Р Е Ш Е Н И Е № 207 София, 10 юни 2014 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 586/2014 година. Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимата А. Р. К.-адв. Т. С. Ч. от АК-Сливен против решение № 17 от 04.03.2014год. по внохд № 7/2014год. по описа на Бургаския апелативен съд. В нея като основание за проверка е посочена явна несправедливост и съобразно това се прави искане касационната инстанция да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК и намали размера на наказанието като завишено и явно несправедливо, като отложи неговото изпълнение при условията на чл. 66, ал. 1 от НК. Доводите в подкрепа на соченото основание се изразяват във виждането на защитата, че при индивидуализацията на наказанието съдилищата не са отчели действителната тежест на наличните смекчаващи обстоятелства и възможността за постигане целите на превенциите по чл. 36 от НК с по-малка по размер наказателна санкция и приложение института на „условното осъждане“. Пред касационната инстанция подсъдимата и защитникът й поддържат жалбата по изложените в нея основания и искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Определеното на подсъдимата наказание не е явно несправедливо, поради което жалбата й като неоснователна, следва да се остави без уважение. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на Гл. ХХVII от НПК и при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, като наказанието на подсъдимата А. К. е определено в съответствие с изискванията по чл. 373, ал. 2 НПК, във вр. чл. 58а от НК. С присъда № 48 от 18.12.2013год. по нохд № 543/2013год. на Сливенския окръжен съд подсъдимата А. Р. К. е призната за виновна в това, че на 22.08.2013год. в [населено място], умишлено умъртвила малолетната си рождена дъщеря -Р. А. Р., ЕГН [ЕГН], като смъртта е настъпила на 23.08.2013 г., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 3, предл. 4 и т .4, предл. 2, вр. чл. 115, вр. чл. 58а ал. 4, вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК е осъдена на шест години лишаване от свобода. На основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът е определил първоначален „СТРОГ“ режим за изтърпяване на наложеното наказание в Затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал от така определеното наказание времето, през което подсъдимата К. е била задържана по взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” от 23.08.2013 г. до привеждане на присъдата в изпълнение. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по направените деловодни разноски, които възложил в тежест на подсъдимата. С решение № 17 от 04.03.2014год. по внохд № 7/2014год. Бургаският апелативен съд е изменил присъдата като намалил наказанието на К. от шест на четири години лишаване от свобода. Съдът изменил и първоначалния режим за изтърпяване на наказанието от „Строг“ в „Общ“ в затворническо общежитие от открит тип. В останалата част присъдата е потвърдена. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на подсъдимата за неоснователна. Всички цитирани в касационната жалба смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, включително чистото й съдебно минало, млада възраст, разкаяние за извършеното престъпление, психическата лабилност на К. в резултат на тежкото й детство, липсата на родителска подкрепа, леката умствена изостаналост и личностно разстройство,/ което не е пречило да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си/ са отчетени по най - благоприятен за нея начин. Съдът е констатирал тяхната многобройност по смисъла на чл. 55, ал.1 от НК, обуславяща налагане на наказание под законовия минимум от петнадесет години лишаване от свобода, по първата алтернатива на предвидени в чл. 116, ал. 1 от НК санкции. Намаленото от въззивната инстанция наказание от шест на четири години лишаване от свобода е адекватно на степента на обществена опасност на деянието и на К. като деец и е в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК, поради което не е явно несправедливо. Настоящият касационен състав се солидаризира с това становище на Бургаския апелативен съд и не намира за нужно да излага допълнителни аргументи. Няма никакви основания за изменяване на обжалваното решение с намаляване размера на индивидуализираното наказание, защото обратното би довело до неоправдано с нищо снизхождение и нарушаване изискването за справедливост по чл. 35, ал. 3 от НК. Размерът на наказанието изключва възможността за удовлетворяване на искането на касатора за отлагане на неговото изтърпяване при условията на чл. 66, ал.1 от НК. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17 от 04.03.2014год. по внохд № 7/2014год. по описа на Бургаския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: