Р Е Ш Е Н И Е № 121 гр. София, 17.06.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 11 юни, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №649/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-София срещу решение № 54 от 16.02.2012 г. на АС-Пловдив по т.д. №864/2011 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 66 от 28.05.2011 г. по т.д. №84/10 на ОС-Пазарджик,с което е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]- [населено място] за сумите от 86 104,33 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -цена на доставено количество бетон, както и за лихвата за периода от датата на падежа по всяка фактура до датата на предявяване на иска 28.06.2010 г. в общ размер на 11 164,69 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Ответникът по касационната жалба изпраща отговор на същата, в който оспорва нейната основателност. Излага подобни съображения и в открито заседание чрез процесуалния си представител. С определение №919 от 10.12.2012 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1 и т.2 по въпроса за действителността на договор за търговска продажба, когато цената не е определена и не е уговорено, как ще бъде определена и за задължението на съда служебно да назначи експертиза за определяне на цената, с оглед разпоредбата на чл.326 ал.2 ТЗ. По първата част от въпроса е констатирано противоречие с казуална практика на ВКС:Р №35 /11.09.2001 г. на ВКС по гр.д. 2662/2000 на V г.о., а по втората-със задължителната практика на ВКС: т.10 от ТР №1 / 04.01.2001 по тълк. гр.дело № 1/2000 на ОСГК на ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че от представените и приети в производството пред първата инстанция 91 броя експедиционни бележки подписани за ответното дружество от лица работещи към него по трудов договор се доказва реалното доставяне на съответното количество бетон от страна на ищцовото дружество на ответното такова. Това само по себе си, обаче, не обосновава наличие на правоотношение по договор за търговска продажба, тъй като липсва доказано съгласие на страните относно цената на доставката. Отразеното в приетите данъчни фактури не може да се приеме за договорна цена, тъй като същите са едностранно съставени от самия ищец като доставчик и не са осчетоводени от страна на ответника. От друга страна ищецът не е ангажирал съответните доказателства за определяне размера на цената , съгласно чл. 326 ал.2 ТЗ в хипотезата, когато същата не е определена и не е уговорено, как ще бъде определена, т.е. установяване на цената която обикновено се плаща за същия вид стока при същите обстоятелства по време сключването на договора. С оглед изложеното, въззивният съд е направил извода, че не се доказва твърдяното в исковата молба договорно правоотношение и исковете се явяват недоказани по основание и размер. По правните въпроси, въз основа на които е допуснато касационно обжалване и по основателността на касационната жалба, настоящият състав на ВКС, ІІ т.о. приема следното: От съдържанието на разпоредбата в чл.326 ал.2 ТЗ следва, че при търговската продажба липсата на доказана конкретна уговорена цена на стоката и на нейната доставка на ответника не води като последица до извода за липсата изобщо на такива договорни отношения, а се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща при сключването за същия вид стока при подобни обстоятелства. В тази насока е становището изразено в Р №35 /11.09.2001 г. на ВКС по гр.д. 2662/2000 на V г.о., което настоящият състав на ІІ т.о. споделя изцяло, доколкото в същия смисъл е и ясната и непротиворечива правна разпоредба на закона. Задължението за съда да назначи служебно вещо лице за изясняване въпроса за цената, която обикновено се плаща при сключването за същия вид стока при подобни обстоятелства, доколкото отговорът му предполага специални знания от областта на пазарната конюнктура, произтича от императивната процесуална разпоредба на чл.195 ал.1 предложение второ от ГПК. В тази насока е и задължителната практика на ВКС: т.10 от ТР №1 / 04.01.2001 по тълк. гр.дело № 1/2000 на ОСГК, която въпреки, че е формирана по приложението на отменения ГПК не е изгубила своята актуалност, с оглед съдържанието на цитираната процесуална разпоредба в ГПК от 2007 г.. От изложения отговор на обуславящите изхода на спора правни въпроси следва, че крайният извод на въззивния съд за липса на доказване на твърдяните по съдържание в исковата молба търговски отношения, въпреки наличните писмени и гласни доказателства в тази насока и само поради факта, че страната-ищец е бездействала в процеса по отношение на необходимостта от назначаване на икономическа експертиза за изясняване въпроса за цената, която обикновено се плаща при сключването за същия вид стока при подобни обстоятелства е резултат от съществено процесуално нарушение / неприлагане на чл.195 ал.1 ГПК/ и нарушение на материалния закон-чл.326 ал.2 ТЗ и следователно обжалваното решение следва да се отмени на основание чл.293 ал.2 ГПК. Необходимостта от назначаване и изслушване на вещо лице за определяне цената, която обикновено се плаща при сключването за същия вид стока при подобни обстоятелства налага връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, съгласно чл.293 ал.3 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 54 от 16.02.2012 г. на АС-Пловдив по т.д. №864/2011 г.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.