Р Е Ш Е Н И Е № 161 гр. София, 04 май 2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МИХОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП ТОЧЕВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 289/2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод постъпило искане от осъдения В. А. И. за възобновяване на наказателното производство и отмяна на присъда № 260001/14.01.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 541/2020 г. по описа на Районен съд - Плевен и въззивно решение № 103/30.05.2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 245/2022 г. по описа на Окръжен съд - Плевен. В искането се сочи, че осъденият не е знаел за воденото срещу него досъдебно производство и не е участвал в съдебното производство, приключило с влязла в сила осъдителна присъда. На това основание се прави искане за отмяна на постановените по делото първоинстанционна присъда и въззивно решение и възобновяване на наказателното производство. В съдебно заседание пред ВКС защитникът на осъдения излага съображения относно основателността на искането за възобновяване и претендира за неговото уважаване. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че искането е допустимо, но по същество е неоснователно. Според прокурора осъденият е бил уведомен за провеждането на съдебно производство по делото и е била изпълнена процедурата по чл. 247в, ал. 1 от НПК. При това положение, въпреки че досъдебното производство е проведено задочно, след като неучастието на осъдения в съдебното производство се дължи на неговото укриване, не следва да бъде възобновено наказателното производство. Прокурорът прави искане, в случай, че ВКС намери искането за основателно, да вземе по отношение на И. мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Осъденият В. И. поддържа искането за възобновяване и моли то да бъде уважено, за да му бъде дадена възможност за лично участие в наказателното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите, изложени в искането за възобновяване, становищата на страните и всички материали, събрани по делото, намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното производство е допустимо, тъй като е направено от оправомощено от закона лице, в срока по чл. 423, ал.1 от НПК и по отношение на актове, от категорията на посочените в чл. 419 от НПК. Разгледано по същество, искането е основателно. Видно от приложените по делото материали, ДП № 2920/2013 г. по описа на Районна прокуратура – Плевен е водено срещу неизвестен извършител. В хода на разследването прокуратурата е преценила, че са събрани достатъчно доказателства за осъществено от В. А. И. престъпление по чл. 211, вр. с чл. 210, ал.1, т. 3, пр.1, вр. с чл. 209, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б. „а“ от НК. Започнало издирване на И., за да му бъде повдигнато обвинение по предвидения за това ред. Установено било, че И. не живее на постоянния и настоящия си адрес в Република България, напуснал е страната и местоживеенето му не е известно. И. бил обявен за ОДИ с телеграма ОДИ - 47687/20.12.2013 г. на ГДНП – София. Междувременно била получена информация по линия на ШИС за два адреса на И., единият от които в Република Чехия, а другият в Република Италия. Изготвени били молби за правна помощ за намиране и призоваване на И., които били върнати неизпълнени от компетентните органи на двете държави с информация, че И. не живее на посочените адреси и не са установени други негови адреси в същите държави. С постановление от 25.02.2020 г. на основание чл. 269, ал. 3, т. 2, вр. с чл. 206 от НПК, в присъствие на служебния защитник – адвокат Д. Д. от Плевенска АК, В. А. И. е привлечен задочно в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 211, вр. с чл. 210, ал.1, т. 3, пр.1, вр. с чл. 209, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б. „а“ от НК. На същата дата на защитника са предявени материалите от разследването. РП – Плевен изготвила обвинителен акт срещу В. И. и го внесла за разглеждане в РС – Плевен, където е образувано н.о.х.д. № 541/ 2020 г. РС – Плевен насрочил дата за разглеждане на делото, след което започнал да издирва подс. И., за да му връчи препис от обвинителния акт и да го уведоми за съдебното заседание. Установено било отново, че подс И. живее извън територията на Република България. Получено било от съда писмо, изготвено от ОД на МВР – Плевен с информация, че подсъдимият И. живее извън страната и според негови познати отговаря на тел. № ***********. Междувременно до РП – Плевен било изпратено писмо, препратено до РС – Плевен, в което било посочено, че подс. И. е намерен в Република Чехия, посочил е адрес за пребиваване там и телефонен номер, на който може да бъде призоваван. Впоследствие подс. И. няколко пъти бил призоваван на посочения телефонен номер, като чрез съдебен деловодител уведомявал съда, че поради обявената световна пандемия от „Коронавирус“ и в частност въведените забрани в Република Чехия за напускане на границите на страната, не може да се яви в Република България, поради което моли делото да бъде отложено. С молба от 08.12.2020 г. И. поискал от съда да му изпрати по пощата препис от обвинителния акт. Съдебният състав по делото разпоредил да бъде изпратен на подсъдимия на посочения адрес в Република Чехия копие от обвинителния акт и от разпореждането за насрочване на съдебно заседание за 25.02.2021 г. В заседание от същата дата, съдът констатирал, че не са се върнали обратни разписки, от които да е видно, че документите са връчени на подсъдимия. Междувременно било изпратено писмо от ОД на МВР – Плевен, че подс. И. е установен на 06.12.2020 г. в гр. Кале, Франция, от служители на бюро „Сирене“ – Франция, пред които е посочил, че пребивава на посочени от него адреси в Република Чехия и в Кралство Великобритания. До РС – Плевен е изпратено и писмо от МВР – Гранична полиция, от което е видно, че със Заповед № РД – 01- 105/16.02.2021 г. на министъра на здравеопазването е наложена временна забрана за влизане на територията на Република България на няколко категории граждани на различни държави, която не се отнася за българските граждани. На 25.02.2021 г. съдебният състав преценил, че подс. И. е редовно призован за съдебното заседание, връчени са му всички необходими документи и няма пречка делото да бъде разгледано в негово отсъствие, поради което провел разпоредително заседание. Впоследствие поради отвод на съдията – докладчик делото е разпределено на друг съдия. На 30.09.2021 г. новият съдебен състав преценил, че подсъдимият е редовно призован по телефона, тъй като е заявил на деловодителя, че е в чужбина и „вероятно няма да се яви“, с оглед на което провел разпоредително заседание по делото. В съдебно заседание на 16.11.2021 г. съдът дал ход на съдебното следствие по делото, а в следващото съдебно заседание приключил същото и постановил присъда № 260001/14.01.2022 г. по н.о.х.д. № 541/2020 г., с която признал подсъдимия В. А. И. за виновен по повдигнатото срещу него обвинение и на основание по чл. 211, вр. с чл. 210, ал.1, т.3, пр.1, вр. с чл. 209, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б. „а“, вр. с чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. РП – Плевен останала недоволна от размера на наказанието и протестирала присъдата пред Окръжен съд – Плевен. В Окръжен съд – Плевен по постъпилия протест било образувано в.н.о.х.д. № 245/2022 г. Въззивният съд извършил проверка и констатирал, че подсъдимият не се намира на адресите, на които е регистриран, както и в арестите и затворите в страната. След доклад на деловодителя на състава, че е уведомил И. по телефона за датата на съдебното заседание / без да е отбелязано на кой телефонен номер/, провел такова в отсъствие на подсъдимия, като е приел, че същият е редовно призован. С въззивно решение № 103/30.05.2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 245/2022 г., Окръжен съд – Плевен изменил присъдата като увеличил наложеното на подс. И. наказание лишаване от свобода от три години на седем години. При така установените факти, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважено искането за възобновяване на наказателното производство. Разпоредбата на чл. 423 от НПК дава възможност на задочно осъдения да иска по реда на извънредния способ за съдебен контрол отмяна на постановената спрямо него и влязла в сила присъда, при всяко обективно незнание за започване на наказателното производство в досъдебната и съдебната фаза на процеса. Това е предопределено от предоставените в нормата на чл. 55 от НПК права на обвиняемия /подсъдимия/ в наказателния процес, между които е правото да участва лично в наказателното разследване през всичките му фази и стадии, чрез даване на обяснения, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения. Правото на лично участие е основен елемент от правото на справедлив процес и е гарантирано от Конвенцията за правата на човека и основните свободи. Упражняването му е въпрос на лична преценка на лицето, дали да се ползва от него или не, като законодателят е предвидил гаранции срещу злоупотребата с това право. Според законодателната воля, изразена в разпоредбата на чл. 423, ал.1 от НПК, наказателното производство, проведено задочно, се възобновява, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 247в, ал. 1 от НПК не е изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. Под укриване следва да се разбира такова поведение на обвиняемия, което е в нарушение на поето от него задължение /писмено отразено в постановлението за привличане или друг акт по чл. 59, от НПК/ пред органите на разследването да ги уведоми при промяна на местоживеенето си. Изложеното изисква проследяване на всички етапи от наказателния процес, за да се прецени дали правото на лично участие на лицето не е реализирано, поради неговото собствено недобросъвестно поведение /укриване/ или поради пропуски в работата на съответните решаващи органи. В настоящия случай досъдебното производство е проведено изцяло в отсъствие на осъденото лице, същият не е уведомен за воденото срещу него досъдебно производство, привлечен е като обвиняем задочно, а материалите по разследването са предявени на служебен защитник, назначен от разследващия орган. С оглед на това не е налице основание за извод, че осъденият се е укрил след предявяване на обвинението. Съдебното производство по делото също е проведено в отсъствие на подсъдимото лице. В материалите по делото не се съдържат доказателства /липсват подписани от И. обратни разписки или др. документи/, че е изпълнена процедурата по чл. 247в, ал.1 от НПК, т. е., че на И., въпреки неговото изрично искане, са били връчени препис от обвинителния акт и от разпореждането на съда за насрочване на съдебното заседание, както и че му е разяснена възможността делото да бъде разгледано в негово отсъствие. И. сам е посочил адрес в чужбина, като по делото е получена информация и за други два негови адреса, установени от служители на бюро „Сирене“, но първоинстанционният съд не е предприел мерки по линията на международното сътрудничество по наказателни дела, за призоваване на подсъдимия и връчване на същия на документите по чл. 247в, ал.1 от НПК. Изложеното налага извода, че следва да бъде възобновено наказателното производство, а постановените по отношение на В. И. - първоинстанционна присъда и въззивно решение, да бъдат отменени. На същия следва да бъде дадена възможност да реализира в пълнота правата си по чл. 55 от НПК, като вземе лично участие в наказателния процес от фазата на досъдебното производство, от стадия на разследването, защото още тогава е бил лишен от това право. С оглед на решението си да възобнови наказателното дело, на основание чл. 423, ал.4 от НПК, настоящата инстанция следва да се произнесе и по мярката за неотклонение на осъденото лице, каквато до сега спрямо него не е била взета. Като съобрази, че към настоящия момент И. изтърпява наказанието си по влязлата в сила присъда и прецени обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК, кумулативно с целите на мерките по чл. 57 от НПК, настоящият съдебен състав счете, че по отношение на И. следва да бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Този извод се налага с оглед данните за многократните осъждания на дееца за различни по вид престъпления, което обуславя наличието на реална опасност от извършване на престъпление. Налице е такава и от укриване на дееца, предвид обстоятелството, че същият за дълъг период от време се е намирал извън страната, често е сменял местоживеенето си в различни държави, което значително е забавило наказателното производство. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал.1, т.1, вр. с чл. 423, ал.1 и ал. 4 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 260001/14.01.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 541/2020 г. по описа на Районен съд - Плевен и въззивно решение № 103/30.05.2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 245/2022 г. по описа на Окръжен съд – Плевен по реда на възобновяването на наказателни дела и ВРЪЩА делото на досъдебното производство от стадия на разследването. ВЗЕМА на основание чл. 423, ал.4 от НПК по отношение на В. А. И. /ЕГН [ЕГН]/ мярка за неотклонение „Задържане под стража“. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.