Р Е Ш Е Н И Е

№ 41

София, 26.05.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело №3264 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№13163/25.04.2019г., подадена от „Вайн Селект“ ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния му представител адв.П. С., срещу решение №341/18.03.2019г., постановено от състав на ГО на Варненския окръжен съд по в.гр.д.№2767/2018г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което, на основание чл.34 ЗС, е допуснато да бъде извършена съдебна делба между съделителите П. И. Д., Г. Г. Л., Н. Г. К. и „Вайн Селект“ ЕООД на поземлен имот с идентификатор ........... по КККР на [населено място], одобрена със заповед №РД-18-30/19.06.2007г. на ИД на АГКК, находящ се в [населено място], [улица], с площ 4100кв.м., урбанизирана територия, с номер по предходен план ........, при граници: ........... и ............ и поземлен имот с идентификатор ......... по КККР на [населено място], одобрена със заповед №РД-18-30/19.06.2007г. на ИД на АГКК, находящ се в [населено място], [улица], с площ 691кв.м., урбанизирана територия, с номер по предходен план ........, при граници: .........., при квоти: по 1357.45/4791 ид.части за всеки от съделителите П. И. Д., Г. Г. Л. и Н. Г. К., а за съделителя „Вайн Селект“ ЕООД – 718.65/4791 ид.части.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. За неправилен счита извода на въззивния съд, че като частен правоприемник на наследодателя на съделителите-физически лица дружеството е обвързано с решението по гр.д.№3003/2001г. на ВРС, а поради това и с издаденото въз основа на него решение №994/18.09.2003г. на ОСЗГ-Варна. За неправилен счита и извода на въззивния съд за недопустимост на косвения съдебен контрол върху постановеното по реда на ЗСПЗЗ решение №994/18.09.2003г. на ОСЗГ-Варна, както и изводите за неоснователност на оплакванията за незаконосъобразност на процедурата по възстановяване на имотите поради липса на скица и удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ. За необоснован счита извода на въззивния съд, че делбата е допустима, с оглед данните по делото, според които процесните ПИ ........., ......... и ........... попадат в [улица] кв.м., предвидена с уличната регулация по ЗРП и ЗПЗ, одобрен със заповед №1308/10.08.1963г. на председателя на ДКСА и по сега действащия ПУП-ПРЗ на ЗПЗ, одобрен с решение №Р196-13 по протокол №30/28.01.2004г. на ОС-Варна. Моли обжалваното решение да бъде отменено, Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответниците по касационна жалба П. И. Д., Г. Г. Л. и Н. Г. К., представлявано от адв.С. Л. от АК-Варна, оспорват жалбата като неоснователна по по съображения, изложени в подаден в срока по чл.287, ал.1 ГПК отговор, както и в проведеното по делото открито съдебно заседание и представена в същото писмена защита. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
С определение №67/24.02.2020г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Варненския окръжен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.2 ГПК с цел проверка правилността на извода на съда, че не съществуват пречки да бъде допусната делба на имот, част от който към настоящия момент попада в улица, а друга част – в тревна площ и по-специално дали при формирането на този извод съдът е взел предвид императивна правна норма – разпоредбата на чл.34, ал.1 ЗС, според която всеки съсобственик, въпреки противната уговорка, може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго или ако това е несъвместимо с естеството или предназначението на вещта.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:
П. И. Д., Г. Г. Л. и Н. Г. К. са предявили срещу „Вайн Селект“ ЕООД иск за делба на поземлен имот с идентификатор .......... и поземлен имот с идентификатор ........... по КККР на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на ИД на АГКК, с твърдението, че правото на собственост върху тези имоти е възстановено на наследниците на И. К. Д. през 2003г., след което Г. И. Д., наследник на И. К. Д., през 2006г. е продал на „Вайн Селект“ ЕООД 15% идеални части от възстановените имоти.
Производството е във фазата по допускане на делбата.
От фактическа страна по делото е установено следното:
И. К. Д. е починал на 28.02.1986г. и е оставил синове Т. И. К. и Г. И. К., като на 19.11.2003г. в особената книга при Районен съд-Варна е вписан отказът на Т. И. К. от наследството на И. К. Д..
С решение от 30.04.2003г., постановено по гр.д.№3003/2001г. по описа на Варненския районен съд, влязло в сила на 28.05.2003г., по жалба на Г. И. Д. на основание чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е отменено решение №790/23.04.2001г. на ПК-Варна в частта, с която е отказано възстановяване на правото на собственост на наследниците на И. К. Д. върху земеделска земя, находяща се в землището на [населено място],[жк], м.“Д.“, попадаща в строителните граници на града, представляваща части от имот пл.№... по помощния кадастрален план на З. промишлена зона от 1999г., с обща площ от 4717кв.м., оцветени в зелен и жълт цвят по скицата на в.л.Д. П., приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, като вместо него е постановено възстановяване на собствеността върху тази част от имота. Със същото решение жалбата на Г. И. Д. е отхвърлена в частта, с която е отказано възстановяване на правото на собственост върху частта от имот пл.№..., оцветена в бял цвят по скицата на вещото лице Д. П..
Въз основа на решението по гр.д.№3003/2001г. с решение №994/18.09.2003г. на ОЗСГ-гр.Варна на наследниците на И. К. Д. е възстановено правото на собственост върху части от имот пл.№... по помощния кадастрален план на З. промишлена зона от 1999г., с обща площ от 4717кв.м. съгласно описаното в съдебния акт, като по протокол за въвод във владение от 10.02.2004г. наследниците на И. К. Д. са въведени във владение на възстановената част от имот пл.№.... Въводът във възстановената част от имота е извършен в две части – първата с площ от 4100кв.м. и втората с площ от 692кв.м.
Със заповед № Р-134/05.05.2004г. на зам.кмета на [община] е одобрено попълването на КП на ЗПЗ за ПИ пл.№........, ......... и корекция на границите на ПИ ..., след което на 13.11.2006г. /н.а.№..., том ..., рег.№..., дело №.../ Г. И. Д. е продал на „Вайн Селект“ ЕООД 15% идеални части от ПИ №....... по плана на З. промишлена зона с площ от 4100кв.м. и ПИ №........ по плана на З. промишлена зона с площ от 692кв.м.
Г. И. Д. е починал на 24.10.2015г. и като наследници по закон е оставил преживяла съпруга П. И. Д. и дъщери Г. Г. Л. и Н. Г. К..
От заключението на изслушаната по делото СТЕ е установено, че на територията на процесните имоти са действали седем кадастрални и регулационни планове и карти : КП от 1956г.; КП от 1985г.; КП и ПКП от 1998г.; РП от 1963г.; ПУП-ПЗР, одобрен с решение №196-13 по протокол №30 от 28.01.2004г. на Общински съвет Варна; КККР, одобрени със заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на ИД на АГКК, като със заповед №Р-134/05.05.2004г. на зам.кмета на [община] КП на ЗПЗ е попълнен с ПИ №№......... и ...........
Според експертното заключение ПИ №.......... и ПИ №.......... по действащата КК на [населено място] са попадали в част от имот пл.№....... по КП от 1956г., записан на К. Д.; в обособен паркинг и тревна площ по КП от 1985г.; по КП на ЗПЗ от 1998г. са идентични с имоти пл.№....... и ........; по РП от 1963г. част от имот №......... по КП от 1956г., която се включва в ПИ.......... и стар №..........по ПКП попада изцяло в [улица] метра; по ПУП-ПЗР от 2004г. имотите попадат в улична регулация.
Според заключението на вещото лице ПИ ........... фактически представлява част от изградена улица, паркинг и озеленяване, а ПИ ............ е зает от озеленяване. При изслушване в открито съдебно заседание експертът е заявил, че по регулационния план от 1963г. са дадени само външните габарити на улицата без да са посочени подробно различните части от нея, като този регулационен план не е изцяло реализиран на място, а планът от 2004г. също е реализиран отчасти, а не изцяло.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, по която между страните не съществува спор, въззивният съд е приел, че процесните ПИ .......... ПИ ........... са съсобствени между съделителите при посочените в решението на първоинстанционния съд квоти и че не съществува пречка да бъдат допуснати до делба.
Според настоящия състав на Първо ГО на ВКС изводът на въззивния съд, че процесните ПИ ........... и ПИ ........... са съсобствени между съделителите, е правилен, основан на извършена в съответствие с изискванията на процесуалния закон преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и при съобразяване на правните последици на установените по делото релевантни за спора факти и обстоятелства.
Както е посочено в определение №67/24.02.2020г., постановено по настоящето дело в производството по чл.288 ГПК, при постановяване на решението си въззивният съд е разгледал всички възражения на дружеството,съделител по същество, включително възраженията, касаещи наличието на пречки за възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ и правилно е приел същите за неоснователни.
В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че косвен съдебен контрол върху решението за възстановяване на собствеността е недопустим – в този смисъл решение №298/25.03.2014г. по гр.д.№3296/2013г. на Първо ГО на ВКС, в което е прието, че когато административният акт е бил предмет на пряк съдебен контрол, гражданският съд може да се произнася инцидентно по неговата валидност и законосъобразност само когато този акт се противопоставя на трети лица, които не са били страни и не са правоприемници на страна в съдебното производство по оспорването му. В настоящия случай административният акт за възстановяване на собствеността не се противопоставя на дружеството в качеството му на частен правоприемник на Г. И. Д., а напротив дружеството черпи права от този акт. Противопоставяне би било налице, ако въз основа на акта правата на дружеството бъдат отречени.
Неправилен е обаче изводът на въззивния съд, че не съществуват пречки да бъде допусната делба на имот, част от който към настоящия момент попада в улица, а друга част – в тревна площ. При формирането на този извод въззивният съд не е взел предвид разпоредбата на чл.34, ал.1 ЗС, според която всеки съсобственик, въпреки противната уговорка, може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго или ако това е несъвместимо с естеството или предназначението на вещта.
Обстоятелството, че съделителите съпритежават право на собственост върху недвижим имот само по себе си не може да обуслови извод за наличие на предпоставки за допускане на делбата, ако по делото е установено, че поделянето е несъвместимо с предназначението на вещта. Макар преценката за допустимостта на делбата да се извършва във фазата по допускане на делбата, предназначението на имота по смисъла на чл.34, ал.1 ЗС обуславя невъзможността за реалното му поделяне по предвидения в Глава 29 ГПК ред.
Делба на имот в частта му, заета от улица е недопустима с оглед предназначението му да задоволява признати от закона обществени потребности. Отреждането на имота за задоволяване на обществени потребности /улица/ в хипотеза, при която предвиденото мероприятие по плана е и реализирано, макар да не лишава лицата от правото на собственост, представлява пречка за допускането на съдебната делба по смисъла на чл.34 ЗС с оглед предназначението на имота с оглед невъзможността делбата на подобен имот да бъде извършена по предвидените в Глава 29 ГПК способи. Същият извод следва и по отношение на онази част от имота, която представлява тревна площ, ако по делото е установено, че тази тревна площ представлява парк, градина или улично озеленяване, т.е. озеленена площ за широко обществено ползване, предназначена за трайно задоволяване на обществени потребности по смисъла на чл.61, ал.2 ЗУТ. В хипотеза, при която правото на собственост върху имота е възстановено по реда на ЗСПЗЗ, като впоследствие идеална част от имота е прехвърлена на трето лице, от съществено значение при извършването на преценка за допустимостта на делбата е не статутът на имота към момента на възстановяване на собствеността, а статутът му към момента на приключване на устните състезания във фазата по допускане на делбата. Дори правото на собственост да е било възстановено, като е прието, че не съществуват предвидените в ЗСПЗЗ пречки за това, съдът, пред който е висящо делото за делба, е длъжен да извърши самостоятелна преценка за регулационния статут на имота към настоящия момент и ако установи, че понастоящем имотът е отреден по предвидения в закона ред за улица или тревна площ с обществено предназначение и мероприятието е реализирано, да отхвърли иска за делба, дори в хипотеза, при която по делото не е установено заплащането на обезщетение при завземането на имота и реализирането на улицата, респ. парк, градина или улично озеленяване. Сам по себе си фактът, че улицата е вече реализирана и се ползва за задоволяване на обществени потребности, представлява установена от закона пречка за поделянето на имота.
Действително по отношение на имотите, предвидени за озеленени площи по смисъла на чл.61, ал.4 ЗУТ, законът дава възможност до провеждане на отчуждаването собствениците, вкл. в хипотези на съпритежаване на правото на собственост, да продават имотите на трети лица по пазарни цени при условията на чл.199 ЗУТ, като първо ги предложат на държавата или общината, т.е. действията по разпореждане с правото на собственост при подобно предназначение на имота не са отречени. Предпоставките, при които тази възможност е предвидена, обаче, могат да бъдат реализирани само при наличието на съгласие на всички съсобственици и то доброволно. В делбено производство, инициирано само от част от съсобствениците и при противопоставянето на останалите, съдът не разполага с правомощието принудително да промени принадлежността на правото на собственост чрез изнасянето на имота на публична продан, доколкото не съществува възможност в делбеното производство имотът да бъде предложен на държавата или общината за изкупуване, освен ако още във фазата по допускане на делбата не бъдат представени доказателства, че всички съсобственици са отправили такова предложение, каквито доказателства в случая не са налице. Не съществува възможност също така във фазата по извършване на делбата от общия имот да бъдат обособени няколко самостоятелни дяла, по един за всеки съсобственик, тъй като изменение на ПУП при подобно отреждане на имота е невъзможно, освен в хипотеза, при която мероприятието, за което е отреден имотът, не е реализирано и планът е изменен по реда на чл.134, ал.2 ЗУТ, доказателства за което следва да бъдат представени още във фазата по допускане на делбата.
В настоящия случай според заключението на вещото лице ПИ ........ фактически представлява част от изградена улица, паркинг и озеленяване, а ПИ ........... е зает от озеленяване.
По делото обаче не е установено каква точно реална част от имотите, предмет на делбата, е заета от улица, каква част е заета за озеленяване и какъв е видът на това озеленяване /дали представлява парк или градинка с обществено предназначение/, както и каква част е заета от паркинг, като тези части не са графически обозначени със съответното очертаване и буквено или цифрово обозначаване на скица, изготвена от вещото лице. Подобно графично обозначаване в случая е от съществено значение за крайния извод за допустимостта на делбата, тъй като е възможно реално обособени части от имотите, предмет на делбата, да не се засягат от реализираната улица, респ. тревните площи да не са предназначени за задоволяване на обществени потребности, в който случай делбата на съответната реална част от имота би била допустима. Допустима би била и делбата на паркинг, ако е установено, че същият е частна собственост. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за изслушване на съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение каква реална част от имотите, предмет на делбата, е заета от улица, каква част е заета за озеленяване и какъв е видът на това озеленяване /конкретното предназначение на тревната площ/, като тези части бъдат графично обозначени със съответното очертаване и цвят, както и с буквено или цифрово обозначаване на скица. Въз основа на заключението на експертизата съдът следва да извърши преценка за възможността реално обособени части от имотите, които не служат за задоволяване на обществени потребности, да бъдат допуснати до делба. При новото разглеждане съдът следва да извърши преценка за възможността до делба да бъде допусната и частта от имота, заета от паркинг, като прецени само и единствено обстоятелството дали тази реално обособена част е съсобствена между съделителите и отговаря на изискванията за самостоятелен обект на право на собственост, доколкото използваният като паркинг имот няма същото предназначение като имотът, зает и използван като улица.
При новото разглеждане въззивният съд следва да се произнесе и по направените разноски за разглеждането на делото пред ВКС.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №341/18.03.2019г., постановено от състав на ГО на Варненския окръжен съд по в.гр.д.№2767/2018г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на ГО Варненския окръжен съд.
Решението е окончателно.

Председател:

Членове: