрепени отчасти и от обясненията на подсъдимата, която макар да поддържа, че в разговорите с пострадалите не е обещавала визи, признава, че е извършвала дейност по снабдяването с визи на част от тях, в това число, че заплащала от събраните суми такси за визи, че изпращала по куриер документите в посолството в Белград и че получавала готовите документи с визите. Не са превратно оценени и показанията на останалите разпитани свидетели, в това число и на австралийските граждани Д. Л. М. и Б. С. М.. При установените от кредитираните доказателства фактически обстоятелства, а касационната инстанция, включително и в производството за проверка на влязлата в сила присъда по реда на глава тридесет и трета от НПК, не може да установява нови фактически положения, материалният закон е приложен точно и деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 210 ал.1 т.5 от НК. Налице са съставомерните признаци от състава на престъплението измама, а с оглед размера на причинената щета съпоставим с размера на минималната работна заплата за страната как момента на довършване на деянието, определен с ПМС № 1/3.01.2003 год., и квалифициращото обстоятелство”големи размери”. Подсъдимата е използвала договорната форма да мотивира свидетелите да извършат актове на имуществено разпореждане без да е имала действително намерение и възможност да изпълни своите задължения. Този извод мотивирано е направен от действията, в които се е обективирало деянието. В качеството си на председател на управителния съвет на Центъра за фермерски програми е имала ясна представа за параметъра на правомощията си при осъществяване на съвместната дейност в австралийскато дружество. Известни са и били статута на дружеството, критериите за подбор на кандидатите за участие в програмите, реда по който ставало изпращането им на работа по съответните програми. Не съобщила на кандидатите, че се касае до участие в студентски и младежки програми, за които могат да кандидатстват лица до 30-годишна възраст, както и че не може да ги снабди с работни визи. За да ги убеди във възможностите си им показвала паспортите на лица, които имали издадени визи, без да конкретизира, че те участват в студентски бригади и отговарят на изискванията за възраст и социален статус. Водени от така създадената невярна представа всеки от пострадалите сключил договор и анекс и се разпоредил в полза на подсъдимата с определени от нея парични суми. Налице е приетата форма на съучастие съизвършителство, като всеки от двамата подсъдими, които са живеели на съпружески начала, е участвал активно в изпълнителните деяния, така както са очертани в обстоятелствената част на обвидителния акт и конкретизирани при изменението на обвинението в съдебно заседание. Оплакването за постановяване на влязлото в сила въззивно решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1 т.2 от НПК е неоснователно. Освен с нарушения при оценката на доказателствата и липсата на отговор по наведените доводи против правилността на присъдата, на които беше отговорено във връзка с приложението на материалния закон, то се мотивира с ограничаване на процесуалните й права поради незаконосъобразното извършване на разследването от некомпетентен орган и при наличието на влязло в сила постановление, с което е отказано образуването на наказателно производство, с наличието в кориците на делото на писмени доказателства на чужд език, с пороци при изготвяне на обвинителния акт и с незаконосъобразно изменение на обвинението в съдебно заседание. Такива нарушения по делото не са допуснати, а доколкото са допуснати не са съществени по смисъла на закона или не могат да бъдат отстранени в настоящото производство, инициирано от осъдената, защото са в нейна полза. Досъдебното производство и производството пред двете съдебни инстанции са проведени в съответствие с изискванията на процесуалния закон и при спазване правата на подсъдимата. Разследващият орган и съдилищата, в пределите на своята компетентност са взели всички мерки, осигуряващи разкриването на обективната истина, като не са променили тежестта на доказване и са взели решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото въз основа на събраните по надлежния процесуален ред доказателства. Наказателното производство е водено на български език, като съдилищата не са се позовали на доказателствени материали на чужд език, както се поддържа от осъдената. Самият факта, че в кориците на делото се намират непреведени на български език материали не е достатъчен да се приеме, че правата на подсъдимата са били ограничени, като е лишена от възможност да се запознае със съдържанието им. Те не са приобщени към доказателствените материали, включително и по нейно искане, не са послужили за изграждане на фактическите и правни изводи и не се поддържа довод, че евентуално биха довели до различни изводи за вината и отговорността. В кориците на делото се намира електронна кореспонденция между пострадалите и представителите на чуждестранната организация, но те не са ценени от съдилищата, като за съдържащата се в тях информация показания са дали свидетелите, които подробно са установили, кога са осъществили контактите и какво им е било съобщено от ответната страна. Подсъдимата не е ограничена въз възможността да участва в производството, да дава обяснения, да иска събирането на доказателства. Във връзка с довода за незаконосъобразно извършване на разследването следва да се посочи, че досъдебното производство не е проведено от некомпетентен орган и при наличието на обстоятелство, което е основание за прекратяването му. Законодателят в нормите на чл. 175 от НПК/отм/ не е определил като единствено компетентен да извършва предварително производство разследващият орган от съдебния район, който съответства на района на съда, компетентен да разгледа делото. Дружеството, от името на което подсъдимата е развивала дейността си, е регистрирано в гр.С., но престъплението е извършено в гр.П. и разследването е следвало да бъде извършено в този район. С извършването му в гр.П. е допуснато нарушение, но както и ВКС е последователен в своята практика, разследването и разглеждането на делото в отклонение с изискването залегнало в чл. 33 от НПК/отм/, а сега чл. 36 от НПК, от еднакъв по степен съд не е съществено процесуално нарушение имащо за последица отмяна на постановения съдебен акт. Такова нарушение би било налице само ако делото е разгледано от по-долен по степен съд. Отказът на прокурора от Плевенската районна прокуратура да образува наказателно производство, не е от категорията съдебни актове, които се ползват със задължителна сила и препятстват повторното решаване на решения с тях въпрос. Този извод се налага от разпоредбата на чл. 194 ал.3/отм/ от НПК, която предоставя правомощие па по-горния прокурор по свой почин да образува предварително производство и без отмяна на постановлението на долустоящия прокурор. По делото е проведено разследване, узнала е в извършването на какво престъпление се обвинява, разяснени са и процесуалните права и е осигурена възможност да ги упражни. Не е ограничено правото й да узнае в извършването на какво престъпление се обвинява и не е възпрепятствана възможнотта й да организира защитата си. Обвинитеалният акт не страда от пороци, които са затруднили защитата, защото съдържа макар и кратко описание на извършените действия от двамата подсъдими по въвеждане на пострадалите в заблуждение, посочен е времевия интервал, в който са извършени отделните деяния. Съдебното производство е проведено по реда на НПК и не е опорочено, включително и в частта, с която е допуснато изменението на обвинението в първоинстанционния съд. На подсъдимата са предявени всички обстоятелства, които имат значение за определяне на фактическия състав, като е приложен закон за по-тежко наказуемо престъпление след събиране на доказателства посредством изслушаната съдебно счетоводна експертиза за левовия рамер на обвинението.Това изменение не е в отклонение с очертаните факти в двете части на обвинителния акт, където предмета на престъплението е индивидуализиран в чуждестранна валута. След повдигането на новото обвинение подсъдимата е декларирала, че го е разбрала и не желае отлагане на делото за да подготви защитата си по него, но е дала допълнително обяснение. Не са нарушени правата на осъдената и в частта, с която обвинението и е предявено да деяние извършено в съучастие с К. В. Р., а в присъдата е посочен като съизвършител К. – К. В. И., тъй като са събрани доказателства, че се касае за едно и също лице, променило името си по съдебен ред /л. 46 от делото/. Не са нарушени правата й в частта, с която не е осъдена по първоначално предявеното обвинение за въвеждане в заблуждение на лицето И. Б. С., като в тази част присъдата е постановена в рамките и за лицата по повдигнатото от прокурора ново обвинение. Не е налице пълна липса на мотиви в частта за наказанието, което е самостоятелно основание за отмяна на въззивното решение. Първоинстанционният съд/л.18-19 от мотивите/ е преценил относителната тежест на обстоятелствата от значение за размера на наказателната отговорност и е изложил съображенията си в подкрепа на взетото решение за определяне на размера му. Въззивната инстанция се е солидаризирала с изводите му и доколкото не е поддържано оплакване за явна несправедливост на наказанието и доводи в негова подкрепа, не е изложила съображения за правилността им. Допуснато е съществено процесуално нарушение в частта, с която съдилищата не са ангарижали гражданската отговорност на подсъдимата, така както е поискано и са конституирани гражданските ищци. Гражданските искове са предявени срещу двамата подсъдими и така са приети за съвместно разглеждане в наказателното производство. С уважаването им само по отношение на подсъдимия са нарушени неговите права и тези на пострадалата, а не и правата на осъдената, поради което е процесуално недопустимо по нейно искане да се отменя присъдата на това основание. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.3 НПК е неоснователно. Начинът, по който осъдената е изразила несъгласието си с въззивното решение в тази част определя границите, в които може да бъде извършена проверката. Единственото изложено в искането конкретно съображение не е основание за проверка на правилността на съдебния акт за наличието на касационните основания по чл. 348 ал.5 т.1 и 2 НПК. Липсата на извършено престъпление е основание за оправдаване, а не са смекчаване на наказателното положение. Така упражненото право на осъдената налага справедливостта на наказанието да се прецени с оглед правомощията на касационния състав за служебна намеса и без да е сезиран с конкретни доводи. В конкретния случай такива основания не са налице. При установената фактическа обстановка и приложен материален закон, наложеното на подсъдимата наказание от една година лишаване от свобода без ефективно изтърпяване, не само е индивидуализирано в рамките на закона, в минималния размер, предвиден за престъплението, но точно съответства на степента на обществената опасност на деянието и дееца и на целите по чл. 36 от НК. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд не са допуснати поддържаните от осъдената нарушения и като неоснователно искането за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдената Д. Д. И. за отмяна по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение № 172 от 2.07.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 209/2012 год. по описа на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 21 от 19.01.2012 год. по Н. дело № 1260/2006 год. на Плевенския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: