Р Е Ш Е Н И Е № 50090 София 26.09.2022г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , Търговска колегия, първо търговско отделение , в съдебно заседание на тринадесети юни , две хиляди двадесет и втора година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ при участието на секретаря Ангел Йорданов,като изслуша докладваното от съдия Божилова т.д. № 1157 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Гаранционен фонд против решение № 72/16.02.2021 г. по т.д.№ 2341/2020 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е отменено решение № 1027/17.07.2020 г. по т.д.№ 1122/2019 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която ЗАД „ ДаллБогг:Живот и Здраве „ е осъдено да заплати на Гаранционен фонд, на основание чл.520 ал.1 КЗ, сумата от 144 739,61 лева / разликата над 256 570, 39 лева до общо претендираната и присъдена от първоинстанционния съд сума от 401 310 лв. / - дължими вноски за м. март 2019 г. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите / ЗЗ „ ГО” /, ведно със законната лихва , считано от 17.06.2019 г. , к а к т о и в частта му, в която ответникът е осъден да заплати на Гаранционния фонд сумата от 4 124,58 лева – обезщетение за забава в издължаването на главницата, за периода 11.05.2019 г. – 16.06.2019 г., като исковете са отхвърлени, предвид прието за основателно възражение за прихващане на ответника с вземания от Гаранционен фонд , на основание чл.499 ал.4 и ал.5 КЗ , вкл. в частта по отмяна на присъдени в полза на ищеца разноски за първоинстанционното производство, в размер на 6555,43 лева / разликата над 10 611,95 лева до претендираната сума от 17 167,38 лева /. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и формирана задължителна практика на ВКС по приложението на КЗ – ТР № 1/07.03.2019 г. по тълк.дело № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС. Страната счита, че в т.2а от ТР е даден отговор, с който въззивното решение влиза в противоречие, смисълът на който, според нея, е че липсата на съгласие се отнася до лицата, които са извън кръга на посочените в чл. 477 ал. 2 КЗ / „застрахованите„ лица /. Тезата на страната е, че след като ползвателите / вписаните като обичайни водачи / попадат в този кръг, то застрахователните договори не могат да бъдат счетени за нищожни, като сключени при липса на съгласие, акцентирайки на обстоятелството, че по същите са заплащани застрахователни премии и е подадена информация за тях към ИЦ на ГФ. Касаторът се позовава на Решение на СЕС от 20.07.2017 г. по дело С–287/16 - пар. 27 – 28. Оспорва и извода на въззивния съд, че за да възникне регресното право на застрахователя към ГФ, на основание чл. 499 ал. 4 и ал. 5 КЗ, не е необходимо в хода на уреждане на претенцията на пострадалите лица да е възникнал спор между застрахователя и ГФ, относно това кой дължи обезщетението. Сочи се и противоречие с чл.522 КЗ, според която разпоредба вноските към ГФ, направени от застрахователите, не подлежат на възстановяване. Страната счита, че тълкуването на нормата предпоставя извод, че дължимите от застрахователите към ГФ вноски не могат да бъдат обект на прихващане с вземания на застрахователите от ГФ. Противното нарушавало стабилността на застрахователния пазар, тъй като разрушава законово установените правоотношения между ГФ и застрахователите. Акцентира се на функциите на ГФ – обезщетителна, обезпечителна, социална и защитна. Ответната страна - ДАД „ ДаллБогг: Живот и Здраве „ – оспорва касационната жалба . Намира неотносим касационния довод, основан на чл. 477 ал. 2 КЗ , тъй като не кореспондира с решаващите мотиви на въззивния съд, основани на чл. 344 ал. 1 КЗ – неспазена писмена форма на застрахователния договор, като форма за действителност, предвид неподписването му от застраховащ. Страната приравнява липсата на подпис на застраховащия - на липса на съгласие, откъдето извежда нищожност на договорите, на основание чл. 26 ал. 2 пр. второ ЗЗД. Чл. 477 ал. 2 КЗ допуска застраховане на гражданската отговорност на лица, различни от собственика / ползватели на автомобила / , но само при валидно сключен застрахователен договор. Страната счита, че доводите, основани на обстоятелството, че по спорните застрахователни договори са заплащани застрахователни премии и е подавана информация за сключването им към Информационния център на ГФ, не подлежат на разглеждане, като преклудирани, предвид което и по същите не са събирани доказателства, респ. са и недоказани. Поддържа тезата си, че наличието на спор между застрахователя и Гаранционен фонд - досежно това чия е отговорността за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на увреденото лице, не е елемент от фактическия състав на регреса на застрахователя по чл. 499 ал.4 и ал.5 КЗ. Оспорва и доводите на касатора за липса на предпоставки за противопоставеното прихващане, изведени от разпоредбите на чл. 520 КЗ и чл. 522 КЗ , част от които доводи намира за неразбираеми. С определение № 134/16.03.2022 г. по настоящото дело, касационното обжалване е допуснато по въпроса : При наличие на заплатена застрахователна премия, подадена информация към ИЦ на ГФ, предоставена полица в държане на застрахования, предоставена от него информация за попълване на същата, респ. с оглед съвкупността от тези действия, следва ли липсата на положен подпис върху застрахователната полица да се счита за липса на съгласие за сключване на застрахователния договор ? Допълнителният селективен критерий е обоснован в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , с т.2а на Тълкувателно решение № 1/07.03.2019 г. по тълк.д. № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС. Върховен касационен съд, в съответствие с доводите и възраженията на страните и съгласно правомощията си по чл. 290 ал.2 и чл. 293 ГПК , за да се произнесе съобрази следното : Въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че на основание чл.520 КЗ ответното дружество дължи на ГФ вноската по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите за м. март 2019 г., ведно със законната лихва върху същата, считано от предявяването на иска, както и обезщетение за забава в изплащането й за предходен на исковата молба период, които му решаващи изводи за изначалната основателност на исковете на ГФ не са предмет на настоящото касационно обжалване. Такъв са решаващите му изводи за частична основателност на предявеното от застрахователното дружество – ответник съдебно възражение за прихващане, с подлежащи на възмездяване от ГФ, при условията на чл. 499 ал. 5 КЗ / нов / суми, като заплатени в полза на правоимащите лица от застрахователя, но дължими от Гаранционния фонд. Отговорността на ГФ въззивният съд е основал на нищожност на сключените застрахователни договори с физически лица и търговски дружества, въз основа на които е извършил плащанията към увредените лица, като сключени при липса на съгласие, предвид неподписването им от страната - застраховащ. Така въззивният съд не е споделил съображенията на първоинстанционния, че приложение намира разрешението в т.2а от ТР № 1/07.03.2019 т. по тълк.дело № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, предвид поведението на застрахователя, който не е оспорвал недействителността, приел е плащанията на застрахователни премии, регистрирал е договорите, съгласно чл. 571 КЗ, в регистрите на ГФ и е заплатил застрахователни обезщетения, без оспорването им. Въззивният съд е отрекъл приложимостта на чл. 301 ТЗ, поради липсата на каквато и да било формирана воля/съгласие, което да би било оспорвано или валидирано. По правния въпрос : Въззивният съд е приел, че застрахователните договори, неносещи какъвто и да е подпис на физически лица и на представляващ търговско дружество, като застраховащи, са изначално нищожни, с оглед което и заплатените, на основание същите, застрахователни обезщетения на правоимащи подлежат на възстановяване от Гаранционния фонд, съгласно отговорността му по чл. 519 т. 1 КЗ, частично уважавайки предявеното възражение за прихващане на ответника. В мотивите към т.2а на Тълкувателно решение № 1/07.03.2019 г. по тълк.д. № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, е посочено, че липсата на съгласие, по смисъла на чл. 26 ал. 2 пр. 2 ЗЗД , като основание за нищожност на застрахователния договор „Гражданска отговорност” на автомобилистите, не може да се изведе еднозначно в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните, поради което и правните последици на този вид недействителност няма да настъпят. Формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с императивното изискване за форма на застрахователния договор за застраховка „Гражданска отговорност“, установено с чл. 344 ал. 1 КЗ , може да обективира и липсата на съгласие за неговото сключване, но характерът на този договор - абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл. 343 ал. 2 КЗ, препращащи към разпоредбите на ТЗ и ЗЗД, за неуредените в кодекса случаи, дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо общото правило на чл. 293 ал. 4 ТЗ. Действително, Тълкувателното решение - с посочената разпоредба на чл.293 ал.4 ТЗ - визира възможността за валидно сключен застрахователен договор и без наличие на единна писмена форма. В мотивите към т. 2а, обаче, достатъчно ясно се извежда възможността неподписването на застрахователния договор да обективира нищожност, поради липса на форма за действителност - в която хипотеза единствено намира приложение чл.293 ал.3 ТЗ, както правилно възразява застрахователят - но при наличие на съгласие. Съгласно същата разпоредба, страната не може да се позовава на нищожност / поради неспазена форма за действителност /, ако от поведението й може да се заключи , че не е оспорвала действителността на изявлението. В практиката на Върховен касационен съд - и преди постановяване на ТР № № 1/07.03.2019 г. по тълк.д. № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС – еднозначно се приема, че прието от застрахователя плащане на застрахователна премия, изпратени от същия данни към Информационния център на Гаранционен фонд , съгласно чл.294 ал.1 КЗ /отм./, съответно чл.573 т.1 КЗ нов, както и действия по образуване на щета, на основание застрахователни договори, неносещи подпис на застраховащ, съставляват действия по неоспорване на сключването им, съгласно чл. 293 ал. 3 ТЗ / така решения по т.д.№ 3135/15 г. на ІІ т.о. , т.д.№ 95/2011 г. на ІІ т.о. , т.д.№ 348/2012 г. на І т.о. на ВКС и др ./ . Поведението на всяка от насрещните страни, обективирано по преждепосочения начин и конкретно – в заплащането , съответно получаването на застрахователна премия, демонстрира съгласие , необективирано в писмена форма, поради което се касае именно за хипотезата на чл. 293 ал. 3 ТЗ. По същество на касационната жалба : С оглед отговора на правния въпрос, касационната жалба е основателна , досежно поддържаната неправилност на извода на въззивния съд, за нищожност на застрахователните договори, като неносещи какъвто и да било подпис на застраховащ – физическо лице и търговско дружество. Макар да не се е позовал конкретно на настоящите правни съображения, касаторът се е обосновал именно с обстоятелствата по заплатени застрахователни премии, подадена в ИЦ на ГФ информация за сключването на договорите и изплатени застрахователни обезщетения, без оспорване действителността на договорите. Тези обстоятелства първоинстанционният съд е приел за безспорни, с оглед становищата на ответника, който, нито в отговора на исковата молба, нито в отговора на допълнителната такава, е оспорвал посочените от ищеца обстоятелства по заплатени застрахователни премии и подадена към него информация за сключването на договорите, посочени в приложение № 1 към отговора на исковата молба. Ответникът не е оспорил така приетите за безспорни от първоинстанционния съд факти и с подадената въззивна жалба, в която се е обосновавал единствено с обективната липса на подписи на застраховащ, евентуално - с неприложимост на чл.301 ТЗ. Изрично в отговора си ответникът оспорва тезата, че заплащането на застрахователна премия валидира договора, нещо повече – твърди предприети от него, но неуспешни, опити да върне заплатените застрахователни премии. Съдебно-счетоводната експертиза, с вещо лице Р. С. - 6 задача - не е установила върнати премии по застрахователните полици, посочени в Приложение № 1 към отговора на исковата молба на ответника, което косвено предполага съобразено предходно плащане на такива. Следователно, не съществува регресно вземане на ответното дружество към Гаранционния фонд, което да би било предмет на противопоставеното съдебно възражение за прихващане. Последното изключва необходимостта от коментар на касационните доводи за липсата на процесуални предпоставки за разглеждане на възражението за прихващане на ответника , вкл. поради липсата на предходно възникнал спор между застраховател и Гаранционен фонд, в хода на уреждане на претенцията, в хипотезата на чл.499 ал.5 КЗ . При това, с решение № 52 / 04.08.2022 г. по т.д.№ 762/ 2021 г. на ІІ т.о. на ВКС вече е даден отговор на идентичен правен въпрос, в смисъл, който и настоящият състав поддържа : че наличието на такъв спор не е елемент от фактическия състав за възникване на регресно вземане на застрахователя по чл. 499 ал. 5 КЗ спрямо Гаранционния фонд. Както вече се посочи , вземанията на ищеца – вкл. от лихва за забава в изплащане на главницата, вкл. относно периода на същата – не са оспорвани от ответното дружество. С оглед гореизложеното, въззивното решение в отхвърлителната му част , следва да се отмени , с уважаване на главния и акцесорен искове на ГФ, предмет на тази му част, вкл. с присъждане пълния размер на понесените от ищеца в първоинстанционното производство разноски – сума от 6 555,43 лева , както и с присъждане на понесените в касационна инстанция разноски от 3007,28 лева. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 1027/17.07.2020 г. по т.д.№ 1122/2019 г. на Софийски апелативен съд , в частта му, с която, след отмяна на първоинстанционното решение № 1027/17.07.2020 г. по т.д.№ 1122/ 2019 г. на СГС, са отхвърлени, поради частично уважено възражение за прихващане на ответника, предявените от Гаранционен фонд против ЗАД „ ДаллБогг: Живот и Здраве „ искове : с правно основание чл.520 ал.1 КЗ, за сумата от 144 739,61 лева / разликата над 256 570, 39 лева до общо претендираната сума от 401 310 лв. / - дължими вноски за м. март 2019 г. по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите, ведно със законната лихва , считано от 17.06.2019 г. , к а к т о и с правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД, за сумата от 4 124,58 лева – обезщетение за забава в издължаването на главницата, за периода 11.05.2019 г. – 16.06.2019 г. , както и в частта , с която е отменено решение № 1027/ 17.07.2020 г. по т.д.№ 1122/2019 г. на Софийски градски съд ,с характер на определение в тази му част , за присъждане в полза на Гаранционен фонд разноски за първоинстанционното производство от 6 555,43 лева / разликата над 10 611,95 лева до претендираната сума от 17 167,38 лева / , като вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОСЪЖДА ЗАД „ ДаллБогг: Живот и Здраве „ да заплати на Гаранционен фонд , на основание чл. 520 ал.1 КЗ, сумата от 144 739,61 лева / разликата над 256 570, 39 лева до общо претендираната сума от 401 310 лв. / - дължими вноски за м. март 2019 г. по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху същата , считано от 17.06.2019 г. , к а к т о и на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД сумата от 4 124,58 лева – обезщетение за забава в издължаването на главницата, за периода 11.05.2019 г. – 16.06.2019 г. , както и сумата от 6 555, 43 лева / разликата над 10 611,95 лева до претендираната сума от 17 167,38 лева / - понесени разноски за първоинстанционното производство. ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве„ да заплати на Гаранционен фонд, на основание чл. 81 вр. с чл. 79 ал. 1 ГПК , сумата от 3007, 28 лева - понесени разноски в касационна инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: