4 Р Е Ш Е Н И Е № 54 гр. София, 13.05.2021год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на тридесети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1310 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по подадена на 20.02.2020г. от ЗК „Лев Инс“ АД молба за отмяна на решение № 5451 /27.06.2016г. по гр.д. № 8552/2012г. на Софийски градски съд в частта, в което молителят е осъден да заплати на М. Г. Д., на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Т. М. Д. в размер на 100 000 лева, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 18.05.2012г. до окончателното й плащане, както и разноски от 2 768,84 лева в полза на ищцата и държавна такса от 4000 лева по сметката на СГС. Молителят поддържа, че с решение № 198 от 20.11.2019г. на ВКС по н.д. № 803/2019г. е прието, че правилно е приложен материалния закон, при което въззивният съд е потвърдил присъдата на първата инстанция, с която подсъдимият Д. А., водач на л. а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. [рег.номер на МПС] , е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение, касаещо причиняване на съставомерни последици по отношение на Т. М. Д., М. С. К. и М. Г. Д.. Прието е, че липсва безспорно и категорично доказана причинна връзка между допуснатото нарушение на правилата за движение от подсъдимия и причинения обществено опасен резултат. Поддържа се, че влязлата в сила присъда на основание чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Присъдата е влязла в сила след решението по чл.226 КЗ (отм.) и доколкото даденото в него разрешение противоречи на приетото в присъдата, е налице основание за отмяна на съдебното решение. Ответницата по молбата, М. Г. Д., счита за неоснователна молбата за отмяна. Твърди, че не във всички случаи присъдата на наказателния съд срещу делинквента има значение за решаване на гражданското дело по прекия иск на увредения срещу застрахователя. Оправдателната присъда не във всички хипотези изключва гражданската отговорност на делинквента, тъй като деянието и противоправността му не във всички случаи представлява престъпление по смисъла на НК, а вината при деликтната отговорност се предполага. По делото е доказано противоправното поведение и на двамата водачи на МПС, участващи в ПТП. С решението на ВКС застрахованият при молителя водач на МПС е признат за виновен, че е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, вследствие на което е причинил виновно произшествието. Този водач е оправдан по обвинението за причиняване на смъртта на Т. Д., но се поддържа, че това обстоятелство не е от значение за предмета на настоящото производство, тъй като водачът е оправдан, поради липса на доказателства за причинно следствена връзка с вредоносния резултат, а именно смъртта на Т. Д., но в наказателното производство не са събирани доказателства, че смъртта на Д. е настъпила вследствие на доказано противоправно поведение на Д. А., като в гражданското производство тази причинно- следствена връзка е категорично доказана. Върховният касационен съд, ТК, Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, предвид наведеното основание за отмяна, приема следното: С решението, чиято отмяна си търси, е приело, че механизмът на процесното ПТП е следният: В нощни условия при лек дъжд и мокър асфалт лек автомобил „Опел Астра“ при движение със скорост от около 104 км/ч в най - лявата пътна лента на автомагистрала „Тракия“ губи напречната си устойчивост, навлиза върху разделителната лента между двете еднопосочни платна и се удря в еластичната мантинела на около 82 метра преди ориентира /първи удар/. Ударът в мантинелата е основно в предната лява част на автомобила. Под действието на ударния импулс автомобилът губи около 36 км/ч от скоростта си, отклонява се към платното за движение, придобива ротация ( обратна на часовниковата стрелка) и приплъзване и се установява върху средната лента на около 57 метра след удара, без светлини. Водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, движейки се в средната пътна лента с скорост около 100км/ч на къси светлини, възприема спрелия на платното „Опел Астра“, предприема спиране, но възниква удар между предната част на „Фолксвагена“ и задна част на „Опела“ /втори удар/. В момента на удара скоростта на лекия автомобил е около 90 км/ч. Под действието на ударната сила лекият автомобил. „Опел Астра“ придобива скорост около 49 км/ч, придвижвайки се напред и надясно на около 19 метра, като застава на 51° спрямо оста на пътя. Прието е, че техническите причини за възникване на ПТП са комплексни: загубата на управление от водача /пострадалия/ на л.а. „Опел Астра“, който се удря в еластичната ограда на разделителния остров, и управление на автомобил „Фолксваген Пасат“ с несъобразена скорост при намалена видимост в нощни условия. Пострадалият Т. Д. е получил тежка гръдна травма, изразяваща се в разкъсване на гръдната аорта и излив на кръв в гръдната кухина, кръвонасядания по гръдния кош; гръбначно-мозъчна травма - разкъсване на връзки между 11 и 12 гръдни прешлени с изронване по ръба на долния и кръвонасядане на гръбначния мозък; охлузване по лицето в областта на дясната скула, охлузване на дясна ръка, охлузване на ляво коляно, кръвонасядане по дясно стъпало. Разкъсването на аортата, довело до смъртта на Д., е настъпило от удар с твърд тъп предмет в гръбната област на пострадалия, при което се е получило огъване назад на гръбначния стълб. При тази хиперекстензия (огъване назад на гръбначния стълб), се е получило разтягане на връзките по предната страна на прешлените и при разтягането на аортата се е получило нейното разкъсване. При първоначалния удар на лекия автомобил „Опел „Астра" с предна лява част в мантинелата отляво не може да се получи такава кинетична енергия, по сила и посока, която да доведе до разкъсване на аортата. Кръвонасядания по предната част на гръдния кош в дясно и отпред по корема са получени при завъртането на автомобила в посока обратна на часовниковата стрелка след този първоначален удар. След спирането на автомобила вероятно коланът е освободен (което се мотивира, от една страна, с наличието на охлузване в областта на дясната скула, и от друга, с положението на тялото, описано в огледния протокол - полегнало надясно) и вторият удар с лек автомобил „Фолксваген Пасат“, нанесен отзад, е довел до разгъването назад на гръбначния стълб и разкъсването на аортата. Причината за смъртта на Т. Д. е несъвместимото с живота разкъсване на гръдната аорта, довело до двустранен излив на кръв в гръдната кухина по 1200 мл. и 700 мл. кръв. Въз основа на горното, е направен извод, че извършването на противоправното деяние от делинквента – водач на „Фолксваген Пасат“, застрахован при молителя, е установено - управлението на автомобила с несъобразена скорост при намалена видимост в нощни условия, като е счетено за основателно и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия с оглед загубата на управление от него на л. а. „Опел Астра“, който се удря в еластичната ограда на разделителния остров. С присъда № 163/26.06.2018г. по н. о. х. д. № 5396/16г. на Софийски градски съда, влязла в сила на 20.11.2019г. подсъдимият Д. А. А. е оправдан по извършено деяние по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б. „б“, вр. ал. 1, б.“в“ НК, а именно, че с посоченото нарушение на правилата на движение е причинил по непредпазливост смъртта на Т. Д.. Прието е за неустановено по категоричен начин от доказателствата по делото от кой удар- самокатастрофирането на „Опел Астра“ в мантинелата, или в следващия удар в същия автомобил на управлявания от подсъдимия Д. А. лек автомобил „Фолксваген Пасат“ е причинена довелата до смъртта на пострадалия Т. Д. травма. Молбата за отмяна е основателна. Основанието за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предпоставя да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и при решаването му от инстанцията по същество не са могли да бъдат известни на страната или тя не е могла да се снабди с тях своевременно. Съгласно т.3 и т.7 от ПП №2/1977г. на Върховния съд, влязлата в сила присъда (след влизането в сила на решението на гражданския съд), с която се установява по надлежен ред недоказаното при разглеждането на гражданския спор важно обстоятелство, представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл.231, б.“а“ ГПК (отм.), сега чл.303, ал.1, т.1 ГПК, макар, че фактът е бил известен на твърдялата го страна, защото едва чрез признаването му за съществуващ по надлежен ред, той е станал установен. В случая по отношение на водача на „Фолксваген Пасат“ е постановена оправдателна присъда, с която е прието, че с нарушение на правилата на движение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП този водач не е причинил по непредпазливост смъртта на Т. Д.. С присъдата е отречена вината на подсъдимия за причиняване на смърт на пострадалия, тъй като не се доказва противоправното му деяние да е довело до смъртта на Д.. Присъдата, на основание чл. 300 ГПК, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, относно това, дали е налице вина на дееца. Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че липсата на вина на водача на автомобил марка „Фолксваген Пасат“ за настъпване на твърдяните от ищцата вреди, е обстоятелство от съществено значение за спора по чл.266 КЗ /отм./ и акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, установено от представеното в настоящото производство писмено доказателство - влязлата в сила оправдателна присъда, задължителна за гражданския съд относно гражданско правните последици от деянието . Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че е налице ново писмено доказателство за обстоятелство от съществено значение за делото, което не е могло да бъде известно на страната, поради което молбата по реда на чл.303, ал.1 т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е основателна. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И ОТМЕНЯ на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК решение № 5451 /27.06.2016г. по гр. д. № 8552/2012г. на Софийски градски съд в частта, в което ЗК „Лев Инс“ АД е осъден да заплати на М. Г. Д., на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 ЗЗД обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Т. М. Д. в размер на 100 000 лева, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 18.05.2012г. до окончателното й плащане, както и разноски от 2 768,84 лева на М. Г. Д. и държавна такса от 4000 лева по сметката на СГС. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане в отменената част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.