Р Е Ш Е Н И Е № 557 гр. София, 27 декември 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА с участието на прокурора от ВКП РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №1979/2012г., по описа на ВКС, ІІІ, н.о. Производството е образувано по жалба и допълнение към нея , подадени от адвокат Ж. Ж. от САК –защитник на подсъдимия Г. Й. К., срещу постановената на 26.09.2012 г. въззивна присъда по внохд №2600/12 год. НА СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД , с която е отменена присъда от 06.02.2012 год. по НОХД № 10015/10 год. на СРС,НО, 109 състав, и вместо нея подсъдимият ГРОЗДАН Й. К. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 28.05.2007 год., в около 18.00 ч., в двора на къща, находяща се в гр.София,жк Хаджи Димитър, ул.”Арчар” и ул.”Никола Войновски”, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст- М. К. И. на 32 години, чрез употреба на сила и заплаха - че ще избие зъбите й, след което е навел насила главата й към половия си член и я накарал да му направи орална любов, поради което и на основание чл. 150, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 54 вр. чл. 2, ал. 2 НК, е ОСЪДЕН на лишаване от свобода за срок от една година, при определен първоначален общ режим на изтърпяване наказанието, съгл. чл. 61, т. 3 , вр. чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС . Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е осъдил подсъдимия да заплати в полза на СГС разноските по делото в размер на 545, 17 лв. Касационната жалба съдържа всички касационни основания - по чл. 348, ал. 1, т. т.1, 2 и 3 НПК . В допълнението към касационната жалба са изложени доводи в подкрепа на всяко от посочените основания. За съществени процесуални нарушения се навеждат следните доводи: допуснати са нарушения по: чл.13 и чл.13 НПК; приетата фактическа обстановка не съответства на събраните доказателствени източници; съдът неоснователно е игнорирал показанията на петима свидетели, сред които и на свид.Г. Г.- наемодател на подсъдимия, които сочат, че в часа на инкриминираното деяние той не се е отклонявал от групата „гълъбари” и не е имал контакти с други лица, освен с тях; присъдата почива единствено на показанията на заинтересованата свидетелка И. и на приятеля й ,свид.Ц.; няма доказателства при какви обстоятелства е бил скъсан сутиена на свид.И.; доказателствените източници са кредитирани тенденциозно, единствено в частта им, в която не влизат в противоречие с показанията на свид.И.; игнорирани са данните, че тя доброволно е влязла в двора на подсъдимия; не може да бъде определено времето на оставянето на следите от сперма върху ръкава на якето на свид.И.; не са обсъдени данните от обясненията на подсъдимия относно доброволност от страна на И. за осъществен полов контакт с подсъдимия. За явна несправедливост на наказанието се изтъква незачитане на съдържанието на смекчаващите вината обстоятелства , семейното положение, липсата на осъждания, негативната роля на изолирането на подсъдимия от обществото при ефективно изтърпяване на наложеното му наказание. Допуснато е надценяване на степента на обществена опасност на деянието, поради липсата на съществена принуда, и че изразът „ще ти избия зъбките” е изречен еднократно от подсъдимия и няма съществено значение на средство за сломяване на съпротивата на свидетелката. Иска се оправдаване по обвинението, а алтернативно – отмяна на присъдата или изменяване в частта й за наказанието, с приложение на чл. 66, ал. 1 НК. В съдебно заседание подсъдимият и защитата му се явяват лично и поддържат касационната жалба и доводите към нея . Частната обвинителка М. И. не се явява редовно призована- за нея се явява адвокат Г. С. от САК, който оспорва доводите в жалба и иска оставяне в сила присъдата. В последната си дума подсъдимият иска уважаване на жалбата срещу осъдителната присъда. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като деянието и авторството му, описани в обвинителния акт, са доказани, а наказанието е справедливо . ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА АТАКУВАНИЯ ВЪЗЗИВЕН СЪДЕБЕН АКТ, ПРИ КОЕТО УСТАНОВИ СЛЕДНОТО: Жалбата Е НЕОСНОВАТЕЛНА. Доводите, изложени в жалбата и в съдебно заседание по отношение на несъответствие на фактическите изводи на съда с доказателствата по делото, сочат на твърдение за необоснованост на въззивното решение, което не е касационно основание между визираните в чл. 348, ал. 1 НПК. Поради това ВКС не дължи произнасяне по него. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при проверката и оценката на доказателствените източници , както се изтъква в жалбата и допълнението към нея. Присъдата не почива единствено на показанията на пострадалата сивд.И. и на показанията на свид. Ц.. Съдът е приел изложената в присъдата фактическа обстановка относно деянието и авторството му от подсъдимия въз основа на цялостна проверка на достоверността на показанията на свид.М.И. с всички останали доказателствени източници: показанията на свид. Ц., на веществените доказателства, протокола за оглед на местопроизшествие, от заключението на съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства, заключението на ДНК експертизата на веществени доказателства, от заключенията на морфологичната съдебномедицинска и съдебнопсихиатрична експертизи и на показанията – отчасти, на свидетелите З. К.,Г. Г., И. К. и Н. Т.. Съдът е изложил аргументи защо е дал вяра на показанията на свид.И., така , както изисква правилото на чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305, ал. 3 НПК. Мотивирал се е не само с тяхната логическа и хронологическа последователност, но и с обстоятелственото им описание на имота, в който свидетелката е била въведена от подсъдимия, с данните за находящите се в него клетки с гълъби, постройки, външна тоалетна и маркуч и пр., предмети и вещи, които обективно не е възможно да бъдат описани ако не са част от действителността. Установеното от свидетелката е в кореспонденция с данните в протокола за оглед на местопроизшествие. Упражнената принуда от подсъдимия К. спрямо свид.И. не е само декларирана в показанията й , но е установена от съда и от приложеното веществено доказателство ( разкъсаната текстилна тъкан на сутиена, който е носила пострадалата по време на инцидента). Едновременно с това веществено доказателство е анализирано и установеното от заключението на ДНК- експертизата за наличието и произхода на иззетите следи от семенна течност от ръкава на якето, с което е била облечена пострадалата по време на деянието, принадлежащи на подсъдимия. Показанията на свид. И., анализирани с данните от веществените доказателства, са обективирали и наличието на употребата на сила спрямо нея. Формата на осъществената принуда - въздействие със сила спрямо нея от подсъдимия – избутването й във вътрешността на двора на къщата, и изречената от него заплаха , че „ще й избие зъбите”, след което е последвало извършване противно на волята й фелацио (орален секс) с подсъдимия, са съпоставени с обективните данни от веществените доказателства за състоянието на разкъсания сутиен и наличието на семенна течност върху ръкава на якето на пострадалата. Основателно са анализирани и данните за реакцията на свид.И. няколко часа след деянието, когато е била видяна разстроена от свид.Ц. в което състояние му е съобщила за случилото й се по време, място и начин. Неоснователно се твърди в жалбата, че съдът незаконосъобразно е игнорирал показанията на свидетелите З. К., Г. Г., И. К. и Н. Т.. Съдът по фактите е суверенен да даде или не вяра на доказателствените източници като изтъкне мотивирано доводите си за тяхната достоверност, след като е извършил цялостната им проверка и оценка, при спазване правилата на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК. Случаят е точно такъв. Съставът на СГС е отговорил по реда на чл. 339, ал. 3,вр. с чл. 305, ал. 3 НПК защо не е дал кредит на показанията на тези свидетели, че подсъдимият не се е срещал с пострадалата, защото през цялото време е бил заедно със свидетелите. Съдът е изяснил близките родствена и приятелски връзки на подсъдимия с всеки един от свидетелите и е изложил убедителни аргументи защо не им е дал вяра относно твърдяното от тези свидетели, че подсъдимият „не се е намирал на мястото на деянието” по времето, за което се твърди в обвинителния акт. Съдът е дал отговор в мотивите на присъдата защо не приел за основателни и доводите на защитата за доброволен характер на интимния контакт на подсъдимия с пострадалата. Съставът на СГС е изложил съображения, включително и въз основа на анализ на показанията на петимата свидетели, опровергаващ доводите на защитата за доброволен сексуален контакт на подсъдимия със свидетелката И. на инкриминираната дата, поради установеното от същите свидетели и от показанията на пострадалата, че подсъдимият не се е познавал и не е имал никакви отношения с нея. Не се констатират нарушения на материалноправната разпоредба на чл. 150 НК. Проверката на доказателствата, очертаващи изпълнителното деяние на този престъпен състав непротиворечиво потвърждава извода на въззивната инстанция за наличието на елементите от обективна и субективна страна на престъплението по чл.150 НК. Подсъдимият първоначално е реализирал действия по сломяване съпротивата на пострадалата, използвайки сила – издърпването й за ръката във вътрешността на двора и заплашване, изразено в извършване на бъдещо деяние от естеството да изложи на опасност телесната й неприкосновеност - че „ще й избие зъбите”. Тези заплахи, наред с хващането й за ръката и издърпването й не е било необходимо да бъдат повтаряни от дееца, след като са били използвани дори само веднъж за преодоляването на съпротивата на жертвата. За съставомерността на деянието законът не изисква от жертвата активна съпротива. Достатъчно е установяването обективните действия по сломяването на съпротивата й с преследваната цел. Установени са блудствените действия -осъществяването на акта, довел до еякулацията на подсъдимия К.. Приетите фактически данни по делото сочат, че удовлетворяването на половото желание у подсъдимия без съвкупление е било постигнато от него спрямо пострадалата с употреба на сила и заплашване, а не е резултат от доброволен акт, осъществен съгласно волята на свид.И.. Наказанието , наложено на подсъдимия е справедливо. Съдебният състав е съобразил принципа за по-благоприятния закон, следващ се от разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия вярно е отразен и обсъден от съда превесът на смекчаващите вината обстоятелства, включително и липсата на предишни осъждания, семейното положение, характеристични данни от положително естество, както и продължителния период от време, през който е водено наказателното производство, доколкото причините за забавянето на процеса не могат да бъдат вменени във виновно поведение на подсъдимия. Оценка, съгласно действителното им съдържание, са получили и определящите тежестта на деянието на подсъдимия обстоятелства, което е извършено с висока интензивност спрямо пострадалата. Принудата в действията на подсъдимия е упражнена интензивно и едновременно спрямо пострадалата и в двете й форми,при реализирана съставомерна цел. Тези данни завишават значително обществената опасност на конкретното деяние и дееца, поради което наложителността на въздействието на целите на наказанието спрямо подсъдимия Г. К. преимуществено по отношение на специалната превенция, налага правилност на изводите на решаващия съд за неприложимост в случая на института на чл. 66, ал. 1 НК. Предвид тези мотиви и съгласно чл.354, ал.1,т.1 НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , ІІІ н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА постановената на 26.09.2012 г. въззивна присъда по внохд №2600/12 год. на СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :