5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 52 гр. София, 21.01.2014 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и четиринадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 679 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение № 855 от 27 декември 2012 г. производството по делото бе спряно до постановяване на решение по тълкувателно дело № 8/2012 г., ОСГТК. Тъй като посоченото тълкувателно решение е постановено, пречките пред развитието на производството са отпаднали, което налага възобновяването му и произнасянето на съда по частната касационна жалба. Постъпила е частна касационна жалба от [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор И. И., чрез процесуалния му представител адв. Г. М., против определение № 432 от 27 юни 2012 г., постановено по в.ч.гр.д. № 343 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2012 г., в частта му, с която е потвърдено определение № 133 от 20 март 2012 г. по гр.д. № 446 за 2011 г. по описа на окръжния съд в гр. Шумен за прекратяване производството по делото поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск за собственост върху процесния имот, предявен от дружеството срещу четири физически лица. В жалбата се поддържа неправилност на обжалваното определение. Сочи се, че в исковата молба са поддържани доводите за грешки и непълноти в кадастралната карта и кадастралните регистри предвид неотразяването на имота на дружеството в тях при първоначалното им одобряване, имотът не е бил налице по предишни подробни планове, ответниците не са носители на правото на собственост върху имота за периода от 2001 г. до настоящия момент, а кадастралната карта е одобрена през 2005 г., поради което е наличен спор за материално право, и са били налице предпоставките за иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Поддържа се, че ако съдът е намерил необходимост от конкретизация на твърденията на ищеца, е следвало да остави исковата молба без движение и да му даде съответното указание. Касаторът заявява, че дори да се приеме, че е предявен отрицателен установителен иск, той е допустим, защото в друго производство между същите страни е предявен иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, иск за признаване правото на собственост върху реална част от процесния имот, и иск за отмяна на нотариалния акт за собственост на ответниците. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че при условията на чл. 280, ал.1 , т. 1 и 3 ГПК следва да се отговори на въпросите: допустимо ли е съдебното разглеждане и произнасяне по предявен установителен иск, касателно собствеността върху недвижим имот, при положение, че е налице допусната грешка или непълнота в кадастралната карта и кадастралните регистри, досежно индивидуализацията на същото спорно материално право; при наличие в исковата молба на твърдение за грешка или непълнота в кадастралната карта и кадастралните регистри, при заявено самостоятелно право на собственост върху недвижимия имот и построените в него сгради, за който се отнася тази грешка, както и при наличието на противоречия в твърденията на ищеца относно основанията на предявения иск, следва ли решаващият съд да остави производството „без движение” като даде указания и съответно възможност за уточняване на исковата претенция, предявена по реда на чл. 124 ГПК с оглед преюдициалността на производството по реда на чл. 53, ал. 2, предл. второ ЗКИР; при наличието на предявени две отделни искови молби, съответно по едната с предявен отрицателен установителен иск, а по втората молба искът е с правно основание по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, между едни и същи лица и при образувани по тях две отделни висящи производства, при условие, че разглеждащият ги съд може към производството по първото да присъедини второто производство за съвместно разглеждане или алтернативно първото производство да бъде спряно до постановяване на окончателен съдебен акт по другото производство, допустим ли ще се явява предявеният отрицателен установителен иск. Ответникът Г. Й. Й. от П., чрез процесуалния си представител адв. Д. А., в отговор на частната касационна жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за нейната неоснователност. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. С определението си в обжалваната му част въззивният съд възприема изводите на първата инстанция и препраща към мотивите й, и допълва, че според заявените в исковата молба обстоятелства и петитум, е предявен отрицателен установителен иск за собственост, а такъв иск е допустим, доколкото е налице интерес от такава форма на защита, като в контекста на чл. 53, ал. 2 ЗКИР самото отричане на правото на собственост на ответниците не дава основание да се приеме, че за административния орган по попълването на кадастралната карта и регистри това означава, че собственик е дружеството. Сочи се още, че незавършеното производство по промяна на кадастралната основа е само поводът да се предяви разглежданият иск, който няма основанието си в чл. 53, ал. 2 ЗКИР, и спорът е кой е собственик на имота, а не дали за него вярно са отразени всички необходими данни, което предполага да се предяви иск, че дружеството е собственик, а не че ответниците не са собственици на този имот. К. съд приема, че разрешаването на втория от поставените правни въпроси е обусловило изхода на спора, отговор на който следва да се даде при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Отговорът е положителен – в случай, че още в исковата молба е въведено твърдение за спор за собствеността на недвижим имот към минал момент – този на заснемането на кадастралната основа, на базата на която е одобрен действащ план, и същевременно са заявени основания за притежаване на правото на собственост от страна на ищеца, със сторено искане да се отрече правото на собственост на ответника върху същия този имот, спрямо който са наведени доводи за грешка или непълнота в кадастралната карта, съдът следва по съответния процесуален ред да констатира това противоречие и да даде указания на ищеца да уточни претенцията си. В процесния случай, независимо от съществуващото противоречие в исковата молба, както и изричните доводи на частния жалбоподател в частната му жалба срещу първоинстанционния съдебен акт, исковата молба е преценена като редовна. Предвид дадения отговор на правния въпрос следва да се приеме, че частната жалба е основателна – въззивното определение и потвърденото с него първоинстанционно такова следва да се отменят, като делото се върне на първоинстанционния съд за оставяне на исковата молба без движение с оглед отговора на правния въпрос. Останалите два правни въпроса не обосновават допускане на касационното обжалване. И двата въпроса не са обусловили изхода на спора. Това е така, защото, дори и да е допустимо разглеждането и произнасянето на съда по предявен отрицателен установителен иск за собственост върху недвижим имот, ако е налице допусната грешка или непълнота в кадастрална карта по отношение на същия имот, доводите на въззивния съд са различни – прието е, че незавършеното производство по промяна на кадастралната основа е само поводът за предявяването на отрицателния установителен иск, но иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР в случая не е предявен. На второ място, дали е предявен отделен иск с основание в ЗКИР и дали съдът може да присъедини двете производства, не е станало предмет на разглеждане от въззивния съд и подобни мотиви съдът не е излагал. Подадена е и частна жалба от [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор И. И., против определение № 479 от 3 август 2012 г., постановено по в.ч.гр.д. № 343 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2012 г., с което дружеството е осъдено да заплати на Г. Й. Й. от [населено място] разноски за въззивното производство в размер на 2000 лева. В частната жалба се поддържа недопустимост на определението предвид липсата на списък с разноските, и е засегнато процесуалното право на защита на дружеството. Сочи се още, че измененото определение не е окончателно, и ако то бъде отменено, то отмяната ще засегне и частта за разноските. Жалбоподателят намира заплатеният размер на разноските по договор за правна защита и съдействие за прекомерен по действителната правна и фактическа сложност на делото. Ответникът Г. Й. Й. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Д. А., в отговор на тази частна жалба излага доводи за нейната неоснователност. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. С определението си въззивният съд по искане на ответника за допълване на определение № 432 от 27 юни 2012 г. по въззивното гражданско дело в частта му за разноските приема, че защитата на ответника Й. пред въззивния съд се е ограничила до процесуални въпроси, а не и до защита по същество на спора, но предвид правилото на чл. 7, ал.1, т. 7 и чл. 11 от Наредба 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, при присъдени от първата инстанция 8000 лева възнаграждение за един адвокат, претендираните за частното въззивно производство разноски в размер на 2000 лева не надхвърлят предвидената в наредбата 1/3, и са представени два договора за правни услуги. Предвид приетото от касационния съд разрешение по частната касационна жалба, с което е допуснато касационното обжалване и въззивното определение е отменено, следва да се приеме, че и това второ определение на въззивния съд също следва да бъде отменено, като по исканията за разноски ще се произнесе съдът при произнасяне по съществото на спора. Само за пълнота следва да се отбележи неоснователността на твърдението на частния жалбоподател за недопустимостта на определението предвид липсата на предявен списък с разноските. Според двата отговора на частните жалби на дружеството пред въззивния съд, изрично в самите отговори е посочена претенцията за присъждане на разноски в съответния си размер, подробно описана, което по същината си следва да се приеме за списък с разноските. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото. ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 432 от 27 юни 2012 г., постановено по в.ч.гр.д. № 343 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2012 г., в частта му, с която е потвърдено определение № 133 от 20 март 2012 г. по гр.д. № 446 за 2011 г. по описа на окръжния съд в гр. Шумен за прекратяване производството по делото. ОТМЕНЯ определение № 432 от 27 юни 2012 г., постановено по в.ч.гр.д. № 343 по описа на апелативния съд в гр. варна за 2012 г., в частта му, с която е потвърдено определение № 133 от 20 март 2012 г. по гр.д. № 446 за 2011 г. по описа на окръжния съд в гр. Шумен за прекратяване производството по делото, както и определение № 133 от 20 март 2012 г. по гр.д. № 446 за 2011 г. по описа на окръжния съд в гр. Шумен. ОТМЕНЯ определение № 479 от 3 август 2012 г., постановено по в.ч.гр.д. № 343 по описа на апелативния съд в гр. Врана за 2012 г. ВРЪЩА делото на първоинстанционния окръжен съд в гр. Шумен за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: