5 Р Е Ш Е Н И Е № 249 гр. София, 06.01.2020 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Симеон Чаначев Членове: Александър Цонев Филип Владимиров като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1797/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба на Д. П. П. срещу въззивно решение № 2545/05.11.2018 г. по в. гр. д. № 1112/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Н. Г. Р. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от изказвания на ответника, публикувани в броя на вестник „Преса” от 06.06.2015 г.. За да постанови обжалвания в настоящото производство акт, Софийски апелативен съд е приел за установено, че е бил сезиран с предявен от Д. П. против Н. Р. иск за заплащане на сумата от 25 100 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от изказвания на ответника за вестник „Преса“, публикувани в изданието от 06.06.2015 г. С тези изявления, които били изнесени в публичното пространство и станали достояние на широк кръг от хора, Р. накърнил доброто име на ищеца в обществото и изразил публично негативна оценка за личността му под формата на квалификация за професионалните му качества. Неверни и опозоряващи били изложените твърдения, че ищецът не бил годен да заема определена обществена служба поради липса на разрешение за достъп до класифицирана информация и поради отсъствие на професионални и етични качества, тъй като бил в състояние на съзнателен конфликт на интереси при упражняване на задълженията си като управител на „Военно издателство“ ЕООД. Ответникът е оспорвал предявените искове по основание и размер, поддържайки, че публикуваните материали изразявали личната му оценка по отношение на публична личност, поради което допустимата критика била в по-широки граници. От фактическа страна САС е приел, че в броя на вестник „Преса“ от 06.06.2015 г., на страница 14 и 15, било публикувано интервю със заглавие: „Бившият зам. началник на военно разузнаване о. р. полк. Н. Р.: Искам детектор на лъжата за Комисията по досиетата“, чиято основа насоченост е била свързана с въпроса за архивите на военното разузнаване. Ответникът заявил следното: „Но ми се иска да съобщя нещо, което не е публично известно. Предвиждаше се и все още се предвижда за заместник на Б. да бъде назначен бивш кадър на службата. Това е доста неудачен вариант, ако се реализира.“ На последващ въпрос защо вариантът да е неудачен, ответникът заявил: „Така е, но мисля, че не е добър професионалист.“ На въпрос кого има предвид Р. отговорил, че става въпрос за Д. П. - директор на „Военно издателство“ ЕООД, като добавил, че назначението на ищеца е било грешка, както и че доколкото знае, „П. има проблеми с издаване на допуск до класифицирана информация от ДАНС. Освен това е и в конфликт на интереси. Той е директор на издателството и началник на собствената си жена, която е шеф на отдел там“. На въпрос на журналиста дали стои зад думите си, казани по отношение на ищеца, Р. отговорил: „Стоя зад думите си. Твърдя, че са истина. Не ангажирам никого с тях, включително и вестника“. Според САС е било установено, че ищецът е имал отказ за достъп до класифицирана информация от 16.02.2015 г., който е бил обжалван и отменен, като на ищеца е било издадено разрешение за достъп до класифицирана информация до ниво „Секретно“, валидно до 29.03.2019 г. На 10.02.2015 г. е било постановено решение на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, съгласно което не е установен конфликт на интереси по отношение на ищеца във връзка със сключването на допълнително споразумение, с което длъжността на неговата съпруга във „Военно издателство“ ЕООД била променена. Установено е, че в резултат на публикацията ищецът преживял силни негативни емоции - вътрешно напрежение, непълноценен сън, потиснато настроение, повишена раздразнителност, нарушена концентрация на работното място; понесъл сериозни последици от професионален характер, което е нарушило обичайното му психично и социално функциониране за период от около два месеца; получил хипертонична криза в деня, в който прочел статията; приемал медикаменти. При тези данни САС е приел, че не са налице елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло. В случая границите на допустимата критика били по-широки, тъй като ищецът е публична личност, а ответникът е изложил едно комплексно оценъчно съждение, в което е изразил собственото си мнение за ищеца, за неговите професионални качества и за пригодността му за заемане на определена длъжност в Министерство на отбраната. Цитираните изрази, преценени в тяхната съвкупност, не съставлявали фактическо твърдение, с което ответникът е разгласил позорно обстоятелство, унижавайки честта и достойнството на ищеца, а били оценъчно съждение. За отделните фактическите твърдения, че П. е имал проблеми с допуска до класифицирана информация и е бил в конфликт на интереси, не се носела гражданска отговорност, липсвала вина, защото отговорността на ответника следвало да бъде ангажирана, ако е съзнавал, че твърденията са неверни или ако е следвало да се увери във верността им преди да ги изложи пред медията, но не е сторил това. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение. Оспорват се изводите, че поведението на ответника не е било противоправно, тъй като думите му съставлявали един цялостен разказ, с който е изказал личното си мнение за професионалните качества на ищеца, както и че изказването било в допустимите предели на негативна критика спрямо лице, което било публична личност. Поддържа се, че при обсъждането на вината и противоправността на деянието на ответника, изнесъл засягащите доброто име, честта и достойнството на ищеца факти, е ирелевантно обстоятелството дали е била извършена проверка за тяхната достоверност; че свободата на словото и на изразяване на мнение, на която се позовава съдът, не изключва задължението за представяне на вярна информация и задължението да не се накърнява личната неприкосновеност на гражданите, били те и публични личности; че не била извършена надлежна преценка за справедлив баланс между интересите на обществото и тези на индивида. Сочи се, че неверните изявления на ответника по никакъв начин не касаят водения от него съдържателен дебат относно избора на ищеца за заместник на длъжностно лице от висшия военен ешелон, а целяли единствено уронването на доброто име на касатора. В срока за отговор Н. Р. е възразил срещу касационната жалба. Касационното обжалване е допуснато по въпроса относно правните последици от разпространението на неверни факти, които засягат професионалната чест и достойнство на личността и относно разграничението на фактическите твърдения от оценъчните съждения. По този въпрос е налице трайно установена практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав. Съгласно р. № 148-2015-IIIГО; р. № 204-2015-IVГО; р. № 62-2012-IVГО оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения, но не и оценката на фактите. Изказването на мнение с негативна оценка за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не поражда отговорност, не съставлява противоправно поведение, ако не засяга достойнството на личността (т. е. ако не осъществяват състав на престъплението обида). Съдът е длъжен в мотивите да разграничи кои твърдения са за факт и кои представляват оценка, както и да посочи дали твърденията са неверни и позорят адресата. В случая правилно въззивният съд е приел, че изказаните твърдения, че ищецът „не е удачен вариант“ и „не е професионалист“ са оценъчни съждения, за които не се носи гражданска отговорност. Но неправилно въззивният съд е приел, че твърденията „има проблеми с допуска до класифицирана информация“ и „е в конфликт на интереси със съпругата му“, също са оценъчни твърдения. Неправилно е прието и, че ответникът е следвало да съзнава, че разпространената информация не е истина, за да носи деликтна отговорност. Твърденията, че ищецът има проблеми с допуска до класифицирана информация, както и че е в конфликт на интереси със съпругата си, са твърдения за факти, но категорично е установено по делото, че тези твърдения са неверни. Те са и опозоряващи, доколкото накърняват професионалната чест и достойнство на ищеца, предвид длъжността, която е изпълнявал и забраната на закона да я изпълнява при наличието на твърдените обстоятелства. Вината по чл. 45 ЗЗД се предполага до доказване на противното и тя може да се изключи поради случайно събитие или непреодолима сила, каквито обстоятелства не са въведени от ответника с отговора на исковата молба и съответно липсват доказателства за такива събития. Неоснователно е възражението на ответника, че фактическите му твърдения били истина, доколкото ищецът все пак е имал някога проблеми с достъпа до класифицирана информация и със съпругата му са работили в една служба. Ответникът е използвал една класическа манипулативна техника, при която истината за част от твърденията се пренася чрез внушение като истина и за друга част от фактическите твърдения, които не са верни. Само че такава привидна причинно- следствена връзка е ирелевантна за правото и ответникът носи отговорност за онази част от фактическите си твърдения, които не са верни и опозоряват честта и достойнството на ищеца. Категорично са установени по делото противоположните факти (обратно на това което е твърдял ответника), а именно че ищецът не е имал проблем с достъпа до класифицирана информация (към момента на клеветата) и че не е бил в конфликт на интереси със съпругата си. Обезщетението по чл. 45 ЗЗД има за цел да компенсира претърпените болки и страдания чрез предоставянето на други блага (парично обезщетение), поради което значение има средния жизнения стандарт за страната. При определяне на размера на обезщетението от значение са характера на увредените блага, които нямат имуществена стойност, както и продължителността и интензитета на страданията. В случая са били засегнати професионалната чест и достойнството на ищеца, но интезитета и продължителността на болките и страданията не се отличават с висока степен, те са в обичайните рамки на увреждането при подобни деликти. Предвид средния жизнен стандарт за страната, съдът счита, че сумата от 3000лв. ще бъде достатъчна да компенсира болките и страданията чрез предоставяне на други блага. В същите размери се установяват и обезщетенията от съдебната практика при подобни деликти, със съпоставими интензитет и продължителност на страданията (р.№ 85/12г. на ІV ГО, р.№734/11г. на ІV ГО, р.№ 439/16г. на ІV ГО, р.№ 271/18г. на ІV ГО и др.). Доколкото не се установяват обстоятелства, които да водят до увеличаване или намаляване размера на обезщетението, то предявеният иск следва да се уважи за сумата от 3000лв.. При този изход на спора, ответникът има право на разноски за трите инстанции, които са пропорционални на отхвърлената част от иска, т.е. за първа инстанция 2641,43лв., за втора инстанция- 616,33лв., а за трета 1760,96лв.. В зависимост от това, обжалваното определение № 140/16.01.2019г., постановено по в.гр.д. №1112/18г. на САС следва да се отмени в частта, в която са присъдени на Н. Р. разноски над 837,43лв., като в останалата част то е за потвърждаване. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2545/05.11.2018 г. по в. гр. д. № 1112/2018 г. на Софийски апелативен съд, в частта, в която е отхвърлен иска за 3000лв. неимуществени вреди, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, предявен от Д. П. П. против Н. Г. Р. по чл. 45 ЗЗД, както и в частта, в която са присъдени разноски на Н. Р. над 616,33лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Н. Г. Р. от [населено място], [жк], [жилищен адрес] да плати на Д. П. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000лв., заедно със законната лихва от 05.10.2015г. до окончателното плащане, на основание чл. 45 ЗЗД. ОСЪЖДА Д. П. П. да плати на Н. Г. Р. сумата от 1760,96лв., която представлява стойността на направените разноски пред настоящата инстанция, пропорционални на отхвърлената част от иска. ОСТАВЯ В СИЛА решението на САС в останалата обжалвана част. ОТМЕНЯ определение № 140/16.01.2019г., постановено по в.гр.д. №1112/18г. на САС в частта, в която са присъдени на Н. Р. разноски над 837,43лв., като го потвърждава в останалата обжалвана част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: