Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                        № 427                                            София 28.05.2010г.                                                                                        В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на десети май през две хиляди и девета година в състав:                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА                                                    ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСКА РАЙЧЕВА                                                                          СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева  и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1113 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:     Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от ПК”З”гр. Добрич, представлявана от председателя Р. Д. П. чрез процесуалния представител адв. Д срещу решение № 249 от 24.04.09г.по в.гр.дело № 164/09г.на Добричкия окръжен съд ,с което е отменено решение № 45а от 16.01.09г. по гр.дело № 2345/07г.на Добричкия районен съд и са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ,предявени от Д. Т. Н. С определение № 1* от 21.10.09г.на ВКС,ІV г.о.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Касаторът излага оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Моли да бъде отменено и исковете-отхвърлени. Ответникът по касационната жалба Д. Н. моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи прецени данните по делото приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 9 от 5.11.07г.на председателя на ПК”З”гр. Добрич,с която на ищеца Д. Т. Н. на основание чл.188 т.3 вр.с чл.187 т.9 и чл.190 т.3 от КТ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и заповед № 10 от 5.11.07г.,с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ,считано от 6.11.07г.,са незаконосъобразни,тъй като не е спазена императивната разпоредба на чл.193 ал.1 от КТ- наказанието е наложено без предварително работодателят да е поискал,респективно изслушал или приел писмените му обяснения за вменените му дисциплинарни нарушения,поради което и е приложил разпоредбата на чл.193 ал.2 от КТ – отменил е уволнението,без да разглежда спора по същество. Посоченият от касатора въпрос се отнася до императивните изисквания на закона преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят да поиска обяснения от нарушителя. С оглед на това е поддържано противоречие между приетото разрешение на въпроса с обжалваното решение и решение № 2110/9.01.07г.на ІІІ г.о.на ВКС. Настоящият състав на ВКС,на основание чл.291 т.3 от ГПК приема ,че практиката в цитираното решение е неприложима към настоящия спор,тъй като касае различна хипотеза. По делото било установено,че преди уволнението работодателят е поискал с писмо,връчено редовно на ищеца писмени обяснения. Той е отказал да даде такива с писмо до работодателя. Прието е,че след като работодателят е изпълнил задължението си да поиска обяснения,то не може да бъде приложена разпоредбата на чл.193 ал.2 от КТ. Настоящият случай не е такъв. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че не е доказано надлежно връчване на писменото поискване на обяснения от ищеца. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е неоснователна. Решението не е постановено в нарушение на материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Формираният във въззивното решение извод за основателност на исковете за защита срещу незаконно уволнение по чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ е правилен,в съответствие със закона и доказателствата по делото. В тежест на работодателя е да докаже,че законосъобразно е упражнил правото си на уволнение. В случая обосновано съдът е приел,че след като не е доказано по категоричен начин връчването на пощенската пратка,съдържаща писмото,с което от ищеца са поискани писмени обяснения,не може да се приеме,че процедурата по чл.193 ал.1 от КТ е изпълнена. При тези данни правилно е приложена разпоредбата на чл.193 ал.2 от КТ и уволнението е отменено като незаконно,без да се разглежда спора по същество. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 249 от 24.04.09г.,постановено по в.гр.дело № 164/09г.на Добричкия окръжен съд. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.