О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                            № 295                                      София, 26.05.2009 г.              Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети май през две хиляди и девета година в състав                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров                                                                      ЧЛЕНОВЕ:  Елеонора Чаначева                                                                                             Емил Марков   при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 133 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:   Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и се развива едностранно. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 282/28.І.2009 г. на „Ч” АД - София, подадена чрез процесуалните му представители по пълномощие адвокатите Н. и К. от САК, против въззивното определение № 15 на Врачанския ОС, ГК, от 9.І.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 19/2009 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на това д-во против първоинстанционното определение на РС- К. от 5. ХІІ.2008 г. по ч.гр.д. № 1205/08 г.: за обезсилването на заповед за изпълнение на парично задължение № 5766/29. Х.2008 г. срещу длъжника В. М. К. от гр. К., област В. , предвид констатацията, че към датата на подаване на заявлението за издаването й това физическо лице е било вече починало. Оплакванията на търговеца-частен касатор са както за необоснованост и незаконосъобразност, така и за постановяване на такуваното въззивно определение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това се претендира от страна на „Ч” АД-София неговото отменяване „с произтичащите от това законови последици”. В частната касационна жалба на търговеца се инвокират доводи, че заповедното производство следвало да се схваща като „производство на твърдението”, т.е. такова, в хода на което не се установява действителното фактическо положение и затова ирелевантно било обстоятелството, че още преди постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК, посоченото в него като длъжник физическо лице, не било сред живите. Според частния касатор възможността за участие на наследниците на починалото лице не била преклудирана „с факта на невръчване на заповедта за изпълнение”. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „Ч” АД - София обосновава наличието на приложно поле на касационното обжалване с произнасянето на въззивния съд по същественият процесуалноправен въпрос за легитимацията на длъжника в заповедно производство по чл. 410 и сл. ГПК, който бил разрешаван противоречиво от съдилищата в Републиката. В подкрепа на тезата си за наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК търговецът-частен касатор прилага към изложението си определения на районните съдилища от градовете В. , П. , Л. , М. и Б. С. , постановени през 2008 г. по реда на чл. 410 и сл. ГПК. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Врачанския ОС, частната касационна жалба на „Ч” АД – София, ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията за допустимост на касационното обжалване в случая са следните: Процесуалната дееспособност на страната-длъжник в заповедното пр-во по чл. 410 и сл. ГПК, така както и общия исков процес, е присъща единствено на живите физически лица /арг. чл. 227 ГПК във вр. чл. 2 ЗЛС/. В тази връзка както от принципа за установяване на истината по чл. 10 ГПК /като осигурени от съда възможност, но и съдействие на страните за установяване на фактите, които са от значение за решаване на всяко едно дело/, но преди всичко от конституционната разпоредба /чл. 121, ал. 2/ непосредствено следва, че заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК не би могло да протече законосъобразно, ако то не е подчинено на това императивно правило. имплицитно предпоставящо, че към датата на подаване на заявлението за издаването на заповед за изпълнение физическото лице-длъжник съществува, а оттам - че то е титуляр на субективното процесуално право на възражение по чл. 414 ГПК. Починалите не са процесуално дееспособни и затова срещу тях не може да се завеждат дела, т.е. процесуално правоотношение въобще не би могло да възникне, а оттам следва, че процесуално правоприемство по чл. 227 ГПК е правно невъзможно. В случая посочените от частния касатор определения на В. РС /№ 4* от 19.V.2008 г. по гр.д. № 622 от 2008 г./, на РС-гр. Левски /№ 257 от з.з. на 28.V.2008 г. по ч. гр. д. № 203/09 г./, които са за спиране на заповедните пр-ва - на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК, имат за цел да бъде установена точната дата на смъртта на съответния длъжник: дали тя е преди /или след/ постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК. Затова те не представляват противоречиво разрешаване на посочения от частния касатор съществен процесуалноправен въпрос – при сравнението на тези два съдебни акта с атакуваното понастоящем въззивно определение на Врачанския ОС. В още по-голяма степен този извод важи за двете определения на Плевенския и М. районни съдилища досежно обезсилването на издадени от тях заповеди за изпълнение: тъкмо поради обстоятелството, че визираните в последните като длъжници физически лица са били вече покойници към датата на постъпване на съответното заявление по чл. 410 ГПК. Що се отнася до наличието на релевираната от частния касатор предпоставка по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обуславяща допустимостта на касационното обжалване, наистина определението на Б. РС от 26.ІХ.2008 г., което той е постановил по ч. гр. д. № 709/08 г. представлява пример за погрешно /неправилно/ прилагане на чл. 227 ГПК /в сила от 1.ІІІ.2008 г./ към факт, настъпил преди влизането в сила на този закон и разпоредбите на чл. 410 и сл. ГПК: смъртта на посоченото като длъжник физическо лице в заповедното пр-во в конкретната хипотеза е била настъпила на 15.VІІ.2007 г. Този съдебен акт е в очевидно противоречие с Р. № 4262/15. ХІІ.1983 г. по гр.д. № 2082/83 г. на І-во г.о. на ВС. /Сб. СП. на ВС на НРБ, Г. к-я, пор. № 88/. С оглед всичко изложено касационното обжалване на атакуваното от „Ч” АД - София въззивно определение на Врачанския ОС ще следва да бъде допуснато. Тъй като не се констатира обезсилването на очевидно недопустимата заповед за изпълнение да обективира което и да било от основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за касиране на обжалваното въззивно определение на Врачанския ОС, този негов съдебен акт ще следва да бъде потвърден – като правилен и законосъобразен. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА въззивното определение № 15 на Врачанския окръжен съд, ГК, от 9.І.09 г., постановено по ч. гр. д. № 19/2009 г. Определението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1     2