Ключови фрази
Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * съпричиняване

Р Е Ш Е Н И Е
№ 89
София, 07.07.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

При участието на секретаря: А. Йорданов
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1146/2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
К. В. К., лично и като майка и законен представител на малолетната С. Т. П. е подала касационна жалба срещу решение №12516 от 21.12.2020г. по гр.д.915/20г. на Софийски апелативен съд.
Касаторите, чрез пълномощника им –адв. Йорданов са изложили подробни оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно са развили разбирането си за неправилност на решението, поради това, че при определяне на процента съпричиняване на вредоносния резултат, съдът не е отчел обективно доказаните факти по –делото, както и липсата, изведена от тези факти, на допринасяне за произшествието от пострадалия. Изложени са и съображения за това, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, като последица от ПТП, съдът е следвало да отчете всички специфични обстоятелства на базата, на които е определил стойностния адекват на вредата, да ги анализира, като изясни точното им значение.
Ответниците по касация, както и третото лице помагач на страната на ответника не са заявили становище в съдебно заседание.
Касационната жалба на ЗК „Лев инс“ АД, [населено място] не е допусната до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С решението, в частта, предмет на разглеждане, състав на Софийски апелативен съд е приел за установено наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за настъпилите за ищците, в резултат на виновното нарушаване на правилата за движение от Б. А., управлявал л.а. „ Форд Мондео“, неимуществени вреди от предизвиканото от него на 26.11.2016г. ПТП, при което е причинена смъртта на – Т. П.. Съдът е приел, че ищците са сред лицата, които имат право на обезщетение, поради доказаност на обстоятелството, че ищцата е живяла на семейни начала с починалия, а С. П. е негова дъщеря. При определяне размера на следващото се обезщетение за причинените неимуществени вреди, за да приеме за правилно решението на първостепенния съд, определил в същият размер стойностния адекват на вредата, причинена на К. К., въззивният съд, е разгледал установеното по спора относно добрите и топли отношения между нея и загиналия в ПТП. За малолетната дъщеря на пострадалия, с оглед възрастта й и понесените негативи от това, че остава без подкрепа в живота си е определено обезщетение в размер на 125000лв. Във връзка с приноса на П. за установения вредоносен резултат, съдът е определил съпричиняване в размер на 20 %, като е мотивирал извода си с приетата по делото експертиза, установила 3.38 % концентрация на алкохол в кръвта му и определената от вещото лице възможност да възприеме приближаващия се автомобил с пуснати светлини, когато е бил на 70 м. от него. Отделно от това е прието, че пострадалият е бил без светлоотразителна жилетка, като липсвали и данни да е поставен светлоотразителен триъгълник на разстояние 1. 59м от автомобила ВАЗ, който е бил паркиран в насрещното платно за движение. Прието е още, че вината на увреденото лице не било елемент от фактическия състав на чл.51, ал.2 ЗЗД. Съдът е приел също така, че водача на „ Форд Мондео“ има по –голям принос за ПТП, поради което и съпричиняването е определено в посочения размер .
С определение №174 от 01.04.2021г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса- „Налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат и следва ли да се намали обезщетението, когато не е обоснована пряка причинно – следствена връзка между поведението на пострадалия, с оглед настъпилия правнорелевантен факт, водещ до извода, че пострадалия с поведението си е спомогнал във висока степен за собственото си увреждане, респективно, че неговия принос е равен или по-голям от този на деликвента“
Налице е противоречие между даденото от въззивния съд разрешение на така поставения въпрос по приложението на чл.51,ал.2ЗЗД и задължителната тълкувателна практика на ВКС - ПП ВС №17/65г. и ТР ОСТК №1/14г. С тази тълкувателна практика е изяснено съдържанието на съпричиняването на вредоносния резултат, като е посочено, че поведението на пострадалия следва да е в пряка причинна връзка с настъпилите вреди. Прието е още, че приносът на пострадалия съставлява обективен елемент от съпричиняването и може да се изрази в действие или бездействие но винаги поведението му следва да бъде противоправно и да води до настъпване на вредите като ги обуславя в някаква степен. В случая, определяйки наличие на принос на пострадалия САС не е съобразил релевантните, съгласно цитираната задължителна практика конкретни обективно съществуващи факти, свързани с механизма на транспортното произшествие, който е бил разгледан от съда, като безспорно установен и който недвусмислено очертава липса на причинна връзка с вредоносния резултат на починалия, като съдът не е очертал такава с поведението на пострадалия, който при ПТП се е намирал приведен зад спрян на пътното платно автомобил. Установено е още, че деликвента е могъл да избегне удара, но той дори не е намалил скоростта, несъобразено висока с оглед пътната обстановка. Или, съставът е обсъждал фактите, без да бъдат свързани с определените от цитираното ПП ВС и ТРОСТК критерии, без да бъде обоснована приложимостта им към конкретния случай. Тези мотиви довели до определения от въззивния съд принос на пострадалия в размер на 20 %, водят до извод, че е налице поддържаното от страната противоречие и решението следва да бъде касирано в тази част.
По същество, касационната жалба по отношение на приноса на пострадалия е основателна.
Решаващият състав е изложил подробни мотиви по приложението на чл.52 ЗЗД, които изцяло е съобразил с разясненията дадени с т.11 на ППВС №4/68г., според която справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения нанесени на пострадалото лице.В случая, съставът на САС се е съобразил с установеното по спора- релевантните, съобразими, съгласно цитираната задължителна практика, конкретни обективно съществуващи факти, като е приложил дадените със обсъжданата задължителна практика указания, свързани с предпоставките по приложението на чл.52 ГПК, които са обосновали законосъобразният му извод за определяне на посоченият конкретен размер на вредата. Критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди са изброени с цитираната задължителна практика / ППВС 4/68г./ като допълнително следва да бъдат съобразявани както определените нормативно застрахователни лимити, така и съществуващата икономическа конюнктура. Тези критерии, съдът е приложил към конкретния случай при спазване изискването да съобрази установеното по тяхното наличие, чрез мотивиране изводите си съобразно фактическата обстановка, приета за доказана от него. В тази връзка и с оглед прилагане на изброените от него критерии, въззивният съд е съобразил установената силна връзка между ищците и починалия, при която смъртта му е изключително тежко преживяване, променящо по негативен начин живота на преживелите, лишени завинаги от подкрепа и разбиране, поради което и настоящият състав възприема като възмездяващо вредите справедливо обезщетение определеното от възивния съд в размер на 125 000лв. за ищцата С. П. и 100 000лв. за ищцата К. К.. В тази насока касационната жалба е изцяло неоснователна.
По отношение на приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД,както бе отбелязано, съставът на Софийски апелативен съд не е съобразил конкретните обективно съществуващи факти, които не са разгледани в контекста на установеното във връзка с механизма на ПТП. От осъществяването на произшествието следва да се изведе както причинно следствената връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, така и размера на този принос, съпоставен с участието на виновния водач.В случая, механизмът на ПТП е бил безспорно установен от данните по делото- на 26.11.2016 около 1:45 ч. на пътя [населено място] – [населено място], в тъмната част на денонощието, при намалена видимост- мъгливо време, Б. А. е управлявал „ Форд Мондео“ със скорост около 84км./ч в западната лента, при къси светлини на автомобила и макар да е имал видимост към пътя не е намалил, нито отчел наличието на спрял автомобил, с пуснати светлини, в неговата лента и така при удар, с този автомобил е пострадал намиращият се зад него на пътя Т. П.. Същият е бил зад спрелия на пътното платно автомобил ВАЗ, заедно със свои приятели, за да изтеглят от канавката, по- рано катастрофиралия негов автомобил „Опел корса“.
Застрахователят е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, обосновано от него единствено с липсата на светлоотразителни жилетки на пешеходците, намиращи се на пътното платно. Не е поддържал, като противоправно поведение на П. непоставянето на светлоотразителен триъгълник, поради което и неправилно въззивният съд, без да отчете и това, че пострадалият е имал качеството пешеходец на пътя / нито е твърдяно, нито е доказано, че той е бил водач на спрелия на платното автомобил ВАЗ/ е приел за доказано това обстоятелство и го е развил като мотив, за да приеме наличие на принос на загиналия Изслушаната автотехническа експертиза е определила като причина за настъпване на произшествието субективните действия на водача на л.а. „Форд Мондео“, като изрично е отбелязано, че той е имал възможност технически, да управлява със скорост, при която да спре в зоната на видимост, а освен това е имал и възможност да заобиколи автомобила, който е спрял в неговата лента. В съдебно заседание на 03.05.2018г. / проведено от съдия при СГС/в.л. Д. изрично е заявил, че не са били налице данни т.е. че е недоказано, че пешеходците са били без светлоотразителни жилетки. Следователно, фактически необосновано, въззивният съд е приел за доказан този факт и е счел възражението на застрахователя за установено. Извън това, съставът не е мотивирал, а е следвало, с оглед решаващия му извод, как липсата на светлоотразителни жилетки е обусловила причинно следствена връзка с настъпилото произшествие. Дори и категорично да беше установено, че пешеходците са били без такива, това не би могло да въздейства на деликвента, след като те са били скрити зад автомобила / безспорно е, че са били приведени зад него/ и той не е имал видимост към тях. Те.водачът на „Форд Мондео“ не е отчел включените светлини на спрелия автомобил, видим от разстояние и очевидно, липсата на светлоотразителни жилетки поставени върху лица, които са били изцяло скрити зад него не би могла да осъществи по-добра сигнализация за опасност на пътя, за да се приеме, че пострадалият със своите действия, респ. бездействие е допринесъл за настъпване на ПТП. Именно липсата на видимост поради местоположението на П. прави възражението на застрахователя неоснователно, тъй като наличието или липсата на светлоотразителна жилетка е факт ирелевантен спрямо действията на деликтвента, причинил ПТП. В тази връзка независимо от алкохолното опиянение на пострадалия, същият със своето поведение, нито е създал условия, нито е допринесъл за настъпване на ПТП, в качеството му на пешеходец на пътя. Деликвентът е този, който не е съобразил пътната обстановка и се е ударил пряко в спрелия автомобил без да намали, при видимост към очевидното препятствие на пътя / вж. автотехническа експертиза/, респективно без да предприеме каквото и да било действие да я избегне, каквато техническа възможност е имал.
Следователно и с оглед цитираната тълкувателна практика не всяко противоправно действие на пострадалия води до съпричиняване на вредоносния резултат, а само това, което е в пряка причинна връзка с него като последица от неговото поведение и действия. Или изводът на съда за наличие на 20 % съпричиняване е неправилен и противоречащ на установеното с цитираната тълкувателна практика във връзка с причинно следствената връзка между действие и резултат, а също и с оглед установения и от въззивния съд механизъм на автопроизшествието. От изложеното изрично се установява, че ударът с тази интензивност е настъпил само поради несъобразената с пътната обстановка скорост, и действията на водача на лекия автомобил „ Форд Мондео“. Или, решението, обективиращо отхвърляне на исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, в частта за разликата от над 80 000лв. до 100 000лв. за ищцата К. К. и над 100 000 до 125 000лв. за С. П., следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете до посочените размери бъдат уважени, а в останалата част решението следва да бъде оставено в сила.
По тези мотиви и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение


Р Е Ш И :



ОТМЕНЯ решение №12516 от 21.12.2020г. по гр.д.915/20г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която, исковете на К. В. К., лично и като майка и законен представител на малолетната С. Т. П. за заплащане неимуществени вреди от смъртта на Т. П. при ПТП от 26.11.2016г. по същество са отхвърлени след отмяна на решение от 28.10.2019г. по гр.д. 10589/17 на СГС за разликата над сумата от 80 000 до 100 000 лв. за ищцата – К. В. К., както и в частта, с която същото решение е потвърдено за разликата между 100 000 лв. до 125 000лв. за ищцата С. Т. П. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД за заплати на С. Т. П., чрез нейната майка и законен представител – К. В. К. разликата между 100 000лв. до 125 000лв. или още 25 000лв., а на К. В. Т. разликата над 80 000 лв. до 100 000лв. или още 20000лв. неимуществени вреди от смъртта на Т. П. при ПТП от 26.11.2016г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №12516 от 21.12.2020г. по гр.д.915/20г. на Софийски апелативен съд, в останалата обжалвана част
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: