Ключови фрази
Иск за отмяна на арбитражно решение * отмяна на арбитражно решение-липса или недействителност на сключено арбитражно споразумение * представителна власт * преклузивен срок


6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2

гр. София, 15.02.2022 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1406 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА за отмяна на решение № 2 от 03.02.2020г. по арбитражно дело № 0103/2019г. на Арбитражен съд при Сдружение за съдебна реформа, извънсъдебно решаване на спорове, медиация и арбитраж, [населено място].
Ищецът „Партнърс комерс“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Д. С. поддържа становище, че арбитражната клауза в т. 9 от предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Тауарег“, с ДРН СА 3445 РС, рама WVGZZZ7LZ4D039759, двигател AYH007886 е сключена от лице без представителна власт – З. И. е действала като пълномощник с общо пълномощно и не е била упълномощена да включва в предварителния договор арбитражна клауза. Ищецът излага и твърдения, че не е осъществено изрично потвърждаване на арбитражната клауза, а е недопустимо потвърждаване с конклудентни действия по чл. 301 ТЗ, тъй като се касае до процесуален договор. Поддържа също, че е оспорил своевременно компетентността на арбитража в арбитражното производство. Моли арбитражното решение да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът „Ритейл“ ООД, [населено място] чрез процесуални представители адв. Д. Г. П. и адв. Д. М. М. оспорва иска и релевира доводи за неговата недопустимост поради предявяването му извън преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Поддържа и евентуално становище за неоснователност на иска по следните съображения: арбитражната клауза на т. 9 от предварителния договор е действителна – сключена е от лице с представителна власт, учредена с представеното по арбитражното дело нотариално заверено пълномощно; ищецът – ответник в арбитражното производство не се е противопоставил на компетентността на арбитражния съд; разпоредбата на чл. 301 ТЗ е приложима и спрямо арбитражното споразумение. Ответникът моли исковата молба да бъде оставена без разглеждане, евентуално предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните доказателства, възражения и доводи на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА е процесуално допустим, тъй като е предявен от надлежна страна в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Срокът по чл. 48, ал. 1 ЗМТА е започнал да тече на датата на връчване на арбитражното решение на ищеца /ответник в арбитражното производство/ - 07.02.2020г. Съгласно чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/ за срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по определени производства. Производството по молба за отмяна на арбитражно решение не е предвидено в изключенията на чл. 3, т. 1 ЗМДВИП. С решение на Народното събрание от 13.03.2020г. е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13.03.2020г. до 13.04.2020г. С последващо решение на Народното събрание, обнародвано в ДВ, бр. 33 от 07.04.2020г., срокът на обявеното извънредно положение е удължен до 13.05.2020г. С § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 13.05.2020г., в сила от 14.05.2020г./ е предвидено, че сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Съобразявайки посочените разпоредби, настоящият съдебен състав приема, че започналият да тече на 07.02.2020г. тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ГПК е спрял да тече за периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. и е изтекъл на 15.07.2020г. Поради това, че молбата за отмяна на арбитражното решение е подадена по пощата на 01.07.2020г., същата е процесуално допустима.
С решение № 2 от 03.02.2020г. по арбитражно дело № 0103/2019г. на Арбитражен съд при Сдружение за съдебна реформа, извънсъдебно решаване на спорове, медиация и арбитраж, [населено място] настоящият ищец „Партнърс Комерс“ ЕООД /ответник в арбитражното производство/ е осъден да заплати на „Ритейл“ ООД /ищец в арбитражното производство/ следните суми: сума в размер 18 000 лв., представляваща двойния размер на заплатен от „Ритейл“ ООД задатък по сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба от 28.07.2016г. на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 420 ЦДИ 4 МАТИК“, с държавен регистрационен номер СА 2222 РВ, рама № WDC1641281A225337, двигател № 62991240006811, цвят черен металик; сума в размер 1 265 лв., представляваща законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до пълното плащане на дължимата сума; сума в размер 1 830 лв. – разноски за арбитражното производство.
С определение № 2 по арбитражно дело № 0103/2019г. Арбитражният съд при Сдружение за съдебна реформа, извънсъдебно решаване на спорове, медиация и арбитраж, [населено място] е приел, че е компетентен да разгледа предявения иск, включително и спора относно недействителността на предварителния договор за покупко-продажба от 28.07.2016г., по реда на раздел VII. Ускорени производства от неговия Правилник, като е обосновал компетентността си с клаузата на т. 9 от посочения предварителен договор за покупко-продажба, представен в арбитражното производство.
Видно от т. 9 от сключения между „Партнърс Комерс“ ЕООД като продавач и „Ритейл“ ООД като купувач на 28.07.2016г. предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 420 ЦДИ 4 МАТИК“, с държавен регистрационен номер СА 2222 РВ, рама № WDC1641281A225337, двигател № 62991240006811, цвят черен металик, приет като доказателство по арбитражното дело, страните са уговорили, че всички спорове, отнасящи се до този договор или свързани с него, включително споровете, свързани с или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, включително и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ще бъдат решавани от Арбитражния съд при „Сдружение за съдебна реформа, извънсъдебно решаване на спорове, медиация и арбитраж“ съобразно раздел VII. Ускорени производства от неговия Правилник, независимо от цената на иска.
Посоченият предварителен договор за покупко-продажба, въз основа на който е предявен искът пред арбитражния съд, обективиращ арбитражната клауза, е сключен от страна на „Партнърс Комерс“ ЕООД чрез З. А. И., легитимирала се като пълномощник с пълномощно рег. № 6973 от 18.12.2013г. на нотариус В. М. с район на действие РС Девня с рег. № 465 на НК. С представеното пълномощно с нотариална заверка на подписа на 18.12.2013г. рег. № 6973/18.12.2013г. на нотариус В. М. с район на действие РС Девня с рег. № 465 на НК, Н. Й. Б. в качеството си на изпълнителен директор /управител съгласно Търговския регистър/ на „Партнърс Комерс“ ЕООД е упълномощил З. А. И. да извършва фактически и правни действия от името на представляваното от него дружество, като се разпорежда, както намери за добре с автомобилите – леки, товарни и лизингови, собственост на „Партнърс Комерс“ ЕООД, като всички клаузи от пълномощното да се тълкуват изцяло в полза на правата на упълномощения.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема, че доводът за отмяна на арбитражното решение поради това, че арбитражната клауза в т. 9 от предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Тауарег“, с ДРН СА 3445 РС, рама WVGZZZ7LZ4D039759, двигател AYH007886 е сключена от лице без представителна власт, тъй като З. И. е действала като пълномощник с общо пълномощно и не е била упълномощена да включва в предварителния договор арбитражна клауза, е неоснователен. От една страна, процесният предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил не се отнася до лек автомобил „Фолксваген“, модел „Тауарег“, а до друг автомобил – с марка „Мерцедес“, модел „МЛ 420 ЦДИ 4 МАТИК“, с държавен регистрационен номер СА 2222 РВ, рама № WDC1641281A225337, двигател № 62991240006811, цвят черен металик.
От друга страна, сключеният на 28.07.2016г. предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 420 ЦДИ 4 МАТИК“, с държавен регистрационен номер СА 2222 РВ, рама № WDC1641281A225337, двигател № 62991240006811, цвят черен металик е сключена от лице с представителна власт, учредена с посоченото пълномощно с нотариална заверка на подписа. Автентичността на пълномощното не е оспорена от ищеца с исковата молба, поради което настоящият съдебен състав счита, че упълномощаването е дадено от лице с представителна власт – управителя Н. Й. Б.. В мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 5/12.12.2016г. по тълк. д. № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС, които са приложими и към настоящия случай, е възприето разбирането, че съобразно приложения от законодателя в общата уредба на упълномощаването /чл. 36 - 42 ЗЗД/ принцип на свободата на договаряне, за да е налице упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД, извън случаите, в които законът установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно /например чл. 22, ал. 2, изр. 2 ТЗ, чл. 26, ал. 2, изр. 1 ТЗ, чл. 34, ал. 3 ГПК и др./ и предвижда изрично упълномощаване за извършване на конкретни правни действия, е необходимо и достатъчно в пълномощното ясно и еднозначно да е изразена волята на упълномощителя за извършването на конкретни разпоредителни правни сделки или действия от името на упълномощителя чрез неговия пълномощник. По пътя на тълкуването не биха могли да се поставят други изисквания към съдържанието на пълномощното за извършване на разпоредителни сделки и действия, тъй като такова тълкуване е без нормативна основа и с него би се посегнало на гарантираната от закона възможност упълномощителят сам и по своя преценка да определи обема и ограниченията на представителната власт, която предоставя на своя пълномощник. В т. 1 от мотивите на посоченото Тълкувателно решение е прието също, че упълномощаването е винаги валидно, стига да не нарушава изрична повелителна норма на закона или да не накърнява добрите нрави /чл. 9 във връзка с чл. 44 ЗЗД/.
В закона не е предвидено изрично пълномощно за уговаряне на арбитражно споразумение от страна на упълномощения - нито в ЗМТА /чл. 7/, нито в ЗЗД /чл. 36 – 42/, нито в ГПК /чл. 19, ал. 1/ или в друг закон е регламентирана необходимост от изрично пълномощно за сключване на арбитражно споразумение. Настоящият състав споделя застъпеното в практиката на ВКС становище, според което арбитражната клауза, въпреки самостоятелния си характер и специфично съдържание, се сключва винаги във връзка с евентуален или вече съществуващ спор по конкретно правоотношение и липсва правна норма, която да изисква изрично упълномощаване поотделно за едното или другото. За да бъде валидно сключеното от упълномощеното лице /пълномощника/ арбитражно споразумение, е достатъчно пълномощникът да е овластен писмено да извършва правни сделки и действия, които не противоречат на императивни разпоредби и добрите нрави, арбитражното споразумение за бъде в обхвата на съответното материалното правоотношение и пълномощното да не съдържа ограничение, изключващо правото на упълномощеното лице да уговаря арбитражни клаузи.
Преценката за валидността на конкретната арбитражна клауза в предварителния договор за покупко-продажба от 28.07.2016г. по смисъла на чл. 47, ал. 1, т. 2 ГПК, зависи от обема на представителната власт на пълномощника З. А. И.. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ЗЗД обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил. В представеното по арбитражното дело, приложено към настоящото дело, пълномощно З. А. И. е упълномощена да извършва широк кръг от фактически и правни действия за разпореждане с автомобилите на дружеството, като в пълномощното е отразено, че всички негови клаузи следва да се тълкуват изцяло в полза на правата на упълномощения. В пълномощното обемът на представителната власт на пълномощника не е ограничен, като не е включена забрана за уговаряне на арбитражна клауза.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че процесното арбитражно споразумение, обективирано в т. 9 от сключения между „Партнърс Комерс“ ЕООД като продавач и „Ритейл“ ООД като купувач на 28.07.2016г. предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 420 ЦДИ 4 МАТИК“, с държавен регистрационен номер СА 2222 РВ, рама № WDC1641281A225337, двигател № 62991240006811, цвят черен металик, е сключено в рамките на представителната власт на пълномощника, същото е валидно и е породило правните си последици, поради което не е било необходимо изрично потвърждаване на арбитражната клауза от управителя на „Партнърс Комерс“ ЕООД. Следователно предявеният иск за отмяна на решение № 2 от 03.02.2020г. по арбитражно дело № 0103/2019г. на Арбитражен съд при Сдружение за съдебна реформа, извънсъдебно решаване на спорове, медиация и арбитраж, [населено място] по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора разноски на ищеца не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът трябва да заплати на ответника направените от него разноски за настоящото производство в размер 1 700 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Партнърс Комерс“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] срещу „Ритейл“ ООД, ЕИК[ЕИК] иск по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА за отмяна на решение № 2 от 03.02.2020г. по арбитражно дело № 0103/2019г. на Арбитражен съд при „Сдружение за съдебна реформа, извънсъдебно решаване на спорове, медиация и арбитраж“, [населено място] като неоснователен.
ОСЪЖДА „Партнърс Комерс“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на „Ритейл“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 1 700 лв. /хиляда и седемстотин лева/, представляваща направени разноски за настоящото производство – платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.